Мразя се !

Незнам вече за кой път се връщам и моля за помощ ! Защо винаги мисля най-лошото? Ей така като си работя и изведнъж си представям /имам богато въображение/, че синовете ми катострофират, че майка ми умира, че внучето е болно................и още още, като включим заметресение или някякви природни катаклизми. Започнах да мисля, дали не съм обсебена от зли духове Когато немога да се овладея, мисля, че е по-добре да ме няма, за да не преча на близките си с лошите си помисли !

Не съм била в товоето състояние, не мога да ти дам съвет.

Но имаш пълната ми подкрепа в пътя ти към справянето с проблема.

Стискам палци.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Всички малко или много имаме различни страхове.Със сигурност е ужасно да се чувстваш така,но себеомразата е вид автоагресия.
Опитай,когато помислиш нещо лошо веднага съзнателно да го отхвърлиш,като помислиш за нещо добро в същата посока.С повече повторения сякаш стават нещата.Напр.казваш си сега ще се усмихна на хубавия ден.Да,обаче денят не е хубав и усмивката е по-скоро нещо,като озъбване.След време обаче става наистина усмивка.
Доста помагат и всякакви медитативни техники.Настройват човек по-позитивно и филосовски.
Колкото и да осмисля човек нещата,промяната е трансформация,която се извършва от човек на вътрешно ниво.
Всеки от нас работи по слабите си места.
Желая ти успех!

Знам за какво говориш, много е гадно. Тези гадни мисли просто си изскачат без да се усетиш и така се замисляш за тях и въображението ти започва да си съчинява разни неща... Не позволявай това да се случи, просто когато се появят помисли за нещо приятно, измисли си нещо, ама нещо, което наистина ще отведе съзнанието ти някъде на хубаво. Може да ти е трудно да откриеш хубавите мисли, които ще те разсеят, но те са вътре в теб, някъде скрити. Ти сама си ги скрила от себе си, изкарай ги навън. Позволи на душата си да се рее, да диша. Не се предавай!

Според мен по-добре спри да гледаш телевизия (най-вече новините), да слушаш радио и т.н., защото виждам, че страховете ти са свързани точно с това, с което ни заливат постоянно от медиите (и вчера стана дума за това). Журналистите го правят не защото само това се случва, а защото така предизвикват повече внимание и следователно изкарват повече пари... Опитай се да не ги слушаш, да гледаш или правиш нещо друго, а ако мислите не престанат - потърси помощ от специалист...

Jewel78, много си права, аз от много време не гледам новините, само насаждат страхове в съзнанието на хората, то не са катастрофи, болести, кризи... това влияе ужасно на по-чувствителните натури

Просто забелязвам, че журналистите с някакво нездраво удоволствие ги разправят тези неща. Като се случи някакво бедствие или каквото и да е, седмици наред го предъвкват. Ами този свински грип? Голяма истерия беше! А се оказа, че обикновеният е не по-малко опасен, дори повече жертви взема. Но на някои явно им се плаща да създават масова психоза... И да, друго не постигат, освен да насаждат страхове у хората, което при по-слаба нервна система води до психически заболявания...

За съжаление не само обкръжението ни допринася за маниакални фобии
Когато бяха малки синовете ми единият страдаше от астма........ Да не ви описвам какви нощи съм изкарвала, в какви кошмари вкарвах сама себе си чрез фантазиите си ако детето не си е у нас.......
Не искам да спамя темата понеже не мога да дам съвет, само отбелязвам че най-ужасни са страховете, които сами си създаваме и мислейки че никой няма да ни разбере - крием в себе си...... Повечето биха махнали с ръка: "Бе я не си внушавай глупости!!!" в такъв случай, ама това не помага..... Само довежда до още по-голяма изолация за да не станеш обект на подигравки......
Кева, надявам се коледното настроение наоколо да те откъсне поне частично от страховете ти и дано стане чудо - да е по- за дълго!
Искрено ти го пожелавам!!!

не се предавай лесно!

просто приеми тези мисли, не можеш да им навредиш с тях. ако можеш - игнорирай ги и се разсейвай с нещо друго, но не се обвинявай, че ги мислиш и не си казвай "аз не трябва да мисля за това", защото ефектът ще е обратен.
на всеки се случва, нормално е, напълно нормално е, не го взимай твърде навътре.

..... Само довежда до още по-голяма изолация за да не станеш обект на подигравки......

Знаеш ли как постъпих аз - спрях да се страхувам от подигравките, когато започнах открито да говоря за проблемите си.

А тези, които въпреки това ми се подиграват, автоматично минаха в графата НЕВАЖНИ за мен хора.
И тяхното мнение и изказвания зад гърба ми, хич и не ме интересуват.

Убедена съм, че никой от семейството и близките не ти се подиграват..

Най-много да го прави някоя заблудена овца-колежка.

Толкова ли много отдаваш значение именно на въпросната колежка (говоря хипотетично), че да те интерусва нейното отношение?

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Замислих се, в постинга си от сутринта всъщност не посмях да ти кажа.

Но - мислила ли си, да се консултираш с психотерапвт?

Аз го правя редовно, за моите проблеми с емоциите намирам начин да ги контролирам.
Е, като всяко нещо, винаги се прави уговорката, че не е 100 % гарантирано.

Но помага.

Книгите, приятелски съвети, да, разбира се.

Но най-добре е да идеш при специалист.

Като те заболи зъб, нали не си го вадиш сама? Не те е срам да отидеш на зъболекар, примерно.

Няма нищо срамно и страшно, а напротив, ходенето при психатър е много приятно, и най-важното - има ефект.

Нали това целиш, да не затормозяваш близките си хора с негативни емоции.

Успех и кураж и пиши пак тука, да ни кажеш как се чувстваш.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Ами не знам, Роз, може би съм много наранима и винаги избягвам ситуации, в които бих била център на присмех....... Отчитам го като мой недостатък, но съм чувствителна на тема "Какво ще кажат хората!"...... На това май му викат скрупули?!?
Все гледам да не засегна някой, да не го разочаровам и очаквам същото спрямо мен /като ми е ясно че не е възможно на 100%/.....
А на Кева исках да кажа да не се мрази, защото няма причина за това

не се предавай лесно!

Ами не знам, Роз, може би съм много наранима и винаги избягвам ситуации, в които бих била център на присмех

ти подиграваш ли се на хората, за болезнени за тях теми?

тогава защо си мислиш, че и те го правят?

и за какво точно ще ти се подиграват?

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Не естествено, но светът е шарен, хора различни

не се предавай лесно!

[Не естествено, но светът е шарен, хора различни


Така е. Не си губи време с хора, които не те обичат. Имаш си хора, които да те обичат.

На мен пък не ми се присмиват. Само ми казват, че ми е мълък бюста и голямо дупето.
И че понякога, когато изпадна в депресия се държа тъпо и неадекватно.

Е, и?


"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Имаш си хора, които да те обичат."

Няма такива хора.

Няма такива хора
тогава ги създай.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

Не съм Бог за да ги създам от кал.

Айде бе, пак ли да го повтаряме, защото досега не си го разбрал?!?

не се предавай лесно!

Кое?Ще се мре,друго няма.