Дислексия

Здравейте! Искам да попитам има ли някой в клуба с подобни проблеми? И как бих могла да си помогна? Много Ви моля,дайте идея. Направо се чувствам като малоумна.С писането на български горе-долу се справям,понякога разменям букви или ги заменям.Но не дай Боже да се наложи да смятам,там е пълна трагедия.Разменям цифри,знаци.Казвам правилния резултат на глас,пиша друго.От страни изглежда,че съм разсеяна винаги....Не мога,наистина не мога да уча нищно на изуст.Формулите ги извеждам една от друга и само така мога да уча.Ако забравя една формула ми се къса нишката и блокирам напълно.Нямам никаква ориентация.Качвам се в разни автобуси.Например днес се качих в маршрутка 16,а трябваше да се кача в 46.Записвам си най-елементарни неща.Направо съм отчаяна.Страхувам се във всяка една ситуация,в която се налага да науча нещо ново.Направо съм олигофрен....Блъскам се всеки ден и постоянно съм със синини.Много моля,кажете какво да правя?И има ли въобще надежда?Все пак не съм дете...

Нямам си никаква напредстава как се лекуват тези неща просто ще спомена че и аз не мога да запаметявам много неща.Че ако е за чисто механично запаметяване съм един най-тъпите или ако става въпрос за запаметяване на движения от тялото също съм идиот.


"Искам да попитам има ли някой в клуба с подобни проблеми?"
Аз,ето ме на.Аз съм идиот,нищо защото не мога да помня.



Не мога да върша едни и същи неща.Дори не мога да се изразявам по един и същи начин.Кръгъл глупак.

"Ако забравя една формула ми се къса нишката и блокирам напълно."

И аз така.Въобще математиката е непонятна наука за мен.

"Нямам никаква ориентация."

И аз нямам ориентация.

Един въпрос.

А по карти ориентираш ли се?Ако търсиш улица или място на карта намираш ли го?

Успокой се има и по-зле от теб.

"Страхувам се във всяка една ситуация,в която се налага да науча нещо ново.Направо съм олигофрен."

Аз пък съм олигофрен ,не мога да уча и да прилагам нови неща и си стоя вкъщи.



"И има ли въобще надежда?"

За теб има надежда.За мен няма.А за мен няма надежда защото одавна съм се предал.




Различните нямат права,а задължението да търпят еднаквите.

А на колко си, ако не е тайна? Някога ходила ли си на клиничен психолог?

Проблемът е, че в бг имаме приета само една система за образование, която не отговаря на индивидуалните нужди на всички деца. За дислексия примерно съм чувала, че един психолог кодирал цифрите като ноти при едно момиче, което свирело на пиано и по този начин я научил да смята. С това искам да кажа, че проблемът изобщо не е свързан с интелекта, дори напротив, но много деца глупавата ни система на образование ги праща в помощни училища, при условие, че често става въпрос за умни, че и талантливи деца. Има начини на тези проблеми да се отреагира, т.е. да се научи човек как да живее с тях без да му създават проблеми и да може да използва качествата си, вместо да го спъват. Само че как зависи строго индивидуално от конкретния случай, т.е. човек.
Иначе аз не съм специалист в тази област и не мога да ти кажа за теб... Но мисля, че клиничните психолози се занимават с това и специално тези, които имат опит с детските аномалии в развитието. На мен за дислексия ми е преподавала Ваня Матанова и тя доколкото знам се занимава с такива случаи и е практик, а не теоретик, както други преподаватели в университета. Наистина си личи, че знае, а и вероятно познава други специалисти, които биха могли да ти помогнат.




