?

пак мои размисли по зададена тема....
наскоро по един от каналите - дискавъри или нешънъл географик, не помня точно кой, гледах филм за будистки монаси, които в години на глад не само че се лишавали от храна и се хранели с листа и семенца ами и правели нещо повече.... според филма те се мумифицирали сами... бяха намерили някаква мумия някъде в Тибет и я бяха изследвали, оказа се че е на над 500 години, такива навремето имало много, но китайския комунизъм ги унищожил в голяма степен.... поставяли се по границите, с лице към териотирията, с цел да покровителстват, да бъдат пример и опора на населението - тоест истински икони... ставаше дума за хора, които са живели месеци наред в глад и са направили така, че да стоят в неподвижност до изсъхването си буквално, при което са умрели и са се мумифицирали така..... технологията беше обяснена така - връзва се човек в поза лотус през краката и врата така че всяко движение предизвиква душене. обясняваха тази практика с някаква свещена свръхестесвена идея за нирвана приживе и медитиране до смърт, което се слива с безсмъртието.... ок де, но аз се опитвам да си го представя наистина, понеже чрез собствен опит едвали ще получа представа, а чужд такъв в съвремието не е набелязан - и така.....
анамнезата е ясна - съсухрен в поза лотус труп, с видими признаци за душене
как - убит или самоубит?
защо? не ме интеридрусат политическите съображения
интересува ме как тези хора са успели /ако това е било доброволен акт/ да се справят с основните си инстинкти - за хранене, за секс и за сън... може би инстинкта за самосъхранение е бил впрегнат да озапти всички останали, защото всяко отпускане на тялото е можело да доведе до самозадушаване.... и все пак навярно накрая друг инстинкт /съня/ е надмогнал най-силния от всички инстинкти....


каквото и да си говорим - поучителна история за размисъл.... наистина жестока илюстрация колко хората като вид сме подвластни на заложената от природата в нас програма, както и на силата ни да го осъзнаем и безумието да се опълчим срещу това... което граничи с божественото....