Чудя се

На манията на хората да държат да осведомяват всички за каквото им кефне относно собствената им често абсолютно маловажна персона. Последните години водени от неясен за мен ексхибиционизъм всичко живо се надпреварва да бълва. То не беше фейсбук туитър скайпове и не знам каво още простотия. Всичко изкормено и сложено на тепсия. Като на масата на патологоанатом. Гадно ми е от това. Нямам скайп фейсбоок и туитър. Не смятам за нужно да излагам на показ всичко което ми хрумне или се случи. Искам аз да съм си за себе си а не за многоглавата ламя на пустословието и фарисейщината в интернет. И евентуално за хората които са ми близки. Толкоз! Ей затова и няма да се покажа ни в социални ни в несоциални мрежи. Няма да ме видите на скайп. Няма да качвам клипчета в ютуб. Аз съм за консумиране на живо. Истински. А който ще да консумира мрежов трафик. Не ми харесва вкуса му. Обичам вкуса на живото общуване - то е топло хубаво и може да се пипне. Човека отсреща е реален. Може да го ощипеш или погалиш. Ако иска. Ми това е.

че нещата се свеждат до факта че в човешката природа е желанието да ти обръщат внимание. Това което си изброил са лесни и без много усилия начини да имаш относително голяма публика. Няколкото случая които знам да избягват вниманието към тях наистина има какво да крият и въобще не става до нежелание за публичност. Както казваше един колега: не си ходил в Лас Вегас ако после не си се похвалил на всички.

Пък и нема за какво да се косиш - всеки сам живее собствения си живот, а други правят пари от човешките желания за изява :)

Това е положението - свиквай

контрирам, ще кажа, че имам блог. Пиша. За себе си. За приятелите си. За онези, които не ме познават. Пише ми се.
Регистрация във фейсбук си направих заради конкретна група приятели. С тях вече не общувам чак толкова през сайта, но пък ме намериха познати, с които нямам друг начин за контакт. Не че общуваме много. Но част от тестовете ме забавляват. Ферма нямам. Но се оказа, че родата в странство поства повече снимки във фейсбук отколкото ми праща по имейл, така че ... там най-често разглеждам снимки.
Нямам скайп - и скоро няма да проимам. Не ми се комуникира толкова много чрез компютър.
За общуването очи в очи си прав. За прекомерното разголване - също. Но сред плявата се случва да откриеш и хубаво зрънце.
От друга страна, на мен като общителен човек напоследък ми е много трудно да открия хора, с които да се виждам и да си говоря, да ми е приятно и пълноценно ... Така че пак опирам до нет-а.

[линк]

но пусна тази тема в този клуб, нали?

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Най-често задавания ми въпрос е - Ама ти нямаш ли скайп или фейсбоок?! И ме гледат с едни ококорени очи Ама как може да си изключваш гсм-а по вечерите?! Ми ако на някой му дойде на ум гениално загубена мисъл в 2 през ноща как ще ти я сподели? Съвсем скоро позната живееща в Англия ми се оплака че като си дошла всички знаели че си е дошла. И как няма да знаят като Патка Юрдечкова написала във фейсбука си че пътува за БГ. И ми го казва. Аз я питам тя нормална ли е или само сега откача? Чак тогава вдяна простата истина и и увисна ченето За мен социалните мрежи са изгубили първоначалната си функция и сега служат за реклами и всеобщо олигофренясване.

Естествено че тук ще я пусна. Тук съм от 2001 много преди да беше измислена всякаква псевдосоциална шитня. Тук мога да пиша мога и да не пиша с месеци. Никой няма да писне къде се губя що не ща да съм в групата на приятелите на Гошо Тъпото или незнам кво си. Не получавам съобщения от типа на " Дани Г. си купи нов вибратор а Санчо Рамирес ще ходи в Тайланд че там малолетните пендели са най-евтини". Не чета стобуквени "гениалности". Въпрос на вкус

че напоследък пътеките ми са силно утъпкани, да проправям път из неутъпканото в момента не ми се ще и наистина трудно попадам на нови хора, които си заслужават. общуването с вече познати хора не е проблем, но често не ми е достатъчно.