kick me, hike me, don't you wrong or right me

Благодаря Ви много,че се отзовахте.Значи аз до колкото разбрах,дислексията не е заболяване и не се лекува.Просто човек мисли триизмерно,с картини и има проблем с краткотрайната памет.Също някои дейности се извършват от дясното полукълбо на мозъка,други от лявото,а хората с дислексия понякога с едното,понякога с другото.Т.е има някакво объркване.Не знам дали го обясних както трябва,защото при дислексията има проблеми със структурирането по принцип.Та мисля,че трябва да се науча да запаметявам нещата използвайки тази особеност на мисленето,а не мога да го коригирам.Някои неща съм ги преодоляла.Например,може да звучи странно,но рисувам с цветни химикали формулите за да ги запомня.Случвало ми се е на изпит да не нога да си спомня някоя формула,но да я изведа от мерната единица.Например плътността-кг/м3 ->формулата ще е масата/обема. А за разместването на цифрите,нямам идея как да се оправя.Качвам се в разни автобуси,защото им бъркам номерата.Постоянно търся нещо.Въобще съм пълен олигофрен.Колкото и да съм учила,винаги ме е страх дали ще мога да го възпроизведа.Знам или за 6 или за 2.Няма средна оценка.В средното завърших 2ра по успех в училище и първа в класа,така че надявам се съм нормална,не изоставаща.Но имам чувството,че не съм като другите,сбъркана.Всички деца си играеха,а аз цял ден четях,пишех. Интересното е,че отстрани може да е изглеждало като тип "зубрене",а в действителност никога не съм можела да наизустявам и да уча без да разбера нещо.Помня логиката на наученото,но не и точните формулировки.По принцип,пиша много старателно и гледам да не заменям букви.При говорене също.Освен когато съм в сесия или стрес.Тогава ми се е случвало дори и като говоря да комбинирам думи.Или вместо една дума да кажа друга.Никога не съм си давала сметка,че това е дислексия.Баба ми и майка ми са с дислексия.За писането не съм обръщала внимание до сега,защото не съм знаела,но при тях в говора много се усеща.Те заменят срички,звуци.Предполагам,че е наследствено и с възрастта се задълбочава проблема......

Ами на 28 съм
blood2,ти някога занимавал ли си се с "нещо"?Аз преди рисувах, и за обекти имам страхотна памет.Като затворя очи,мога да си спомня лицето на хората до най-малка подробност.От извивката на носа до пъпката на лявата буза......Имало е случаи да не видя съученик от детската градина и да го позная след 11 години,при положение,че се е променил в пубертата.Музикална памет също.Преди като свирех на пиано,хващам мелодия от едно свирене по слух,без да съм я чувала преди и без ноти.Но съм спряла да рисувами и да свиря,така,че не ми са в полза тези неща.Искам да мога нормално да живея без да се налага да записвам всичко дребно по листчета.Да мога да си организирам деня.Все нормални,човешки неща,които за другите са лесни,а мен ме карат да се чувствам малоумна..... ;(
П.П.S|ayeR,как мога да я намеря тази Ваня Манова?

"Като затворя очи,мога да си спомня лицето на хората до най-малка подробност."

Лица въобще не мога да помня.Слабоумен съм.
Значи и ти си по-добре от мен.
Имена също не помня.

"Музикална памет също"

Повярвай ми и музика не помня.Затова слушам едни и същи песни и са ми интересни.

Помня единствено чувствата.Как съм се чувствал някога и как са се чувствали околните хора около мен.И ми става само тъжно и гадно защото знам как хората са ме нагрубявали.Чувствам как хората са се отнасяли с мен.Те може да са го забравили,но аз помня тяхното отношение.



С възраста около 30 години паметта коренно отслабва и затова на хората не им се учи.Така че паметта ти би трябвало да отслабне.Ако досега не си запаметявала няма да можеш и в бъдеще.

Всичко е ДНК.Затова съм отписал животът си.Едни се раждат като богове,а други като нищо.Нищото не може да бъде полезно.





Различните нямат права,а задължението да търпят еднаквите.

