Римска Сердика...
38 отговора
0 прегледа
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#5
Re: Римска Сердика...
Античните улици на модерна София
Влизате в подлеза на президентството, минавате през източната порта на Сердика, вървите по декуманус максимус, влизате в подлеза на ЦУМ, минавате покрай метростанцията и излизате на кардо максимус.
Изминаването на този маршрут в центъра на София може би ще стане възможно след около две години, когато приключат разкопките в района на ларгото (между президентството и Министерския съвет), както и под бул. "Мария Луиза" в района на ЦУМ. Тогава трябва да е готов проектът за античен културно-комуникационен център "Сердика", който днес беше представен от кмета на София Йорданка Фандъкова и зам.-министъра на културата Тодор Чобанов.
Той предвижда в подземното пространство в района на ларгото да бъде разкрита едната основна улица на античния град - декуманус максимус. Тя ще е покрита със стъклен похлупак и на нея трябва да бъдат експонирани археологическите находки, разкрити на мястото. Все още не е ясно какво точно ще бъде намерено, но археолозите очакват освен улицата да излязат две от пресечките й и три антични квартала. Засега са разкрити плочи от настилката на улицата.
Повече яснота има за археологическите находки под бул. "Мария Луиза" пред ЦУМ, където в началото на месеца започна строителството на втория лъч на метрото. Досега са намерени две средновековни църкви от XIII или XIV век със запазени части от стенописи. "Със сигурност те са функционирали до XVII - XIX век, като около тях е имало и гробища", каза Марио Иванов, един от археолозите, които работят на мястото.
Вече са намерени и плочи от античната централна улица декуманус максимус, свързвала източната със западната порта на града. "Вероятно ще успеем да разкрием около 20 метра от нея", обясни Иванов и добави, че настилката на улицата е поне от IV век. Около улицата е имало големи жилищни сгради. По време на разкопките са намерени монети от античността и Средновековието, глинени съдове, женски накити. Очаква се на мястото на паркинга пред ЦУМ да бъде разкрита и другата основна улица на града кардо максимус, свързвала южната и северната порта на града.
Според Иванов обаче едва ли ще бъде разкрито мястото, където двете антични улици се пресичали и бил форумът на Сердика. Според археолозите той се намирал на мястото на подлеза между хотел "Шератон" и ЦУМ. "Възможно е и да е унищожен при строителството на подлеза", каза археологът.
Разкопките под бул. "Мария Луиза" трябва да приключат за 90 работни дни. "Вече около един месец от този срок мина. Това време обаче е много малко. Други наши колеги имат по 5-6 месеца, за да работят на толкова голяма площ", каза Марио Иванов. Срокът е определен при сключването на договора за строителството на метростанцията.
За цялостното реализиране на проекта "Сердика" са нужни около 20 млн. лв. "Ще търсим средства от европейските фондове", каза Фандъкова. Засега са осигурени около 2 млн. лв. за разкриването на пространството под ларгото, както и 71 хил. лв. за археологическите разкопки под бул. "Мария Луиза".
"С това богатство София се нарежда до градове като Рим и Атина. С разкриването му можем да направим града привлекателна туристическа дестинация", каза Фандъкова.
[линк]
Ако не изпокрадат парите, ще има идеално място за възстановки.
Влизате в подлеза на президентството, минавате през източната порта на Сердика, вървите по декуманус максимус, влизате в подлеза на ЦУМ, минавате покрай метростанцията и излизате на кардо максимус.
Изминаването на този маршрут в центъра на София може би ще стане възможно след около две години, когато приключат разкопките в района на ларгото (между президентството и Министерския съвет), както и под бул. "Мария Луиза" в района на ЦУМ. Тогава трябва да е готов проектът за античен културно-комуникационен център "Сердика", който днес беше представен от кмета на София Йорданка Фандъкова и зам.-министъра на културата Тодор Чобанов.
Той предвижда в подземното пространство в района на ларгото да бъде разкрита едната основна улица на античния град - декуманус максимус. Тя ще е покрита със стъклен похлупак и на нея трябва да бъдат експонирани археологическите находки, разкрити на мястото. Все още не е ясно какво точно ще бъде намерено, но археолозите очакват освен улицата да излязат две от пресечките й и три антични квартала. Засега са разкрити плочи от настилката на улицата.
Повече яснота има за археологическите находки под бул. "Мария Луиза" пред ЦУМ, където в началото на месеца започна строителството на втория лъч на метрото. Досега са намерени две средновековни църкви от XIII или XIV век със запазени части от стенописи. "Със сигурност те са функционирали до XVII - XIX век, като около тях е имало и гробища", каза Марио Иванов, един от археолозите, които работят на мястото.
Вече са намерени и плочи от античната централна улица декуманус максимус, свързвала източната със западната порта на града. "Вероятно ще успеем да разкрием около 20 метра от нея", обясни Иванов и добави, че настилката на улицата е поне от IV век. Около улицата е имало големи жилищни сгради. По време на разкопките са намерени монети от античността и Средновековието, глинени съдове, женски накити. Очаква се на мястото на паркинга пред ЦУМ да бъде разкрита и другата основна улица на града кардо максимус, свързвала южната и северната порта на града.
Според Иванов обаче едва ли ще бъде разкрито мястото, където двете антични улици се пресичали и бил форумът на Сердика. Според археолозите той се намирал на мястото на подлеза между хотел "Шератон" и ЦУМ. "Възможно е и да е унищожен при строителството на подлеза", каза археологът.
Разкопките под бул. "Мария Луиза" трябва да приключат за 90 работни дни. "Вече около един месец от този срок мина. Това време обаче е много малко. Други наши колеги имат по 5-6 месеца, за да работят на толкова голяма площ", каза Марио Иванов. Срокът е определен при сключването на договора за строителството на метростанцията.
За цялостното реализиране на проекта "Сердика" са нужни около 20 млн. лв. "Ще търсим средства от европейските фондове", каза Фандъкова. Засега са осигурени около 2 млн. лв. за разкриването на пространството под ларгото, както и 71 хил. лв. за археологическите разкопки под бул. "Мария Луиза".
"С това богатство София се нарежда до градове като Рим и Атина. С разкриването му можем да направим града привлекателна туристическа дестинация", каза Фандъкова.
[линк]
Ако не изпокрадат парите, ще има идеално място за възстановки.
Re: Римска Сердика...
София ще съперничи на Рим
Центърът на София ще съперничи на Рим със своето археологическо богатство.
Това каза зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов на посещението на разкопките, открити при строежа на метрото до ЦУМ. Той сравни разкритата 19 дка археологическа част с Форума на Рим - мястото, където са живеели най-богатите хора, съобщи БГНЕС.
Прави се всичко възможно да се запази архитектурата, каза зам.-министърът и добави, че проектът за метрото се променя за четвърти път, така че да не се местят или разрушават находките. Метрото ще преминава на 24-25 м дълбочина.
Участъкът, който се разкопава в момента от археолозите, е бил в сърцето на стара Сердика, като двете главни улици са се пресичали пред днешния ЦУМ. Последната разкрита сграда е на средновековна църква, която ще бъде демонтирана и експонирана отново, след като се разкрие пластът под нея, каза Чобанов, цитиран от БТА.
