Болна връзка

Искам да се оттърва от една връзка, но не мога

Посъветвайте ме, моля. Ако ви се е случвало нещо подобно как сте реагирали и събрали ли сте смелост. Кои са въпросите, които сте си задавали. Как от толкова силен човек преди станах толкова слаба. Нямам отговор.
Понякога е по-хубаво, когато отсрещния не те третира правилно, да си отидеш. Но как и защо е толкова трудно.

Щом не можеш значи не искаш.

А защо не можеш? Имаш чувства или от съжаление...или от страх? Малко конкретика трябва да можем да разсъждаваме.

Да поразсъждавате над женската логика ли?

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Не, върху конкретния казус.

няма слаб в това. И зле да те третира, винаги ще намериш оправдания, за да останеш. Без дори да имаш обяснение защо. Когато се омешат химиите, физиките, емоциите, спомените, компромисите...еле пък ако има и биологични последици...
Трудно е откъсването. Една малка смърт - това е.
Всеки си го изживява както може...Няма силен и слаб в това. Има хора, които показват и които не показват емоциите си.
Може би да има и хора без емоции - те са щастливци.

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Авторката е казала"искам да се отърва". Помислих, че може би иска да избяга от връзката, затова се въздържах от съвет. А ти си права...една малка смърт е да, но после идва ново начало.

КОЙ казус???

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Маа му стара....
Ся да не вземеш да ме упрекнеш че ходя подире ти,ама всичко което си изписала във всичките тези 300 редове,малко по-нагоре го формулираха с 3-4 думи
Или-не мога=на не искам

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Леко с градусите - явно отдавна си попрехвърлил двойното виждане!

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Писал съм го като средно към момента
Наздраве муци!

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш

Една от най-често разпространените причини потърпевшият от една връзка да не я прекъсва, е страх от самотата.

Премисли и си дай сметка дали от началото на връзката досега:
не си се отдалечавала постепенно от близките и приятелите си, с които се чувстваш сигурна?
не си пренебрегвала твои лични интереси, занимания и потребности в името на връзката?
не си се съгласявала на големи компромиси, за да не изгубиш емоционалната близост с този човек?

Най-често поради изброените неща човек става слаб и зависим от другия.
Тъй като ще ти бъде трудно, почти невъзможно сама да вземеш решение и да скъсаш рязко, първо е добре да се подготвиш. Именно, за да не се изправиш пред самотата, която да те подтисне и да се върнеш отново в тези неравностойни отношения.
Възстанови старите си и сигурни приятелства, потърси подкрепа и съвет от хора, на които можеш да разчиташ.
Възстанови постепенно старите си интереси към неща, които са важни за тебе и ти запълват пълноценно времето.
Създай си граници във взаимоотношенията с въпросния човек, постави му условия, които да спазва и заяви каква мярка би предприела, ако не се съобрази с тебе. И бъди готова да я изпълниш.

Отново, най-важното: обгради се с приятели, на които можеш да разчиташ за морална подкрепа, за да се справиш, в случай, че прекъснеш връзката и останеш сама.
... и действай смело!

Aлиса изчерпа темата , даде най точния съвет!

Първо искам да благодаря на всички за мненията и разсъжденията.