Имена и аз не помня,но си имам "методика".Например запознавам се с Иван.Веднага се сещам,че имам друг познат Иван....навръзвам си ги.....Въпреки,че ми се е случвало да забравя имената на хора,с които общувам от години на моменти.....Но това е друга тема...Иначе с навръзването е ефективно.Освен при нови имена........Тогава като няма с какво да ги вържеш....лошо.Имах една позната,казваше се Айджан.Запомних й името от "патладжан" Може да е смешно.....но иначе няма как да запомня такова име.Абсурд.

Но лица помниш ,нали.

А аз още като дете не помнех лица и все други познати ме заговаряха когато ме срещнеха.Ако извършат обир и след това ми кажат да направя описание,няма да мога абсолютно нищо да кажа за крадецът.Просто съм слабоумен.

Е сега ако се напъна помня няколко думи или някакви пароли.Чак до там не съм стигнал да не мога да запомня 5-10 думи или символа.

Ако се съсредоточа мога да запомня няколко думи.Но какво са няколко думи като трябва да помниш страници за да научиш нещо?




Не вярвам на никакви методи за съсредоточаване и запаметяване.Каквото ти е дадено по рождение това е.Знам че едни могат,а аз не мога.Така е било винаги и така ще бъде.Просто те са късметлии,а аз нещастника.



Различните нямат права,а задължението да търпят еднаквите.

Ами сега като потърсих в нета за името й и открих нещо точно по твоя въпрос:

кликни тук :)




kick me, hike me, don't you wrong or right me

S|ayeR то според тази диагноза и от дислексия страдам.А истината е много проста просто съм различен и хората не ме приемат.

"Абсолютно доказано е, че децата с дислексия притежават потенциал, който може да бъде разгърнат. Те обаче се нуждаят от разбиране и много обич."

Аааа.Обич никой никога не дава.Всеки иска от теб резултати и никога не дава любов.

А истината е една.Просто имам сгрешено ДНК.

Нещо в ДНК кодът ми е сгрешено и затова допускам грешки,а другите не грешат.Просто е и затова проблемът е неразрешим.Това е проклятие.




Различните нямат права,а задължението да търпят еднаквите.

Ти по-скоро, за да не се разочароваш, си приел, че "никога" от "никой" "нищо" добро няма да получиш. Или че "винаги" "хората" ще те отхвърлят. И др. подобни модели на мислене, които ти правят живота по-лесен, обаче би могъл да е по-хубав без тях. Примерно, защо не пробваш като си го помислиш това да го преформулираш така: "никога->понякога", "никой->някой" "винаги->понякога" "хората->някои хора" "отхвърлят теб->отхвърлят дадено твое поведение". Това би звучало така и би било много по-вярно: "Някои хора рядко дават обич. Много хора искат от теб резултати, а трудно дават любов."
"Просто съм различен от някои хора и затова те не винаги ме приемат."

Примерно. Сега може да ти звучи тъпо така, както съм го написала, но.....пробвай да не мислиш в крайности, защото не са верни.




kick me, hike me, don't you wrong or right me

"обаче би могъл да е по-хубав без тях"

Не би могъл да бъде по-хубав,защото не мога да творя.
Не мога да пиша четливо.Като дете 1-2 клас носих очила.Ходих на логопед.Ясно е че и от дислексия страдам.Особенно от това че не мога да запаметявам.Не казвам че организмът ми не се усъвършенства.Доволен съм от него и усилията му,но не и от ДНК проклятието.

Аз го нося това проклятие цял живот,другите го нямат.

"Някои хора рядко дават обич. Много хора искат от теб резултати, а трудно дават любов."

За мен понятието Всички хора е по-вярно.Когато усетиш още като дете че светът не се върти около любовта,а около омразата и злобата разбираш че хората са Зло.Аз знам че хората са Зло.Не ми разправяй приказки,защото дори и в приказките хората са Зло.
Човек не се стреми да е добър,а се стреми да мрази колкото се може по-силно и да се подиграва на околните.Човек иска да има Свръх-его и да мачка останалите.


