Пак за мен

Абе не мога да спра да мрънкам. Мога, ама тогава за какво е този форум, ако не човек да си осъзнава някои неща и да се чисти. Аз мога изобщо да не говоря за себе си, ама всъщност това ми помага много и затова някак изобщо не виждам смисъл да спра да мрънкам.

И така проблема ми е следният. Стигнах до едно място в мен, където стигам до вкорененото желание или нагласа, че искам да умра. Идеята е, че не съм в депресия и всъщност това желание не идва от отрицателното настроение към смрътта, а по-скоро обратното. Искам по-бързо да изживея това и това и това, за да мога по-бързо да умра. Това желание съм го усетила отдавна още преди да се родя. Стигала съм в себе си до такива места, където съм отказвала да слизам в тялото си, т.е. отказвам да се родя. Стигнах до заключението, че всъщност е било толкова силно това желание да умра, че когато съм била на 18 дена бебе, майка ми е хванала мастит и ме е заразила, защото лекарите са казвали да продължава да ме кърми. Била е необходима операция, обаче кожата на бебето е много тънка и е много близо това до сърцето и е било почти 80 процента сигурно че ще умра ако ми направят тази операция, но ме спасяват с билки и всъщност така и не миправят тази операция.

Всъщност желанието ми да умирам идва от това, че не мога да летя т.е. да ходя веднага където искам, да съм свободна и т.н. Пречат ми времето и пространството. Осъзнавам, че мразя материята и я мразя явно още преди да вляза в нея, защото ме ограничава и ми налага да правя неща. Знам, че иначе няма да помръдна, ако само си летя и нищо не правя друго, обаче сега в момента искам да осъзная точно това желание да умиране защо е толкова силно и откъде идва. Аз разбрах, че това с летенето и ограничаването ми е свързано с ума и че пространството всъщност, а вероятно и времето - с любовта и че аз съм много назад в любовта и че това трябва да го науча в материята. Разбира се,че изникват всички фокуси и този за това, че умът те държи свободен, а любовта те ограничава и че не мога да ги разреша тези неща, но всъщност основното ми питане е докъде трябва да стигна назад за да разбера откъде ми идва това желание и да мога да се освободя от него?

Знам, че само за себе си говоря отново, самоотразявам се и т.н., но аз по този начин разбирам себе си и неща в мен самата.
това е!

Пий си редовно хапчетата и няма да имаш проблеми.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Не става номера с хапчетата и с пускането на мъглата. Как се вкарва целия свят вътре в душата? С разширение - а като се разширяваш боли. Така че хапчетата не помагат. Грешен съвет!

Поставяш много сериозни за теб личностни въпроси и бих те посъветвала да не отговаряш на провокации като горната, освен ако не си пуснала темата за да отговаряш на тъпизми. Прояви отговорност.


Сега по темата ти: хич и не си мисли че като разбереш откъде идвало това желание и ще се освободиш от него.

Това твоето си е чиста проба "угаждане" казано в контекста на Кастанеда.
Изисква се вътрешна дисциплина за да не му се поддаваш. Но понеже глезотията в теб е голяма, та няма откъде да си добавиш такава дисциплина, ще трябва да си имплантираш някакви цели и да ги следваш така, сякаш са най-важното нещо за теб.


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

Не съм сигурна, че това с целите е по-добрия вариант, като че ли е по-лесно с дисциплината. Ама и двете неща хич не ги обичам... Ще пробвам с дисциплината първо.

тя дисциплината трябва да се обвърже с нещо, иначе ще увисне сама по себе си в нищото. Именно целите служат за такава работа


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

Тогава си смени терапевта. Този явно не се справя.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Аз съм същата...самонавивам се да продължавам.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Самонавиваш се да продължаваш кое? Да живееш ли?

