Деградацията

Днес срещнах случайно една съученичка. Радост голяма! Спряхме се на тротоара и започнаха естествените въпроси за този и онзи. Кого си виждала, абе с този и този какво стана, ей виждал ли си едикойси...
Понеже знаех, че тя/въпросната съученичка/ беше добра приятелка с Милка, попитах и за нея...
О, историята й е ужасна! Тя е клошарка. Клошарка??? Как така???
Ами така. Ти нали знаеш, тя имаше две дечица, съпруг, дом и всичко. Но внезапно, преди няколко години напуснала дома си и изчезнала. То били полиции, то били болници. Какво ли не. Ни вест, ни кост.
Все пак някой я видял. На един пазар. Живеела в къща от кашони. По кофите събирала каквото намери.
Съпругът й ходил, молил я да си дойде. Дори децата довел веднъж. Та като ги види, дано...
Нищо!
Там си живеела вече от доста години. Все така.
Съученичката дори ходила да я види, да я попита. Нали са били приятелки. Съпругът я примолил. Може пък да стане нещо....Отишла на пазара. Повъртяла се. Видяла я да обира гнили плодове от контейнерите.
Милке! Милке!
Бавно и тъпо обръщане на мръсната, рошава глава.
Празен поглед в сините мътни очи.
Обърнала се към кофата и продължила да рови.
Какво да направя! Да я дърпам ли? Амиии, видях, че няма смисъл...

Разцелувахме се с моята съученичка. Пожелахме си, че ще се чуваме по телефоните.../и без друго няма да стане/...
Тръгнах си с тягостното чувство, че имам гюлле в стомаха.
По дяволите!
Може би само една крачка ни дели от деградацията на личността понякога.
И тя е толкова малка. Границата е тънка като косъм.
Само посмей да я прекрачиш!

А когато се върнах вкъщи отворих абитуриентския албум.
На Милка.
Мило изражение и светъл поглед, взрян нейде в бъдещето.../щото дойде да ни снима някакъв фотограф, дето ни нагласяше как да застанем: главата по-наляво, брадичката вдигни, гледай тук....ЩРАК!/

всичко ми е интересно

Необичайно решение.Може да е деградация, може и да не е.

Моят град

изненадваш ме! ...
От теб наживо лъха такава позитивност, такава енергия и обич към всичко ... хората, природата ...
а пускаш едни такива тъжни и подтискащи теми. ... Като ги чета си те представям ... и не ми се получава.
Дано така разтоварваш. Дано тези неща само и единствено да споделяш, но да не те засягат в дълбочина.
Съдби! Какво да се прави?!

Гърки, няма позитивност ако не обичаш хората!
Да кажа че обичам всички, сигурно ще излъжа.

Но тази история не е сантимент, нали?
Ужасно е!

И много обичам в петък-вечер да пусна някоя тъпичка темка. Дето всички да си кажат: Котето пак си плещи сантиментални глупости!
Ама, нищо! То и без друго си ги дрънка!

Ама много ми примъчня!
Направо се разбих!
Да пристъпиш отвъд. Хей така! Просто така!

А тя не е луда.

всичко ми е интересно

какви подтискащи теми са това?
това е животът.

Коте, тя не е клошар. Тя е бездомник.
понякога е избор, понякога поради липса на избор.
аз лично предпочитам , да не се виждам със съученици.

А някога някъде .. преди н лета ... за такива хора се грижеха съответните институции... Поне тук. Другаде съм чувала/чела/видяла, че си се грижат от много години....

А тя не е луда.

Това кой го определя?
Каква трябва да напправи човек, за да го определят като луд?

Пристъпването отвъд е лесно, много лесно, повярвай ми. Трудно е връщането насам.. към света, където те чакат любимите ти хора. Не от всеки се получава Мюнхаузен, по-лесното е да потънеш....

Това не е деградирала личност, това е шизофрения.

глупост, ама абсолютна...

Защо да е глупост?

Фактите ...
....Ти нали знаеш, тя имаше две дечица, съпруг, дом и всичко. Но внезапно, преди няколко години напуснала дома си и изчезнала. .....

Това наистина прилича на психическо заболяване.

Жената явно има нужда от професионална помощ. Няма да стане като отидат да я видят сред кашоните. Трябва да й се осигури лекар, а не всеки да я види, да поцъка и да се прибере на топло.

Питам се защо, все още, в България да потърсиш помощ от психиатър или психоаналитик е срамно?

да де, само дето не виждам връзката със шизофренията...
принципно, диагнозата означва кротка лудост, но няма нищо общо със случая...

....Ти нали знаеш, тя имаше две дечица, съпруг, дом и всичко. Но внезапно, преди няколко години напуснала дома си и изчезнала. .....


а какво ти е мнението относно сектите, които зарибяват наивните хорица?!

