притеснение

Здравейте. Проблемът ми е притеснението. винаги съм си била така, въпреки че до някаква степен съм го преодоляла и съм горда от това. въпросът е , че пред изпитни комисии това винаги ми изиграва лоша шега. Всъщност не винаги, но напоследък. Панирам се, стресирам се и това, което знам се изпарява. Резултатът- по-киска оценка. А всъщност съм учила и съм подготвена. Какво да правя. Има ли някакви техники или нещо подобно, за отърсване от този стрес?

Има - автогенен тренинг например.

[линк]

Това е зависимост и прихващане , т.е. зависима си от мнението на другите и имаш силно его , може би си чуствителна натура , лесно ранима , помисли си също дали е реална себеоценката ти , целта е да не взимаш нещата толкова насериозно както и да се абстрахираш от хората , от страховете си - ето ти един метод - мисли си колко кратък всъщност е живота и колко нищожни сме ние хората пред необятната вселена , че да си придаваме важност и прочее, стреми се да понижаваш нивото на егото си

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

съгласна съм с това което казваш, само ми стана интересно това за егото :) вярно е че всички го имаме и сме егоисти в една или друга степен; просто не съм достатъчно нахална явно, а какви хора има само, непукисти и нахални

"а какви хора има само, непукисти и нахални "

Те са такива в твойте очи и възприятия ,защото ти самата не си такава , но ако имаш принципи ,които да защитават достойнтсвото ти от такива хора , защото те наистина са опасни за лабилните хора , ги спазвай стриктно , защото ,ако им поддадеш ще се чувстваш победена и слаба . Мисля , че си прихваната от точно този тип човек , а се разбираш с по чуствителните натури и в такъв случаи си бъди в средата , в която ти е удобно , ако говорим за работата -бъди себе си ,защото във всяка фирма има някакъв такъв нагъл индивид -егоист ,на такива гледай да не поддаваш , защото всяка тяхна атака я приемаш като провокация лично към теб и както ти ги усещаш ,така и те те усещат , но за тях ти си слаб човек , който не е заплаха .

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

Познати са ми казвали, че изглеждам много спокойна и много важна, даже мислели, че се надувам . Никой не може да повярва, че съм притеснителен човек. Това е хубаво, но вътрешно съм неспокойна! Искам да не се притеснявм толкова

уверена ли си в себе си? от какво си неспокойна, какво е вътрешното ти себеусещане , в различни среди?

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

По-скоро съм неуверена. А в различните среди е различно. Най-добре се чувствам сред приятелите си. С другите хора също мога да общувам свободно, но все пак си имам граници. Ако попадна в среда, в която всички се държат "тъпо" тогава просто не се чувствам в свои води.

разбирам те напълно

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

И аз съм така. От малка. Вроден характер, или как се казва там. Много съм страдала от това.
Според мен всичко се преодолява с времето. С възрастта започна все по-малко да ми пука за мнението на другите и започнах да се чувствам по-уверена. Макар че каквото ти е дала природата, никога не може напълно да се промени и да станеш 100% "непукистка" и "нахална". Това е мое мнение.
Аз се притеснявам най-вече на разни купони и събирания - наскоро бяхме на парти с колегите и отначало, както седяхме на масата, така се бях гипсирала, чак изтръпнах, въпреки че съм с тях всеки ден и се знаем. После ми поотмина, но никога, когато съм сред много хора, не мога да съм напълно спокойна. Не мога да се отпусна и да се забавлявам и ме е яд на себе си. А най-големият ми страх - нещо почти невъзможно за изпълнение - е да се изправя и да говоря пред хора или да презентирам нещо. Абсурд! Но се приемам каквато съм, знам, че имам пък други качества за сметка на това, и гледам вече да не ми пука.

от къде е тая неувереност у вас ,ХОРА , и аз бях така преди няколко години . Това е страхът да не привличаме внимание върху нас =неувереност и ниска себеоценка . Помислете си колко хора мечтаят да са център на внимание . Обикновено чуствителните хора , интровертите искат спокоиствие и всичко в разрез с това им докарва дискомфорт . Търсете истинската свобода , а тя идва след много вътрешни борби . Тогава ще разберети какво е да си свободен сред много хора

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

За мен всичко идва от самочуствието. Коато не си уверен, когато неможеш да се оцениш ти се свиваш в един ъгъл и нямаш желание дори да си център на вниманието (или поне незнаеш как)

Hot stuff

От къде идва самочуствието - от сравненията , от страха , от разума . всичко си зависи от човека , вместо да претегля отрецателните черти , нека си припонми какво е постигал през живота си , нека не се сравнява с другите хора и нека да бъде себе си , да слуша душата му какво иска , а не разума -защото разума лежи на познати механизми на живот и ни държи роби в различните форми на поведение в обществото и т.н.

