Кой е съдебния район?
8 отговора
0 прегледа
Кой е съдебния район?
Здравейте, юристи.
Моля ви за разяснения относно този въпрос.
Закон за съдебната власт:
..........................................................................
Раздел II
Дейност и организация на Висшия съдебен съвет
Чл. 30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:
..........................................................................
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;
..........................................................................
Граждански процесуален кодекс
..........................................................................
Основна подсъдност
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
..........................................................................
Раздел II.
Местна подсъдност
Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
..........................................................................
Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
..........................................................................
Място и време на нотариалните удостоверявания
Чл. 573. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.
..........................................................................
Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.
..........................................................................
Съществува ли някакъв нормативен акт, от който да може еднозначно да се определи всяка точка от територията на Република България към района на действие на кой районен съд принадлежи? Територията на всяка община към към района на действие на един районен съд ли принадлежи, или има община (или общини), част от територията на която принадлежи към един съдебен район, а друга част - към друг район? А този документ, с който Висшият съдебен съвет определя районите на действие на съдилищата, къде го?
Интересува ме и още нещо. От време на време биват създавани районни съдилища в селища, в които преди не е имало такива съдилища. От време на време се образуват нови общини, възможни са (допускам) и сливания на две или повече общини в една община. Преди доста години основните административно-териториални единици в България бяха не области, а окръзи. Във връзка с това как може да се разбере дадено селище (едно селце) дали преди някакъв определен период от доста годинки (примерно 40) в района на действие на кой тогавашен районен съд се е намирало. Защото понастоящем има два близки града, в които има районни съдилища. Въпросът е дали преди един билюк години селцето не е било в района на съда в другия град. Интересно ми е дали може да се установи това по някакъв начин и ако може - как?
P.S. След това, което написах дотук, предполагам, че ви е ясно какъв ми е интереса да ровичкам в този въпрос.
Та затова моля за информация, мнения и коментари по въпроса.
Сеуянин с коуеуо!
Моля ви за разяснения относно този въпрос.
Закон за съдебната власт:
..........................................................................
Раздел II
Дейност и организация на Висшия съдебен съвет
Чл. 30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:
..........................................................................
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;
..........................................................................
Граждански процесуален кодекс
..........................................................................
Основна подсъдност
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
..........................................................................
Раздел II.
Местна подсъдност
Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
..........................................................................
Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
..........................................................................
Място и време на нотариалните удостоверявания
Чл. 573. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.
..........................................................................
Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.
..........................................................................
Съществува ли някакъв нормативен акт, от който да може еднозначно да се определи всяка точка от територията на Република България към района на действие на кой районен съд принадлежи? Територията на всяка община към към района на действие на един районен съд ли принадлежи, или има община (или общини), част от територията на която принадлежи към един съдебен район, а друга част - към друг район? А този документ, с който Висшият съдебен съвет определя районите на действие на съдилищата, къде го?
Интересува ме и още нещо. От време на време биват създавани районни съдилища в селища, в които преди не е имало такива съдилища. От време на време се образуват нови общини, възможни са (допускам) и сливания на две или повече общини в една община. Преди доста години основните административно-териториални единици в България бяха не области, а окръзи. Във връзка с това как може да се разбере дадено селище (едно селце) дали преди някакъв определен период от доста годинки (примерно 40) в района на действие на кой тогавашен районен съд се е намирало. Защото понастоящем има два близки града, в които има районни съдилища. Въпросът е дали преди един билюк години селцето не е било в района на съда в другия град. Интересно ми е дали може да се установи това по някакъв начин и ако може - как?
P.S. След това, което написах дотук, предполагам, че ви е ясно какъв ми е интереса да ровичкам в този въпрос.
Та затова моля за информация, мнения и коментари по въпроса.
Сеуянин с коуеуо!
в отговор на Пporpaмиcт-дъpвo
#2
Re: Кой е съдебния район?
Нормативен акт - не, то си пише, че става с решение на ВСС. Обикновено една община или област си е към един и същи съд (районен или окръжен), но има и изключения - поначало те се появяват, когато селището си "смени" общината или общината си смени областта. Примерно Тополовград е в Хасковска област, но в района на Ямболския окръжен съд, а село Полски градец, община Раднево, попада в района на Новозагорския районен съд. Причината е, че някога Тополовград е бил в Ямболски окръг, а Полски градец - в Новозагорска община. Решението на ВСС или поне разпределението на селищата по райони, би трябвало да го има на сайта им vss.justice.bg. За тогавашните райони къде точно може да се направи справка, не знам, но най-малкото в самите съдилища по места ще могат неофициално да Ви насочат.
Не си купувайте нищо от Техномаркет!
Не си купувайте нищо от Техномаркет!
Редактирано от Mиpa_M на
в отговор на Пporpaмиcт-дъpвo
#3
Re: Кой е съдебния район?
