Субдибула "София"...

... Здравейте клубващи хора... Мисля, че не съм се представяла официално... ... някои от вас ме познават от един друг клуб... Преди малко чух изпълнение на тази група - по Про.БГ - докато правех закуската на дребосъчето... и в момента я слушам - през ВиБокс... Толкова много емоция не е нахлувала в Душата ми от доста дълго време... Вида на нощна София... В предишния си Живот обожавах да шофирам нощем из града... да се любувам на светлините му, а, когато биваше топло - да отварям широко прозорците, за да може вятъра да развява косата ми... Толкова много Свобода съм усещала... това изпълнение ме върна години назад... избягвах да мислех за "тогава", когато все още си позволявах лукса да чувствам... преди да се превърна в машина, преминаваща Битието към своя край... преди да загубя Надеждата.... тази 2009 година на Вола толкова ме тормози, като един Тигър... че, нямам търпение да свърши... едвам издържам вече... Отгоре на всичко дребосъчето напоследък непрекъснато ме пита "Вие с баща ти кога ще ме вземете от градина?", а снощи ми изпя някаква песничка, която тутакси се постарах да забравя, нещо от сорта на "слънце ме нарича татко, мама - месечинка ясна!" Не реагирах по никакъв начин... Знам, че вината да не избера подходящият баща е моя, и не мога да си го простя изобщо... и, едва ли ще си го простя някога... просто, не знам как да си помогна... няма с кого да говоря, защото темата е една и съща, но просто... Душата не спира да ме боли... а най-сложно става, когато се налага да не демонстрирам емоция, когато пак трябва да се превърна в робот, за да не усети детето, че има проблем, че има липса... не, че вероятно не усеща, не, че съм единствената сама жена с дете... Тъпо, много тъпо... просто, тази песен разклати вътрешния ми мир и относителна стабилност, която бях постигнала... днес ще е един от по-трудните дни...

а, ето песента, по-точно инструментала София

п.п. не търся помощ - няма как да ми се помогне - споделям си само... Съжалявам, че при вас, защото вие сте семейни... но, в разведените напоследък не ми се пребивава... пък, не съм се втвърдила все още, че да пусна една псувня по повода в "Попържните"... мразя,когато се размеквам...

Човек никога не знае какво ще му се случи след 5 минути. Животът е прекалено шарен и сложен за да го начертаеш предварително.

... както винаги... аз, обаче, имам стройна теория относно това как ще си остана сама, но не ми се говори за това... ама, както и да е, благодаря ти за съчувствието....

Нееее. Остави ти тия теории. И аз бях сама доста дълго време. Който не е бил сам с дете той не може да си представи. Само си мисли, че може. Мила, ако трябва да ти отговоря истински ще ни изгонят от клуба и ще ни пратят при психарите. Странни неща могат да ни се случат. Провидението по някога има нелогични прищявки.

Парвати, аз съм разведена от 15 години, синът ми е на 19.
Повярвай в себе си, мила, още носиш бремето на "неслучилия" се съпруг (баща). И аз не направих подходящия избор за баща на детето си - факт.
Някак идва с годините справяне сама. Идва самочувствието, че можеш, кадърна си и се справяш сама. И да, понякога се налага да си и майка, и баща. При мен беше сложно, защото детето е момче, оттук и различния подход при всякакви ситуации. Така и не поговори с него баща му, дори в пубертета, когато ми се е налагало да говоря и да обяснявам всякакви неща.
Най-важното - не лъжи! От много ранна възраст съм третирала детето си като равностоен човек, с чувствата и мислите му, уважавала съм гледната му точка, дори да не съм била съгласна. Някак по-лесно ми е било да кажа и моята гледна точка, уважавайки неговата.
Говори! Поддържай контакт с детето, отдели си час-час и половина на ден само и единствено за него. Знам, трудно е, криза е, всички сме запъхтени и изнемощели, но се налага - наградата детето ти да ти има пълно доверие и да сподели първо с теб, а не с приятелите си, е безценна. Със сигурност има неща, които не знам, но и не искам, това си е неговата територия, не искам да се бутам там, но не са неща, които могат да променят изградения човек, когото познавам.

Не си и няма да бъдеш машина, това са граници, които сама създаваш, определяш, оттук и вътрешното себеусещане. Напълно те разбирам - когато сам гледаш дете, се налага да жертваш много, наистина много, но не и всичко.

Демонстрирай емоция, защо не. Седни и говори с детето. Явно гледа мами и татковци, които прибират децата си от детската градина, явно му липсва нещо. Говори простичко, така, че да те разбере. Обясни му, че понякога се случва мама и тате да се разделят, защото не се разбират добре и се карат (примерно), но че то не е виновно за това и не, не е по-малко обичано от другите деца.

Много пространна станах, извини ме...

Ако искаш, пиши ми на бележки, ще помогна с удоволствие, ако мога.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

Аз не съм в твоята ситуация, обаче си мисля, че не трябва да се правиш на робот, а и не е нужно. Децата са много по-разбиращи, отколкото възрастните хора си мислят. Под това си изказване мога да се подпиша десет пъти с двете си ръце и единия си крак, щото с левия още не мога да пиша. Не че с десния мога, но ще пробвам довечера.
Моето дете явно е на възрастта на твоето. Та за тях Светата троица е аз, мама, тати. Ако някой от Троицата го няма, нормално е детето да усеща липса. Показвай емоция пред детето, показвай и разум. Малките хора лесно схващат света, много по-бързо от нас даже, но трябва да им се обяснява. Те искат и логични, и емоционални отговори.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

мн смотано - дори и увъртане..не пали газтта;)
освен
искреното споделяне!