По думите му в момента пред ЦУМ са разкрити осем помещения от дворцова сграда, но се предполага, че най-големият дворец ще е под паважа на пл. "Св. Неделя".
Няма да се строи подземният паркинг при метростанция Сердика заради археологическите находки, обеща главният архитект Петър Диков, цитиран от Дарик. Планираната метростанция ще бъде най-уникалната в града и няма да нарушава археологическото богатство, обясни той. Ще има пешеходен район през разкопките и стъклен купол с размери около 25 м на 70 м отгоре, което ще създаде място за градски събития, каза той.
Това е един проект, който е доказателство, че когато всички работят заедно, задачата може да се реши най-добре, каза кметът на София Йорданка Фандъкова и подчерта, че Метрополитенът, Министерството на културата и археолозите работят заедно по промените в проекта за метрото и археологическия музей.
20 млн. лв. ще струва изграждането и музейното експониране над станцията на всички разкрити находки, като парите ще бъдат отпуснати на културното министерство от Оперативна програма „Регионално развитие”, каза министърът на културата Вежди Рашидов. Той благодари специално на зам.-министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, която е подпомогнала отпускането на парите. Проектът трябва да бъде завършен до 2012 г.
До момента разкопките се финансират от Метрополитена, но ще се търси европейско финансиране от ОП “Регионално развитие“ за цялостната реставрация чрез Министерството на културата, каза Фандъкова. Много е важно да се запазва културното богатство на България и САЩ ще съдейства, с каквото може, каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, който също дойде със семейството си.
[линк]
Центърът на София ще съперничи на Рим със своето археологическо богатство.
Това каза зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов на посещението на разкопките, открити при строежа на метрото до ЦУМ. Той сравни разкритата 19 дка археологическа част с Форума на Рим - мястото, където са живеели най-богатите хора, съобщи БГНЕС.
Прави се всичко възможно да се запази архитектурата, каза зам.-министърът и добави, че проектът за метрото се променя за четвърти път, така че да не се местят или разрушават находките. Метрото ще преминава на 24-25 м дълбочина.
Участъкът, който се разкопава в момента от археолозите, е бил в сърцето на стара Сердика, като двете главни улици са се пресичали пред днешния ЦУМ. Последната разкрита сграда е на средновековна църква, която ще бъде демонтирана и експонирана отново, след като се разкрие пластът под нея, каза Чобанов, цитиран от БТА.
По думите му в момента пред ЦУМ са разкрити осем помещения от дворцова сграда, но се предполага, че най-големият дворец ще е под паважа на пл. "Св. Неделя".
Няма да се строи подземният паркинг при метростанция Сердика заради археологическите находки, обеща главният архитект Петър Диков, цитиран от Дарик. Планираната метростанция ще бъде най-уникалната в града и няма да нарушава археологическото богатство, обясни той. Ще има пешеходен район през разкопките и стъклен купол с размери около 25 м на 70 м отгоре, което ще създаде място за градски събития, каза той.
Това е един проект, който е доказателство, че когато всички работят заедно, задачата може да се реши най-добре, каза кметът на София Йорданка Фандъкова и подчерта, че Метрополитенът, Министерството на културата и археолозите работят заедно по промените в проекта за метрото и археологическия музей.
20 млн. лв. ще струва изграждането и музейното експониране над станцията на всички разкрити находки, като парите ще бъдат отпуснати на културното министерство от Оперативна програма „Регионално развитие”, каза министърът на културата Вежди Рашидов. Той благодари специално на зам.-министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, която е подпомогнала отпускането на парите. Проектът трябва да бъде завършен до 2012 г.
До момента разкопките се финансират от Метрополитена, но ще се търси европейско финансиране от ОП “Регионално развитие“ за цялостната реставрация чрез Министерството на културата, каза Фандъкова. Много е важно да се запазва културното богатство на България и САЩ ще съдейства, с каквото може, каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, който също дойде със семейството си.
[линк]
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#11
Re: В Южния парк -
Гледай ти! Римската ти страст отстъпва пред презрението към политиците. 
Да не би да смяташ, че не трябва да го правят?
[линк]
Да не би да смяташ, че не трябва да го правят?[линк]
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#14
Re: В Южния парк -
Нещата опират до обществена воля и пари. При липса на едното, се правят когато е налично другото. Римският съботник е обществена воля на малка, но активна част; консервацията и излагането на по-големи обекти изисква средства...
Re: В Южния парк -
С урбаниста арх. Христо ГЕНЧЕВ разговаря Николай Големанов
Ст.н.с. I степен д-р арх. Христо Генчев е в професионална и медийна полемика за съдбата на т. нар. Ларго (пл. “Независимост”) в София. Тази площ около 6000 кв. м, затворена между президентството и “Шератон” на юг и Министерския съвет и ЦУМ от север, е част от римския град Улпия Сердика. Там сега се строи.
Досегашните работи по Ларгото според арх. Генчев са пагубни за останките от Via Principalis, главната улица на Сердика. Тя следва приблизително посока изток-запад и около югозападния ъгъл на ЦУМ е пресичала другата важна улица, т. нар. Cardo. Малка отсечка от Via Principalis е разкрита и частично реставрирана преди повече от 40 г. при строителството на подлеза пред бившия Партиен дом, където е съхранена и Източната порта на античната крепост на Улпия Сердика.
Арх. Генчев от дълги години воюва - с променлив успех - за запазването на свидетелствата от сердикийската древност. Миналата година след неговата активна намеса беше възприет тунелен метод в строителството на метрото под бул. “Мария Луиза” и така in situ (на място) над тунела оцеляха ценни паметници на римската архитектура.
- Г-н Генчев, нека ви покажа няколко снимки от 16 август 2009 г. Багер започва да копае на пл. “Независимост”, т. нар. Ларго, около което тази пролет пламнаха спорове...
- Тези снимки документират едно закононарушение.
- И то е било факт още преди 2 години?
- Да. Защото с Постановление 36/1976 г. Министерският съвет определя особен строителен режим за археологичния резерват “Сердика - Средец”, в чиито граници е и Ларгото. Същественото на този режим е, че строителство там може да започва не по-рано от една година, след като бъдат завършени археологическите проучвания и бъде изработен археологичен кадастър, с който проектантът задължително се съобразява. Нищо от това не е направено! Не е изработен археологичен кадастър на Ларгото. Нещо повече - цяла година се строи без одобрен архитектурен проект.
- Застрашени ли са по тази причина паметниците от Сердика?
- Около 1650 г. оттук преминава френският пътешественик Пуле и записва, че в София има две различни архитектури. Едната е римска, а другата е турска. Римските сгради отстъпват място и даже служат като материал за турските строежи. “Развали къща, направи колиба!” Ние смятаме, че онова време е отминало. Искаме да сме културна столица на Европа през 2019-а. Но днес се изгребват градоустройствените свидетелства от Улпия Сердика! И върху римската главна градска улица Виа Принципалис по някакъв измислен контур строят сграда, която излъчва “чара” на гимназиален физкултурен салон! Сградата е ситуирана върху половината на главната улица на Сердика. При това Виа Принципалис е разцепена не напряко, а надълго! По осовата линия! Другата половина оцеля, но се уплашиха, че е улика, и преди 10 дни изгребаха и нея.