Как да ти отговорим на въпрос,който касае очевидна административна недомислица?То това сега ще става на мода покрай кадастъра и имотния регистър.Сума селища са си сменили и административния,и съдебния район.Проблемът касае абсолютно всичко,което следва структурата и териториалната компетентност на съда.Примерно удостверение за тежести.Ми не можеш да го извадиш,няма как.Старата служба си е изгубила правомощието да издава удостверения за тоя район,в новия пък нямат старите данни.Липсва регламетация и понеже проблемът сега се заражда,още никой не е обърнал внимание.
Re: Кой е съдебния район?
Благодаря за отговора, Мира_М! Ще попитам в съответните съдилища.
Зъл_Дух написа:
>>"Как да ти отговорим на въпрос,който касае очевидна административна недомислица?То това сега ще става на мода покрай кадастъра и имотния регистър."
Зъл_Дух, точно за това ми е думата! Примерно преди създаването на Районен съд в гр. Гълъбово през март 2007 г. територията, принадлежаща сега на съдебният район на Районен съд в гр. Гълъбово е била включена в района на действие на друг Районен съд, може би на Районен съд - гр. Стара загора (може и да не е точно Старозагорският - не съм проверил кой точно, но все някой друг, да го наречем "предишен съд"). Актовете, с които е придобито право на собственост на територията на Районен съд в гр. Гълъбово преди откриването му и са вписани в съответната служба по вписвания към предишния съд, трябва ли да бъдат вписани и в службата по вписвания в гр. Гълъбово въз основа разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс или въз основа на друга нормативна разпоредба?
>>"Сума селища са си сменили и административния,и съдебния район."
Кои са тези селища? Които са си сменили съдебния район?
Ако става въпрос за смяна на административен район (примерно община, област) без смяна на съдебния - такива неща, за които Мира_М писа, че са се случвали, не се наемам да прогнозирам какви неуредици биха породили, но поне в съотетните служби по вписвания - може би не. Но случвало ли се е промяна на съдебен район на дадено селище?
В случая нямам предвид новооткрит Районен съд, както е в споменатия по-горе от мен случай за гр. Гълъбово, а преминаване от района на действие на един Районен съд в района на действие на друг вече съществуващ Районен съд?
Относно решението на ВСС на РБългария за съдебното райониране - нещо не го намирам, обаче ето тук се споменава за Решение №8 от 31 март 1981 г. на Държавния съвет на НРБългария /ДВ бр.44 от 1981г./ за определяне на районите и седалищата на съдилищата. Демек по веме на предишната Конституция (Бай Тошовата) определянето на съдебното райониране е било от компетентността на Държавния съвет, нали държавният орган Висш съдебен съвет е създаден с приемането на Конституцията от 1991 г. Интересно дали Държавния съвет на НРБългария е приемал решения, с които да е променяно съдебното райониране след приемането на споменатото решение №8 от 31 март 1981 г. Може би ВСС не е вземал изрично решение за определяне на районите и седалищата на съдилищата, а старото решение на Държавния съвет продължава да си важи? И дали ВСС, откакто е създаден, е приемал решения, с които се променя съдебното райониране? Имам предвид не за създаването на Районен съд - гр. Гълъбво, а за други промени?
Сеуянин с коуеуо!
Зъл_Дух написа:
>>"Как да ти отговорим на въпрос,който касае очевидна административна недомислица?То това сега ще става на мода покрай кадастъра и имотния регистър."
Зъл_Дух, точно за това ми е думата! Примерно преди създаването на Районен съд в гр. Гълъбово през март 2007 г. територията, принадлежаща сега на съдебният район на Районен съд в гр. Гълъбово е била включена в района на действие на друг Районен съд, може би на Районен съд - гр. Стара загора (може и да не е точно Старозагорският - не съм проверил кой точно, но все някой друг, да го наречем "предишен съд"). Актовете, с които е придобито право на собственост на територията на Районен съд в гр. Гълъбово преди откриването му и са вписани в съответната служба по вписвания към предишния съд, трябва ли да бъдат вписани и в службата по вписвания в гр. Гълъбово въз основа разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс или въз основа на друга нормативна разпоредба?
>>"Сума селища са си сменили и административния,и съдебния район."
Кои са тези селища? Които са си сменили съдебния район?
Ако става въпрос за смяна на административен район (примерно община, област) без смяна на съдебния - такива неща, за които Мира_М писа, че са се случвали, не се наемам да прогнозирам какви неуредици биха породили, но поне в съотетните служби по вписвания - може би не. Но случвало ли се е промяна на съдебен район на дадено селище?
В случая нямам предвид новооткрит Районен съд, както е в споменатия по-горе от мен случай за гр. Гълъбово, а преминаване от района на действие на един Районен съд в района на действие на друг вече съществуващ Районен съд?
