кървавица

Всяка година се старая за коледа да има на масата кървавица, приготвям я от бял свински дроб, тлъсто месо, език , далак , малко сланина , кървави месцета тъй като не разполагам с кръв, всичко това вземам от магазина.
Забравих, слагам и малко ориз и подправки, чер пипер, бахар.
Чувала съм, че може да се сложи и праз лук, но не съм пробвала.
Ако някой има други идеии , моля пишете.

Етърник

Пълни се в тънките черва.
Нарязва се черен дроб, бял дроб, месо ,пръжки ,праз, сол ,черен пипер ,чубрица.Разбъркват се и се пълни в тънките черва.След това се стопля вода и луканките се бъркат във водата, като да се измият.Изваждат се и се слагат да съхнат на прът.След 1 седмица са готови.Може да се пържат ,пекат .Когато се пържат, не се режат ,а се пържат цели ,защото се пръскат.

Това копнах от [линк] Не съм правила никога, но доста съм похапвала, допреди 5-6 години.

Моят град

Благодаря ти, ще пробвам !

аз не слагах далак,но когато я варях слагах джоджан в булиона(stock).

Добавянето на праз в кървавицата е задължително, и то колкото повече - толкова по-добре. Опитай и няма да съжаляваш. Рецептата ми е същата като твоята + праз , но без дакак.

В целия пловдивски регион е известен т.н. "бумбар". Това е вид варено месно изделие, подобно на бахура и кървавицата, но и доста различно на вкус от тях. Единственото, по което си приличат е това, че се пълнят в дебелите (наричани още и "мазни") черва.

"БУМБАР - стара, диалектна дума от Пловдивско. Означава "бахур - сварено черво, тъпкано с ориз и частици от чер дроб, мазнина и др". Бумбар може да произлиза от глагола "бумкам", който означава "тъпча, пълня". Например: печката е набумкана с дърва = печката е натъпкана с дърва; да се набумкам (след обилно ядене) = да се натъпча с храна. С думата БУМ се означава петно от нива, градина и др., където растенията са израснали по-силно от околните и се е получило нещо като остров от по-висока растителност."

В повечето от регионите на страната ни се прави подобно на кървавицата и бахура месно изделие, макар че в различните региони си има и различно и специфично название.
Въпреки, че това е традиционно коледно месно ястие, смисълът му съвсем не е традиционно-религиозен а напълно прагматичен.
След традиционното колене на прасетата, освен месото, което се съхранява и преработва по познатите ни начини, остават и вътрешностите, "карантията", които по принцип са много нетраен продукт и народът ни, в чисто прагматичното си желание да оползотвори максимално всичко от прасето е стигнал до тези месни изделия.
Доколкото ми е известно, предимно в Южна България се приготвя кървавица, бахур и подобието му - бумбар, а в Северна България - бахур и покрекло. За другите региони нищо не зная, но предполагам, че има невероятно вкусни и специфични начини за преработване и съхранение на нетрайните вътрешности.
В КЪРВАВИЦАТА, например, се оползотворява най-нетрайното - кръвта, която по принцип изтича или се изхвърля.
В БАХУРА и БУМБАРА пък, се оползотворяват далака, черния дроб, част от червата, белият дроб, въобще, нетрайните вътрешности, които е жалко да се изхвърлят, а трудно могат да се изконсумират за кратко време.
В Северна България, в Ботевградския регион се приготвя едно доста пикантно месно изделие - ПОКРЕКЛО, което представлява ситно нарязаните вътрешности, заедно с малко тлъсто свинско месо и подправки, понякога и ситно нарязан праз, изпържени добре в собствен сос и отделената мас и затворени, обикновено, в буркан. Разбира се, може да се напълнят и в черва, но традиционно се затваря в бурканчета.
В този си вид има много голяма трайност. По технология много прилича на саздърмата.
Добавянето на праз в тези изделия при всички случаи много подобрява вкуса им.

Много ще се радвам, ако в клуба пристигнат автентични оригинални рецепти от всички крайща на България по тази тема.

Весели коледни и новогодишни празници на всички!

Много интересна посока даде на темата!Мисля, че ще бъде образователно за всички.Ще питам майка ми за рецептите от баба.
Домашната създърма направо си я представих и на вид и на вкус

Моят град

Нали затова сме в този клуб - да се учим един от друг, да откриваме нови рецепти и технологии и, в крайна сметка, да се ограмотяваме и образоваме...

Наздраве!


Моят град

Живи и здрави, догодина, до амина!