Подарък?

Бихте ли ми дали идея, какво може да се подари на тийнеджър, който е усетил май скоро мрачната страна на любовта и то дотолкова, че се е увлякъл по поезия. Трябва ми нещо мрачно, но в същото време красиво. Или нещо в стил Едгар Алън По. Дени, да си превеждала нещо такова напоследък? ПП - неща като "Здрач" и "Новолуние" не могат да го впечатлят.

Шекспир?

Шарл Бодлер.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Абонамент за "Плейбой".Става и "Максим".

I`m blonde so please,speak slowly!

жалко, че Граф Монте Кристо го няма в поетичен вариант:))

малко руски класици?:))
Есенин
Лермонтов
Анна Ахматова

Думи, думи и нищо повече

Байрон, Шели, Джон Милтън и "Рай", Е.Браунинг, всички с характерна готически стил и гробищна поезия.
Но и руските, които Пърпъл е изброила, са доста добри за подарък.

+1

Виното

+2!

Благодаря за препоръките. Наистина се затруднявам. Ще потърся някой от тези, които споменахте. Мореа, от твоето предложение ще се възползвам непременно - може да се окаже по-полезно от поезията.

Привет,
Чак сега виждам темата. Кало, директно на въпроса ти - за съжаление не съм превеждала такива неща напоследък, последният ми излязъл превод е на исторически роман.
О скоро ще излезе нещо в стил "Здрач"... а, ти споменаваш, че не го впечатляват такива неща.

Не разбрах-момче или момиче е, щото е важно.

Като чета постинга, с който започва темата, останах с впечатление, че става дума за момче.

Аз искам да съм сигурна

nikoga ne можеш да си сигурна, като порасне още малко само ще си избере

Кофтито на тая възраст е, че обикновено искат вместо подарък пари-наистина не може да им се избере подарък, за който да си сигурна, че ще им хареса :(

жестока си

"Замъкът Отранто" (1764) от Хорас Уолпоул, чието подзаглавие "A Gothic Story" регистрира най-ранната известна засега литературна употреба на понятието "готическо", поставя началото на споменатия възродителен процес. В предговора към първото издание на роман©а са посочени параметрите на неговия липсващ контекст: "Чудесата, призраците, черната магия, знаменателните сънища и прочие свръхестествени явления са изчезнали днес...". Малко по-долу Уолпоул е неочаквано авторефлексивен, определяйки тяхната насъщност само като литературна условност: авторът не е длъжен "да вярва в чудеса", но "да изобрази героите си като изпълнени с такава вяра". Готическият роман запазва свръхестественото, с различни модификации на термина, като свой характерен белег, но постепенно го пренасочва от света на героите към света в героите си.

Аз го прочетох когато бях 13-14 годишен,бях при леля ми а там имаше една библиотека в която имаше само световна класика и нямаше какво друго да хвана,а в заглавието имаше "Замък" и си викам еее това ше е нещо за рицари,ама не беше.Беше още по добро

Момче.

Това нещо има ли го издадено скоро?

аз все още харесвам подарък под формата нааааа пари....
това не е чак толкова греховно.