Относно решението на ВСС на РБългария за съдебното райониране - нещо не го намирам, обаче ето тук се споменава за Решение №8 от 31 март 1981 г. на Държавния съвет на НРБългария /ДВ бр.44 от 1981г./ за определяне на районите и седалищата на съдилищата. Демек по веме на предишната Конституция (Бай Тошовата) определянето на съдебното райониране е било от компетентността на Държавния съвет, нали държавният орган Висш съдебен съвет е създаден с приемането на Конституцията от 1991 г. Интересно дали Държавния съвет на НРБългария е приемал решения, с които да е променяно съдебното райониране след приемането на споменатото решение №8 от 31 март 1981 г. Може би ВСС не е вземал изрично решение за определяне на районите и седалищата на съдилищата, а старото решение на Държавния съвет продължава да си важи? И дали ВСС, откакто е създаден, е приемал решения, с които се променя съдебното райониране? Имам предвид не за създаването на Районен съд - гр. Гълъбво, а за други промени?
Сеуянин с коуеуо!
Редактирано от Пporpaмиcт-дъpвo на
в отговор на Пporpaмиcт-дъpвo
#5
Гълъбово беше към Раднево
Гълъбово до 2007 г. (или 2006) беше в района на Радневския районен съд.
Кое наложи създаването на отделен районен съд в това доста малко градче при все по-засилващите се приказки за нуждата от уголемяване на районите заради неравномерната натовареност, не знам.
"Актовете, с които е придобито право на собственост на територията на Районен съд в гр. Гълъбово преди откриването му и са вписани в съответната служба по вписвания към предишния съд, трябва ли да бъдат вписани и в службата по вписвания в гр. Гълъбово въз основа разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс или въз основа на друга нормативна разпоредба?"
Не, разбира се - чл. 586, ал. 4 няма нищо общо тук.
"Но случвало ли се е промяна на съдебен район на дадено селище?"
Не съм сигурна, но мисля, че Садово е такъв случай - от Пловдив към Асеновград. В сравнително ново време, т.е. не Бай-Тошово.
На теб какъв конкретно ти е зорът?
Кое наложи създаването на отделен районен съд в това доста малко градче при все по-засилващите се приказки за нуждата от уголемяване на районите заради неравномерната натовареност, не знам.
"Актовете, с които е придобито право на собственост на територията на Районен съд в гр. Гълъбово преди откриването му и са вписани в съответната служба по вписвания към предишния съд, трябва ли да бъдат вписани и в службата по вписвания в гр. Гълъбово въз основа разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс или въз основа на друга нормативна разпоредба?"
Не, разбира се - чл. 586, ал. 4 няма нищо общо тук.
"Но случвало ли се е промяна на съдебен район на дадено селище?"
Не съм сигурна, но мисля, че Садово е такъв случай - от Пловдив към Асеновград. В сравнително ново време, т.е. не Бай-Тошово.
На теб какъв конкретно ти е зорът?
Редактирано от Mиpa_M на
в отговор на Пporpaмиcт-дъpвo
#6
Re: Кой е съдебния район?
О...има селища със сменен съдебен район.Административен район се сменя много по-лесно.Там може и с референдум,но за съдебния трябва решение на ВСС.Не са много тия случаи,но ги има.Не мога да ти изброя примерни селища,но съм чувал,че са били около десетина в последните 20 години.
Вписвания в новия съд...това просто го забрави...няма такова нещо.
Вписвания в новия съд...това просто го забрави...няма такова нещо.
Редактирано от 3ъл_Дyx на
Re: Гълъбово беше към Раднево
>>"Нормативен акт - не, то си пише, че става с решение на ВСС.
Objection, Your Honour!
Считам, че решенията на Висшия съдебен съвет са подзаконови нормативни актове по смисъла на чл.3, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
>>"Гълъбово до 2007 г. (или 2006) беше в района на Радневския районен съд.
Кое наложи създаването на отделен районен съд в това доста малко градче при все по-засилващите се приказки за нуждата от уголемяване на районите заради неравномерната натовареност, не знам."
Ами точно "заради неравномерната натовареност". Ако поради пренатовареност не могат да бъдат разгледани в разумен срок всички дела, то следва районите не да се уголемяват (при това би се получила още по-голяма натовареност на съда, чийто район се е уголемил), а натовареността да бъде разпределена между по-голям брой съдилища. Именно необходимостта съдебните дела да бъдат разпределени между по-голям брой съдилища налага създаването на нови съдилища.
>> "На теб какъв конкретно ти е зорът?"