Беладона, извинявам се, че не съм конкретизирала нищо. Най-вероятно е защото ме е срам, ужасно много ме е срам от ситуацията, в която съвсем сама съм се напъхала и най-виновна от всички съм си аз. От друга страна сякаш съм изгубила и способността да споделям, дори и със самата себе си. В смисъл каквото ме тревожи или ми се струва за нередно дори не смея да си го призная пред себе си, просто го игнорирвам и сякаш такова нещо няма. Затова и написах "болна връзка", думичката прекрасно включва всичко в себе си, а то наистина е много. Не знам дали ще имам смелост да го споделя. Да беше поне едно или две неща, а те са много. Ако някой преди 3 години в миналото ми беше предсказал какъв ще ми е живота 3 години след това, щях да му се изсмея, честно.
Алкохол, ревност, лека дрога (но все пак дрога), изолация до Н-та степен, кавги и побоища. Психическа между двамата война на това кой ще се наложи и кой по-силен ще излезе накрая. Период на затишие. Наистина е много сложно да се обяснява обективно, а и ако започна да разказвам историята и през какво сме преминали за всичкото това време, едва ли ще ми стигнат и 10 страници.
Естествено, че го обичам, няма как да не държа на него и ми е съвестно. Имам толкова много чувства, но именно крайни - в двата полюса. Оттам мисля, че ми е много трудно.
Опитах на няколко пъти съвсем невинно да подхвана темата да се разделим за известно време. Той става изключително мил и галантен, много тъжен и аз просто нямам сили да се реша да извърша подобна стъпка. Опитах и тезата да се прибера за малко на гости при семейството си в България и после като съм там да отлагам малко по малко връщането си по една или друга причина, но реакциите от негова страна - пак същите. Ужасно раздвоена и не мога да реша.
Когато го напуснах веднъж, последствията бяха алкохолно натравяне в болница. Но тогава неговата любов беше доста по-силна. Както и ревността. По няколко пъти на нощ се буди и буквално тича до стаята ми да провери дали съм там. По някога е спал на земята до мен със заключена врата (има ужастно силно чувство за параноя между другото) след кавга. И още подобни неща, трудно ми е да обяснявам. Не отричам че и аз имам огромна вина. Така е

Здравей, Алиса.
От самота не ме е страх, дори напротив. Мисля че тъкмо това ми трябва, не точно самота, а по-скоро самостоятелност. Защото дори и да не съм сама в тази ситуация, фактически съм по-самотна и отвсякога.
Много правилно си преценила - не, наистина нямам почти никакви приятели останали вече. Един единствен човек, на който мога да споделя това е бившият ми приятел. Единствения човек, който за всичко и винаги ме е разбирал и подкрепял. Не искам да притеснявам и семейството си с моите проблеми, тя и без това майка ми за всичко се притеснява десетократно, че и повече. А и сме далеч един от друг, така че тях изобщо не искам да ги тормозя и товаря с моите проблеми.
Преди може би 2 години и малко повече, след поредица кавги, веднъж изтрих, ама абсолютно всички телефонни номера от телефона си. След една друга кавга, той ми беше взел картата и докато се борехме за нея, накрая се счупи. Така и се сбогувах с 90% от хората, които познавах. Защото дори и аз да изтрия номерата им, те така или иначе рано или късно щяха да се обадят. Но вече нямаше карта и така се сдобих с чисто нова с единствено на семейството ми номера. Повече не записвам там номера, опитвам се да ги помня. Да си правя асоцияция с цифрите и така.
Слаба и зависима съм, знам. Много повече от бездомно кученце или коте. така е. И пак сама съм си виновна че съм го допуснала.
Имало е много обещания, опити за промени. Но всичко се е връщало по старо му рано или късно. Наистина ми е трудно да обяснявам едностранчиво, защото и аз съм много виновна за това което стана. Затова и ми е гузно и съвестно. А и той не е лош човек, просто човек с проблеми. Но пък на мен живота ми е един. И просто не мога да си представя докога мога да живея така без да полудея. Не го пожелавам на никой да попадне в подобна ситуация.

Пламене,

когато се има предвид чувствата и взаимоотношенията на хората, логиката не играе особена роля. било то женската или мъжката.

Да си призная нищо свързано не разбрах
Аз съм много виновна, той е еди какъв си ...
Четох темата ама всичко ме връща в изходна точка.
"Искам да се отърва от една връзка, но не мога ".
Дай координати и ще те отвлечем.
После ще те продадем за бяла робиня някъде в арабския свят.

разклати преди употреба

Гледай на тебе да не ти се присмеят и да си правят подбивки на твой гръб в един подобен за тебе момент.

На си ме разбрала правилно.
Надявах се да се усмихнеш.
А съвет наистина не мога да ти дам.
Ако знаеш какво искаш да направиш наистина,
предполагам, че ще можеш.

разклати преди употреба

"Слаба и зависима съм, знам. Много повече от бездомно кученце или коте. така е. И пак сама съм си виновна че съм го допуснала.
...
Но пък на мен живота ми е един. И просто не мога да си представя докога мога да живея така без да полудея."



Нямаш проблем! Добрата новина е, че се налага само да вземеш в ръце собствения си живот и да поработиш реално по въпроса. Лошата новина е, че се налага да прекратиш удобно-елементарното плъзгане по плоскостта на живота с най-малко съпротивление.
Успех!