- Как е свързана с това “стъклената улица”, за която много се говори? Главният архитект Петър Диков я споменава още преди 4-5 години.
- Щеше да е уместно, ако стъкленото покритие бе над Виа Принципалис и нейната представителна, макар и поломена архитектура... Но аз също ще ви покажа снимки. Ще видите предимно бетон. Тук гледаме откъм подлеза пред ЦУМ към Народното събрание.
- ... зад нас е запад, нали?
- Да, гледаме на изток. Римският град се е простирал и под прясно налетите бетони пред нас. И всичко това е изнесено! А археолог, строител и инвеститор в надпревара твърдят, че не е намерено нищо ценно (?!).
- Ваш опонент писа, че на останките под Ларгото не достига “експозиционен потенциал”...
- Каза го месец преди да бъде разкрит 30-метровият участък на Виа Принципалис, граничещ с Източната порта. Там бе показано на скептиците (другите го знаеха поне от 1/2 век) внушително улично благоустрояване: 8 метра широко улично платно с канализация. На север и на юг от него - защитени от движението и лошото време - пешеходни галерии. Тяхното покритие е стъпило върху скулптирани каменни постаменти за колони, високи 5-6 метра. Проектантът трябва да обича сградата, града, върху които работи. Той не може да подхожда с предубеждение към обекта и да издава присъди за “експозиционния потенциал”.
- Какво според вас би трябвало да се направи?
- Трябваше първо да се реабилитира правовият ред. Макар и post factum трябва да се назоват и укорят всички, които по закон са били длъжни да пазят изискванията. Имам предвид строители, инвеститори, проучватели археолози, проектанти архитекти, администратори, че и държавници.
- Какви точно са последиците от неспазването на закона?
- Оказа се, че проект, който е възложен без обявяване, който не е предмет на конкурс и не е бил предмет на сериозно обсъждане, не е узаконен, нито съобразен с реда за строителство в резервата “Сердика - Средец”, започва да се строи. И се осланя на силата на свършения факт. Около Великден например се разбра, че част от Виа Принципалис е надупчена с машини и са били излети на сляпо (!) мощни стоманобетонни пилоти - може би на 20 м дълбочина. През Виа Принципалис!
- На кое място?
- Точно пред ЦУМ и пред Министерския съвет. Погледнете, това, което виждате на снимката като кръг, е стоманобетон, пробил каменната настилка на Виа Принципалис. През 6-8 метра има такива пилоти...
- И за какво служат?
- За да се постави върху тях стоманобетонна греда и на нея отгоре да леят стоманобетонни стени. А най-голямото поражение става през април т.г. На дължина около 80 м Виа Принципалис бива разсечена по дължина. Всичко откъм юг е изгребано, наливат бетон. “Главболгарстрой” е фирма за масови мащабни работи. Не може на такава организация, с нагласа да преодолява природни препятствия, да се възлага работата в най-финото, най-уязвимото място на София.
- Но автор на искането да се забрани достъпа до работите в Ларгото не е тази фирма, а е археолог...
- Има и услужливи археолози. Кой захвърли костите на Васил Левски. Архитектът Сава Бобчев ги откри, археолог ги затри.
- Тази забрана е с любопитен мотив: “Във връзка с проявения интерес...”
- Значи там стават неща, които не могат да бъдат обществено защитени. Преди дни успях да заснема с телефона си нещо потресаващо - багер, който започва да копае и северната, запазена доскоро, половина на Виа Принципалис. Там няма да се строи, но копаят, замитат улики.
- А сградата все пак за какво ще служи?
- Не знам. Строи се някакво помещение, което за Бойко Борисов е “пасаж с магазини”, за Йорданка Фандъкова е подземен музей, за Петър Диков не е нито музей, нито пасаж...
- Може ли все още нещо да се спаси от Виа Принципалис, или е късно...
- Може. Но когато се опитах да систематизирам най-необходимото, се получиха цели 15 точки (усмихва се). Сега ще ви кажа кое е най-важното на Виа Принципалис - пространството. Може каменните свидетелства да са унищожени (даже и в наши дни!), но уличното пространство е налице. Вземете като пример ул. “Граф Игнатиев”. Цялата архитектура е сменена, но пространството, наследено от Средновековието, е останало. Запазено е настроението - начупено, тясно, сенчесто и търговско-деловито. Важното е, като се тръгне от Източната порта, да се проходи цяла 200-250-метрова римска улица. Това първоначално искаше и гл. арх. Петър Диков. Даже отделни антични фрагменти са достатъчни, за да ни потопят в най-великото за града ни време. А къде да е паметникът на сердикиеца Галерий, римски император, ако не на Виа Принципалис?
- Сякаш говорите за нещо повече от разходка...
- За пространството и за историчното време. Виа Принципалис е един времепространствен улей и в него почти преди 20 века са се движили хора, някои от тях - променили света. По тези плочи е стъпвал Галерий. Той е човекът, който от Сердика точно преди 1700 г. за първи път прокламира правото на християните да се събират, да изповядват религията си, да строят храмове... А какво правим ние? Ще разрушим Виа Принципалис, а отгоре по тротоара ще бъде маркирано къде е била тя. Кой човек би предпочел това пред възможността да се движи по истинската Виа Принципалис? Шизофренно поведение на хора, лишени от чувството за величие.
- Величие? Като римляни?
- Не (засмива се). Като съвременни цивилизовани хора, макар че сме наследници на Рим. Ако сте лишени от усет за величие, как ще градите град? Без величие градът е машина, нещо като пералня... Градът всъщност е нещо повече от бит. Величието на града е плод на усилията на хора (вкл. и на днешните), които пазят и следват замислите на своите предходници; в София те са от поне две хилядолетия. Величието няма “експозиционна стойност”, защото не е предмет, а замисъл, идея. Древните са я наричали Genius Loci - Дух на мястото. В Ларгото сме поверили едно невъзстановимо богатство на хора, които не са подготвени за него. Софийските управници изпуснаха страхотен шанс, шанса да бъде запомнени (и почитани) като най-просветените в софийската история. Е, както гласи пословицата: “Зимваш му, не мойш му да.”
Визитка
Роден е през 1934 г.
Завършва архитектура през 1958 г.
Доктор е на техническите науки от университета в Грац.
Старши научен сътрудник I степен от 1974 г.
Автор на книгата “София мислена в пространството и отвъд времето” (изд. АрхЛИБРИ, С, 2009 г.), отличена с наградата на София за архитектура през 2009 г.
Има многобройни публикации и по геополитика.
Ст.н.с. I степен д-р арх. Христо Генчев е в професионална и медийна полемика за съдбата на т. нар. Ларго (пл. “Независимост”) в София. Тази площ около 6000 кв. м, затворена между президентството и “Шератон” на юг и Министерския съвет и ЦУМ от север, е част от римския град Улпия Сердика. Там сега се строи.
Досегашните работи по Ларгото според арх. Генчев са пагубни за останките от Via Principalis, главната улица на Сердика. Тя следва приблизително посока изток-запад и около югозападния ъгъл на ЦУМ е пресичала другата важна улица, т. нар. Cardo. Малка отсечка от Via Principalis е разкрита и частично реставрирана преди повече от 40 г. при строителството на подлеза пред бившия Партиен дом, където е съхранена и Източната порта на античната крепост на Улпия Сердика.