Зор нямам, просто проявявам известен "нездрав" интерес към някои аспекти на правния (без)порядък, установен в нашата мила родина Република България. Какъв точно ми е интереса - няма да го обсъждам в публичен форум, какъвто е clubs.dir.bg. Относно решение на Висшия съдебен съвет (съкратено ВСС), писах по-горе, че не съм намерил такова на сайта на ВСС. Вярно ,че на сайта на ВСС има страничка с адресите на всички (може и да не са всички - не знам) съдилища в България, както и препратки към официалните им сайтове. Една дребна и незначителна подробност: никой не гарантира верността на информацията, изложена на официалния сайт на ВСС и на официалните сайтове на съдилищата, както и никой не носи отговорност за претърпени вреди, както и за пропуснати ползи, в резултат от ползването на тази информация.
Стои въпросът доколко може да се разчита на достоверността на информацията, изложена на:
- официалния сайт на ВСС;
- официалните сайтове на съдилищата в България;
- [линк];
- страницата на ЕКАТТЕ на Националния статистически институт (съкратено НСИ), а именно [линк].
От изброените по-горе информационни източници съм склонен да се доверя единствено (поне частично) на EKATTE. Тази информация обаче не ми върши работа, тъй като районите на действие на районните съдилища (съкратено РС) не се определят от ЕКАТТЕ.
Относно недостоверността на информацията от официалните сайтове на съдилищата, като стана дума за Садово, ето какво ми се наби в очите от пръв поглед.
Справка за района на дейстие на РС - гр. Асеновград: Общини и населени места под юрисдикцията на съда.
Дребни и незначителни подробности относно споменатата по-горе справка:
1. За община Асеновград:
1.1. Пропуснат е град Асеновград.
1.2. Село Тополиво - няма такова, има село с името Тополово.
1.3. Село Нар бани - няма такова, има село с името Нареченски бани.
1.4. Село Избегли - няма такова, има село с името Избеглии.
1.5. Махала Ряката и махала Гюня - данни за такива селищни образувания в ЕКАТТЕ няма.
2. За община Садово:
2.1. Пропуснат е град Садово.
2.2. Пропуснато е село Болярци.
2.3. Село Кочово - има такова, но не на територията на община Садово, в община Садово има село с името Кочево.
3. За община Лъки:
3.1. Пропуснат е град Лъки.
3.2. Махала Крушево - няма такава "махала". В България има три селища с името Крушево, както и селища Голямо Крушево, Мало Крушево и Малко Крушево (и шестте са села), нито едно от тях обаче не се намира на територията на община Лъки. В община Лъки има село с името Крушово.
3.3. Махала Четрока - няма такава "махала". Има село със същото име.
3.4. Махала Чуката - няма такава "махала". Има село със същото име.
Интересно, че на тази страница (споменатата по-горе справка за района на действие на РС - гр.Асеновград) не се споменава нищо за община Куклен. Преди няколко години (не знам кога точно) няколко села, отнасящи се дотогава към община Родопи се "отделиха", като образуваха нова община с името Куклен, като самото селище Куклен си е сменило типа - от село става град, същевременно и център на новопоявилата се община. Преди отцепването всички селища от община Родопи са принадлежали на района на действие на РС - гр. Пловдив (в това не съм съвсем сигурен обаче).
В следната справка на сайта на на РС - гр. Пловдив
Списък на общините и населените места, включени в района на съда
е спомената община Куклен като принадлежаща на съдебния район на РС - гр. Пловдив и са изброени и шестте селища в нея, като името на село Яврово е сбъркано - написано е Яворово. Селища с името Яворово според ЕКАТТЕ в България има две (и двете села), нито едно от тях не се намира на територията на община Куклен, нито на територията на община Родопи. Името на въпросното село е Яврово (а не Яворово), това е родното село на писателя Николай Хайтов.
Още три справки:
1. Справка на сайта на РС - гр. Пловдив споменава, че община Куклен принадлежи на съдебния район на РС - гр. Асеновград.
2. Справка на сайта на Окръжен съд (съкратено ОС) - гр. Пловдив не споменава община Куклен да принадлежи на съдебния район на РС - гр. Пловдив.
3. Справка пак на сайта на ОС - гр. Пловдив споменава, че община Куклен принадлежи на съдебния район на РС - гр. Асеновград.
Годишният отчетен доклад за прилагането на закона и за дейността на
РС - гр. Асеновград през 2008 година, който може да се намери тук започва със следното изречение:
>> "Районен съд-Асеновград, като орган на съдебната власт,осъществява правораздаването в съдебния район,включващ общините Асеновград, Садово и Лъки и обслужва приблизително население на тези три общини от около
135 000 жители."
Не се споменава РС - гр. Асеновград да обслужва всички или някои от селищата от община Куклен.
Справките в [линк] показват за всяко селище съответните местни Служба по геодезия, картография и кадастър и Служба по вписвания, респективно Районния съд, към който се отнася сответната Служба по вписвания. Сравките за шестте селища от община Куклен в [линк] показват Служба по вписвания - гр. Пловдив.
Цитат от Граждански процесуален кодекс:
.................................................................................................................
