OFF: За члена

По среднощ ме тревожи един hot въпрос...

До вчера ми се струваше абсурдно да го задавам на преводачи, но ме провокира изказването на ваша колежка в едно от ранните сутрешни предавания, че нямало нужда от пълния член в българския език. Освен това, този пълен член и пречел в работата, щото я възпрепятствал (ако съм я разбрал добре) да си направи синтактичен разбор на изречението и т.н.

Чудя се дали има друг преводач, независимо от пола, на когото да му пречи членът.

Може би пречи, когато е напушена. А може би поначало е настроена зле към членовете.
Няма страшно, простотията и невежеството ще се налагат - и главната буква в началото на изречението ще премахнем, и "незнам" ще стане търпимо, и "някоЙ хора" ще си драскат с кеф любимото Й. Като гледам в разни форуми какво стадо от неграмотни пубери сме навъдили, тръпки ме побиват. Те и в останалото май са също толкова любознателни и способни...

It's class warfare; my class is winning. - Warren Buffett

Хахахаха, опазил Бог от жени, на които им пречи членът! Гледам да стоя далече от тях.
Иначе, сериозно, може би вече съм казвал, но невежеството не е оправдание да се правят промени в езика. Това важи за члена, за запетайките, за транскрипцията на чужди имена и за всичко останало. Може би въпросната девойка трябва да си потърси друго поприще - където няма да се сблъсква толкова често с 'членове'.

На мен членЪТ винаги ми е помагал

Професорът ми в СУ по съвременен български твърдеше, че членът трябва да се съхрани по една единствена причина Той казваше: 50 процента от българите знаят, къде се пише, 20 процента го пишат понякога, а едва 2 - винаги на правилното място. Това са филолозите Та затова трябва да си остане - да различава едните от останалите

П.П. Процентите са примерни, нооооо.. горе-долу е така.

Примерно "отидох в Министерство на външните работи и оттам -- в Министерски съвет" или "Държавна агенция за закрила на детето е на становище, че" или "Българска народна банка издаде нова монета от...". Доста як спор вдигнах като ми скопиха един текст така и въпроЗната патка-редактор каза, че така трябвало, защото това били названия. Щом не съм казвал "Иванът отиде на спирката", трябвало да скопявам и другото дзардзават.

А, че нещата с члена вървят към отпадане на пълния член, е безспорно. Ще стане като с "двойното е". Вчера отивам в "Под липите" и забелязвам, че го самопрекръстили на "Подъ липите". Но, забележете, без задължителното "двойно е" накрая, което върви с довоенния правопис. Ама вър са разпраяй -- аман..!

Пълният член отдавна е трън в очите на много хора, главно на тези, които или ги мързи, или са прекалено тъпи, за да научат едно елементарно правило. Но нека да се замислим за причината за появяването му и за функцията му.
1. Разлика между пълен и непълен член не съществува в никой български говор. В различни диалекти се използва или само ъ/о/а или само ът/от и като че ли ът е по-характерен за източните говори. Следователно пълният член е въведен при създаването на литературния език като един вид мост между източните и западните диалекти. Ако се замислите, по същата причина е било въведено и двойното "е". Не съм много сигурен в това, но навремето двойното "е" е могло да се чете като променливо "я" или винаги като "е". По същия начин сега ние си четем пълния член както си искаме.
2. Пълният член много улеснява писането, защото помага в много случаи, когато би се получило двусмислие. Понеже на български имаме свободен словоред, както подлогът, така и допълнението може да стои след глагола. Ако нямаше пълен член, щеше да ни се налага много изречения да ги префасонираме по така, че да няма объркване.
3. Ако тръгнем по логиката "Ами той върви на отпадане, щото повечето хора вече не го ползват", дайте да премахнем тогава и променливото "я". Може да се замени изцяло с "я", то и без това много хора казват "голями", "изляти"... Или пък да махнем запетайките. Че кой в наше време знае къде се пише запетайка? Абсолютно безсмислено нещо. :)
Затова моето мнение е не да се премахне пълният член, а да се повиши грамотността на хората. Много ми е чудна тази българска психология. По света хората се срамуват, когато не могат да пишат, а ние парадираме с невежеството и неграмотността си. Сякаш е някакъв голям подвиг да заявиш: "Ох, аз това не го знам." Все едно стоиш над нещата.

Според мен това е един от малкото случаи, в които размерЪТ е от значение.
Присъединявам се към клубарите, пречи на неграмотните, а не е просто "оптимизация" на езика. А ако осъвременяване на езика значи профанизиране и издигане в култ на неграмотността, да го махат.
Дано експертите дето ще решават съдбата на членА не са като оная пуйка заспала Нина Чилова, дето харесвала картините на Панчо Владигеров.

Панта рей



Боже, пази БЪЛГАРИЯ!

Като каза за картините на Панчо Владигеров и се сетих и аз една интересна случка. Бях ученичка в трети клас. Имахме открит урок. Учителката пита кой е ушил Самарското знаме. Аз вдигам ръка като се протягам с всички сили. Учителката ме посочва и аз изтърсвам: "Райна Кабаиванска".

Хехе, това е свежо.
А какво ще кажеш за поезията на Къци Вапцаров (нещо като брат'чед на Никола Вапцаров).

Ето го предаването:

[линк]

"Според Мария Ненова това е изкуствено правило и допълнително усложнява живота, а всичко, което усложнява живота ни трябва да бъде премахнато. Тя беше категорична, че хората не усещат това правило и за да го изпълняват, те губят време „в мислене при писане, в една допълнителна редакция, която трябва да се прави. И това нещо започва от училището и продължава през целия ти съзнателен живот.”