Какво да правя?

Сигурно в този клуб има хора, които са имали проблем като моя и са направили пътечки, моля за помощ и съвет.
Разведох се преди 3 години заради пиянството и агресивното поведение на мъжа ми. Дъщеря ми е на 4 години, аз упражнявам родителските права, той има право да я вижда 2 уикенда месечно и по 1 месец всяка година. Обикновено я взема веднъж на 2-3 месеца, аз не настоявам за по-чести срещи заради пиянството му. От известно време си има приятелка. Живеят заедно в бившото ни семейно жилище (доброволно го прехвърлих, за да се съгласи на развод по взаимно съгласие). Тя има дете на възрастта на моето, което живее при майка й в провинцията.
Бившият ми мъж за последно взе детето в събота с уговорка да я върне в неделя. Обади се, че ще я задържи до понеделник. После до четвъртък. Накрая ми съобщи, че ще я води в провинцията при детето на приятелката си и ще я върне в събота. По тел. детето ми каза, че е болна и кашля, има хрема и я боли гърлото, но й давали хапчета и иска да пътува. Баща й каза, че била лъжкиня и нищо й нямало. Отказах да пътува заради свинския грип (спряла съм я и от детска, за да й огранича контактите). Той и приятелката му ме заляха по тел. с псувни и обиди, детето се разплака. Заплаших бившия с полиция ако не ми върне детето веднага, но се оказа, че процедурата е толкова тромава, че практически не работи.
Тъй или иначе върна детето вчера. Психическото й състояние ме плаши. Плачеше, че тати ми крещял (вкъщи не е била свидетел на такива сцени), че приятелката му щяла да дойде да ми обърше два шамара и да ме размаже, че била по-силна от мен и щяла да ме смачка. Плачеше и се извиняваше, че приятелката му повтаряла, че съм луда, а детето не посмяло да каже, че не съм, щото тати щял да й се скара. Приятелката казала, че съм отвратителна майка и детето трябвало да ми се разсърди завинаги. И капакът - наричала приятелката "мама", защото те били семейство - едно цяло, пък аз си нямам семейство, защото съм лоша. Приятелката била същата като мен, само дето вършела домашната работа и й четяла книжки, пък аз и това не съм правела. Не знам има ли смисъл да споменавам, че приятелката се нанесе в жилището, което аз съм купила, обзавела и изплащала години наред, а в момента изплащам следващото жилище, в което живея с дето си. Баща й е осъден да плаща 100 лв издръжка, които не плаща, т.е. нулев финансов ангажимент към детето. Изкарвам кинтите, с които издържам двете ни, със собствените си ръце, и да, ходя на работа, за което е обяснено на детето ми, че съм лоша майка.
Поведението на бившия и приятелката му ме свари неподготвена и може би сбърках - казах на детето, че онази е глупава и мързелива, че не работи и никога не е работила, а харчи парите на баща й, а пък аз работя като за двама, за да се издържаме, защото баща й ни е зарязал и двете. Май беше крайно... горкото ми детенце, не можах да се сдържа.
По-важно ми е как да изляза от тази ситуация, какво да предприема, какво да кажа на детето си и как да минимизирам травмата. С бащата не може да се говори, не си вдига телефона, ако го вдигне само псува, и то не само мен, така се отнася и с майка си (която в момента за пръв път от последните 12 години е на моя страна).
Благодаря ви за мненията.

Нещо много сложни приказки, размисли и действия за едно 4 годишно дете...спестете емоциите!

Сложни, ама верни... Жената е права и не им е леко на нея и на детето.

Живеят заедно в бившeто ни семейно жилище (доброволно го прехвърлих, за да се съгласи на развод по взаимно съгласие).

Какво имаш предвид под "семейно жилище"?


(Стрейндж да не се обажда, моля!)

Наистина не е трябвало това на детето, но станалото - станало. Децата бързо забравят лошото, така че не се притеснявай - ще се справи с това. Дори и да ти се сърди, ще й мине. Няма страшно.
Може би не трябва да си оставяш магарето в калта. Имам предвид, че трябва да си изискваш издръжката все пак. Ти си знаеш, ама 100 лв. са си 100 лв. Кой ти ги дава? Има си съд, той е решил. Не е ли така? Делата за неплатени издръжки в момента се водят лесно, мисля. Но ти си знаеш, де. Да видим дали тогава онази ще се перчи толкова.

За да те уважават, трябва да си нагаждач, ако ли не - и сам войнът е войн.

Настрой се психически, че детето ти ще е участник в тези батални сцени. Не можеш да го предпазиш от всички и всичко. Отговаряш единствено за собственото си поведение, затова и на това ще наблегнеш - като е при теб .. наистина да "минимизираш щетите". А това се постига с НЕпреекспониране на ситуациите. Твърде трагичното приемане на нещата натоварва допълнително децата. Успокояваш го, че нищо от заканите на "проблемните двама" не може да те достигне и да не се притеснява за теб. Прочетох и, че таткото го взима рядко. Ми .. чудесно. Не настоявай ! Когато иска, тогава. На пет месеца, на два месеца .. За теб и детето ти е дюшеш. Само така можеш да минимизираш контактите.
И най-важното не забравяй ! Децата са по-адаптивни от нас и по-лесно се адаптират към ситуациите. Големият лош вълк е в нашите глави, не в техните. Това, ако знаеш .. ще се справите.



