Думите на Стефан...

Днес ме е треснала тематична муза /мислех да пусна темата в клуб Християнство, но най-много да ме изкарат син на дявола там, така че ще си хортувам с по-уравновесени хора тук/, но ето какво ми направи впечатление от жизнеописанието на този светец:
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"
Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.
[линк]
Та нещо не ми е ясна ситуацията - Бог е един в три лица. Защо тук Стефан твърди, че синът човешки, стои до Бога - т. е. прави разграничение.
Пък и по-горе нарича Исус Праведник, а не месияили божи син?
И има много отрицателно мнение за необрязаните - с две думи последовател на Исус от старата генерация, за разлика от Павел.

Много интересна тема отвори. Думите на св. Стефан: "Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога!"
и по-специално "Сина Човечески" и "отдясно на Бога" засягат сърцевината на Христовото учение по-точно изяснено от отците-исихасти на Църквата.

Сам Христос е наричал Себе Си Син Човечески. Това е поради двете природи на Христос: Иисус Христос като Бог и като Човек - две природи, а не две същности. същността на Христос е една, тази - Той Е Самия Бог.

Сядането на Сина Човечески отдясно на Отца се отнася за след Възкресението на Христос и е за човешката Му природа, която, така да се каже, заема почетното място ( отдясно на Царя, т.е. отдясно на Бог-Отец). Това се отнася за нашата надежда и вяра за възможността за обожението на човеците, т.е. макар и човеците да са творение, то е възможно да станат богове по Божията благодат и да са там, където Христос като Имащ човешка плът Е - това Той е обещал, за тези, които го следват.

Опитах се да ти обясня, но може да не съм се изразила ясно. Попитай, ако не си ме разбрал. Ще се опитам да се поясня.

Благодаря ти за отговора. Не съм много наясно с християнските схващания за Троичността, но ако правилно съм те разбрал, Стефан вижда Бог-Христос едновременно в двете му природи - божествена и човешка, при това разделени йерархично в пространството?
Та се питам, Стефан знаел ли е, че Исус е Божи син, т. е. въплътеният в материално тяло Бог или може би това схващане се е развило по-късно, покрай победата на православието над арианството /където Христос е божи син, но подобосъщен на Бога, т. е. по-нисш/?

Според мен не може да се говори за "разделение в пространството" на Бог-Отец и Син освен ако не си представяме, че Бог-Отец е дядо с бяла брада, седнал на облак. Бог-Отец и син, очевдино на някакво ниво на възприятие са различни и според мен за това говори Стефан-за своето възприятие за тях. Понеже не ги е възприел с очите си, не можем да говорим за стандартно триизмерно разположение и разделение в пространството. Мисля, че става дума за някакво метафизично възприятие, което едва ли можем да опишем с материални термини.

не че съм теолог, но така си мисля

правилно си разбрал.
"Стефан вижда Бог-Христос едновременно в двете му природи - божествена и човешка", което не означава, че вижда едновременно две различни неща.
"А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!"
"Та се питам, Стефан знаел ли е, че Исус е Божи син, т. е. въплътеният в материално тяло Бог"
Бог Син е равен на Бог Отец, има една божествена същност с Бог Отец. Раждането на Сина от Отца е предвечно, т.е. извън времето – то няма хронологично начало и хронологичен край. „Раждането” от Отца не поставя Словото на по-ниско стъпало спрямо Бог Отец при някаква йерархия на Светата Троица – теза, която християнството отхвърля – то е само качество и определение на втората ипостас. Особен акцент се поставя върху термина „единосъщен”, чиято употреба в миналото е повод за раздор в Църквата и който утвърждава общото църковно учение на Сина Божий.

