СУБЕКТИВЕН ПАРАДОКС!

казват,че тъгата е достатъчна сама по себе си,
но за да бъде получено истинско удоволствие от нея,
тя трябва да бъде споделена с другите.
всеки е тъгувал по повод и без повод,и
в такива моменти повечето търсят да споделят,а
аз гледам да се въздържам
защото бих получил само диагноза и
задълбочаване на проблема си.
искам да кажа,че започват едни съболезнования
и виртуални потупвания по рамото от които
не стигаш до решение,а по-скоро да се напиеш
въпреки,че тъгата плува много добре във
всякакъв алкохол
вие какво мислите?



Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Тц. Тъгата е нещо лично което трябва да бъде изживяно насаме. За да може човек да се потопи до дъно в нея и да не я хаби. Другите е почти сигурно че няма да я разберат. Тъгата е като хубавата музика която дишането и присъствието на другите развалят. Показвайки я публично превръщаш виното в оцет картината в куп боя намацана на зебло барока в чалга.

много точно и хубаво го каза!
само,че ми стана интересно и бих
искал да ми отговориш какво те
изправя след като си на дъното
най-тъжен и злочест?
не е ли тъгата среща със собственото си Аз?
аз лично в този момент си
създавам умишлено врагове,
реални и виртуални

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Първо- депресето е много фешън, особено през пролетта и есента.
Лично аз бих разменила някои тези с потупванията за... една боксова круша. Обаче знаеш ли - и прагът ни търпимост и мълчание си има предел. Какво да правиш... човеци сме

не,за мен депресията е нещо
различно от тъгата.
тъгата е по-скоро чувство на усмихнат мрак
и нужда да бъдеш със себе си.
най-хубата ми тъга я преболедувах на
един поход в планината.представи си
едно черно небе изпъстрено с безброй
звезди,които ти изглеждат като приятни
спомени,а около тях е абсолютния студ и мрак
под този мрак седиш пред лагерен огън чиито
огнени езици те хипнотизират и
няма никой освен теб,огъня и бутилка джин.
придърпваш плътно одеалото върху раменете си,
отпиваш и втренчено гледаш огъня до един момент в
който усещаш че и той те гледа...
постепенно започваш да потъваш в себе си,там където
няма мисъл и действия,а след това се напиваш
препоръчвам ви го!

извинявай,но колкото пъти съм споделил
каквото и да е било съм съжалявал,а причината
за вътрешния гняв след това не е
в хората - моите очаквания

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Тъгата се пие като хубаво пиене. Бавно и на малки глътки. След като я пресушиш вече я няма. Останал си само ти. Има нови хоризонти и нови неща. Бтв цялата рода ме смята за най-коравосърдечния и циничния човек само защото не робувам на стереотипи и не тъжа и се радвам когато и както те го разбират. Не е лошо да си тъжен но прекаляването с това както и със всяко друто нещо води до зависимости. А за враговете - нима ти трябва препятствие за да преодолееш нещо в теб? Няма смисъл. Нещата се преодоляват с желание а не с противопоставяне.

Можеш ли... да си прощаваш?

за теб мога да кажа,че да бъдеш
някой,а не нещо има цена.
колко вноски погаси?

да,враговете са онова средство
което не позволява да изпаднеш
в света на нуждата от илюзии и заблуди
така се държа буден и оставам себе си
докато не се появи някоя жена и всичко
казано от мен няма да струва и пет пари.


Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Платил съм изключително висока цена за да бъда това което съм И емоционална и душевна. Но не съжалявам. Предпочитам да си се пека в мой личен ад отколкото другите да ми въртят шиша Другите естествено се сцепват от завист че не робувам на мнения и стереотипи и не пропускат възможност да ме ухапят. Безполезно занимание тъй като отдавна съм имунизиран срещу клюки и сплетни От моя личен опит ще ти кажа че враговете са безсмислено поне за мен нещо. Предпочитам да си влагам енергията в нещо градивно - например да правя така че да ми е кеф. А жените - отрова сладка са те Капан за пътника в гората на Гьоте. Изкушетието на Свети Антоний. Рушителят на морала на самурая. И последното нещо което ще види последния човек.

много трудно ми беше да
възпитам в себе си прошката.
вече мога да прощавам


Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

абе това е мъжко мислене,нещо
което е рядко явление
всички се плашат и се чувстват
малки и безпомощни от нещо което
неразбират,и за това те нападат.


жените са началото на края.
имаше едно точно изказване за
тях,че те никога незнаят какво
искат,но винаги го постигат

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

еех, тия подменени понятия...

п.п. къде е парадоксът?

__________________
- все е хубаво.

Еми да - или ще ти кажат и аз така съм се чувствал, ще мине... или нещо от сорта на "давай го по-ведро", или ....... рядко някой може просто да усети за какво става въпрос, че е настроение и да не се опитва да "решава" този "проблем".


Понякога обаче човек мисли, че е важно да сподели, защото иначе прикрива себе си и преструвайки се не е на 100%. Но.... какво ще стане е може би въпрос на късмет. Аз не споделях, после имах един период, в който правих опити, бях откровена. Сега май пак не споделям, но по други причини - преди беше да не товаря другите, да не ги занимавам със себе си и да го играя "идеална". Сега е просто защото искам да си запазя усещането и мислите, а ако ги споделиш другите много лесно с "никаквата" си реакция, могат да ги убият.




Примерно, де. :-)




kick me, hike me, don't you wrong or right me

важен е жестът!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

а чии?

__________________
- все е хубаво.

моят жест
към който го търси
изобщо не знам какво искаш да
кажа

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

съгласен съм с теб,че трябва да
се споделя чат-пат,защото
да си задаваш въпроси на
които сам си отговаряш не е
нормално...
не,че не ми се е случвало

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

хехе, това си е твоят парадокс, а и важното е ти да знаеш какво искаш да кажеш.

__________________
- все е хубаво.

безкрайно съм съгласен с теб

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.