Арх. Генчев от дълги години воюва - с променлив успех - за запазването на свидетелствата от сердикийската древност. Миналата година след неговата активна намеса беше възприет тунелен метод в строителството на метрото под бул. “Мария Луиза” и така in situ (на място) над тунела оцеляха ценни паметници на римската архитектура.
- Г-н Генчев, нека ви покажа няколко снимки от 16 август 2009 г. Багер започва да копае на пл. “Независимост”, т. нар. Ларго, около което тази пролет пламнаха спорове...
- Тези снимки документират едно закононарушение.
- И то е било факт още преди 2 години?
- Да. Защото с Постановление 36/1976 г. Министерският съвет определя особен строителен режим за археологичния резерват “Сердика - Средец”, в чиито граници е и Ларгото. Същественото на този режим е, че строителство там може да започва не по-рано от една година, след като бъдат завършени археологическите проучвания и бъде изработен археологичен кадастър, с който проектантът задължително се съобразява. Нищо от това не е направено! Не е изработен археологичен кадастър на Ларгото. Нещо повече - цяла година се строи без одобрен архитектурен проект.
- Застрашени ли са по тази причина паметниците от Сердика?
- Около 1650 г. оттук преминава френският пътешественик Пуле и записва, че в София има две различни архитектури. Едната е римска, а другата е турска. Римските сгради отстъпват място и даже служат като материал за турските строежи. “Развали къща, направи колиба!” Ние смятаме, че онова време е отминало. Искаме да сме културна столица на Европа през 2019-а. Но днес се изгребват градоустройствените свидетелства от Улпия Сердика! И върху римската главна градска улица Виа Принципалис по някакъв измислен контур строят сграда, която излъчва “чара” на гимназиален физкултурен салон! Сградата е ситуирана върху половината на главната улица на Сердика. При това Виа Принципалис е разцепена не напряко, а надълго! По осовата линия! Другата половина оцеля, но се уплашиха, че е улика, и преди 10 дни изгребаха и нея.
- Как е свързана с това “стъклената улица”, за която много се говори? Главният архитект Петър Диков я споменава още преди 4-5 години.
- Щеше да е уместно, ако стъкленото покритие бе над Виа Принципалис и нейната представителна, макар и поломена архитектура... Но аз също ще ви покажа снимки. Ще видите предимно бетон. Тук гледаме откъм подлеза пред ЦУМ към Народното събрание.
- ... зад нас е запад, нали?
- Да, гледаме на изток. Римският град се е простирал и под прясно налетите бетони пред нас. И всичко това е изнесено! А археолог, строител и инвеститор в надпревара твърдят, че не е намерено нищо ценно (?!).
- Ваш опонент писа, че на останките под Ларгото не достига “експозиционен потенциал”...
- Каза го месец преди да бъде разкрит 30-метровият участък на Виа Принципалис, граничещ с Източната порта. Там бе показано на скептиците (другите го знаеха поне от 1/2 век) внушително улично благоустрояване: 8 метра широко улично платно с канализация. На север и на юг от него - защитени от движението и лошото време - пешеходни галерии. Тяхното покритие е стъпило върху скулптирани каменни постаменти за колони, високи 5-6 метра. Проектантът трябва да обича сградата, града, върху които работи. Той не може да подхожда с предубеждение към обекта и да издава присъди за “експозиционния потенциал”.
- Какво според вас би трябвало да се направи?
- Трябваше първо да се реабилитира правовият ред. Макар и post factum трябва да се назоват и укорят всички, които по закон са били длъжни да пазят изискванията. Имам предвид строители, инвеститори, проучватели археолози, проектанти архитекти, администратори, че и държавници.
- Какви точно са последиците от неспазването на закона?
- Оказа се, че проект, който е възложен без обявяване, който не е предмет на конкурс и не е бил предмет на сериозно обсъждане, не е узаконен, нито съобразен с реда за строителство в резервата “Сердика - Средец”, започва да се строи. И се осланя на силата на свършения факт. Около Великден например се разбра, че част от Виа Принципалис е надупчена с машини и са били излети на сляпо (!) мощни стоманобетонни пилоти - може би на 20 м дълбочина. През Виа Принципалис!
- На кое място?
- Точно пред ЦУМ и пред Министерския съвет. Погледнете, това, което виждате на снимката като кръг, е стоманобетон, пробил каменната настилка на Виа Принципалис. През 6-8 метра има такива пилоти...
- И за какво служат?
- За да се постави върху тях стоманобетонна греда и на нея отгоре да леят стоманобетонни стени. А най-голямото поражение става през април т.г. На дължина около 80 м Виа Принципалис бива разсечена по дължина. Всичко откъм юг е изгребано, наливат бетон. “Главболгарстрой” е фирма за масови мащабни работи. Не може на такава организация, с нагласа да преодолява природни препятствия, да се възлага работата в най-финото, най-уязвимото място на София.
- Но автор на искането да се забрани достъпа до работите в Ларгото не е тази фирма, а е археолог...
- Има и услужливи археолози. Кой захвърли костите на Васил Левски. Архитектът Сава Бобчев ги откри, археолог ги затри.
- Тази забрана е с любопитен мотив: “Във връзка с проявения интерес...”
- Значи там стават неща, които не могат да бъдат обществено защитени. Преди дни успях да заснема с телефона си нещо потресаващо - багер, който започва да копае и северната, запазена доскоро, половина на Виа Принципалис. Там няма да се строи, но копаят, замитат улики.
- А сградата все пак за какво ще служи?
- Не знам. Строи се някакво помещение, което за Бойко Борисов е “пасаж с магазини”, за Йорданка Фандъкова е подземен музей, за Петър Диков не е нито музей, нито пасаж...
- Може ли все още нещо да се спаси от Виа Принципалис, или е късно...
- Може. Но когато се опитах да систематизирам най-необходимото, се получиха цели 15 точки (усмихва се). Сега ще ви кажа кое е най-важното на Виа Принципалис - пространството. Може каменните свидетелства да са унищожени (даже и в наши дни!), но уличното пространство е налице. Вземете като пример ул. “Граф Игнатиев”. Цялата архитектура е сменена, но пространството, наследено от Средновековието, е останало. Запазено е настроението - начупено, тясно, сенчесто и търговско-деловито. Важното е, като се тръгне от Източната порта, да се проходи цяла 200-250-метрова римска улица. Това първоначално искаше и гл. арх. Петър Диков. Даже отделни антични фрагменти са достатъчни, за да ни потопят в най-великото за града ни време. А къде да е паметникът на сердикиеца Галерий, римски император, ако не на Виа Принципалис?
- Сякаш говорите за нещо повече от разходка...
- За пространството и за историчното време. Виа Принципалис е един времепространствен улей и в него почти преди 20 века са се движили хора, някои от тях - променили света. По тези плочи е стъпвал Галерий. Той е човекът, който от Сердика точно преди 1700 г. за първи път прокламира правото на християните да се събират, да изповядват религията си, да строят храмове... А какво правим ние? Ще разрушим Виа Принципалис, а отгоре по тротоара ще бъде маркирано къде е била тя. Кой човек би предпочел това пред възможността да се движи по истинската Виа Принципалис? Шизофренно поведение на хора, лишени от чувството за величие.