Буба лази на талази ..

това са ужасни картини, тръпки ме побиха като четях....


мила ,това, което ще ти кажа може би е грубо и нечовечно към т.н "баща", НО за мен подобен индивид не БИХ могла да го нарека баща,

съвет, не знам законите в БГ как са в този аспект, НО колкото и да е тромава практиката вземи си добър адвокат и си издействай забрана за достъп на незнам колко си метра, километра на бившия ДО ТЕБ и ТВОЕТО ДЕТЕ.

отгледай го сама, нямаш нужда от подобен индивид като този наоколо, отдели детето си от тази истерично курвенска пиянска среда....

дай му светлина, спокойствие и мир...един ден то ще порастне и тогава спокойно му обясни и разкажи, защо НЯМА баща

не се отчайвай, а си намери някой наистина добър и сговорен мъж , който да ти бъде подкрепа и да сте заедно

Имам предвид апартамент, който купих с кредит на мое име, по време на брака, в период, когато мъжът ми беше безработен, и който изплащах с удръжки от моята заплата.
Като тръгнахме да се развеждаме каза, че ще плати на съда колкото е нужно, за да вземе родителските права заедно с ползването на апартамента. Не знам доколко беше възможно, но се споразумяхме да изплати половината от кредита, който беше останал, и прехвърлихме апартамента на майка му.

Усложних живота на дететнце, тъпо. Но не можах да замълча мааму, идеята, че нарича другата "мамо", направо ме срази.
Не ми дава мира, че някаква ме победи по тоя балъшки начин - да нападна детето си за такава глупост. Надявам се да успея да изтрия вината, в която я вкарах, все пак.

И на кво основание да му издейства тая ограничителна заповед ?!
Слез от Луната, бе ! Жената има РЕАЛЕН проблем .. не иде реч за калинки и чаши за бЕло вино.



Буба лази на талази ..

Първо: Поведението на бившият с новата към теб е често срещано явление. Което не означава, че това е нормално поведение. Но е факт, които трябва да приемеш. И да спреш да се вълнуваш от него-така ще запазиш себе си за дълго.
Второ : Не подценявай детето си. Дори и малко, ако му обясниш нещата внимателно без крясъци,обиди и т.н.– то ще започне лека полека да ги разбира със времето.
В живота на твоето дете няма всичко да е цветя и рози – по добре да научи,че има лоши хора от теб,отколкото да се сблъска с тях и да бъде объркано – кое е добро и кое зло.
Трето: Обясни му, че това поведение на другите двама-е насочено към теб – защото не те обичат. И настоявай, че баща му го обича. Това може да е вярно или не – но не лишавай детето от вярата в бащината обич. Времето ще покаже как е всъщност.
Съвет към теб /който аз не винаги успявам да приложа за себе си/ - не се връзвай на приказки.Стой над тия неща. Затваряй ти телефон щом ти се повишава глас. Дай да се разбере, че ако няма разбирателство и уважение между двамата-няма да има диалог-от там и коректни отношения по споразумението.

Дали имаш законово право и как ще процедираш
трябва да каже адвокат.
Аз мога да ти дам чисто житейски съвет.
Ако всичко, което си описала е наистина така,
просто се дръж спокойно и изчакай събитията.
Предполагам, че ще ти върнат детето до няколко дни.
Особено ако наистина не е добре.

разклати преди употреба

...каза, че ще плати на съда колкото е нужно, за да вземе родителските права заедно с ползването на апартамента.

И, взе ли правата?

Те са го върнали бе човек не си прочел всичко май
върнали са го вчера

Ограничи максимално контактите с бившия си и контактите на детето с него под всякакви предлози.
Неизплатените издръжки си ги търси по съдебен ред. Не го търси лично по никакъв повод.
Отказвай да говориш и да се виждаш с приятелката му по какъвто и да било повод, дори и в негово присъствие.
Обясни на детето, че татко не е лош, но е крещял под влиянието на лошата леля, с която живее. Само веднъж, след което повече не коментирай случая.
Ако бившият поиска някой ден пак да вземе детето, когато му се "полага", заяви му категорично, че отказваш, докато живее или се среща с тази жена. И поемаш отговорност за всички последствия, в случай, че предприеме нещо по въпроса.
Не влизай в обяснения, разправии и пререкания. И не прави никакъв компромис след този случай.
Да си прави сметката с кого запознава детето ви и как се държи и позволява да се държат с него и с тебе!

Давам си сметка, че преекспонирам, и не само, ами и драматизирам и се тръшкам. Направо изпадам в бяс от чувството на безпомощност.
Макар да си давам сметка, че баща й и приятелката му се държат така, за да ме тормозят. Ако няма реакция от моя страна, сигурно ще им писне, ама отде да го извадя това търпение...

казах не съм адвокат, НО би могло на основание тормоз на НЕЯ и детето Й , както и на основание алкохолизъм, потенциална опасност за живота на едно непълнолетно дете, нисък морал , пример и възпитание ,
аз като казах един път , че в България жените в подобна ситуация НЯМАТ защита и НЯМА закони за подобни ситуации ме вдигнахте на ура нали?

Разбирам те ..
Дръж поведение на отказващ-цигарите. Важно е да избуташ този ден. Т.е. в твоя случай .. "избутваш" тази "ситуация" и като дойде следващата, просто си знаеш, че пак ще "избуташ".



Буба лази на талази ..