Анемия

Здравейте, искам да попитам задължително ли при анемия хемоглобина е нисък?

Има различни видове анемия. В болшинството случаи хемоглобина е намален.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Благодаря. Продължавам да търся причините за моите неразположения тогава.

Алекс, мисля, че да, защото преди години имах анемия и при изследванията, които ми направиха, се оказа, че хемоглобина ми е много нисък. Личната лекарка ми предписа някакви лекарства, не помня какви бяха. Трябваше да ги пия 20 дни, след това да почина за около 10 или 20 дни и за по-добър ефект, да направя още един курс от 20 дни. Да чукна на дърво, проблема се оправи.

Кръвна картина дава добра ориентация за повечето видове анемия. Ако си правил - пусни да видим.
При анемия има намален хемоглобин, но също и намален брой или намален обем на еритроцитите или комбинация от фактори.
При мегалоцитната - хемоглобина ако не се лъжа е почти нормален, докато броя на еритроцитите е намален, а обема им е увеличен.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Това ми е ПКК от 20.11.09г.:

RBC - 5.18 (3.50:5.50)
MCV - 83.5 (75.0 : 100.0)
RDW% - 15.9 (11.0 : 16.0)
RDWa - 63.3 (30.0 : 150.0)
HCT - 0.43 (0.35 - 0.55)
PLT - 204 (100 : 400)
MPV - 7.3 (8.0 - 11.0)
PDW - 11.5 (0.1 - 99.9)
PCT - 0.15 (0.01 - 9.99)
LPCR - 14.4 (0.1 - 99.9)
WBC - 14.0 (3.5 - 10.0)
HGB - 166 (115 - 165)
MCN - 32.1 (25.0 - 35.0)
MCNC - 384 (310 - 380)
LYMF - 3.5 (0.5 - 5.0)
GRAN=H - 9.6 (1.2 - 8.0)
MID - 0.9 (0.1 - 1.5)
LYMF% - 25.1 (15.0 - 50.0)
GRAN% - 68.8 (35.0 - 80.0)
MID% - 6.1 (2.0 - 15.0)
RUE - 20

Нямаш анемия почти 100 % - единствената възможност да имаш анемия е да си имал съществена кръвозагуба малко преди да ти вземат кръв за изследване.
Но може би имаш някаква инфекция - увеличени левкоцити.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Кръвотечението получих няколко дни след вземането на кръв, жена съм В момента съм с оцтър цистит и стафилококова инфекция. Честно казано, надявах се от тая трънка да изкочи заека, така чудесно пасваха симптомите, ама на. Пак не ми провървя. Вече не знам на какъв специалист да ходя :(

Абе мили хора...
За каква анемия говорим? Та хемоглобина на момичето е 166 при норма на лабораторията 165. Хематокрита е насред на нормата т.е. не е хемоконцентрирана (макар да не е посочена нормата на лабораторията при жена а тя май беше 0,42).
Левкоцитите са като за остър възп. процес ама и тя си казва, че има цистит...
Та за какво въобще говорим?
Алекс, кажи нещо повече за оплакванията си за да може да се мисли над нещо. Как иначе да помагаме?

*SOCMOB- Standing on corner minding own business

Имах предвид сериозна загуба на кръв - поне литър
Иначе - поне има обяснение на левкоцитите.

Bеer? Mоre?
Плацебото

И преди съм писала във форума за проблемите си, но не мога да намеря къде, затова пускам пак оплакванията си. Дано не ви дойда до гуша.