Местна компетентност
Чл. 525. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и удостоверяване на право на собственост върху такъв имот се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижим имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът.
(2) Другите нотариални действия, както и завещанията, могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.
.................................................................................................................
Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 531. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 524, 525, ал. 1, 528, ал. 1, 529, 530), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 533, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 534, 535, б. б. "а", "в", "г" и "е", 537, 538 и 544, ал. 2
.................................................................................................................
За сключване на договори, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, законодателството предвижда нотариална форма. В гр. Пловдив има нотариуси, които са с район на действие РС - гр. Пловдив, в гр. Асеновград има нотариуси, които са с район на действие РС - гр. Асеновград. Къде трябва да бъдат нотариално изповядвани сделки (и съответно къде вписани), елемент от които е прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот за имоти, намиращи се на територията на община Куклен?
На нотариуса му е през кура (респективно на нотариуската - през путката) дали съставеният от него (респективно нея) нотариален акт ще бъде признат в едно бъдещо съдопроизводство за нищожен (на основание нарушаване на принципа на местна компетентност), или не. Защото нотариусите не носят абсолютно никаква отговорност за собствените си недобросъвестни действия (справка:тук).
Разбира се никой нотариус не ме връща като кажа за какво става дума - важно е да ми бъдат взети кинтите.
@Мира_М
Благодаря ти много, че си правиш труда да ми отговаряш! Поздрави за теб.
Между другото къде отиде анти-Техномаркет-ския ти подпис? Да не би Техномаркет да е реабилитиран по право?
Сеуянин с коуеуо!
Objection, Your Honour!
Считам, че решенията на Висшия съдебен съвет са подзаконови нормативни актове по смисъла на чл.3, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
>>"Гълъбово до 2007 г. (или 2006) беше в района на Радневския районен съд.
Кое наложи създаването на отделен районен съд в това доста малко градче при все по-засилващите се приказки за нуждата от уголемяване на районите заради неравномерната натовареност, не знам."
Ами точно "заради неравномерната натовареност". Ако поради пренатовареност не могат да бъдат разгледани в разумен срок всички дела, то следва районите не да се уголемяват (при това би се получила още по-голяма натовареност на съда, чийто район се е уголемил), а натовареността да бъде разпределена между по-голям брой съдилища. Именно необходимостта съдебните дела да бъдат разпределени между по-голям брой съдилища налага създаването на нови съдилища.
>> "На теб какъв конкретно ти е зорът?"
Зор нямам, просто проявявам известен "нездрав" интерес към някои аспекти на правния (без)порядък, установен в нашата мила родина Република България. Какъв точно ми е интереса - няма да го обсъждам в публичен форум, какъвто е clubs.dir.bg. Относно решение на Висшия съдебен съвет (съкратено ВСС), писах по-горе, че не съм намерил такова на сайта на ВСС. Вярно ,че на сайта на ВСС има страничка с адресите на всички (може и да не са всички - не знам) съдилища в България, както и препратки към официалните им сайтове. Една дребна и незначителна подробност: никой не гарантира верността на информацията, изложена на официалния сайт на ВСС и на официалните сайтове на съдилищата, както и никой не носи отговорност за претърпени вреди, както и за пропуснати ползи, в резултат от ползването на тази информация.
Стои въпросът доколко може да се разчита на достоверността на информацията, изложена на:
- официалния сайт на ВСС;
- официалните сайтове на съдилищата в България;
- [линк];
- страницата на ЕКАТТЕ на Националния статистически институт (съкратено НСИ), а именно [линк].
От изброените по-горе информационни източници съм склонен да се доверя единствено (поне частично) на EKATTE. Тази информация обаче не ми върши работа, тъй като районите на действие на районните съдилища (съкратено РС) не се определят от ЕКАТТЕ.
Относно недостоверността на информацията от официалните сайтове на съдилищата, като стана дума за Садово, ето какво ми се наби в очите от пръв поглед.
Справка за района на дейстие на РС - гр. Асеновград: Общини и населени места под юрисдикцията на съда.
Дребни и незначителни подробности относно споменатата по-горе справка:
1. За община Асеновград:
1.1. Пропуснат е град Асеновград.
1.2. Село Тополиво - няма такова, има село с името Тополово.
1.3. Село Нар бани - няма такова, има село с името Нареченски бани.
1.4. Село Избегли - няма такова, има село с името Избеглии.
1.5. Махала Ряката и махала Гюня - данни за такива селищни образувания в ЕКАТТЕ няма.
2. За община Садово:
2.1. Пропуснат е град Садово.
2.2. Пропуснато е село Болярци.
2.3. Село Кочово - има такова, но не на територията на община Садово, в община Садово има село с името Кочево.
3. За община Лъки:
3.1. Пропуснат е град Лъки.
