Страх

Незнам как да започна... Страх ме е! Направо се фобясвам! Ако имаше начин щях да си стоя само в нас и никъде да не излизам. Много ме е страх да пътувам с кола, а често ми се налага. Виждала съм няколко катастрофи и всеки път когато пътувам са ми пред очите. Когато трябва да пътувам го мисля дни наред, направо съм ужасена. Моля ви кажете как да преодолея този страх, направо полудявам вече. Душата ми е свита, не мога да се отпусна, постоянно се страхувам, това не е нормален живот. Искам да споделя само...

Надвий страха си като го правиш по-честичко това да пътуваш с кола-това е моя съвет.Аз,бях така и не само като карам автомобила си ,а даже като ме возят.Един ден както си стоях в къщи(забравих да ти кажа ,че мен ме беше страх даже да излизам от апартамента си,да общувам с хора да излизам даже на кафе с приятелки)и реших да стегна багажа,обадих се на една приятелка запалихме колата и газ към Бачковсия манастир(само двете)а това е на 150 км от моя град.Аз по принцип съм шоф;ор от 20 год и всеки ден се движа с колата си,но както вече ти казах и мен ме беше хванала тази мания страх.Отидохме без проблеми, но през целия път бях на тръни ставаше ми лошо и ми се виеше свят-спирахме за малко и после пак газ.И ,така реших всеки ден да пътувам до някъде и за един месец всичко изчезнаНезнам може някой друг от клуба да ти даде по-добър съвет но моят е този-не се предавай страха да те събори-надвий го ти ако си силна жена.Приятен ден ти желая и пиши след време как си?Целувки от мен

Трудното го правя лесно,невъзможното малко ме забавя

за да не преразказвам ужасите си и за да не оспамвам орталъка - ето линк:

[линк]

Тва, за което разказваш при мен не помага.
Колкото повече изпреварвам ТИРове, толкова повече паник атаки получавам


ФК Дядо Мраз ви поздравява

Явно, при всеки е различноАз,например като пия и карам ми се вдига адреналина и карам като луда,правя ченгетата на хахави ако ме подгонят(а това се е случвало доста)отпускам се и забравям за страха.При теб е различно,може би нямаш вяра в себе си и махмурлука ти помага за шубето.Значи, че трябва да забравиш двете удоволствия-или пиеш или караш.Ако само това е проблема с Тировете аз пак държа на моето-прави точно това от което те е страх,трябва да надвиеш страха.Пробвай, но не пий като караш

Трудното го правя лесно,невъзможното малко ме забавя

Намери темите за паническо разстройство(страхова невроза).

Относно паническите атаки с хапченца най-добре се оправям, но не мога всеки път когато трябва да ходя някъде с кола да се тъпча с хапчета . Ако сама не се справя с това, няма кой друг. Май наистина трябва да правя това от което се страхувам, но е трудно.

Десетина холотропни сеанса ще променят нещата.

А какъв специалист се занимава с холотропни сеанси? И помагат ли те на тревожност по принцип или само на конкретна фобия?

не се предавай лесно!

нещо не си разбрала съвсем основната сюжетна линия на повествованието -
паниките определено са като изтрезнея.
като съм подпийнал мога да играя на прескочи кобила, да правя задно салто, да се търкалям и изобщо не ми идва на ум да се паникьосам...както и да шофирам

ФК Дядо Мраз ви поздравява

замиждам ти - аз пък нито подпийнала нито трезва мога да правя задно салто.


"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

за задното салто е достатъчна подходяща НАГЛАСА,
по-добре не опитвай - предното салто върши същата работа

ФК Дядо Мраз ви поздравява

... че тировете са ти проблема... Гледаш ли каква регистрация са?

основно турска - и кво от тва?

ФК Дядо Мраз ви поздравява

Сертифициран водещ по холотропно дишане, преминал обучение през всички модули на Groff Transpersonal Training. В Българпия вече има десетина такива.
Методът е приложим към някои леки форми на психопатология, с изключение на шизофрения, ПДМ и други афективни психози.

Няма страшно голямо бебе... всичко е само в главата ти и можеш лесно да го промениш :) Следващия път си представи, че се движиш по магистрала обсипана с цветя, че колите около теб са разни гъбки и т.н. Само гледай да не се размечтаеш много, че все пак трябва и да внимаваш. Обаче замисли се, че като мислиш постоянно за това, само в по-голяма степен го предизвикваш, защото не си спокойна на пътя. Приеми, че ако се блъснеш - блъснеш, голяма работа.... в смисъл, това ще се случи и без да си мислиш за него. Т.е. ще се случи да речем веднъж след 20 години..... но ще е тъпо, ако през всичките 20г. се измъчваш сама с тези мисли. Приеми, че такова нещо може да ти се случи, както приеми това.... че ти няма да мислиш повече за него. :) И се контролирай..... като се усетиш притеснена, мисли си за това как трябва да се отпуснеш, за това колко много е глупаво да се страхуваш за такова нещо. И така... :)

Благодаря за информацията.

Това е много хубав съвет, благодаря.

Няма за какво, пак заповядай :)