- Величие? Като римляни?
- Не (засмива се). Като съвременни цивилизовани хора, макар че сме наследници на Рим. Ако сте лишени от усет за величие, как ще градите град? Без величие градът е машина, нещо като пералня... Градът всъщност е нещо повече от бит. Величието на града е плод на усилията на хора (вкл. и на днешните), които пазят и следват замислите на своите предходници; в София те са от поне две хилядолетия. Величието няма “експозиционна стойност”, защото не е предмет, а замисъл, идея. Древните са я наричали Genius Loci - Дух на мястото. В Ларгото сме поверили едно невъзстановимо богатство на хора, които не са подготвени за него. Софийските управници изпуснаха страхотен шанс, шанса да бъде запомнени (и почитани) като най-просветените в софийската история. Е, както гласи пословицата: “Зимваш му, не мойш му да.”
Визитка
Роден е през 1934 г.
Завършва архитектура през 1958 г.
Доктор е на техническите науки от университета в Грац.
Старши научен сътрудник I степен от 1974 г.
Автор на книгата “София мислена в пространството и отвъд времето” (изд. АрхЛИБРИ, С, 2009 г.), отличена с наградата на София за архитектура през 2009 г.
Има многобройни публикации и по геополитика.
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#16
Re: В Южния парк -
Благодарение на трите инициативи 'Римски съботник' по разчистването на Западната порта, организирани тази година от сдружение Потомци и будни граждани, стана възможно археологическите проучвания там да бъдат подновени:
Отново разкопки при Западната порта на Сердика
От понеделник започнаха разкопките при Западната порта на крепостта Сердика, предаде репортер на БГНЕС.
В сърцето на София вече три дни археолозите се опитват да разчистят боклуците, насъбрани във времето на мястото зад католическия храм "Св. Йосиф", където някога е била Западна порта. Преди да достигнат до важните за тях артефакти, те откриват изгубени лични карти, дискови с филми, стъклени и пластмасови бутилки, счупени детски играчки и всевъзможни други захвърлени предмети на съвременността. Разкопките ще продължат до края на годината, като средствата в размер на 38 000 лева за тях са осигурени от Столична община.
"Ние продължаваме едно проучване на Западната порта на античния и средновековен град, което е започнало през 1975 година и е продължило близо 5 години. Разкрити са монументални останки от Западната крепостна порта, от северната кула, големи участъци от крепостната стена и някои постройки, прилежащи към укрепленията, антични улици с посока изток-запад и север-юг", разказа Илияна Борисова, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", която е ангажирана пряко с тазгодишните разкопки. Разкрит е и надписът, съобщаващ за построяването на крепостната стена от римските императори Марк Аврелий и Комод във втората половина на втори век.
На това място се намират и останки от късната античност. Става дума преди всичко за сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли, споени с хоросан. Именно там са се намирали две жилища, датирани от началото на девети век заради съдовете и печките, открити в тях.
Около 1/5 или 1/6 от целия терен от 4 декара е частна собственост. Там не се предвиждат проучвания, докато собствениците не бъдат обезщетени от държавата.
"Не е във възможностите на общината да обезщети собствениците, тъй като тази територия по общия устройствен план е защитена територия. Собствениците не могат да реализират инвестиционен проект на това място" обясни Борис Чилев, директор на общинското предприятие "Стара София". Той обясни, че Министерството на културата е запознато с този проблем.
Продуцентска компания "Файв Стар медия", заедно с една американска продуцентска къща ще заснеме документален филм за разкопките и това, което се открие по време на тях. Филмът има работно заглавие "Западната порта на Източната римска Империя". /БГНЕС /
[линк]
Отново разкопки при Западната порта на Сердика
От понеделник започнаха разкопките при Западната порта на крепостта Сердика, предаде репортер на БГНЕС.
В сърцето на София вече три дни археолозите се опитват да разчистят боклуците, насъбрани във времето на мястото зад католическия храм "Св. Йосиф", където някога е била Западна порта. Преди да достигнат до важните за тях артефакти, те откриват изгубени лични карти, дискови с филми, стъклени и пластмасови бутилки, счупени детски играчки и всевъзможни други захвърлени предмети на съвременността. Разкопките ще продължат до края на годината, като средствата в размер на 38 000 лева за тях са осигурени от Столична община.
"Ние продължаваме едно проучване на Западната порта на античния и средновековен град, което е започнало през 1975 година и е продължило близо 5 години. Разкрити са монументални останки от Западната крепостна порта, от северната кула, големи участъци от крепостната стена и някои постройки, прилежащи към укрепленията, антични улици с посока изток-запад и север-юг", разказа Илияна Борисова, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", която е ангажирана пряко с тазгодишните разкопки. Разкрит е и надписът, съобщаващ за построяването на крепостната стена от римските императори Марк Аврелий и Комод във втората половина на втори век.
На това място се намират и останки от късната античност. Става дума преди всичко за сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли, споени с хоросан. Именно там са се намирали две жилища, датирани от началото на девети век заради съдовете и печките, открити в тях.
Около 1/5 или 1/6 от целия терен от 4 декара е частна собственост. Там не се предвиждат проучвания, докато собствениците не бъдат обезщетени от държавата.
"Не е във възможностите на общината да обезщети собствениците, тъй като тази територия по общия устройствен план е защитена територия. Собствениците не могат да реализират инвестиционен проект на това място" обясни Борис Чилев, директор на общинското предприятие "Стара София". Той обясни, че Министерството на културата е запознато с този проблем.
Продуцентска компания "Файв Стар медия", заедно с една американска продуцентска къща ще заснеме документален филм за разкопките и това, което се открие по време на тях. Филмът има работно заглавие "Западната порта на Източната римска Империя". /БГНЕС /
[линк]
Re: Римска Сердика...
Гледаме църквата ”Св. София” през стъклен саркофаг
До края на годината под стъклен покрив ще може да бъде видяна гробницата на Хонорий до църквата "Св. София", която доскоро беше покрита с ламарини, съобщи БТА.
Кандидатът за кмет на Столичната община от ГЕРБ Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов и депутатът от ЕП Андрей Ковачев посетиха изграждащия се подземен музей под базиликата "Св. София". По думите на арх. Васил Китов в съседство на гробницата пред църквата са разкрити още две. Основната гробница - на Хонорий, е разкрита през 80-те години по време на строителството на колектор, като заради него е била частично разрушена. Имало е идея да се разруши изцяло заради инженерната инфраструктура.
Според Тодор Чобанов гробницата е от края на пети и началото на шести век, като вътре е имало стенописи с кръстове и лозници. Ще бъде изградена връзка между нея и музея под църквата "Св. София". По думите на Чобанов главният "виновник" за ускоряването на проекта за социализация на обекта е Йорданка Фандъкова, която всяка седмица се е интересувала докъде е придвижен.
Проектът е първият, финансиран по отворената допълнително приоритетна ос - опазване на културно-историческото наследство по общинската програма "Култура", каза Фандъкова. Оттам са осигурени 140 хиляди лева, с които ще се извършат социализацията и изграждането на стъклен покрив на обекта. Чобанов допълни, че се предполага, че Хонорий е бил духовно лице в Сердика. По думите на Чобанов изграждащият се в момента музей може да се разшири в бъдеще с още 500 кв. м.
