Може ли

Един масов убиец като Борис Покръстител да бъде канонизиран за светец? Човека е убивал за земя и данъкоплатци (завоевателни войни), а също и полиитическите си противници (потушения от него бунт с избитите 52 рода).

Може, в сметката излиза, че е покръстил много повече, отколкото е избил. Значи може. Ти колко хора си покръстил?

Убити са 52-мата боляри - а не 52 рода - и нито един човек в по-вече - ония 52-ма организатори на бунта, които не само са ядрото на превратаджиите, но и фактически те са хората, решили да У Б И Я Т Царя със собствените си ръце.

Ако ти си цар, и ако срещу теб са тръгнали превратаджии, които искат да те погубят, ти, какво ще сториш. Нима сега не спазваш законите, макар и много оттях да са ти НЕугодни.

Но какво всъщност се е случило при потушаването на болярския бунт ? Летописецът описва няколко неща: седмината духовници със свещи в ръце, конете, които громят враговете, падащата горяща къща. При отсъствието на други свидетелства е много трудно да възстановим какво точно е станало. Най-важните факти обаче са налице:

1. Срещу св. Борис е бил организиран бунт от боляри от десет комитета, чиято цел е била неговото сваляне от власт, убиване и заменяне с друг владетел.

2. Князът е бил сварен неподготвен за съпротива с много малко верни нему люде, обграден от множество бунтовници в своя дворец.

3. В напълно загубено от военна гледна точка положение св. Борис с пълно упование в Божията сила прави излаз със своите верни люде срещу превъзхождащия ги противник.

4. Чудесни знамения съпътстват неговото излизане.

5. Бунтовниците са напълно сразени. Неспособни на съпротива, дори на бягство, обездвижени. Бунтът е потушен напълно. Не се споменава за нито една жертва от людете на св. Борис.

Сведенията, които папа Николай е получил от българските пратеници, сигурно са били в същия смисъл, защото и той използва изрази като "Бога, Който ги е предал в ръцете Ви", и "Вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от великия до незнатния и сте ги държали пленени в ръцете си". В нито един от достигналите до нас извори не става дума за сражение, за убити от страна на княза. Ръководителите на бунта са били заловени и екзекутирани. Щом низшите боляри и простият народ са били помилвани, значи всички те също са били пленени. Но как е станало това само с 48 души на страната на княза?

Очевидно наистина се е случило нещо свръхестествено, което е поразило всички участващи. Длъжни сме да приемем като действително историческо събитие Божието чудо, чрез което св. Борис сразява бунтовниците.

Обичайната съвременна историческа наука не разполага с методология при боравене с чудесата. Тя или се опитва да ги "обясни" с някакви материалистични позитивистични еквиваленти, или просто ги подминава като несъществували.

Случаят с потушаването на бунта на болярите от св. Борис е пример за едно действително историческо чудо – добре засвидетелствано с преки и косвени сведения в изворите и с исторически документираното поведение на съвременниците.

Онзи, Който някога изпрати многобройни невидими помощници — коне и огнени колесници на св. пророк Елисея, за да го избави от ръцете на неприятелите (4 Цар. 6:17), Той помогнал и на своя предан раб, покръстителя на българския народ. Храбрият български владетел не се смутил от дигнатото против него въстание. „Като призовал името Христово, само с четиридесет и осем души, които останали предани на християнството, той потеглил против цялата тълпа; и веднага, щом излязъл от градските врата, явили се пред него и пред тия, които били с него, седем духовни лица и всеки от тях държал в ръка запалена свещ и така вървели пред княза (царя) и пред ония, които били с него. На тия пък, които били въстанали, се показало, че върху тях пада голямо пламтящо здание, а конете на ония, които били с княза, — както се сторило на противниците — изправени на задните нозе, пристъпвали и ги тъпкали с предните. И нападнал на тях такъв страх, че те не могли да се приготвят нито за отбрана, нито за бягство, но като се прострели на земята, не могли да се помръднат. Князът предал на смърт до петдесет и двама души от болярите, които особено бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да се разотиде невредим"

[линк]

---

[линк]

това са приказки от хиляда и една нощ, но нищо общо с реалността.
Наистина ли си вярваш, като пишеш подобни неща?!
Сякаш не си чел, че и най-подлото убийство на император, папа или ойто и да е, когато е вило в полза на победителите, е било богоугодно и свръхестествено с "божията" ппомощ!