3.2. Махала Крушево - няма такава "махала". В България има три селища с името Крушево, както и селища Голямо Крушево, Мало Крушево и Малко Крушево (и шестте са села), нито едно от тях обаче не се намира на територията на община Лъки. В община Лъки има село с името Крушово.
3.3. Махала Четрока - няма такава "махала". Има село със същото име.
3.4. Махала Чуката - няма такава "махала". Има село със същото име.
Интересно, че на тази страница (споменатата по-горе справка за района на действие на РС - гр.Асеновград) не се споменава нищо за община Куклен. Преди няколко години (не знам кога точно) няколко села, отнасящи се дотогава към община Родопи се "отделиха", като образуваха нова община с името Куклен, като самото селище Куклен си е сменило типа - от село става град, същевременно и център на новопоявилата се община. Преди отцепването всички селища от община Родопи са принадлежали на района на действие на РС - гр. Пловдив (в това не съм съвсем сигурен обаче).
В следната справка на сайта на на РС - гр. Пловдив
Списък на общините и населените места, включени в района на съда
е спомената община Куклен като принадлежаща на съдебния район на РС - гр. Пловдив и са изброени и шестте селища в нея, като името на село Яврово е сбъркано - написано е Яворово. Селища с името Яворово според ЕКАТТЕ в България има две (и двете села), нито едно от тях не се намира на територията на община Куклен, нито на територията на община Родопи. Името на въпросното село е Яврово (а не Яворово), това е родното село на писателя Николай Хайтов.
Още три справки:
1. Справка на сайта на РС - гр. Пловдив споменава, че община Куклен принадлежи на съдебния район на РС - гр. Асеновград.
2. Справка на сайта на Окръжен съд (съкратено ОС) - гр. Пловдив не споменава община Куклен да принадлежи на съдебния район на РС - гр. Пловдив.
3. Справка пак на сайта на ОС - гр. Пловдив споменава, че община Куклен принадлежи на съдебния район на РС - гр. Асеновград.
Годишният отчетен доклад за прилагането на закона и за дейността на
РС - гр. Асеновград през 2008 година, който може да се намери тук започва със следното изречение:
>> "Районен съд-Асеновград, като орган на съдебната власт,осъществява правораздаването в съдебния район,включващ общините Асеновград, Садово и Лъки и обслужва приблизително население на тези три общини от около
135 000 жители."
Не се споменава РС - гр. Асеновград да обслужва всички или някои от селищата от община Куклен.
Справките в [линк] показват за всяко селище съответните местни Служба по геодезия, картография и кадастър и Служба по вписвания, респективно Районния съд, към който се отнася сответната Служба по вписвания. Сравките за шестте селища от община Куклен в [линк] показват Служба по вписвания - гр. Пловдив.
Цитат от Граждански процесуален кодекс:
.................................................................................................................
Местна компетентност
Чл. 525. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и удостоверяване на право на собственост върху такъв имот се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижим имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът.
(2) Другите нотариални действия, както и завещанията, могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.
.................................................................................................................
Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 531. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 524, 525, ал. 1, 528, ал. 1, 529, 530), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 533, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 534, 535, б. б. "а", "в", "г" и "е", 537, 538 и 544, ал. 2
.................................................................................................................
За сключване на договори, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, законодателството предвижда нотариална форма. В гр. Пловдив има нотариуси, които са с район на действие РС - гр. Пловдив, в гр. Асеновград има нотариуси, които са с район на действие РС - гр. Асеновград. Къде трябва да бъдат нотариално изповядвани сделки (и съответно къде вписани), елемент от които е прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот за имоти, намиращи се на територията на община Куклен?
На нотариуса му е през кура (респективно на нотариуската - през путката) дали съставеният от него (респективно нея) нотариален акт ще бъде признат в едно бъдещо съдопроизводство за нищожен (на основание нарушаване на принципа на местна компетентност), или не. Защото нотариусите не носят абсолютно никаква отговорност за собствените си недобросъвестни действия (справка:тук).
Разбира се никой нотариус не ме връща като кажа за какво става дума - важно е да ми бъдат взети кинтите.
@Мира_М
Благодаря ти много, че си правиш труда да ми отговаряш! Поздрави за теб.
Между другото къде отиде анти-Техномаркет-ския ти подпис? Да не би Техномаркет да е реабилитиран по право?
Сеуянин с коуеуо!
Редактирано от Пporpaмиcт-дъpвo на
в отговор на Пporpaмиcт-дъpвo
#8
Re: Гълъбово беше към Раднево
"...следва районите не да се уголемяват (при това би се получила още по-голяма натовареност на съда, чийто район се е уголемил)"
Хубава работа. Същото го чух и от колега, ама айде, юристите не винаги са добре със смятането наум.