[линк]
До края на годината под стъклен покрив ще може да бъде видяна гробницата на Хонорий до църквата "Св. София", която доскоро беше покрита с ламарини, съобщи БТА.
Кандидатът за кмет на Столичната община от ГЕРБ Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов и депутатът от ЕП Андрей Ковачев посетиха изграждащия се подземен музей под базиликата "Св. София". По думите на арх. Васил Китов в съседство на гробницата пред църквата са разкрити още две. Основната гробница - на Хонорий, е разкрита през 80-те години по време на строителството на колектор, като заради него е била частично разрушена. Имало е идея да се разруши изцяло заради инженерната инфраструктура.
Според Тодор Чобанов гробницата е от края на пети и началото на шести век, като вътре е имало стенописи с кръстове и лозници. Ще бъде изградена връзка между нея и музея под църквата "Св. София". По думите на Чобанов главният "виновник" за ускоряването на проекта за социализация на обекта е Йорданка Фандъкова, която всяка седмица се е интересувала докъде е придвижен.
Проектът е първият, финансиран по отворената допълнително приоритетна ос - опазване на културно-историческото наследство по общинската програма "Култура", каза Фандъкова. Оттам са осигурени 140 хиляди лева, с които ще се извършат социализацията и изграждането на стъклен покрив на обекта. Чобанов допълни, че се предполага, че Хонорий е бил духовно лице в Сердика. По думите на Чобанов изграждащият се в момента музей може да се разшири в бъдеще с още 500 кв. м.
[линк]
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#18
Re: Римска Сердика...
Отпускат още пари за разкопките на ”Св. София”
Премиерът Бойко Борисов разгледа базиликата "Света София" заедно с министрите на културата и на регионалното развитие и благоустройството Вежди Рашидов и Лиляна Павлова и столичния кмет Йорданка Фандъкова.
На въпрос за видяното в "Света София" премиерът заяви, че "вътре е уникална красота". "С тези разкопки, с гробници на по 2100 години ще останем не само завинаги в историята, защото ние сме, а няма държава в света, която да разполага с такива археологични разкопки. Ще продължим да ги финансираме", каза още Борисов, цитиран от БТА.
Управляващият орган на оперативната програма "Регионално развитие" одобри вчера тръжната документация за ремонт и благоустрояване на архитектурния музей "Света София" по проект на Министерството на културата. Той ще се изпълни с европейско финансиране от 670 000 лева.
Предвидените строително-ремонтни работи включват изграждане на ефективно /художествено, музейно/ осветление, съобразяващо се със специфичната конфигурация на съхранените, консервирани и експонирани археологически артефакти; изграждане на специална вентилационна инсталация; изграждане на комуникационно обзавеждане.
Премиерът и министрите разгледаха археологическото ниво на базиликата и се запознаха с успешната работа на археолозите и реставраторите и в гробницата на Хонорий, намираща се до входа на църквата "Св. София". Планира се изграждащият се в момента музей да може да се разшири в бъдеще с още 500 кв. м, като ще бъде изградена връзка между въпросната гробница и музея под църквата "Св. София".
На въпрос за работата по разкопките в базиликата министърът на кулурата Вежди Рашидов каза, че това е станало, благодарение на екипната работа между различните министерства - на културата, на регионалното развитие и общината.
"Това е само първият етап, защото не само този некропол, амфитеатърът, открит наблизо, Ларгото - стоим върху много древен град, върху стари паметници на културата", коментира Вежди Рашидов. По думите му изследванията показват, че некрополът продължава почти до Народното събрание.
[линк]
Премиерът Бойко Борисов разгледа базиликата "Света София" заедно с министрите на културата и на регионалното развитие и благоустройството Вежди Рашидов и Лиляна Павлова и столичния кмет Йорданка Фандъкова.
На въпрос за видяното в "Света София" премиерът заяви, че "вътре е уникална красота". "С тези разкопки, с гробници на по 2100 години ще останем не само завинаги в историята, защото ние сме, а няма държава в света, която да разполага с такива археологични разкопки. Ще продължим да ги финансираме", каза още Борисов, цитиран от БТА.
Управляващият орган на оперативната програма "Регионално развитие" одобри вчера тръжната документация за ремонт и благоустрояване на архитектурния музей "Света София" по проект на Министерството на културата. Той ще се изпълни с европейско финансиране от 670 000 лева.
Предвидените строително-ремонтни работи включват изграждане на ефективно /художествено, музейно/ осветление, съобразяващо се със специфичната конфигурация на съхранените, консервирани и експонирани археологически артефакти; изграждане на специална вентилационна инсталация; изграждане на комуникационно обзавеждане.
Премиерът и министрите разгледаха археологическото ниво на базиликата и се запознаха с успешната работа на археолозите и реставраторите и в гробницата на Хонорий, намираща се до входа на църквата "Св. София". Планира се изграждащият се в момента музей да може да се разшири в бъдеще с още 500 кв. м, като ще бъде изградена връзка между въпросната гробница и музея под църквата "Св. София".
На въпрос за работата по разкопките в базиликата министърът на кулурата Вежди Рашидов каза, че това е станало, благодарение на екипната работа между различните министерства - на културата, на регионалното развитие и общината.
"Това е само първият етап, защото не само този некропол, амфитеатърът, открит наблизо, Ларгото - стоим върху много древен град, върху стари паметници на културата", коментира Вежди Рашидов. По думите му изследванията показват, че некрополът продължава почти до Народното събрание.
[линк]
Re: Римска Сердика...
Бойко да си мери работата с Константин Велики
Възможно ли е върху Римския Колизеум да бъда построена обществена сграда? Възможно е, ако уникалният паметник се намира в София. Тази абсурдна история звучи съвсем в стила на Радио “Ереван”. Но за българската действителност е реалност.
Мая Стоянова
Точно това се случва цяло лято на ъгъла на софийските улици “Дондуков” и “Будапеща”. Там лежат останките на античния амфитеатър на София, граден по времето на Константин Велики. От няколко седмици върху обекта работят хора, машини, техники. Издигат се скелета, багери изхвърлят огромни купища пръст, камъни и мръсотии. Строителите казват, че укрепват терена, за да започнат археологически разкопки. Но по всичко останало личи, че ще се строи голяма обществена сграда. Каква ще е тя – никой не знае, освен собствениците на имота. Зад тях стои сигурно инвеститор, който разполага с влияние, пари и време. Дори е с маската на благодетел, който щедро предлага услугите си да финансира археологическите проучвания на римския паметник. Всъщност така повелява законът - когато е доказано съществуването на археологически обект в частен терен, преди да бъдат предприети каквито и да е действия, собственикът е длъжен да спонсорира неговото проучване.
Във всяка нормална и цивилизована страна за национално значимите културни паметници, какъвто е и амфитеатърът на древна Сердика, се грижи не друг, а държавата. С тяхното опазване и социализиране са ангажирани всички културни институции, граждански сдружения, обществото. А атрактивното им представяне пред света е въпрос на държавна политика, насочена само и единствено към съхраняването на културната идентичност на нацията.