Силата е нищо без контрол.

Благочестиви люде са намерили цаката дори на един император на Свещената римска империя, който много се пазил да не го отровят и карал всички храни и напитки да се проверяват лично пред него от прислугата.

Императорът пътувал към някакъв град, но по пътя решил да спре и се отбие да се причести в една малка църква.

Отровили го с нафората...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Практиката в тези времена, а на много места и до ден днешен, е след това да се избиват и децата на бунтовниците, за да не решат по-късно да си отмъщават

Не бяха ли намерили преди време край Варна масов гроб на мъже, жени и деца от тази епоха?

За мен Иисус е дал личен пример с категоричния си отказ да се съпротивлява и с това, което е казал на Петър - да прибере ножа си, защото, който нож вади, от нож умира.

Цар Борис неволно е направил кърваво езическо жертвоприношение на Господаря на този свят и с това е въвел в държавата си едно фалшиво, мамонско християнство.

По-късно дори му се е наложило да ослепи собствения си син.

Всичко това няма абсолютно нищо общо с религията на Любовта, в името на която Иисус проля своята, а не чужда кръв.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Като се остави настрана не много библейската практика за канонизиране, отговорът е, че всеки, който се обърне към Господа ще бъде спасен, и всеки, който признае Исус за Спасител, ще му се покаже милост. Независимо какъв грешник е бил. Защото няма праведен нито един

Който се обърне към Бога искрено със сърцето си, наистина ще бъде спасен, но онези, които си въобразяват, че е достатъчно да се кръстят, да извършват всевъзможни религиозни ритуали и единствено с устата си да молят Бога, няма да бъдат спасени.

Те ще получат точно това, което сърцето им действително е пожелало...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

нещо пак намеси индустанските учения.
Там нали така се твърдеше, че ако си се освинил в този живот и си запприличал на хипопотам, то в следващия задължително ще си хипопотам, или в най-добрия случай домашно прасенце.

Та ако човек ти чете писаниа, никога няма да разбере християнин ли си, будист ли си и въобще какъв си.
Като някакво безгръбначно заемаш различни пози, и смесваш различни идеи...
Къде ти е будисткия рай и спасение?
Като идея тези религии нямат нищо общо, за да ги смесваш така механично!
Единствено могат да се смесват чдейските религии ислям и християнство, защото реално са с един първоизточник, и са създадени с една и съща цел.

Силата е нищо без контрол.

Къде ти е будисткия рай и спасение?

Ти случайно да си чувал за вселенския Спасител Буда Амитабха (букв. безгранична светлина) и за сътворената от него Чиста земя (Сукхавати)?

Amitabha

Понастоящем вярата в този древен будистки аналог на Христос е най-разпространената форма на будизма в Азия.

Namo Amitabhaya Song Music Video

Всяка религия е само език чрез който хората се опитват да изразят своите най-дълбоки и съкровени чувства относно неща, които лежат отвъд ума, който ползваме в ежедневието.

Например големият протестантски теолог Карл Барт (18886-1968) смята, че тази форма на будизма е изключително близка до тезата на апостол Павел, че човек се спасява само с вяра и че по-велика сила от Любовта няма.

Явно не си наясно с будизма, защото ако не щеше да знаеш, че всички будистки доктрини без изключение - йогачара, мадхямика и т.н. се намират не в раздел праджня (върховна мъдрост), а в раздел упая (умели средства).

Естествено, че ако един бодхисатва се роди в ислямска страна, то той ще изложи нямащата никаква форма своя интуитивна праджня в ислямска терминология, подобно например на Руми.