Под уголемяване се разбира и намаляване на броя на районите. Като се уголеми районът, в големия район ще съдийстват и съдиите от малките, по-слабо натоварени бивши районни съдилища. Тях няма да ги уволнят, естествено. Те биха поели част от натоварването на колегите си от досегашния натоварен район, така че средната претеглена ;-) натовареност ще е по-ниска от досегашната в големия район, но по-висока от досегашната в малкия.
Пределно ясно е (както обичат да казват някои), че град Лъки е в община Лъки, а град Асеновград - в община Асеновград, така че не мисля, че има нещо пропуснато. Онова село аз го знам като Избегли.
Бъди сигурен, че цялата община Родопи спадаше към района на РС - Пловдив. За община Куклен нищо не мога да ти кажа. Предполагам, че в сайта на ВСС може да се намери конкретното решение, с което община Куклен е "преместена" - ако има такова. Нямам време да търся обаче, защото освен да отварям протоколите от заседанията в сайта им един по един, не виждам как. Никъде в и-нет или в Апис не открих поне дата, на която да е взето такова решение.
Журналистическото изречение за недобросъвестните нотариуси и тяхната отговорност няма да го коментирам.
Решенията на ВСС не са нормативни актове. Те имат еднократно действие - определят нещо си, примерно.
За подписа - това беше изпълнение на наказание обществено порицание. Беше изпълнено чрез прочитане на недоволството ми по форума.
Kickapoo
Хубава работа. Същото го чух и от колега, ама айде, юристите не винаги са добре със смятането наум.
Под уголемяване се разбира и намаляване на броя на районите. Като се уголеми районът, в големия район ще съдийстват и съдиите от малките, по-слабо натоварени бивши районни съдилища. Тях няма да ги уволнят, естествено. Те биха поели част от натоварването на колегите си от досегашния натоварен район, така че средната претеглена ;-) натовареност ще е по-ниска от досегашната в големия район, но по-висока от досегашната в малкия.
Пределно ясно е (както обичат да казват някои), че град Лъки е в община Лъки, а град Асеновград - в община Асеновград, така че не мисля, че има нещо пропуснато. Онова село аз го знам като Избегли.
Бъди сигурен, че цялата община Родопи спадаше към района на РС - Пловдив. За община Куклен нищо не мога да ти кажа. Предполагам, че в сайта на ВСС може да се намери конкретното решение, с което община Куклен е "преместена" - ако има такова. Нямам време да търся обаче, защото освен да отварям протоколите от заседанията в сайта им един по един, не виждам как. Никъде в и-нет или в Апис не открих поне дата, на която да е взето такова решение.
Журналистическото изречение за недобросъвестните нотариуси и тяхната отговорност няма да го коментирам.
Решенията на ВСС не са нормативни актове. Те имат еднократно действие - определят нещо си, примерно.
За подписа - това беше изпълнение на наказание обществено порицание. Беше изпълнено чрез прочитане на недоволството ми по форума.
Kickapoo
Редактирано от Mиpa_M на
Не знам
Онова решение на Държавния съвет на НРБ от 1981 год. го намерих. (Между другото в АПИС има ли ги тея стари решения? В базата данни на АПИС от коя година ги има броевете на Държавен вестник?)
>>"Не съм сигурна, но мисля, че Садово е такъв случай - от Пловдив към Асеновград."
Да не би да бъркаш? В това решение Садово си е към РС - Пловдив, а Лъки е към РС - Чепеларе . Понастоящвм Лъки е към РС - Асеновград. Може би не Садово, а Лъки е преминала към Асеновград?
Най-интересното за мен беше, че в това решение не се споменава нищо за община Родопи - все едно не е съществувала. Изброени са общините, отнасящи се районните съдилища в Пловдивски окръг, обаче Родопи я няма.
На всичкото отгоре и в Службата по вписвания се натъкнах на несъвпадения на ЕГН - УЖАС!
>> "Пределно ясно е..."
Това не го разбирам. Какво значи "Пределно ясно е"??? Нищо не може да бъде "пределно ясно" докато не е проверено.
>> "Те биха поели част от натоварването на колегите си от досегашния натоварен район, така че средната претеглена ;-) натовареност ще е по-ниска от досегашната в големия район, но по-висока от досегашната в малкия.
"
Имаш предвид, може би, да не се получава така, че съдиите в по-населения район да са претоварени с дела, а колегите им от по-слабонаселения район да се чудят как да си прекарват времето.
Не съм съгласен. По тази логика би трябвало в страната да съществува един единствен Районен съд. Така ще може да се разпредели работата на съдиите възможно най-равномерно. Предполагам, че когато решава въпроса за откриване на нов съд в община, където преди не е имало такъв, ВСС се ръководи и от други съображения, а не единствено от това "да натоварим съдиите-скатавки с повече работа". Примерно "правосъдието да бъде по-близо до хората".
Относно онова решение на ВСС, с което прехгвърлят Куклен - дали въобще съществува такова? Та като се замислих кой познава работата и решенията на ВСС по-добре от самите членове на ВСС?