Еволюция е да предаваш най-доброто от себе си ,а егоизъм е да го запазиш за себе си.

И аз изглеждам страшно спокойна и уравновесена - това е защото владея ВЪНШНИЯ ИЗРАЗ на емоциите си, също така надута и студена в очите на повечето хора - те са ми го казвали, след като пообщуваме и разберат, че не е така.[ Обаче винаги като кажа, че съм много притеснителна, предизвиквам бурен смях. Никой не ми вярва.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Има и други причини да не желая да ставам център на вниманието - боя се от завистта, която така и не разбрах напълно защо предизвиквам. Това е негативна енергия, насочена към мен, а не винаги съм защитена и много съм страдала и страдам от това. Има и друго - колкото и да се старая да не привличам внимание върху себе си, колкото и тихо и незабележимо да се държа, както и да съм облечена, все ме забелязват! А пък ако заговоря, всички ме зяпват и аз ужасно се притеснявам. Когато синът ми беше малък, често ме питаше "Мамо, защо хората ни гледат така?" Казвам това, за да не сметнете, че си въобразявам. Щом едно непредубедено дете, което никога не е чувало за тези ми "проблеми", забелязва същото...

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Много хубаво говориш, дано те послушат.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Точно

Hot stuff

Аз си знам качествата, знам какво съм постигнала и се гордея с това. Обаче не обичам да съм център на внимание, както казаха и другите момичета. Единствено сред най-близки приятели.. И на мене не ми вярват, че много се притеснявам, но какво да се прави.

имаш ли реална себеоценка -всичко ще е наред и няма да има такива разминавки

Опитвам се да съм буден поне 20 часа в денонощието ,защото живота ми тече прекалено бързо

И аз нерядко ставам доста притеснителен, така че това чувство ми е много добре познато. При мен обаче интересното е, че обикновено се притеснявам и вълнувам много за обективно погледнато маловажни или умерено важни неща, а същевременно мога да бъда много самоуверен, спокоен и силен пред лицето на значително по-сериозни опасности. Странно, но факт. Иначе външно и аз почти винаги изглеждам доста спокоен и непоклатим в очите на другите - казвали са ми го неведнъж. С времето съм си изработил някои стратегии за преодоляване на притеснителността, които малко или повече помагат:
1) подходът на омаловажаването: ако успея мислено да убедя себе си, че източникът ми на притеснение всъщност е нещо доста маловажно, което не може да ми навреди особено, притеснението ми намалява или изчезва. Като цяло в притеснителни ситуации се старая да не гледам особено сериозно на живота и просто си казвам: "Е, какво пък толкова?" или "No big deal." ;
2) подходът с резервните планове: при мен този подход е дори по-ефективен от омаловажаването. Просто планирам: ако притесненията ми се окажат основателни и нещата тръгнат на зле, просто ще направя едикаквоси (резервен вариант 1); ако и това не помогне, преминавам към резервен вариант 2 и т.н. И в крайна сметка имам и един последен резервен вариант, до който прибягвам, ако всичко останало се провали. Аз съм добър в планирането и стратегическото мислене и затова този подход работи добре при мен. Ако успея да си изградя достатъчно резервни варианти, покривам 99.9% от възможните кофти ситуации и вече няма за какво да се протеснявам ;
3) просто приемаш притеснението си и си казваш: "Е, какво пък, аз съм си такъв и толкова." След като искрено си го признаеш пред себе си, това всъщност довежда до известно намаляване на стреса;
4) мислено проиграваш възможно най-лошия сценарий, свързан с това, което те притеснява, т.е. подробно си представяш най-голямата гадост, която би могла да се получи (пример: ако става въпрос за изпит - екзаминаторите те унижават, късат те, обясняват ти колко си тъп и как за нищо не ставаш, после колегите ти ти се хилят в лицето и ти се подиграват, тъй като всички освен теб са минали и то с много високи оценки; след това и приятелите ти и близките ти те скъсват от критика и ти дават наставления). След това го приемаш и се примиряваш с него (с най-лошия сценарий). Колкото и странно да изглежда, при мен този подход помага много - след като съм проиграл мислено и съм се примирил с най-лошото възможно развитие на нещата, просто няма какво да ме стресне. А на практика почти винаги нещата всъщност се развиват доста по-добре и съм доволен;
5) захващаш се сериозно с медитация или с автогенен тренинг. Вярвам, че тези методи могат действително да помогнат дългосрочно за постигане на по-добро вътрешно спокойствие и душевен баланс. Проблемът при мен е, че медитирам много спорадично и затова не успявам да извлека достатъчно полза от това - иска се повече постоянство и дисциплина!