Приказка
11 отговора
0 прегледа
Приказка
Имало едно дете . То вървяло в един тунел. Бил дълъг и призрачен, но на края му се прожектирали чудни картини от светлини и блясък. Колкото повече се доближавало, толкова по ясно се очертавала картината. Затова детето бързало. Бързало да върви напред.
Но бързайки, не внимавало и направило крачка в страни. И хоп – тунела сякаш се завъртял макар и лекичко. И картината тутакси се променила.
Ха – много интересно- помислило си детето.
И като всяко любопитно дете не се въздържало и започнало да пристъпва в различни страни. И картините се меняли безспир. Също като в калейдескоп.
- Но това не е тунел, а калейдескоп – възкликнало то. И аз го въртя и мога да си го променям както си пожелая.
Да но картините загубвали своя бласък и красота и ставали все по страшни и ужасни.
Детето правило усилия да възвърне първоначалната си посока, но не се получавало.
- О, май се изгубих- проплакало то. Спряло се .
И изведнъж станало тъмно. Нямало никакви картини, дори и лоши.
Продължението оставям вие да го напишете.........
Но бързайки, не внимавало и направило крачка в страни. И хоп – тунела сякаш се завъртял макар и лекичко. И картината тутакси се променила.
Ха – много интересно- помислило си детето.
И като всяко любопитно дете не се въздържало и започнало да пристъпва в различни страни. И картините се меняли безспир. Също като в калейдескоп.
- Но това не е тунел, а калейдескоп – възкликнало то. И аз го въртя и мога да си го променям както си пожелая.
Да но картините загубвали своя бласък и красота и ставали все по страшни и ужасни.
Детето правило усилия да възвърне първоначалната си посока, но не се получавало.
- О, май се изгубих- проплакало то. Спряло се .
И изведнъж станало тъмно. Нямало никакви картини, дори и лоши.
Продължението оставям вие да го напишете.........
Re: Приказка - продължение
Да но картините загубвали своя бласък и красота и ставали все по страшни и ужасни.
Детето правило усилия да възвърне първоначалната си посока, но не се получавало.
- О, май се изгубих- проплакало то. Спряло се .
И изведнъж станало тъмно. Нямало никакви картини, дори и лоши.
Усетило хладни тръпки по гръбнака си, а главата му горяла, като факла.
Не смеело да помръдне, защото имало чувството, че се намира на ръба на страшна пропаст и всяко малко движение...или дори дишането му може да го приближи до оня миг в който от него ще остане само едно затихващо ехо: "АААаааа...."
Опитвайки се да остане колкото може по неподвижно, до горещата му главица с цвъртящ вътре мозък се промъкваше нещо.
Какво ли бе това....
Мисъл?
Аромат?
Звук?
Болка?
Или влага от лепкавата мъгла наоколо?
Не, не, върни малко - звук е!
Звук!
Някой говори, чува се глас - мек, спокоен, равен...
- Глей, тоз как се е насвяткал. Като зазидан стои. Чакай, чакай....май иска да каже нещо. А? Какво викаш?
- Г....Г....ГР....ГРР...ГРРР...ГРРРРРАААДИЛЛЛЛ ИЛИЯЯЯЯ....
Изведнъж страшните картини от изгубената посока изчезнали и пред детето се разкрила красива, пищна и блестяща сцена обляна от заслепяваща светлина, а то качено там, като на пиедестал, забравило за свян, страх, неудобство....пееше с пълно гърло. Клокочещите звуци щедро се изливаха наоколо, като минерални извори с високо съдържание на сяра.
Детето всъщност беше мъж на 40-50 години, но заради мастиката и бирата си беше върнал първичните, чисти и невинни физиологични рефлукси, затова мислеше за себе си, като за дете.
Един ден....
Детето правило усилия да възвърне първоначалната си посока, но не се получавало.
- О, май се изгубих- проплакало то. Спряло се .
И изведнъж станало тъмно. Нямало никакви картини, дори и лоши.
Усетило хладни тръпки по гръбнака си, а главата му горяла, като факла.
Не смеело да помръдне, защото имало чувството, че се намира на ръба на страшна пропаст и всяко малко движение...или дори дишането му може да го приближи до оня миг в който от него ще остане само едно затихващо ехо: "АААаааа...."
Опитвайки се да остане колкото може по неподвижно, до горещата му главица с цвъртящ вътре мозък се промъкваше нещо.
Какво ли бе това....
Мисъл?
Аромат?
Звук?
Болка?
Или влага от лепкавата мъгла наоколо?
Не, не, върни малко - звук е!
Звук!
Някой говори, чува се глас - мек, спокоен, равен...
- Глей, тоз как се е насвяткал. Като зазидан стои. Чакай, чакай....май иска да каже нещо. А? Какво викаш?
- Г....Г....ГР....ГРР...ГРРР...ГРРРРРАААДИЛЛЛЛ ИЛИЯЯЯЯ....
Изведнъж страшните картини от изгубената посока изчезнали и пред детето се разкрила красива, пищна и блестяща сцена обляна от заслепяваща светлина, а то качено там, като на пиедестал, забравило за свян, страх, неудобство....пееше с пълно гърло. Клокочещите звуци щедро се изливаха наоколо, като минерални извори с високо съдържание на сяра.
Детето всъщност беше мъж на 40-50 години, но заради мастиката и бирата си беше върнал първичните, чисти и невинни физиологични рефлукси, затова мислеше за себе си, като за дете.
Един ден....
Re: Приказка
Седнало и се отпуснало. За момент спряло да мисли и да се страхува. Протегнало ръце, изпънало крака и в този миг полетяло в тунела, който се оказал спираловодна пързалка.
И така безметежно се спускало, докато не стигнало у дома.
- Значи винаги има спасение независимо от пътя – си казало детето преизпълнено с радост.
И така безметежно се спускало, докато не стигнало у дома.
- Значи винаги има спасение независимо от пътя – си казало детето преизпълнено с радост.
Редактирано от Mинyтa на
за нещастие
много ми напомни вица от нашата недалечна младост.
Тогава много се рисуваха тунели и там някъде в далечината светеше, даже и аз съм правила такъв плакат за някое светло събитие навярно.
Та вица беше за тунела в който накрая се вижда светлина, а ти си вече в средата на тунела, а светлината се оказва идващ влак
[линк]
Тогава много се рисуваха тунели и там някъде в далечината светеше, даже и аз съм правила такъв плакат за някое светло събитие навярно.
Та вица беше за тунела в който накрая се вижда светлина, а ти си вече в средата на тунела, а светлината се оказва идващ влак
[линк]