Да си споделя с вас

42 отговора 0 прегледа
#1

Да си споделя с вас

Тормозят ме да ставам поръчител за потребителски кредит......Много нахални хора.....Веднъж отказах,но те не се отказват, не и не.Каквито и доводи да приведа,те не разбират.Щели да си погасяват кредита редовно,това едва ли не било формално....
Ужасни хора....


Отговор
в отговор на svoboda_a #2

Re: Да си споделя с вас

Казваш категорично НЕ!...и приключваш темата!

явно се опитваш да си деликатна и внимателно да им откажеш...и те знаят трика с досаждането...та така

Отговор
в отговор на svoboda_a #3

Формално!?

Глупости!!! Въобще не е формално!!! Все едно да ти поискат пари на заем без обезпечение, не се вързвай!!!
Отказвай до край!
Хора които ми поискат подобно нещо, считам за особено нетактични и не се притеснявам да им отказвам. Дори и с безумни доводи.

Отговор
в отговор на svoboda_a #4

Re: Да си споделя с вас

Колко такива поръчители сега плащат заради кредитополучателите... Съветът ми е категорично да откажеш!

Отговор
в отговор на svoboda_a #5

Re: Да си споделя с вас

Моя съпруг имА тази "чест" преди 4-ри години.Стана поръчител на приятелско семейство.То не бяха кандърми и убеждавания.Не помня вече колко пъти през тези четири години ни звъняха на нас от банката,че закъсняват с вноските и да ходим ние да ги търсим,защото те не отговаряли на обажданията.Преди няколко месеца въпросния заем беше погасен и ние си отдъхнахме.И преди сме ставали поръчители.И нас се е налагало да ни стават колеги и приятели,но видяхме какво да живееш в страх,че от банката всеки момент могат да ти звъннат да започнеш да внасяш пари за чуждия кредит.

Отговор
в отговор на morska valna #6

Re: Да си споделя с вас

Благодаря ви.....
Преди малко категорично им отказах и казах да ме безпокоят повече.....
И те се обидиха..............

Отговор
в отговор на svoboda_a #7

Re: Да си споделя с вас

много важно

Отговор
в отговор на svoboda_a #8

Re: Да си споделя с вас

Ами трябва много да ти говори това...обидили се били. ТЕ питат, а ти имаш право на избор - да се съгласиш или не. Щом не приемат нищо различно от тяхното мислене, е, да вървят....(нали знаеш къде)

Ама не се кахъри за такива работи - всички преди мен ти казаха колко проблеми можеш да си навлечеш. С такива безцеремонни хора май ти е гарантирано .

По-добре сега да коментираме с теб тяхното нахалство, отколкото по-късно, недай си боже, да коментираме твоите проблеми като почнеш да им покриваш невнесените суми....Я си свиркай

Отговор
в отговор на Refine #9

Re: Да си споделя с вас

Мерси много

Отговор
в отговор на svoboda_a #10

Re: Да си споделя с вас

В никакъв случай!
Добре, че си отказала. Може на брат, сестра - въпреки че пас не е сигурно, но все пак ... Иначе точно на днешно време - никога.

За да те уважават, трябва да си нагаждач, ако ли не - и сам войнът е войн.
Отговор
в отговор на svoboda_a #11

Хехе, обидени!

Имах един млад мъж за координатор - да приема и раздава поръчките на преводачи, както и да превежда спешните малки поръчки - той беше с три езика.

Хубаво работеше, справяше се със задачите и добри пари правеше. За две огдини захлеби добре, ожени се, бебе направи (в см. жена му беше бременна).

Поиска аз като фирма, негов работодател, да му стана гарант, за да си купят с жена му жилище. Те и двамата бяха от провинцията и живееха под наем.

Отказах му няколко пъти. Откъде да зная дали той ще е мой служител през всичките 15 (петнадесет) години, докато си върне кредита?

Аз да му осигурявам работа 15 г., за да не трябва да плащам кредита му от джоба си ли? Хайде, де!

Той напусна със скандал. Видите ли, аз съм бил длъжен да се грижа за него като негов работодател. Глупости!

Отгърмя в търсене на работодател, който да му подари и апартамент. Ако се бях съгласил, сигурно след 1-2 г. щеше да поиска да му стана гарант и за заемите за автомобили за него и жена му...

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

Редактирано от ABe на

Отговор
в отговор на ABe #12

Re: Хехе, обидени!

Такава пък наглост не бях чувала!
Въобще не знам кога банките ще престанат с този идиотски похват с поръчителите! Личните обезпечения са отживелица на едно отминало време - свързани с по - други обичаи и практики. Където сделките са се сключвали масово на доверие, хората са се познавали - по ЗЗД повечето договори, включително поръчителството, са неформални (не изискват сключване в писмена форма) което днес звучи идиотски, за каквато и сделка да става дума.
Заедно с много други институти на гражданското право, и поръчителството е навлязло в търговското и банковото право, а мястото му просто не е там. Не е адекватно.
За обезпечения си има залози (на каквото се сети човек - на практика може да се заложи всичко) и ипотеки.
Който иска кредит, да си залага имуществото - всеки има все някакво имущество! Който няма съвсем никакво или не иска да го залага - да тегли необезпечен кредит - на съответна лихвяа.
Ама това, с тия кандърми да тръгнеш като просяк по семейство и приятели...и РАБОТОДАТЕЛИ, да искаш някой да ти се върже за канарче, да поставяш личните и професионалните си отношения на кантар за пари - за много пари - не го разбирам!
И аз на времето, като трябваше да заминавам да следвам в Щатите, ми искаха лице, което да "гарантира" за мен че ще си плащам.
Ама аз имам стипендия - няма значение! Ама аз имах сметки на свое име - няма значение! Искат човек да им гарантира за цялата сума и за целия период на следването.
Да гледаш ти! Накрая намерих един безкрайно свестен и достатъчно богат човек, който уреди документацията. И после им теглих една майна на гаранциите и образователния БИЗНЕС и намерих други места и поприща, където да ме питат за оценки и постижения, а не за кой ще ми гарантира едни 50 бона в зелено.