В България обаче нещата винаги се случват по-друг начин, като в лош виц от ерата на комунизма. Тук правилата са противно на модерното мислене и европейските ценности, в ущърб на националната памет, самочувствие и достойнство. По тази логика на действие ще трябва да се простим завинаги с идеята София да има своя Колизеум. В замяна ще ни бъдат завещани “лъскави” сгради с уж ефектна архитектура. С нея обаче няма да впечатлим нито света, нито потомците си. А един ден със сигурност ще ни е срам да обясняваме, че от лакомия и тъпотия сме погребали под гранит, стъкло, стомана и бетон една културна забележителност от римската епоха.
Абсурдната ситуация всъщност си има предистория. За съществуването на амфитеатъра на древна Сердика учените знаят от далечната 1919 година. Местоположението му остава загадка чак до 2004 г., когато при строителни работи случайно са открити части от обществена сграда. Разкопките, предприети от археолозите доказват, че става въпрос за изключителен паметник от Римска империя. Заради особено големите му размери, учените го определят като безпрецедентен в земите на нейните източни провинции. Продължилите през 2005 г. проучвания показват, че паметникът обединява в едно римски театър и късноантичен амфитеатър. Оказва се, че няма друга страна в света, която може да се похвали с театър и амфитеатър в едно, и то в идеалния център на съвременната си столица.
Теренът над Сердикийския театър е превърнат в строителна площадка
Откриването на обекта през 2004 г. се превърна в събитие. Новината бе многократно тиражирана по медиите. Институциите ни затрупаха с гръмки обещания да направят всичко възможно този изключителен паметник на историята и културата да бъде показан на света.
Но много скоро еуфорията бе потушена, а обещанията на държавата останаха само да отекват като ехо. Откритията на археолозите отприщиха стихията на частно-собственическите интереси. Те диктуваха правилата на друга игра, с предизвестен край – амфитеатърът да бъде погребан тихомълком, а теренът да бъде застроен.
В продължение на месеци специалистите от института за паметници (НИПК) сами водиха люта битка за спасяването на амфитеатъра със собствениците на имотите, в които се намира находката. След дълъг словесен диспут, инвеститорите поеха разходите по неговата реставрация. Част от паметника вече е вградена в интериора на луксозен хотел в центъра на София. А останките от Сердикийския амфитеатър утроиха цената на хотела само за две години, отчитат експерти.
Не такава обаче бе съдбата на друга част от българския Колизеум. Те попадат в частен имот на Националната Електрическа Компания (НЕК) на бул.”Дондуков” 12. Намерението на дружеството бе да строи своя сграда. В качеството си на собственик на имота, НЕК спря парите и отказа задължителното укрепване на терена. Разкопките бяха прекратени.
Причината за тези крайни и неадекватни действия са, че НИПК съвсем правомерно не приема инвестиционните проекти на дружеството. По преценка на специалисти изграждането на административна сграда там обрича двата антични обекта да останат завинаги под масивна бетонна плоча, без всякаква възможност да бъдат експонирани.
Така се заплита самоубийствен възел между частните амбиции на собственици и българския обществен интерес, а перспективата на паметника е да бъде запазен на малки части в мазета и фоайета на сгради. Отчаяeн опит да бъде преодолян конфликтът в полза на цялостното проучване и представяне на римския амфитеатър прави Столична община. Тя единствена застава зад каузата на археолозите. В същото време Министерство на културата показва, че напълно е абдикирало от проблема. Въпреки съществуващите текстове в действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите и разпоредбите на МК и НИПК, които са достатъчно основание и позволяват да се решават подобни конфликти, не бяха предприети никакви полезни действия. Оправданието за това чиновническо безхаберие бе липсата на пари. Още по-цинично бе поведението на българската държава. Вместо да удари с юмрук по частните амбиции и да запази двата антични паметника, тя се направи, че нищо нередно не се случва. Така интересите на разни собственици и инвеститори останаха да плуват над обществения интерес, а бъдещето на Сердикийския амфитеатър бе оставен да отлежава във фризера за неограничено време.
Абсурдът става още по-голям през 2008 година, когато Националният съвет за опазване на паметниците на културата към МК подготвя решение, което трябва напълно да елиминира препятствията пред бъдещето на амфитеатъра на София. В него е предвидено изкупуването на частните имоти, които се намират над двата паметника (театър и амфитеатър), събаряне на съществуващите там остарели сгради, извършване на пълно археологическо проучване, консервация, реставрация и тяхното експониране в подходяща паркова среда. От тук насетне всичко бе въпрос само на процедура. А тя бе проста – решението се внася от министъра на културата в МС. След неговото разглеждане и одобрение, правителството е в правомощията си да отпусне необходимите средства за реализацията на всички точки от въпросното решение.
Вместо да действа така, министър Данаилов, който наскоро бе обявен от платените интелектуалци на “Позитано” за успешен, заема позата на “благодетел”. От скромния бюджет на ведомството му с неговото благоволение бяха отпуснати целево 100 000 лева за проучване на археологическия паметник. За познавачите на технологията на политическата демагогия, министерският “жест” бе ясен знак, че амфитеатъра е просто заложник на чиновническа леност, политическо високомерие, частни амбиции и чувство за ненаказаност. Затова пък никой не се сепна от факта, че археологическите разкопки през 2008 така и не се състояха. На всичко отгоре не се разбра и къде и за какво бяха похарчени тези 100 000 лева?
Така “успешният” министър Данаилов предреши съдбата на един изключителен паметник. Остави го изцяло в ръцете на лица с дебели портфейли, съмнителни интереси, които отлично си знаят урока – финансираш разкопки, получаваш сграда в сърцето на Колизеума.
Сега е моментът министър Рашидов да свъси вежди и да покаже характер, като спре тази мафиотска практика, а управляващите да го подкрепят с конкретни мерки и финансиране на обекта. Така правителствота на ГЕРБ ще има редкия шанс още със старта си да се запомни с принос към европейската цивилизация, като запази Сердикийския амфитеатър. А премиерът Бойко Борисов, по- известен днес като бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков и детронирания цар Симеон Кобурготски, ще може да запише името си като негов пазител, редом до строителя на българския Колизеум Константин Велики.
[линк]
Възможно ли е върху Римския Колизеум да бъда построена обществена сграда? Възможно е, ако уникалният паметник се намира в София. Тази абсурдна история звучи съвсем в стила на Радио “Ереван”. Но за българската действителност е реалност.
Мая Стоянова
Точно това се случва цяло лято на ъгъла на софийските улици “Дондуков” и “Будапеща”. Там лежат останките на античния амфитеатър на София, граден по времето на Константин Велики. От няколко седмици върху обекта работят хора, машини, техники. Издигат се скелета, багери изхвърлят огромни купища пръст, камъни и мръсотии. Строителите казват, че укрепват терена, за да започнат археологически разкопки. Но по всичко останало личи, че ще се строи голяма обществена сграда. Каква ще е тя – никой не знае, освен собствениците на имота. Зад тях стои сигурно инвеститор, който разполага с влияние, пари и време. Дори е с маската на благодетел, който щедро предлага услугите си да финансира археологическите проучвания на римския паметник. Всъщност така повелява законът - когато е доказано съществуването на археологически обект в частен терен, преди да бъдат предприети каквито и да е действия, собственикът е длъжен да спонсорира неговото проучване.