Ето ти нещо на санскрит с английски превод за размисъл:

Heart Sutra (Sanskrit)

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Числото на екзекуциите (52) е взето от другия важен извор за бунта на болярите, Бертинските летописи, чиято трета част относно периода от 861 до 882 г. е писана от Реймския архиепископ Хинкмар, високообразован, високопоставен и добре осведомен съвременник на описваните събития. Ето целият пасаж, който се отнася до въпросната тема:


866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия всред народа на царството му. Недоволни от това, негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество с четиридесет и осем души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязъл от градските врати, нему и на тези, които били с него, се явили седем духовници и всяки от тях държал в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред краля и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с краля, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но, прострени на земята, не могли да се движат.

Обаче от болярите, които най-много бунтували народа против него, кралят наказал със смърт [само] петдесет и двама, а на останалия народ позволил да си отиде невредим. Той проводил пратеници при германския крал Людовик, с когото бил сключил мирен договор, и поискал от него епископ и свещеници. И когато му били изпратени, той ги приел с дължимата почит. А Людовик отправил пратеници при брат си Карл и поискал от него църковни съсъди, одежди и книги за службата на свещениците. Затова Карл взел от епископите на своето кралство голям брой от исканите вещи и му ги [изпратил], за да ги препрати на [българския] крал.

Българският крал отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство, като с тях изпратил за св. Петър между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христа възтържествувал над своите противници. Той също така отправил до папа Николай много запитвания, за да се съветва с него относно тайнствата на вярата. Поискал от него да му изпрати епископи и свещеници и молбата му била удовлетворена. А императорът на Италия, Людовик, като узнал това, отправил пратеник до папа Николай с поръка да му предаде оръжието и другите предмети, които българският крал бил изпратил на св. Петър. Някои от тези предмети папа Николай препратил по Арсений на императора, който се намирал в Беневентската област, а някои от тях задържал, като се извинил за това.




Чудото

Изворите и особено Бертинските летописи обясняват необяснимата победа с Божие чудо. Има ли обаче дори един уважаван професионален историк през последните два века, който да вярва в чудеса?

И как можем ние днес да проверим достоверността на изворите в това отношение? Откъде техните автори са знаели за чудото? Авторът на въпросния дял от Бертинските летописи Архиепископ Хинкмар, макар и живеещ в Западна Европа, е съвременник на събитията и е имал възможност да получи точни сведения за тях. Това знаем от самия текст: "Той [Борис] проводил пратеници при германския крал Людовик...", който "отправил пратеници при брат си Карл и поискал от него църковни съсъди, одежди и книги за службата на свещениците." Братът на Людовик, франкският крал Карл Плешиви, е бил по това време в особено близки дружески отношения с архиепископ Хинкмар, така че, когато "Карл взел от епископите на своето кралство голям брой от исканите вещи и му ги [изпратил], за да ги препрати на [българския] крал", то Хинкмар, най-важният от тези епископи, несъмнено е бил подробно осведомен за събитията.

Следващият пасаж от Бертинските летописи описва с подробности как кралят на България отправил пратеничество в Рим, "като изпратил за св. Петър между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христа възтържествувал над своите противници."

Известието за тази пратка толкова впечатлило Людовик ІІ, "императора на Италия" (855-875), че той поискал от папа Николай "да му предаде оръжието и другите предмети". Част от предметите били наистина отдадени на императора, а папата задържал някои от тях, "като се извинил за това".

Почти винаги, когато в летописите имаме описания на чудеса, историците са склонни да ги подминават, като с лека ръка ги определят или като "общи места", или като добавки (интерполации) от страна на късни преписвачи.

Тук обаче не може да става дума нито за "общо място", нито за интерполация. Хинкмар описва несъмнено достоверни и съвременни нему факти: изпращането на "оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христа възтържествувал..." от св. Борис на Николай І, после намесата на Людовик ІІ, накрая решението на папата да му даде част от даровете и да запази другата част.