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Редактирано от Markizata на

Отговор
в отговор на svoboda_a #13

Re: Да си споделя с вас

Да не ти е изпила чавка акъла ве, моме.
Има хиляда начина, различни от "да не ми е изпила чавка акъла", с които да не ги засегнеш, ако са такива, дето не искаш да засягаш.

------------------------
Слушай беззвучието...
Отговор
в отговор на ABe #14

Re: Хехе, обидени!


Това пък какво е - работодател, гарант по заем на служител?

------------------------
Слушай беззвучието...
Отговор
в отговор на Markizata #15

Re: Хехе, обидени!

Ами може би си права донякъде.
Все пак тук е България.
Не спира да ме учудва особеното отношение на българина към кредиторите му, било то частни лица (познати, приятели, роднини) или институции.
То е нещо като обвинение, защо му се обаждали и го притискали, какви хора, видиш ли. Няма сега, когато има възможност ще плати. И нито грам притеснение, че дължи и че е нередовен длъжник.
Аз сигурно ще се поболея, ако просроча някое плащане или погасителна вноска. Преди време закъснях с 2 дена с вноската по кредитната, щото не бях в града, а не ползвам нет банкиране, и предизвиках усмивка у служителя като притеснено попитах това колко лошо се отразява в кредитното ми досие.
Та, сигурно е оправдано това разпределяне на риска поне фифти-фифти.

------------------------
Слушай беззвучието...
Отговор
в отговор на StefanPan #16

От банката...

му поискали гаранти. Той няма контакти, не познава добре хора, които да са достатъчно стабилни финансово и в някаква степен дост. близки, че да могат да поемат гаранцията му, и... така.

Иначе съм му давал малки заеми без лихва, както и на другите си служители. Някой се жени, някой иска да си купи телевизор, на някого дете/родител има нужда от лечение - давам му парички, после ми ги връща с удържане на процент от заплатата му/месечния му хонорар до изчерпване на сумата.

Той затова си е помислил, вероятно, че може така да ме притиска. Прав му път. След седмица си намерих друг човек за същия пост.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Отговор
в отговор на Markizata #17

Не съм...

в час с развитието на банковите политики по отношение на обезпечаването на кредити, да ит кажа.

Но съм възмутен от банките в България. Не са в час.

Исках да тегля кредит, за да си издам речника. Не е голям - 15-16 хиляди ЛЕВА, не Евро.

А те ми искат ипотека на недвижим имот или да си заложа чисто новата кола. Е, няма да стане. За някакви си смръдливи 15 бона.

Искам освен това да правя проект с финансиране от европейските фондове. Това става с мостов кредит от Евр. центр. банка.

От трите най-големи банкив Бг отговорът е:
- Да, да, знаем кво е мостов кредит! Учили сме го едно време. Но, все пак, помислете кой от имотите си да ипотекирате като гаранция.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

Редактирано от ABe на

Отговор
в отговор на ABe #18

Re: Не съм...

Хм...не съм много на "ти" с кредитната политика и аз. Това, дето знам е, че сме в криза. И много се внимава за възвръщаемостта и обезпечеността на кредитите.

В 6тоя смисъл, 15 бона верно не а нищо особено като сума, но пък си трябва обезпечение.
Са, ипотека заради 15 бона - и аз бих им се изсмяла. Но колата, ако не е от най - скъпите...де да знам - ако си сигурен в плащанията , наистина няма за какво да се притесняваш за залога. В крайна сметка, банката има интерес да си получава парите кеш - бързо, лесно и евтино, а не да се занимава с принудителни изпълнения върху вещи.
Точно затова и се предпочита поръчителството пред залозите и ипотеките - защото поръчителят, ако е платежоспособен, а те го проучват втази връзка, направо си получават паричките от него, или му запорират някой паричен източник и пак си ги получават.
А, кола в тая криза да продадеш...па къща да продадеш на публичен търг - забрави!

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
Отговор
в отговор на svoboda_a #19

Re: Да си споделя с вас

А ние на кого трябваше да сме обидени след като ни изпилиха яко нервичките от банката?И след всяко обаждане от там ние да ходим да ги търсим и те да се крият като мишки?И едва не платихме чуждия заем?

Отговор
в отговор на ABe #20

Re: От банката...

Някой се жени, някой иска да си купи телевизор, на някого дете/родител има нужда от лечение - давам му парички, после ми ги връща с удържане на процент от заплатата му/месечния му хонорар до изчерпване на сумата.

Ам...аз може ли да се цаня при теб за работа? Дай имейл да ти пратя CV! Няма да съжаляваш!

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.
Отговор