ех че си се разтревожил, бе, котак
разбирам те, адски е гадно да видиш, че човек, бил ти близък, млад и светъл, се е превърнал в нещо ужасно непознато, непонятно, тъжно, страшно...
само че това изобщо не е станали изведнъж, не ни дели една крачка и косъм от такова личностно разстройство, не се плаши излишно :)
усмихвам се не щото ми е смешно нещо в преживяването ти, а така, на тебе : )
за да стигне до такова състояние твоята позната е минала през редица етапи, които, останали недозабелязани от близките й (тя не е можела сама да си даде сметка), недообгрижени, неправилно оценени и т.н. ... са довели нещата до този нещастен резултат.
жената може да е имала депресия, може да е пиела например - двете неща - депресия + алкохол са силно противопоказни. как става. човек се чувства тревожен, не намясто, потиснат, изнервен, недоволен... пийва случайно чашка-две и - о! колко чудесно - всички грижи отлитат... отлитат, отлитат, ама алкохолът има две фази на действие - първо активира, после потиска. и тази втора фаза + съществуващата депресия... направо убийствено...
може да е имала някакво друго разстройство на личността, не непременно депресия и не непременно да е пиела - човешката психика е сложно нещо за което май не се знае наистина много... то па катчели за простите неща се знае... колко време ти отнема една хрема - с капки - седмица, без капки - седем дни, дет се казва : )
както и да е сполетялото твоята съученичка изобщо не е толкова близко и възможно да се случи и на тебе, колкото си се потиснала да мислиш.
помисли пак - твоето дете отива да си прави кефа по пещери и планини - ти подскачаш като... като... ами като всяка нормална майка :)
а тази жена е толкова болна, че стои при кофите за боклук вместо при децата си.
не я упреквам, някой да не залитне са.
просто ти обяснявам мнението си - че крачката изобщо не е малка и една.
това е болен психически човек - прочетох някъде из темата, че някой се е изцепил, че това предположение е глупост, глупости.
болестта се е развивала. но за съжаление когато околните нямат понятие, както и дистанция - много вероятно е да се случи да не са забелязали, че този човек е болен.
отдавали са "странностите" й на мързел, на лошо настроение... много неща могат да измислят хората без да искат.
никой, обаче, не става асоциална личност, обезличена личност, клошар... за един ден, изведнъж.
тъй че ти не се безпокой толкова : )
ти си котарак, добър такъф един, което пък няма нищо общо с друга глупост, която прочетох в темата - че как можело - позитивна, енергична и жизнелюбива личност като тебе да пускала била "такива теми". ми да, именно защото си грижовна и обичаща хората си се разтревожила. не си некъф гьон, нали.
точно ти никога не би допуснала такова тъжно нещо да се случи покрай тебе, точно защото обръщаш внимание на хората и нещата.
само че то няма и да се случи : )
обещавам ти : )

сектите също могат да "зарибят" само нестабилни личности.
по същество всички до един, които са привлечени от секти, не би могло да бъдат наречени здрави хора.

Относно сектите обвинявам нашата си, родна, православна църква. Тя абсолютно е абдикирала от грижата за духовното възпитание и вяра, от които хората имат нужда.
Случвало ли ти се е да потърсиш утеха в храм? Получавала ли си, макар и само веднъж, помощ, изслушване, обяснение....абе, каквото и да е внимание?
Аз вярвам в Бог, но не харесвам посредниците - свещеници, попове...както и да се наричат.
Докато те не си припомнят своята роля винаги ще има зарибени в съмнителни и опасни секти!

и след тва пак ще има.
виж по хорските църкви по света - то пастирът близък на къщата и семейството, то беседи, то изповеди, то училище, то прегръдки, от раждане до гроб, образно и буквално...
и кво, сектите да не са се нароили тук. там им са първоначалните гнезда, да се чуди човек що.
искам да кажа - причината е друга.
но пък си права, че нашата православна църква, служителите й, ич ги нема.
ти знаеш ли как се изненадах аз наскоро. на погребението на моята приятелка, която почина от грип : (
тя и една друга наша приятелка се кръщавали заедно преди години, като едната, като я кръстил свещеникът, после станала кръстница на другата.
когато елена се бореше с болестта, тази наша приятелка отишла в храма, безсилна, тревожна, да запали свещ, просто... абе така, сещаш се.
срещнала свещеника, който ги кръстил с елена, той я познал (първа изненада), заговорил я, тя споделила с него мъката и тревогата си и той предложил да иде да поговори с близките на елена - майка, баща, брат, съпруг...
това по света е нещо толкова редно, нормално, ежедневно...
а аз, тук, у нас - о, чудо! - изненадах се като чух, че свещеникът е постъпил така.
не е ли... тъжно и калпаво.

Както и да въртим и да сучем винаги стигаме до понятието морал и морални ценности. Напоследък се шири мнението, че рибата се била вмирисвала откъм главата, та видите ли затова ни били такива моралните устои.
Аз съм привърженик на тезата, че морал не се налага отгоре надолу, а се гради отдолу нагоре.

Коте, губят се парчета от пъзела, който си искала да наредиш и хвърляш всички в догадки.
Нищо не става изведнъж при хората, освен отказването на цигарите.А и тe се оказват трудно, като го гледам софчо как се мъчи.
Тук изчетох най-различни предположения, но истината може да се окаже съвсем друга. Нито знаем отношенията в семейството, нито къде е изчезнала и защо тази жена, нито психическото и състояние, нито дали клошарката е наистина Милка или версия, разпространявана между съученички.
Звучи ми като: "Той беше добър човек, но се самоуби!"
Животът със грубите лапи челични, живот без маска и без грим,озъбено свирепо куче/100 години Вапцаров на 7 декември/ може на всеки да сервира катастрофа в неподходящ момент на неподходящо място.
Мой колега/симпатичен и жизнен/ канеше се да събере всичките си приятели на 50 годишния си рожд. ден. Купи си нова Тойота и още при първото излизане с нея се заби в едно дърво след дъжд.И той , и жена му на място.Мал шанс!

Софче, прай се на ампе!:)

не ми е много ясна връзката с морал, ценности и пр. в случая, да си призная.
не разбрах защо ми казваш което ми казваш?

Това не е деградация, а психическо заболяване.