Ами да! Как не се сетих по рано?! Ще взема да се обадя на Красьо-Черния да го питам!
>> "Решенията на ВСС не са нормативни актове. Те имат еднократно действие - определят нещо си, примерно. "
Приемам го и се съгласявам. Приемам, че е невярно твърдението, че всички решения на ВСС са нормативни актове. Но решенията на ВСС, с които се определят седалищата и районите на действие на съдилищата би трябвало да са нормативни актове, тъй като те нямат еднократно действие и са адресирани към неопределен кръг хора. Такова решение се прилага за всяко едно съдебно дело, касаещо някакъв имот (като се решава на кой съд по местонахождение на имота е подсъдно), както и за всяко разпоредително действие с имот (като се решава при кой нотариус с район на действие по местонахождение на имота да бъде изповядана сделката), съответно и при вписването - в коя Служба по вписвания да бъде вписан даден акт (пак според местонахождението на имота).
>> "Журналистическото изречение за недобросъвестните нотариуси и тяхната отговорност няма да го коментирам."
И аз не искам да коментирам тея долни мръсни корумпирани продажни журналя. Нямат абсолютно никаква съвест. Готови са да пишат против всеки, стига да им се плати за това. Ето сега са взели на мушка чистите като ангелска сълзица нотариуси. И не само нотариусите, ами и Агенцията по вписвания им била крива. Ей ги какво са измислили журналята долнопробни:
[линк]
Сеуянин с коуеуо!
>>"Не съм сигурна, но мисля, че Садово е такъв случай - от Пловдив към Асеновград."
Да не би да бъркаш? В това решение Садово си е към РС - Пловдив, а Лъки е към РС - Чепеларе . Понастоящвм Лъки е към РС - Асеновград. Може би не Садово, а Лъки е преминала към Асеновград?
Най-интересното за мен беше, че в това решение не се споменава нищо за община Родопи - все едно не е съществувала. Изброени са общините, отнасящи се районните съдилища в Пловдивски окръг, обаче Родопи я няма.
На всичкото отгоре и в Службата по вписвания се натъкнах на несъвпадения на ЕГН - УЖАС!
>> "Пределно ясно е..."
Това не го разбирам. Какво значи "Пределно ясно е"??? Нищо не може да бъде "пределно ясно" докато не е проверено.
>> "Те биха поели част от натоварването на колегите си от досегашния натоварен район, така че средната претеглена ;-) натовареност ще е по-ниска от досегашната в големия район, но по-висока от досегашната в малкия.
"
Имаш предвид, може би, да не се получава така, че съдиите в по-населения район да са претоварени с дела, а колегите им от по-слабонаселения район да се чудят как да си прекарват времето.
Не съм съгласен. По тази логика би трябвало в страната да съществува един единствен Районен съд. Така ще може да се разпредели работата на съдиите възможно най-равномерно. Предполагам, че когато решава въпроса за откриване на нов съд в община, където преди не е имало такъв, ВСС се ръководи и от други съображения, а не единствено от това "да натоварим съдиите-скатавки с повече работа". Примерно "правосъдието да бъде по-близо до хората".
Относно онова решение на ВСС, с което прехгвърлят Куклен - дали въобще съществува такова? Та като се замислих кой познава работата и решенията на ВСС по-добре от самите членове на ВСС?
Ами да! Как не се сетих по рано?! Ще взема да се обадя на Красьо-Черния да го питам!
>> "Решенията на ВСС не са нормативни актове. Те имат еднократно действие - определят нещо си, примерно. "
Приемам го и се съгласявам. Приемам, че е невярно твърдението, че всички решения на ВСС са нормативни актове. Но решенията на ВСС, с които се определят седалищата и районите на действие на съдилищата би трябвало да са нормативни актове, тъй като те нямат еднократно действие и са адресирани към неопределен кръг хора. Такова решение се прилага за всяко едно съдебно дело, касаещо някакъв имот (като се решава на кой съд по местонахождение на имота е подсъдно), както и за всяко разпоредително действие с имот (като се решава при кой нотариус с район на действие по местонахождение на имота да бъде изповядана сделката), съответно и при вписването - в коя Служба по вписвания да бъде вписан даден акт (пак според местонахождението на имота).
>> "Журналистическото изречение за недобросъвестните нотариуси и тяхната отговорност няма да го коментирам."
И аз не искам да коментирам тея долни мръсни корумпирани продажни журналя. Нямат абсолютно никаква съвест. Готови са да пишат против всеки, стига да им се плати за това. Ето сега са взели на мушка чистите като ангелска сълзица нотариуси.
И не само нотариусите, ами и Агенцията по вписвания им била крива. Ей ги какво са измислили журналята долнопробни:
[линк]
Сеуянин с коуеуо!