Всичко ми се стовари след раждането на малката. Започна с едно безобидно отмаляване на дясната ръка, докато я храня и така през цялата 2006 почти никакви други проблеми ( или не съм забелязала ). После, през февруари 2007 изкарах грип, след който изведнъж ми се струпаха сума проблеми. Не можех да сляза от 2 етаж до долу и разтояние, което взимам нормално за 5 минути ми отнемаше около 20. Направя няколко крачки и спирам да почивам, краката ми бяха като гумени, а от краката тая слабост обхваща цялото тяло. Дясната ми ръка отказа - не усещах, че държа нещо с нея, не смеех, а и не можех да вдигам малката. Не помня колко продължи това, но постепенно краката се пооправиха. Пак се изморявах бързо, но не бяха чак такива гуми. Това беше веднага след грипа. Август същата година получих замайване, гадеше ми се, сякаш плувах с пояс. Една вечер, както четях на малката, усетих как ми подскачат очите, изкарах си акъла. дори съпругът ми го видя. После разбрах, че било нистагъм, ама а де, помислих, че съм получла удар. Та това замайване си остана и до сега, къде по-слно, къде по-слабо, нистагми чат - пат. Доста често ми е мъгливо пред окото, сякаш сивкава пелена има. Имала съм периоди на парене по крака, мускули си подскачат по гърба, от топлото се разтрепервам яко. Преди да започнат тия проблеми пийвах по около 30 грама водка, вече не мога - отново яко треперене. Започнах много да забравям - често не мога да се сетя думата, на 4 пъти ми се случи да объркам накъде вървя. Често пъти главата ми сякаш е пълна с памук и мислата едвааааам тече. Всичко това се появява и изчезва. Някои неща са постоянни, но пак с различна сила. В края на 2007, тъкмо се бях върнала на работа след майчинство, пак около месец имах силно замайване, сякаш пода под мен потъва. Чак ме дразнеше като ходя да гледам движещите се хора. После пак период на поукротяване до декември миналата година. Тогава ми се схванаха двата крака от коленете надолу. Около 2 седмици ходех тътрейки ги, щото не искаха да се прегъват в коленете. И това мина. Случи ми се още два пъти март и май тази година, пак така попремина само.
Постояните неща са -бърза умора, слабост в десен крак и ръка, постоянно леко изтръпнал десен крак от коляното надолу, треперене на дяснта ръка, замайването. Най- ми е трудно да качвам стъпала - тогава много често десния ми крак сякаш губи връзка с мозъка и не щ да се качи на следващото стъпало. Налага се да поспр за няколко секунди, да мисля - сгъни се, м***а ти и тогава се сгъва.
Обичам да шия и да майсторя дребни нещица от мъниста, пластелин и солено тесто. Вече и това ми е проблем. Като хвана иглата, такъв трипер получавам, а също и пръсите на ръката ми са все като схванати.
Повечето ми изследвания са стари - от 2007, а от тогава до сега нещата доста се скофтиха. Имам правено ЕМГ, което установи увреда в импулсите по нерв на дясната ръка и крак, но до там. Обяснение за причините няма. Имам скенер на глава - без особености, изследвах хормони, правен ми е доплер на крайниците ( изписаха ми съдоразширяващи, без ефект - стоплиха ми се краката, но изтръпването и треперенето не минаха), няколко пъти преглед на очите - в идеално състояние са, снимка за синузит - нямам, рентгенографии на гръбнак - нямам шипове. Правен ми е ЯМР януари тази година, но май не както трябва - за 10 минути с влизането да се съблека до излизането. Изследваха ми и вестибуларния апарат - правиха ми аудиограма, пак всичко е ок. Посетих и психиатър, да не би да е на нервна почва и там ударих на камък.
Ходих на преглед при др. Кметска миналата година март. Трябваше да вляза за изследвания, но малката се разболя и го отложих. После още два пъти се записвах за постъпване в клиниката и всеки път малката се разболява. Явно не ми е писано да лежа там.
Много дълго стана, ще си го разпечатам, че като отида на лекар забравям половината неща да кажа

Та сега накъде вече?

Ако е МС (мултиплена склероза) - ЯМР би трябвало да покаже резултати - макар че ЯМР на коляното на жената е било 20 минути. Другото с толкова странни и разнообразни симптоми е истерията.
За трето не се сещам, ама си трябва добър невролог.

ПП
Тремор. Трипера е по различно нещо

Bеer? Mоre?
Плацебото

Alex75 , много си изпатила , мила. Лошото е че все още си в неизвестност за бъдещето си , а виждам и че си много уплашена . Нормално си е да си в такова състояние .
Мога да ти дам един съвет , макар че никак не е редно точно в този форум .
Моля да ме извинят медицинските специалисти .
Alex75 , както виждам всичко си пробвала / почти / от традиционната медицина.
Само те подсещам , че има и много алтернативни , нетрадиционни методи .
/ Не че аз понякога ги признавам- чукам на дърво / ...
Опитай ги !
С повече късмет , можеш да се оправиш . Млада жена си , имаш семейство , дете / деца /. Помисли за тях и за себе си.
Хайде - успех ти желая .
И да пишеш за резултата си . Може и на ЛС .