вярвай в създаденият от теб ЖИВОТ - и бъди искренна на мах! с взаимността СИ

Отскочи до темата на ДЕдо Марци и помечтай.

Това е само опит да те разведря на бегом, защото излизам, за да си платя ОТНОВО УВЕЛИЧЕНИТЕ такси.Аз по този повод бих се озовала директно в "Попържните" и май бих се представила подобава, както съм им насъбрала на данъчните.

отделеното време и емоция... Любопитното е, че тя никога не е живяла с баща си, и вероятно пита НЕ ЗА НЕГО конкретно, а по принцип за баща... защото, действително вижда бащите на другите деца... ... както и да е... днес, както всяка събота, в която не съм на работа, прекарахме заедно, и си говорихме за нас, и как живеем заедно, и колко ни е хубаво... тя не говори за него, когато не е на градина... а, все пак, още е първа група - сигурно в горните ще стане по-зле... не знам, той се появява около Коледа и Нова Година, когато са нашите рождени дни (ние с дъщеря ми сме родени през една седмица - аз малко преди НГ, тя малко след нея) и започва с претенциите да се събираме, че сме били семейство и т.н. глупости... след като му откажа, за пореден път, той пък отказва да идва да вижда детето... а, аз не съм човек, който умее да се подчинява, дори на собствените си потребности... Знаех, че ще ми бъде трудно, от самото начало, но предполагах, че съм направена от по-корав материал... Както и да е, съчувствам ти за преживяното сама... отлично знам какво е - аз не съм почивала една седмица, дори, било то бременна или родила, или след раждането... Лошото е, че явно напоследък (и не само) нравите позволяват на мъже като моя и твоя бивши въпреки причиняваното на едни човешки същества да се гледат спокойно в огледалото, докато се бръснат, например... Не търся вината в друг, освен в себе си, и собствената ми неспособност да обичам подходящите хора ...

И що трябва да се чувстваш виновна?

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

дъщеря ми е почти на 4 години, и нито ден не е живяла с баща си... знае си името, което е неговото, познава го, като го види... но, до скоро не ме питаше за него, и всичко си беше наред - смятах, че като не го е имала, няма как да й липсва... обаче, тибетците явно ще излезнат прави, и човек си избира преражданията, и родителите - също... защото, дори да го види два пъти в годината, после ще пита 10 дни за него... ... снаха ми казва, че е редно да започна да излизам, да се срещам с хора, да си намеря другарче и реален баща за детето ... обаче, аз не смятам, че това е редно... никой не е длъжен да ми гледа детето, а аз така се чувствам ... все едно бих ангажирала някой със себе си и дъщеря ми... не знам, май не съм съвсем нормална, да ти кажа... Може да се окажа, че и аз мога да се разписвам с левия крак!

аз никога не съм криела от нея каквото и да било, и се разбираме само с поглед - знам кога е гладна, кога е нервна и т.н.... Просто понякога я пазя, да не разбира неща, които и без друго са трудни за глава, а ако главата е малка - още по-трудни...

отпусни се, бе, Долче, иди в Попържните и си го кажи! А, аз не мога да прося - дядо Мраз отлично знае от какво имам нужда - ако е решил, че съм слушкала, ще ми го даде, ако не... Каквото - такова! А, данъчните, щом са заслужили, са за .... попържните!

Я пробвай с левия, аз ще пробвам с десния и после ще обменим опит.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

така се чувствам...

Ми то туй няма да ти помогне. Я да го махаш това чувство!

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

вярно е, че никой не е длъжен, но може пък да се има някой, който ИСКА да го направи... и за нея и за теб...незнам, аз не мога да ти дам адекватен съвет, защото материята ми е твърде непозната, но...винаги има надежда. Не мисля, че трябва да мислиш за това ка би ангажирала нчкого, а за таа как да го обичаш...
Поздрави от вождови поляни...

мога да ти напиша толкова много за Любовта и Доверието... и как обичайно вървят ръка за ръка... много чоглава тема е тази, моята... Но, благодаря ти за съчувствието, и поздравите, Вожде... пък, другото... все по някакъв начин ще се нареди... все някога...

п.п. как е плажа?

А, не се чувствам зле, напротив - прекрасно се чувствам, знаеш ли колко каляват такива положения.
Кой каквото пропуснал - пропуснал, негова си работа, няма как да навакса.
Аз не пропуснах и миг, което ме прави щастлива.

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

ще се радвам да поговорим по темата...нищо, че е чоглава...нали затова сме гениите, да решаваме проблеми(това последното беше с идея да предизвика усмивка у четящия го....не съм чак толкова самовлюбен)
За съжаление, не можах да стигна до морето вчера...отрочето и жената любима са болни, и нямаше как да ги оставя....хората обаче са изловили рибата...поне на думи по телефона...