Разбиването на заблудите...

Днес, примерно разбих дългогодишната романтична заблуда, подхранвана от художника, при който учех рисуване, че приличам на Рудолф Валентино....което несъмнено е удар по и без това жалкото ми напоследък его...
Случвало ли ви се е? Не говоря за разни големи неща от рода на "вярвах в истинската любов, ама нея я няма", а за такив дребни...даже малко глупави нещица...
п.п.Дано останалите му теории относно мен не претъпят такова фиаско...

Учителят ти да не е била нещо, хм, с колеблива сексуална ориентация? На мен са ми казвали, че приличам на Мариус Куркински, нямам идея защо.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

не...но беше голем женкар...
хахаха...нееее... Мариус...грам не приличаш..

Споко, Валентино е бил обратен или поне би-...

Веднъж в "Червената къща" като беше с коса и леко брадясал ти казахме, че си като Че Гевара /само с малко повече бузи/, а пък един бивш като сложеше милитъри яке и каскет също беше като Че Гевара /само че кльощав/...

това не знам как ти се вписва в темата, но аз разбих (доста късно) илюзията си, че хората в клубовете в дира са доброномерени. може би защото нямах наблюдения и пишех в много малко клубове, (сега в още по-малко), но ми беше много непонятно откъде тази злоба, дълбокомислени разсъждения за живота на човек, когото непознаваш и даже оценки.

после ще помисля и за друго:)

Думи, думи и нищо повече

В тази връзка - аз също така твърде късно си разбих илюзията, че ако си сложиш в скайпа отметка, или както там се казва, "отпочиващ" или "отсъстващ", това ще попречи на разни досадници да ти се натрапват. В момента съм на ръба да напсувам един такъв - който просто отказва да разбере, че не мога да си пиша с него по всяко време. И не, не става дума за млад и нахален човек - по-лошо - възрастен и нахален, който явно не признава никакви ограничения.

Недей за възрастните, уважавах ги, отстъпвала съм място в превозни средства и пр.
Днес две баби ме държаха за якето за да не вляза при лекарката преди тях, при положение, че на вратата имаше табела "Болни с температура се приемат по спешност и без ред", а лекарката ме беше викнала в кабинета.
Страхотен скандал стана, но и аз не си замълчах.
Имам чувството, че с възрастта се увълчват безумно.
Във всеки случай на възрастните хора вече гледам по различен начин, уви....

Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.

Подписвам се с две ръце под първото и последното изречение от постинга ти. Уважавала съм ги, не само защото "така са ме учили", просто ми идваше отвътре. Но напоследък така се напатих - и продължавам да си патя - от възрастни и стари хора, че ми става много трудно да се сдържам. Омръзна ми от бабичките, дето редовно ме пререждат в кварталната хлебарница. Не че светът ще свърши, ако се забавя с пет минути, но същите тези са готови да издерат очите на човек, ако дори само се повдигне на пръсти,у докато стои на опашката, за да види нещо - веднага го тълкуват като опит "да им вземе реда".

Вписва се идеално, но..... аз съм добронамерен към теб...даже повече...

Ти се радвай, че не приличаш на Рудолф Щайнер.

Ааа верно, а ти беше с една червена блуза и щяхме да правим революция, но сам се натъпкахме с пици...

след като видях снимката..

Днес малкия ми син направи кекс. Страхотен е. Окончателно разби илюзиите ми, че все някога ще се науча да готвя. Явно е наследил кулинарните си способности от баща си.

подобни случки в софийски превозни средства с участието на бременни жени и вампири(дъртаци) съм отдавна на твоя акъл. Възрастните хора са "мъдри" единствено в приказките. Изключенията се не се бутат пред кабинетите, естествено.

ти ли си, или Рудолф...?

естествено...не ме карай да пускам моя снимка в същата поза...

важното е дълбочината. На душите. А тя, в случая вероятно е еквивалентна...

Ти ме кефиш повече. Този ми е малко... синтетичен, а ти се усмихваш... хубаво

или на Рудолф Хес: