Здравейте

Как я карате след развода? Чувствате ли се сами. Имате ли чувството понякога, че живеете в сън. И изобщо как я карате и как се забавлявате, за да не ви връхлитат такива мисли. Вчера се изтрих, уплаших се от споделеното

Абе ако си сам, бързо ще се осафериш)))...сънят ще премине ))
Но ако имаш деца...безтегловността може и да продължи, особено ако имате и финансовипроблеми...от друга страна пък децата могат д апомогнат и по бързо да се събудиш...шото си искат своето

А ти поради какви причини се чувстваш така омаяна?...толкова ли го обичаше?...а той какви ги натвори?

след развода си , официалният си развод се омъжих почти веднага за да не ме завладяват подобни мисли

хорат не сме създадени да бъдем сами

или се баркосъчетай пак или просто си намери приятел/ка да е до теб

животът е кратък и нямаме време да се правим на "силни"

Здравей!

С уговорката, че аз два развода ги преживях без драми и травматични последици, както и бившите ми съпрузи. Може би, защото сме били млади, може би, просто ни е бивало да се разделим... хубаво.

Влязох тук заради раздяла с човек, с когото нямах подпис, но имах семейство.

Как се преживява?
Явно зависи. От безкрайно много неща.
Тежко, като насън, като в кошмар, като живот назаем... с върхове и... резки спадове. Като автомат, с надяната усмивка, четейки, ревейки, криейки се, втурвайки се...

Минава. Нужно е време. Сигурно не искаш да чуеш това, но няма друг лек. Особено, ако сте се наранили доволно.

Но пък за разлика от Лира, смятам, че именно децата ни изваждат по-бързо. По-добър стимул не познавам. И в емоционален, и в материален аспект.

Идва ден и дори не го забелязваш, просто преливаш от тъмното в светлото и отново си ти.

Здравей, караме я някак си! На приливи и отливи, а после почва все по-често на приливи!
За забавления та аз не мога да кажа ,тъй като те ми включват смо ровене из нета и ...игри. Но в3ажното е да се прави нещо, точно когат оте връхлетят мислите, нещо , което те успокоява, или поне ти заема изцяло вниманието! И най-вече сам/а си налагай да не мислиш колко ти е тежко и самотно. От това по-добре няма да ти стане, а само ще се скапаеш повече! както и други писаха - нужно е време, а много или малко зависи от теб!
Успех в търсенето на себе си и много усмивки ти желая!

Я рисую на окне..

Aсьо,ето я темата бе,пак се появи. Ей така от нищото където беше запратена

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Ти щото са смля да споделяш...
Я кажи ТИ как искаш да се позабавляваш

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Уплашена съм. Не знам как да продължа. По-скоро се страхувам. Имам дете, то ми запълва времето. Иначе се разделихме, защото нямаше смисъл, споделяме различни идеи, различни неща ни радват. Сега се чудя накъде и дали ми е нужна някаква почивка

Ооо, смяна на обстановката за почивка определено помага

Е каквоза разлика от Лира?))0хаха))...нали и аз това казвам, че именно и децата могат да способстват да се извадиш по бързо от размислите, щото си искат своето))
Но не са малко и случаите където именно и децата могат да задълбочат депресията...ако положението е наистина кофти)) ...при мен с първото дете беше така...просто не можех да се справя сама и предпочетох да я дам на баща и))

Може през "кюнеца" да съм прочела, знам ли.
Има ги и двете. В най-пресния момент направо си е страшно, особено, ако ситуацията те свари по бели гащи...
Не депресия, ми...

Но няма друг вариант. Та това, което в началото може да те смели, след време става и най-големият мотив да драпаш всячески. И докле драпаш, ден след ден, и току си извадил, че дори не си и усетил как.

Всички сме (били) уплашени. Чакай малко и не му се плаши на страха. Нормално е.
След време, вместо леглото да ти се струва прекалено голямо, ще ти се струва тъкмо мярка.

Казвай колко е голямо детето и ако имаш нужда от нещо, с което можем да помогнем.
За жалост, емоциите, никой не може да ти излекува. Времето и ти сте.

След първият развод /макар и аз да бях инициатора!/, отслабнах над 10кг. за има няма месец и половина...ощурих се))...то не стига че бях слабо, на Освиенцим заприличах))/де сега тоА късмет))/...и само се питах: "А сега накъде?"

Поосаферих се до 6 месеца))

След втория развод-нямах никакви поражения

Смело бе,кво ше се триеш...

споделяй па надавай ухо избирателно на квото те съветват...