Макар да акцентира върху историческия образ на Христос като Спасител и неговото учение, на връзката на неговото дело в спасението на човека, християнството има по-дълбоко разбиране за Словото – то е равностоен участник в сътворението и историята не само в образа на Иисус Христос, а принципно, макар да е невъзможно (според християнското учение е и нежелателно) да се постави ясно разграничение между предвечния Бог Син и въплътилия се като Иисус от Назарет Христос. /wikipedia/

Радвам се, че си ме разбрал. Исихасткият опит на Църквата учи, че Бог е Светлина - Нетварна Светлина. И като Нетварна Светлина
"виждайки" Го, исихастите всъщност са в състояние на общуване с Бога. В този свят момент те придобиват познание за Бога, за себе си, за тварите,... обаче не като научно познание, което се научава, а познание като опитно състояние, което е трудно да се опише и поради това е неясно разбираемо, ако не се изживее опитно.

И така, според исихастите: св. Стефан е "виждал" Сина Човечески отдясно на Бога-Отца в състояние на "виждане", просвещаване, освещаване от, във и чрез Нетварната Светлина и в този момент няма време - Бог е извън времето, и Нетварната Светлина е Божия Енергия, но не е Същността на Бога, Която е непознаваема. Тук е важно, че в момента на виждане на Нетварната светлина няма време.

Това познание-състояние на св. Стефан е разпознавано, уточнявано и усвоявано и до сега, ПРЕЗ ВРЕМЕТО... най-вече от исихасти.
Впрочем и св. ап. Павел говори за две свои опитности-среща с Бога в Нетварната Божия Светлина - по пътя към Дамаск, и когато е бил грабнат на небето. Тези две опитности носят също своето познание - състояние.

Единтвеното което може да опише е Словото, а иконописта да изобрази конкретното евангелско събитие - Боговъплъщението.
"метафизичното състояние" е съзерцание - духовна визияе под благодатното действие на св. Дух, което просто няма как да се изобрази.

Виждал е звезди посред бял ден тоя само това мога да кажа.

да, метафизическото състояние е съзерцанието :) има и още имена за същото

Това , че Иисус не е първоизточника на всичко (наречен митологично бог-отец) си го казва и самия Иисус когато говори за последните дни. Кога ще са знаел само Бог Отец

това, доколкото знам е основна разлика между православието и католицизма-дали исус е източник или не

аз нямам никакъв проблем, с това че не е източник

ти защо ми го казваш?

Да, ясно е, че само това можеш.... все пак е нешо.

Да ти кажа за последните дни, за които ще знае само Бог-Отец:
т.е. и Син знае за тях, като Бог и Единосъщен с Отца: забележи - Едино-СЪЩЕН:т.е. знанието за последните дни е от Божествената Същност на Христос, но не за човешката природа, за човеците.
Христос като Бог и Човек говори, че Синът не знае кога ще са последните дни, но като Син Човечески, а като Бог - Слово, като Син Божи - знае.
Е, питай ако не съм била ясна.

не казвам нищо за същността на казаното от теб, но забелязвам, че за втопри път те чета да казваш "питай, ако не съм била ясна". Не знам как са другите, но за мен това звучи малко не на място.

Син знае за тях ама не знае КОГА ТОЧНО ще дойдат. Това знае САМО Отец. Другото са си твои интерпретации дотолкова усложнени, че никой по-долу от богослов не ги разбира изобщо

Нали не се дразниш от това, че искам да ме питат? Искам да ме питат, ако не съм разбрана, защото се страхувам, че поради това, че имам тромав речник, то мога да заблудя някого. Бих искала да няма недоразумения, когато обсъждаме богословски теми, каквато е тази.

Синът като Бог ЗНАЕ ВСИЧКО. Няма мои интерпретации.

Синът НЕ ЗНАЕ кога ТОЧНО ще дойдат дните като дата. Това ЗНАЕ само Отец. Цитирам Сина така, че ако не си съгласна иди спори с НЕГО

Няма за какво да споря с Него.. И с тебе - добре си приказвахме. Обаче знай, че няма мои интерпретации в това, което писах. Аз не съм нито толкова умна, нито толкова добродетелна и духовно зряла, че да е мое съзерцание.

Хубаво, че е Романа, да пусне една християнска тема тука. Машала!

И Тимотей за модератор