Във всяка нормална и цивилизована страна за национално значимите културни паметници, какъвто е и амфитеатърът на древна Сердика, се грижи не друг, а държавата. С тяхното опазване и социализиране са ангажирани всички културни институции, граждански сдружения, обществото. А атрактивното им представяне пред света е въпрос на държавна политика, насочена само и единствено към съхраняването на културната идентичност на нацията.
В България обаче нещата винаги се случват по-друг начин, като в лош виц от ерата на комунизма. Тук правилата са противно на модерното мислене и европейските ценности, в ущърб на националната памет, самочувствие и достойнство. По тази логика на действие ще трябва да се простим завинаги с идеята София да има своя Колизеум. В замяна ще ни бъдат завещани “лъскави” сгради с уж ефектна архитектура. С нея обаче няма да впечатлим нито света, нито потомците си. А един ден със сигурност ще ни е срам да обясняваме, че от лакомия и тъпотия сме погребали под гранит, стъкло, стомана и бетон една културна забележителност от римската епоха.
Абсурдната ситуация всъщност си има предистория. За съществуването на амфитеатъра на древна Сердика учените знаят от далечната 1919 година. Местоположението му остава загадка чак до 2004 г., когато при строителни работи случайно са открити части от обществена сграда. Разкопките, предприети от археолозите доказват, че става въпрос за изключителен паметник от Римска империя. Заради особено големите му размери, учените го определят като безпрецедентен в земите на нейните източни провинции. Продължилите през 2005 г. проучвания показват, че паметникът обединява в едно римски театър и късноантичен амфитеатър. Оказва се, че няма друга страна в света, която може да се похвали с театър и амфитеатър в едно, и то в идеалния център на съвременната си столица.
Теренът над Сердикийския театър е превърнат в строителна площадка
Откриването на обекта през 2004 г. се превърна в събитие. Новината бе многократно тиражирана по медиите. Институциите ни затрупаха с гръмки обещания да направят всичко възможно този изключителен паметник на историята и културата да бъде показан на света.
Но много скоро еуфорията бе потушена, а обещанията на държавата останаха само да отекват като ехо. Откритията на археолозите отприщиха стихията на частно-собственическите интереси. Те диктуваха правилата на друга игра, с предизвестен край – амфитеатърът да бъде погребан тихомълком, а теренът да бъде застроен.
В продължение на месеци специалистите от института за паметници (НИПК) сами водиха люта битка за спасяването на амфитеатъра със собствениците на имотите, в които се намира находката. След дълъг словесен диспут, инвеститорите поеха разходите по неговата реставрация. Част от паметника вече е вградена в интериора на луксозен хотел в центъра на София. А останките от Сердикийския амфитеатър утроиха цената на хотела само за две години, отчитат експерти.
Не такава обаче бе съдбата на друга част от българския Колизеум. Те попадат в частен имот на Националната Електрическа Компания (НЕК) на бул.”Дондуков” 12. Намерението на дружеството бе да строи своя сграда. В качеството си на собственик на имота, НЕК спря парите и отказа задължителното укрепване на терена. Разкопките бяха прекратени.
Причината за тези крайни и неадекватни действия са, че НИПК съвсем правомерно не приема инвестиционните проекти на дружеството. По преценка на специалисти изграждането на административна сграда там обрича двата антични обекта да останат завинаги под масивна бетонна плоча, без всякаква възможност да бъдат експонирани.
Така се заплита самоубийствен възел между частните амбиции на собственици и българския обществен интерес, а перспективата на паметника е да бъде запазен на малки части в мазета и фоайета на сгради. Отчаяeн опит да бъде преодолян конфликтът в полза на цялостното проучване и представяне на римския амфитеатър прави Столична община. Тя единствена застава зад каузата на археолозите. В същото време Министерство на културата показва, че напълно е абдикирало от проблема. Въпреки съществуващите текстове в действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите и разпоредбите на МК и НИПК, които са достатъчно основание и позволяват да се решават подобни конфликти, не бяха предприети никакви полезни действия. Оправданието за това чиновническо безхаберие бе липсата на пари. Още по-цинично бе поведението на българската държава. Вместо да удари с юмрук по частните амбиции и да запази двата антични паметника, тя се направи, че нищо нередно не се случва. Така интересите на разни собственици и инвеститори останаха да плуват над обществения интерес, а бъдещето на Сердикийския амфитеатър бе оставен да отлежава във фризера за неограничено време.
Абсурдът става още по-голям през 2008 година, когато Националният съвет за опазване на паметниците на културата към МК подготвя решение, което трябва напълно да елиминира препятствията пред бъдещето на амфитеатъра на София. В него е предвидено изкупуването на частните имоти, които се намират над двата паметника (театър и амфитеатър), събаряне на съществуващите там остарели сгради, извършване на пълно археологическо проучване, консервация, реставрация и тяхното експониране в подходяща паркова среда. От тук насетне всичко бе въпрос само на процедура. А тя бе проста – решението се внася от министъра на културата в МС. След неговото разглеждане и одобрение, правителството е в правомощията си да отпусне необходимите средства за реализацията на всички точки от въпросното решение.
Вместо да действа така, министър Данаилов, който наскоро бе обявен от платените интелектуалци на “Позитано” за успешен, заема позата на “благодетел”. От скромния бюджет на ведомството му с неговото благоволение бяха отпуснати целево 100 000 лева за проучване на археологическия паметник. За познавачите на технологията на политическата демагогия, министерският “жест” бе ясен знак, че амфитеатъра е просто заложник на чиновническа леност, политическо високомерие, частни амбиции и чувство за ненаказаност. Затова пък никой не се сепна от факта, че археологическите разкопки през 2008 така и не се състояха. На всичко отгоре не се разбра и къде и за какво бяха похарчени тези 100 000 лева?
Така “успешният” министър Данаилов предреши съдбата на един изключителен паметник. Остави го изцяло в ръцете на лица с дебели портфейли, съмнителни интереси, които отлично си знаят урока – финансираш разкопки, получаваш сграда в сърцето на Колизеума.
Сега е моментът министър Рашидов да свъси вежди и да покаже характер, като спре тази мафиотска практика, а управляващите да го подкрепят с конкретни мерки и финансиране на обекта. Така правителствота на ГЕРБ ще има редкия шанс още със старта си да се запомни с принос към европейската цивилизация, като запази Сердикийския амфитеатър. А премиерът Бойко Борисов, по- известен днес като бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков и детронирания цар Симеон Кобурготски, ще може да запише името си като негов пазител, редом до строителя на българския Колизеум Константин Велики.
[линк]
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#20
Re: Римска Сердика...
След едномесечна усилена работа, днес приключват археологическите разкопки на Западна порта на Сердика. Поздравления на целия екип, работил успешно по археологическите проучвания с пожелания да имат възможността да подновят разкопките за допроучване на паметника през пролетта на следващата година !
Гражданско сдружение „Потомци“ и Доброволци ще продължат грижата си за археологическия резерват, оставайки в контакт с държавните и общински институции за оптималното опазване и цивилизованото включване на паметника в съвременната градска среда !
Снимки - тук:
[линк]
Гражданско сдружение „Потомци“ и Доброволци ще продължат грижата си за археологическия резерват, оставайки в контакт с държавните и общински институции за оптималното опазване и цивилизованото включване на паметника в съвременната градска среда !
Снимки - тук:
[линк]