[линк]

ми тогава - общувай само и единствено "на живо"
този т.нар. "клуб" какво е?
начин на общуване
ICQ със запазени съобщения до другите
все едно да кажеш, че избягваш и телефоните
и друго - това, че имаш телефон (а най-вероятно не само един) не значи, че досаждаш на околните с разговори...
и общуването "на живо" не винаги оставя приятни впечатления

човекът има предвид, че се дразни или поне намира за безинтересно да гледа снимки от Триград, на които обаче е снимано гаджето, а не само пейзаж, обаче албумът е Триград, а не Гадже. Или пък теми във форум, в които някой споделя подробности, които намира за ежедневни или лични, които не носят обществена информация. Предполагам, че е тук заради познати, както и че в телефона си има познати някакси, много ясно

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Използвам Скайп за обмен на информация, а не за бошлаф.
Но ще ми обясни ли някой защо на втората реплика (първата е "здр.") пръчовете настояват "имаш ли pic?", "пусни кам"? Ами, няма, няма и няма. Ниенте. Следват неприлични мисли, заради които ще трябва да се преместя в Попържни.

Гледай ся, к'ви въпроси ма вълнуват.

Бърз преглед на темата
19 изречения пълни се негативизъм и възмущение
4 - нещо да се определи като добро
аз пък се чудя откъде извира толкова енергия да се порицава това, какво правят другите, непознатите...

не си хаби енергията.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Че ко ти пречи да осъществяваш контакти в мрежата и да ги пренасяш в реала? Пак можете да си станете близки.

... днес нещо ми има... зачетох се из клуба и тука даже прочетох думата "гениталности" и си казвам "не не не не днес не ми е ден"

Всеки ден ти е ден Важното е да знаеш че някъде някой мисли за теб

във връзка с темата ми хрумна и думичката Блогария, може да я ползваш, не държа на авторското право.

Недолюбвам блоговете. Това е някакъв вид задължение. Мразя задълженията

в тая връзка пускам извлечение от един блог, ето кво е писал някой си в далечния
January 11, 2006, 23:41 /хм, точно преди рождения ми ден... интересен блог ще си го чета за лека нощ/

Живота, вселената…и още нещо

Какъв съм аз, за да пиша за “живота”, да намесвам “вселената” и да искам да казвам още нещо ?!

Еми…никой. Това е идеята…света се е изградил като такъв защото ние – хората (с електронните часовници). Всъщност…какво е живота ?! А вселената ?! …за “всичко останало” ясно, знаем го какво е

Зададох си този въпрос и си помислих, че трябва да има и още нещо…някакъв ключ, нещо като уникален код за всеки човек, нещо като персонално 42. Ето точно това персонално 42 го търся от известно време насам, но не знам какво да търся. Променлива ли е, коснтанта ли е…какво е ?

Такива въпроси ме дерзаят. Чудя се, мисля…ям мед…

Какво и къде да търся ?! Да търсия написаното между редовете на любими книги, да търся кодирани думи в любимите си песни ?! Изобщо…къде е смисъла на живота ?! Да кажеш, че е в приятелите…това не е правилен отговор…това е може би частичен отговор на истината, която определено се дели на части. Да кажеш, че е любовта…това е като да кажеш, че на лютеницата не й трябват домати.
Такива въпроси са ме хвърлили във водовъртежа на “…и всичко останало”. Нищо…аз ще продължа да търся отговора на въпроса, но докато го правя осъзнах, че може да се перифразира Дъглас Адамс и вместо “Живота, вселената…и всичко останало” да се каже “Живота, вселената…и още нещо”. Не, не…не говорим за пан-галактическите гаргабласти които ние земните хора наричаме бира. Имах в предвид, че под “…и още нещо” се крие всеки един човек който ти се е усмихнал през и без това краткия ти живот в който търсиш отговора на над 1 000 000 въпроса…и умираш ненаучил всички отговори. Мда…странно нещо е “живота” и “вселената”…но за това пък те вървят успоредно с “…и всичко останало”. А докато ние сме част от “…и всичко останало” търсим кое е “и още нещо”-то на соления ни живот…

…да, пих си хапчетата!