Аз знам че крайностите са вярни. Вярно е че човек е хищник,че човекът е зъл и лош,че човекът умира,че човекът прави всичко за да оцелее или за да е в центърът на внимание.

След като никъде на този свят не виждаш добротата.След като няма никъде на този свят "нормални" хора образец на подражение и добри емоции значи всички сме Зло.

Доброто е измислица в която се влюбваме.А Злото е винаги с нас.Ние сме хищници,чудовища.

Различните нямат права,а задължението да търпят еднаквите.

Както и да е - темата не е твоя, така че не я превземай. И без това пишеш във всички други, но поне когато има човек с реален проблем можеш да проявиш малко "колегиалност" и да не проявяваш егоизма, на който толкова се дразниш у другите, като изместваш фокуса на темата от него към теб.




kick me, hike me, don't you wrong or right me

Благодаря за линка Много мило

S|ayeR,при мен проблема е по-скоро вътрешен.Никой отстрани не ме е мислел за бавно развиваща се или за различна.Проговорила съм нормално,но проходих много късно и то с тичане.Някъде четох,че има връзка с дислексията.В училище се справях отлично.Особено устно ако ме изпитват,веднага се сещам благодарение на въпросите.Минавах за разсеяна само.....Математиката с много мъка,частни уроци и пак бях "добра" ученичка,но само външно.Аз си знам каква мъка ми е било.С писането,знам правилата....повечето,надявам се и се старая да пиша грамотноРазмествам буквите или заменям.Това си личи особено като търся в гугъл.Там като объркаш и отдолу ти се появява "подсказка".Често не мога да разбера къде е грешката,особено ако е разместване на букви.Например може да напиша "отхвъЛРяне" вместо "отхвърляне" и да се чудя като идиот 10 мин. защо гугъл ми го дава като грешка.......

П.П. Проблема с организацията на времето също много ме мъчи.Буквално се мотая като муха без глава.Когато правя нещо не мога да преценя последователността,от там става едно размотаване......Пак да спомена забравянето на дребни неща.Вчера тръгнах да плащам телефона,забравила съм бележката с телефонния номер (хем 10 пъти на ум си казах "Трябва да я сложа в чантата")....Днес ходих да си плащам наема,обикалям като луда по етажите да диря хазите.Уж знам,къде бяха,миналият месец пак аз го платих......Идиотщина

Я, да те налая едно хубаво тук.

Например,може да звучи странно,но рисувам с цветни химикали формулите за да ги запомня.Случвало ми се е на изпит да не нога да си спомня някоя формула,но да я изведа от мерната единица.Например плътността-кг/м3 ->формулата ще е масата/обема.

Ако не е тайна, какво учиш и къде?
Не осъзнаваш какво огромно предимство имаш пред колегите си! Формулите, независимо в коя област, ТРЯБВА да се извеждат. Наизустяването на формули не е препоръчително, а напротив - една формула трябва винаги да можеш да я изведеш. По повечето предмети в университета по време на следването ми преподавателите късаха тези, които на изпит идваха с наизустени формули и пишеха шестици на онези, които развиваха формулата пред тях, базирайки се на логични дефиниции и закони. Лично аз бих приел, че нещо не е наред с някого, ако знае дадена формула на изуст, но не може да си обясни реалната закономерност, с която е изразена въпроснаата формула.
Така че престани да се тревожиш за въображаеми проблеми.

Помня логиката на наученото,но не и точните формулировки.

Сигурно искаш да кажеш: "Разбирам логиката на наученото...", за което те поздравявам. Така и трябва. Феноменалната памет не е в услуга на точните науки и аналитичните дейности. Пак ти казвам, успокой се.

Аз съм далеч от психологията и все пак се консултирай със специалист по другите въпроси, но съм преживял нещата, които ти написах, и заставам твърдо зад думите си!

Успех! и пиши за напредъка.