Тези деяния биха имали смисъл единствено, ако всички тези важни участници в събитието – св. Борис, папа Николай, император Людовик ІІ – са убедени в действителността на станалото чудо.

Оръжието на българския владетел е ценно не защото той със силата на това оръжие е постигнал военна победа, а защото победата е била спечелена, противно на логиката, не със силата на оръжието, а по отявлено чудодеен, свръхестествен начин, срещу несравнимо по-многоброен и по-силен по оръжие противник. Това оръжие е било дотолкова важно, че папа и император си го оспорват - именно защото не е оръжие, а свидетелство за Божие чудо.

От смисъла на кореспонденцията между св. Борис и папата не може да има съмнение, че това оръжие не е било използвано. Именно неговото неизползване е свидетелство за Божията намеса. Неспокойната съвест на св. Борис относно избиването на синовете никак не би допуснала, щото оръжие, изцапано с кръв, пък била тя и на бащите-бунтовници, да бъде пращано (като какво?) на папата, от когото очаква отговор на смущаващия го въпрос. Папата, който в случая се е обявил срещу всякакво убиване, не би приел като символичен дар изцапано с кръв оръжие.

И тъй, Бертинските летописи свидетелстват, че най-видни представители на тогавашна християнска Западна Европа – римският папа, императорът, архиепископът на Реймс и пр. – е знаела за чудото с победата над бунтовниците, а символичните дарове са били считани от всички тях за достоверно свидетелство за това чудо.

---

[линк]

и с какво може да бъде сравнена шунята от будизма, с християнския рай ли?

По-скоро, според християнството, будистката пустота е форма на ада.

А колкото на теориите, че някой си бохджисатва може да материализира някъде из вселената собствен рай, за което са му нужни религия и вярващи, които да поддържат това творение, мисля, че не е тук мястото да обсъждаме, но дефакто това са християноподобните варианта на индуистките и будистките секти.

Силата е нищо без контрол.

Основният принцип на шунявада на Нагарджуна гласи:

"Няма никаква разлика между нирвана и самсара.
Няма никаква разлика между самсара и нирвана."

Така че шуня не означава пустота в буквален смисъл.
Относно предсъавите на християните за рая, те са доста различни и зависят от нивото на самите християни.

Според апостол Павел:

"Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

Що се касае до Амитабха, той съвсем не е "някой си нов християноподобен бодхисатва."

Хайде, отиди малко да се пообразоваш:

Амитабха

Сутрите на Махаяна, стр.10 и 11

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

И 5 човека да са това е нарушение на божията заповед "не убивай". И я ми обясни с какво са щели да го "погубят" славяните от Великоморавия с които е водил война в съюз с немците? Освен това е бил в манастир и ако някой е решил да го погуби това не би било никак трудно.

Имаше една случка с византийски император дето не го допуснали на църковен събор, защото извършил убийство... Ама не мога да си спомня - май във Флоренция ставаше...

Нвма рецепта за праведен живот и само една метафора свързана със сърдечния мускул изобщо нищо не казва. Преди това трябва да се осъществи връзка със светлинния дух и той да направлява действията на човека. Без това той си остава роб на стандартния мироглед който го води към гробищата без никакъв живот след това.

Що искаш да го характеризираш какъв е? Даже и Глишев говори за лично християнство. Всичко е лично, а и каквото слънце грее над Индустан такова грее и тука. Нормално е да се търсят паралели.

Спекулират с опрощението. Само ,че Борис убива след като приема християнството за разлика от един от апостолите който убивал преди и после станал друг човек.

Преди това трябва да се осъществи връзка със светлинния дух и той да направлява действията на човека. Без това той си остава роб на стандартния мироглед който го води към гробищата без никакъв живот след това.

Точно казано! Изцяло съм съгласен с това.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Може. Следващия!

сори, професионално изкривяване.

И Тимотей за модератор