Гордостта
0 отговора
0 прегледа
Гордостта
Мисля си за мои много близки хора, които вървят много трудно по пътя към Бог. И търся първопричината за това. Ще ви благодаря, ако помогнете с вашия опит и вяра да внесем светлина в тази тема. Тук съм изложил своите скромни разсъждения.
Гордостта
„Даниил 2:37-49 37. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38. и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях.”
„Даниил 4:29-37 29. В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,
30. царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който АЗ съградих с мощната СИ сила за царското жилище и за СИЛАТА НА ВЕЛИЧИЕТО СИ!
31. Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;
32. и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че ВСЕВИШНИЯТ ВЛАДЕЕ НАД ЦАРСТВОТО НА ХОРАТА и го дава на когото иска.”
Това е един чудесен пример за надигналата се гордост в човешкото сърце.
Бог ни дава всичко- знания, образование, красота, пари, власт, таланти, сила, слава, умения. Много често тези дадености водят до надигане в сърцето на гордост. Такова сърце започва да „закоравява”. Закоравялото сърце става безразлично, упорито, непреклонно, безчувствено към Светлината и става духовно сляпо. Духовно слепите гледат и не виждат, слушат и не разбират. С годините такива сърца закоравяват още повече.
Покаянието и смирението е единственото „лекарство” за гордостта. Когато ние сами не можем да се смирим, Бог може да ни смири. Бог смирява ония, които ходят горделиво! Но тази „процедура” е болезнена. Затова Той ни предупреждава и умолява: „Покайте се”. И ни чака.
Има гордост и във вярващите. Духовната гордост. Гордостта при тях води до лицемерие, самодоволство, тесногръдие.
Дяволът изкушава човека и с духовна гордост. Самите ние сме изпитали или сме забелязали сред своите познати, че ако някой усърдно се старае в духовния живот, често се моли, често се причастява, върши добри дела, има фанатизирано изпълнение на закона, у такъв човек нерядко се появява духовна гордост: той започва да гледа на себе си като на добродетелен човек, на угодник Божий. Това е изкушение от дявола, именно дяволът му внушава: “Ти не приличаш на другите хора, ти си по-добър от всички, ти знаеш повече и дори всичко, ти си свят”. Ти си спасен. Дерзай.
Тази духовна гордост особено се засилва, когато и в църквата, която посещаваме ни се внушават това. Тогава деноминацията „става” най-издигнатата духовно. Всички останали „грешат” и са „несъвършени”, „неистинските”.
„Притчи 16:5 Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце”
„Притчи 21:4 Надигнато око и горделиво сърце,
които за нечестивите са светилник, е грях.”
„Притчи 16:18 Гордостта предшества погибелта,
а високомерието - падането.”
„1 Петрово 5:5 ....Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.”
„Исая 2:12 Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде
против всеки горделив и надменен човек
и против всичко, което се надига (и ще се унижи)”
На Павел Бог позволи да има трън в плътта, за да не се издигне сърцето му в гордост:
„2 Коринтяни 12:7 А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.”
А към църквата Бог отправя съвет с предупреждение заради надигащата й се гордост и самодоволство:
„Откровение 3:17-22 17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18. то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.”
Нека се освобождаваме от самолюбието си, самовъзвеличаването си и да се изпълваме със скромност и смирение в служенето си на Бога.
Хвала и Слава на Бога!
Гордостта
„Даниил 2:37-49 37. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38. и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях.”
„Даниил 4:29-37 29. В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,
30. царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който АЗ съградих с мощната СИ сила за царското жилище и за СИЛАТА НА ВЕЛИЧИЕТО СИ!
31. Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;
32. и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че ВСЕВИШНИЯТ ВЛАДЕЕ НАД ЦАРСТВОТО НА ХОРАТА и го дава на когото иска.”
Това е един чудесен пример за надигналата се гордост в човешкото сърце.
Бог ни дава всичко- знания, образование, красота, пари, власт, таланти, сила, слава, умения. Много често тези дадености водят до надигане в сърцето на гордост. Такова сърце започва да „закоравява”. Закоравялото сърце става безразлично, упорито, непреклонно, безчувствено към Светлината и става духовно сляпо. Духовно слепите гледат и не виждат, слушат и не разбират. С годините такива сърца закоравяват още повече.
Покаянието и смирението е единственото „лекарство” за гордостта. Когато ние сами не можем да се смирим, Бог може да ни смири. Бог смирява ония, които ходят горделиво! Но тази „процедура” е болезнена. Затова Той ни предупреждава и умолява: „Покайте се”. И ни чака.
Има гордост и във вярващите. Духовната гордост. Гордостта при тях води до лицемерие, самодоволство, тесногръдие.
Дяволът изкушава човека и с духовна гордост. Самите ние сме изпитали или сме забелязали сред своите познати, че ако някой усърдно се старае в духовния живот, често се моли, често се причастява, върши добри дела, има фанатизирано изпълнение на закона, у такъв човек нерядко се появява духовна гордост: той започва да гледа на себе си като на добродетелен човек, на угодник Божий. Това е изкушение от дявола, именно дяволът му внушава: “Ти не приличаш на другите хора, ти си по-добър от всички, ти знаеш повече и дори всичко, ти си свят”. Ти си спасен. Дерзай.
Тази духовна гордост особено се засилва, когато и в църквата, която посещаваме ни се внушават това. Тогава деноминацията „става” най-издигнатата духовно. Всички останали „грешат” и са „несъвършени”, „неистинските”.
„Притчи 16:5 Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце”
„Притчи 21:4 Надигнато око и горделиво сърце,
които за нечестивите са светилник, е грях.”
„Притчи 16:18 Гордостта предшества погибелта,
а високомерието - падането.”
„1 Петрово 5:5 ....Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.”
„Исая 2:12 Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде
против всеки горделив и надменен човек
и против всичко, което се надига (и ще се унижи)”
На Павел Бог позволи да има трън в плътта, за да не се издигне сърцето му в гордост:
„2 Коринтяни 12:7 А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.”
А към църквата Бог отправя съвет с предупреждение заради надигащата й се гордост и самодоволство:
„Откровение 3:17-22 17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18. то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.”
Нека се освобождаваме от самолюбието си, самовъзвеличаването си и да се изпълваме със скромност и смирение в служенето си на Бога.
Хвала и Слава на Бога!