ъхъ, да си намирам нещо интересно да живея
Има хора, влюбени в живота, и има хора, по-навити на смъртта.
И мен ме ограничава живота, ма все можеш да намериш нещо интересно из него - дири.
Мен ме радва ученето примерно. Като хептен ми причернее, си намирам нещо да уча, фотошоп, език, медитация, да мърдам нанякъде.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ама при мен не идва от депресия това. Освен това сега съм в много хубав период, всъщност още не е дошъл, а аз съм залепнала за това което всъщност виждам че идва, а то още го няма. Ето това усещане - да знаеш какво идва и да не идва още направо ми разказва играта с времето и пространството. Иначе уча и без това.
Ама си мислех защо козирозите изпадат в депресии и стигнах до извода, че те са били някоя въздушна зодия, били са високо и сега трябва да слязат и да се морят и с пот да бутат нагоре камъче по камъче, вместо нещата да стават лесно и леко, както е било преди. И точно това забиване буквално в материята ги депресира. Също и това, че се ровят в детайли, като могат и имат знанието да виждат отгоре нещата, т.е. имат философския поглед.

Аз никога не съм страдала от депресии, що реши, че е депресия?
И аз имам вродено усещане за свободата при смъртта и оковите от живота, сега просто се уча да откривам и хубавите страни на живота.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Не съм решила, порсто изясних че не е депресия. Иначе просот си мислех за депресиите, защото аз съм била в депресии преди.
Да ти кажа аз съм доволна от живота, харесвам го, обаче понякога явно се сещам какво е извън това състояние и това ми липсва. Но не бих се върнала никога да преживея отново този си живот, както и не бих сменила нищо досега в него.

жалко,че все още си в учебния период.
дано се научиш и да ги откриваш тези хубави страни.

Силата е нищо без контрол.

какво има да разбираш? духът ти му е зор в материята и иска да се спасява по-бързо. Въпросът е, че никой на сила не те е вкарал тук-ти сама си решила.Значи трябва да спреш да се лигавиш или просто да спреш да обръщаш внимание на желанието си да се измъкнеш и да си действаш по задачките тук. А задачата ти е да вкараш повече енергия и осъзнаване в материята. За това си дошла. Как ще го правиш, зависи от теб и същността ти. Айнщаин го е правил с наука, Бах с музика, Хундертвасер с архитектура...твоя работа е да разбереш какъв талант имаш и да го използваш максимално ползотворно и после си свободна да се изнасяш-кат ти дойде времето.

Съгласна съм, но имам проблем с това да вкарам духа във форма, т.е. енергия в материята. Опитвам се да се дисциплинирам, малко се посвих ми се струва, но още не мога да кажа нищо.

естествено, че ще имаш проблем с това
всички имат проблем-това е супер трудно
нали за това си дошла
самият факт, че си в тяло вече вкарва известно количество светлина/осъзнаване тук, сега остава да продължиш по пътя си, което става по един начин-като следващ страстта си.Като правиш каквото НАИСТИНА ти сее иска да правиш, като никога не бачкаш тъпизми за заплатка, а осъществяваш мечтите си и поемаш всички необходими рискове, като никога не се хващаш с тъпаци само и само за да имаш гадже, като не клякаш пред страшното и скучното и не си оставяш каруцата в калта. По тоя път ще ти помогне доста ако имаш вътрешна връзка с Бога.

Много хубаво го каза. Ще се опитам, определено няма връщане назад.

успех!

Те, колежките добре са се изказали, всъщност доста добре, та почти нищо не остана да добавя, освен, че... ами то всичкото са все едно и мои мисли и настроения, та даже до родилните проблеми и затова el coyote ми ги разправя, че не съм била излизала от тунелите на неорганичните, пък как само ненавиждам да ме ръчкат за каквото и да било не е истина, ама е права змиевидната, че все едно сме избрали да се родим, ерго да се захващаме за избора си, че и без това за това сме го избрали, нали.

п.п. Колегите - прифащам!

п.п.2 Кристалите са сууууууупеееееер! Но дори те не могат да летят и затова не съм кристал... може би...

sweet dragons