Тази тема

е по съвсем личен повод.
Един мой приятел има днес рожден ден, става на прекрасната въраст от 35 години и искам да му пожелая щастие. Той е прекрасен човек от една рядка порода, каквато днес рядко се произвежда. За това и мисля, че заслужава много и най-вече - да го обичат, ценят и уважават.

Причината да не мога да му го кажа лично обаче е фактът, че любимата му съпруга постави пълен мораториум върху нашето общуване, защото "ревнувала". Забраната беше наложена преди няколко месеца и оттогава не сме се чували и виждали. Може би част от вас си мислят, че за такива крути мерки има основателна причина, но истината е, че няма такава. Просто жената е луда в своята несигурност и не познава никак мъжа си, който наистина я обича и е готов на много за нея.

Мислех доста, мога напълно да разбера здравословната ревност в една връзка, но неоснователното, тъпо и ограничаващо собственическо чувство са ми крайно непонятни. Разбирам също и приоритизирането на интересите на човека, в които семейството идва на първо място, но не и робското отношение. Не мога да разбера с какво една забрана помага да спиш спокойно, при положение, че ако има причина за тревога, ти вече никога няма да разбереш за нея.

Както и да е, надявам се той да е добре, да получи семейството, за което мечтаеше, гарнирано с много деца и хубави мигове. Дано само децата приличат повече на него, отколкото на нея.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Истини много...
Знам какво е ревност...цял живот съм смятала, че не знам, но скоро разбрах...
Въпреки това смятам, че е безумно да ограничиш някого по подобен начин...още повече, ако твърдиш, че ти е любим...
Тая жена, ако има малко ум в главата си ще държи предполагаемия враг близо до себе си...
ЧРД на приятеля ти ...

Omnia mea mecum porto.

Аз също знам и преди време разбрах, че няма нищо общо с обичането. Има обаче много общо със собствената ни изкривена представа за себе си и оттам - за другия.

А той - той ще бъде добре, а ако не е добре, ще си носи кръста, все пак сам си я избрал. Вярвам, че някои хора са щастливи в робството си.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Развеждат се.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

браво! отървал се е

дано следващия път преценката му е по-точна.

[линк]

Не знам, надявам се наистина да се е отървал. Аз не бих издържала в подобна връзка и седмица, камо ли няколко години.
Но брак трудно се прекратява, не е съвсем като да си вдигнеш парцалите и - да те няма.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Ще видим. Страх ме е, че човек е склонен да повтаря едни и същи грешки, ако не си е научил урока. Но да се надяваме в случая да не е тъй.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

"Но брак трудно се прекратява, не е съвсем като да си вдигнеш парцалите и - да те няма."

......уж отначало изглежда Така, но после си става баш пак и - Така

Бе то урок ли е да го научиш бре, майна ?

Както е тръгнало - никога няма да разбера.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Що, не става ли с научаването?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

тц, аз съм вечен студент в тоя живот :)))

Нещо като че ли се подценяваш

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

А как ти звуча - като научен или като нАучен човек ?

Ох, чакай, че още не мога да се освестя от предния ти постинг.

Та, научен или нАучен - на научен ми приличаш повече, тия нАучните не ги разбирам особено. Не разбирам хора, които, вместо да си живеят живота, се отдават на страхове, мислене и философстване.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

ама аз обичам и да се страхувам, и да мисля, и да философствам ... май

Разликата е, че ти И действаш, така ми се струва поне.

Аз съм от по-недействащия тип, нещо, което ужасно мразя у себе си - тази склонност да се оставям по течението и да разчитам на безкрайния си късмет, че нещата ще се оправят.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

бе да ти кажа, майна, моето действие си е добре организирано бездействие. Или както един западен журналист готино изкоментира навремето "перестройката" на Горби : "Когато промените станаха неудържими, той поне си даде вид че добре ги организира".
Та и моята работа е такава. Откакто се помня практично се въртя в кръга на моята вродена непрактичност. Но виж, в Англия поне се научих да не разчитам на късмета си

Значи и аз трябва да дойда на острова.
Макар че, честно казано, не се оплаквам от късмета си и разчитането на него - аз съм като алкохолиците, на които и господ помага.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...