имаш ли някакви лични проблеми? Голямо неблагополучие напоследък, разочарование?

П.П. Лично аз не съм лекар, от постоянното присътвие в този клуб съм, така да се каже. Смятам, че ме бива да успокоявам хората.

Знам, че ми трябва добър невролог, който да се заеме с мен и да ме наблюдава поне няколко месеца, но няма такъв. На никой не му се занимава сякаш. Не мисля, че е истерия, даже съм много спокойна и непукист, трудно излизам извън релси. Нямам някакви свръх неприятни и стресови ситуации. Опитах и билколечение, от отварата съвсем ми се замота главата.
Относно МС, мислила съм си дали е възможно да е в началото и все още да няма плаки примерно. Всички с МС са били диагностицирани 5-6, че и повече години след появата на признаците, защото тогава им е правен ЯМР. На мен ми правиха 2 - на първата и на втората година, както писах за по 10 минути. Та дали е възможно, ако има плаки да са малки и да не се хващат още, или пък съвсем да ги е нямало тогава, да се образуват по-късно. Няма кого да питам тук, а и едва ли някой лекар ще иска да отговаря на тъпи въпроси.

Алекс, вярно доста си се напатила.

За съжаление не мога да изляза с някоя свежа идея и моето първо предположение също е МС. Чудим се тук двама доктори с жена ми (макар и хирург и ендокринолог) и нищо друго не можем да измислим.

Надявам се да ползваш английски. На тази страница [линк] има доста подробен обзор по въпроса. Както ще видиш МС може да се прояви по всякакъв начин. Разбира се в никакъв случай не ти пожелавам да е това, но мисля, че не бива да продължаваш живота си така. Трябва да предприемеш решителни действия и или тази диагноза да се потвърди, или да се отхвърли.

Наистина ти трябва невролог, познаващ нещата в детайли. На първо време смятам, че трябва упорито да се опитваш да отидеш при Кметска. Не може все нещо да се случва. Ако малката се разболее - извикай някоя баба. Вярно, че ЯМР-то е много важно за диагнозата, но има и други изследвания - и на ликвор и серумни. За това обаче, кои се правят у нас и каква е диагностичната им стойност ти трябва консулт от специалист.

Носи със себе всички досегашни изследвания - вземи една папка и ги подреди хронологично. Не се отказвай. Ако излезе това, знай, че вече има и нови лекарства от типа на моноклоналните антитела. Ако не е МС - още по-добре. Все пак диференциалната диагноза е доста широка (както се вижда от статията) и така отново опираме до добрия специалист.

Ако нищо не излезе можеш да мислиш и за консултация в чужбина. Къде и при кого ще трябва да те посъветват тукашните специалисти, ако не могат да се справят.

И още нещо. Аз съм привърженик на конвенционалната медицина. Пий каквито искаш билки или води (т.е. хомеопатични средства), ако това ще те накара да се чувстваш добре, но не забравяй че обикновено навременната диагностика е ключ към успеха в лечението. Ако намериш своя лекар ще го познаеш по това, че той/тя честно ще ти каже: "става въпрос за еди какво си" или "Не съм сигурен какво е. В 75% от случаите хората с твоите оплаквания имат еди какво си, но в 20% се касае за еди какво си, а в 5 за ...". Свестният лекар ще ти каже "Състоянието ти е тежко/леко. В тази фаза, ако започнеш пълноценно лечение се постига успех в еди колко си процента. Ако не успеем алтернативата е еди какво си". И това трябва да стане в предварителен разговор на база настоящия опит, след като диагностиката е достигнала някакъв определен етап (такива отговори не могат да се дават в самото начало - ако ги искаш на първи преглед само ще изплашиш лекаря). Това трябва да е и разликата между медицината и алтернативните подходи.

Не може да се очаква 3/6/9 месеца да гълташ неща с недоказуем ефект и накрая да ти се заяви, че това не е подходящото лекарство за теб. Това е шаманизъм.

Подчертавам, че давам личното си мнение и не го правя за да влизам в (без)принципни спорове с други форумци, а защото мисля, че това е начинът да ти се помогне.

Успех.

*SOCMOB- Standing on corner minding own business

Alex75 , eto prewod
dano ti pomogne

[линк]

Добро утро Благодаря на всички за отзивите. За сега съм оставила нещата на самотек. Ако е МС, не е чак толкова спешно. В момента трябва да засиля имунната си система, че много започнах да боледувам напоследък. Само от юли до сега изкарах вирусна пневмония, остър бронхит, остър тонзилит, цистит почти непрекъснато, като в момента съм и със стафилококи. Тъпкаха ме с какви ли не антибиотици, като най-често пия ципрофлоксацин. Накрая се оказа, че съм резистнтна към почти всичко, само амикацина ми действа, но не ми го изписват, защото бил за болнично лечение.

Относно Мс, изчела съм де какво намеря в нета на български и английски. Като отида на невролог, започват така: Аз обяснявам какво мие, те: Аха, аха. Забравих да спомена, че при раждането ми са ме изтървали и съм получила нещо като мозъчен инсулт - в дясно. Хванали са ме за левия крак и ръка, имам 2 операции на ахилесово сухожилие и една на ръката, да правят палеца, който не беше чак толкова зле. Не съм имала абсотно никакви проблеми следствие на тия неща. В училище и университета нямах проблеми с ученето и запомнянето. Проверяват рефлексите и пак: аха, аха. После следва гледане на резонанса и: ХМ, ХММММММММ. И следва заключението: Мозъчно съдова болест в следствие на удара и ДЦП . Имам съвсем лека левостранна хемипареза в ляво, която през пубертета почти изчезна. А сега поблемите ми са в дясно - десен крак, ръка, око. Замайването го усещам само пред дясното око, мъглявенето пак само там. Не съм лекар, но тая диагноза ми се струва смешна. Последиците от МСБ се появяват веднага след инцидента. Не е възможно 30 години да нямам проблеми и изведнъж да се проявят. Освен това, ако е от тоя инцидент, защо е в дясно, след като логично би трябвало да е в ляво? Питам ги, как си обясняват и те; Ами няма обяснение. А единият невролог смотолеви нещо, че мозъка ми като дете бил растял, после спрял да расте и затова сега се появили тия последици.
Говорих с познати, кото са с МС и те ми казаха, че лекарите не били заинтересовани да имат пациенти с МС, затова и може да се правят на ударени. Едната невроложка, като ме види, все ми предлага да ме прати на ТЕЛК с диагнозата ДЦП и МСБ. Аз всеки път и казвам, че не искам. Искам да се оправя, или поне да се пооправя, да си ходя на работа и да съм в състояние да я върша качествено. Работата ми е свъзана както с умствен труд, така и с доста ходене. Айде, ходенето вече го правя с кола, че пеш не мога дълго да ходя. Но много забравям и това най - ми пречи. Понякога ми се губат периоди от деня, забравям думи, забравям закони, които ползвам вече с години и на сън да ме бутнат, ги цитирах. Лятото, като бяха големите жеги, се налагаше да си пускам по няколко дни отпуска, защото едвам се влачех, мисълта ми течеше трудно, не бях в състояние да работя. Колегите вече ме вземат на майтап. Миналата зима, а и сега към следобеда така ми се доспива, понякога задрямвам. Страх ме е, че ще си загубя работата заради тия проблеми. Старая се, с умората се справям горе-долу, с ходенето също, замайванията, мъглата, но това забравяне ще ми изяде хляба.

здеавейте,
Маика ми има желязо под 2 - като минимума е 10 !!!!!!!!
Много сам уплашена - вливха и желязо 6 пати и след това като направичме изследвания на кеывта..ощте по лоши резултати...

какво да правя...не знам...

осевн тази анемия има и ОГРОМНА страшна отворена дупка - или некрофилна тыкан или рак...

Струва ми се странно ,че ЯМР е бил само за 10 мин.Поне половин час трябва за обстойна снимка./от личен опит знам/Не ти е нужен друг невролог,освен Кметска