Говорите ли много?

Да понякога говоря повече отколкото трябва или е разумно. Пусти език... Но не ми пречи и да мълча като пукал. Въпрос на усещане към другия. Иначе май предпочитам да мълча и да изглеждам като темерут Но съм много внимателен слушател. Трябва или не трябва са условни наклонения зависещи от толкова много неща че въпросът е почти без смисъл. Ей сега направих на балкона на офиса снежна човечка и я кръстих Безсънна. Много е хубава Лек ден

Мога да понеса такъв човек да. То понякога от много приказки бахтън става. Аз не разговарям непрекъснато, макар че сега съм по-разговорлив от преди. И затова е виновен нета, нда - той ме научи!
А ти приказваш ли много? Като те гледам си от бъбривките тук, сигурно и отвън си същата ?

Брей, ти си била голяма мацка ве! Как те е изтървал бившия(гойба!)
Аз нямах предвид количеството, а качеството на постингите. Твоите са обстойни, подробни, точни, ясни, логични и се разбира какво искаш да кажеш. Имаш стройност в мисленето.
Ся верно, че от туй не мое се направи извод бъбривка ли си , или не. Мъъ реших да стрелям напосоки. Аз обичам така да правя. Ногу мий емпирично

И аз като работя не обичам да говоря. Абе с две ръце съм за темата ти "Аз съм темерут" И много често ядосвам хората с изказвания от типа "карай по същество" или "хайде стига празни приказки ако искаш да казваш нещо казвай го сега и веднага". Няма нищо по досадно от празното кудкудякане.

Да.
Не.
Не.


I`m blonde so please,speak slowly!

Аз си темерутя, без да ми пука.
Когато имам да си кажа нещо с някой човек, мога и да говоря с часове.
Дразнят ме хора, които от притеснение не спират да дрънкат, само и само да не настане мълчание, и ми надуват главата.

[линк]

Гледай ся, к'ви въпроси ма вълнуват.

да говоря много - не бих казала. много ме бива да разчупвам ледове, да запълвам времето с неангажиращ разговор, защото това е част от работата ми. често се дразня на колегите си, че като забият глава в компютрите, не дават признаци на живот, а от нас се изисква и очаква да сме изключително комуникативни. което води до другото - често нямам сили да говоря, нямам и желание. често хората ме натоварват и общуването с тях ми идва в повече. разбира се, от това страдат приятелите ми, а не колегите. уви.
иначе - по-скоро предпочитам да слушам другите. по-интересно ми е.
що се отнася до общуването с някого, с когото сте в една стая - зависи от човека, от моето настроение, от неговото...
от друга страна, познавах двама души - момче и момиче, които седяха в една стая, един до друг, но си пишеха на компютрите, вместо да говорят на глас... хора разни.
когато хората не са ми близки, се опитвам да ги усетя и да не ги разочаровам - ако им се говори, слушам, ако искат - говоря им.

[линк]

мога да мълча. и на мен са ми викали "темерут" по тоя повод. изнервя ме празното бръщолевене. имам една такава колежка - трудно ми е да я опиша: мели непрекъснато, почти без изключение глупости, и за по-сигурно ги повтаря по 2-3-4 пъти
напоследък съм жадна за говорене...ама няма с кого
така се издокарах.

защо излезе, че човек, който не говори е темерут?

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Много зависи какво трябва да търпя на другия човек в стаята, докато мълча. Обикновените случаи да мълча, докато има друг с мен, са работа и гледане на филм, за друго не се сещам в момента, а да, и секс.
Да разговаряш непрекъснато не е разговор, а монолог. За разговор трябва да има подаване на реплики.
Имало е ситуации на мълчане извън обикновените случаи и е било е-бахти мрачната тишина. Но това не ме е накарало да говоря, само за да не е неловко. Защото определено е било в присъствието на човек, който не харесвам. Когато не харесвам някой, но няма начин да се махна, си мълча и подчертавам колко празно има между нас.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Умението да гледаш лошо и да изглеждаш като чвор. Неделима част от темерутщината

че някой търси такава компания. Защо му е на някой да ходи да говори на някой, ако го мисли за темерут?

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Има хора които непреодолимо смятат че трябва да говорят на някой. Понякога е въпрос на неподходящо възпитание или разбирания. Това се оправя. Но има порода родени бъбривци и досадници от които единственото спасение е лошото държание стигащо до грубост. Иначи си загубен. Ще те засипят с приказки мнения клюки личния си живот и всякакава простотия. В такива случаи трябва да се действа бързо и безмилостно с целия наличен арсенал на темерутщината.

Изглежда това ще е еднократен случай. Защото си груб. И значи си груб, а не темерут. Темерут за мен е равно на дебил. Дебил е човек, който не може да се ядоса от нищо. А темерут има екстрата, която я няма дебил, че темерут никога не казва нищо смислено и забавно. А дебил понякога има попадения. В крайна сметка от количеството приказки не мога да направя този извод, а от качеството. Може да каже 1 дума, ама да е готино. И това си е много добре, а не темерутщина.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"