10 ноември

Никак не ми се занимава с политика и затова още в началото подчертавам, че не това е целта на моята тема.
Просто се замислих за времето преди и след 10.11. що се отнася до религиозната свобода и отношението на хората към духовността като цяло.
Преди 10.11.1989 г. религиозната свобода беше ограничена до голяма степен, но не мога да кажа забранена.
След 10.11. религиозната свобода беше щумно прокламирана, но се нароиха множество религиозни измамници, които посяха в душите на хората какви ли не плевели. Не, че това не се е случвало многократно в историята. Все пак периодът на прехода сри много стари ценности, а не наложи нови, създаде се морална и духовна несигурност, хората си потърсиха като петерица какви ли не видове духовни одушници. Във всичките тези годи официалната църква се заора предимно в разпределяне на имущество и подобно на държавата се оправдаваше с лошото наследство. Немалко хора се отдръпнаха от нея, заблудиха се из разни съмнителни църковни организации и като резултат претърпяха дълбоки разочарования.
Нямам намерение да пиша и правя коментари на последните 20 години. ПРосто иска да чуя Вашето мнение. И без политика, азбира се.

Преди време бях шокиран от един стар вярващ евангелист, пастир, който заяви, че преди 10 ноември му е било по-леко да е вярващ. Сподели ми, че и преди и след 10 ноември имал привиквания в милицията, след 10 го набедили за сектант и пак имал, с тази разлика, че преди 10 ноември хората били отворени, а сега самото общество е настроено подозрително.

Преди 10 ноември имаше една партия. След 10 ноември партията се разцепи на няколко уж конкуриращи се разноцветни движенийца, тъй като народът искаше избор. Е, избор има, но играчите са си същите.
По въпроса с религията - в България като цяло жестоки репресии срещу духовенството не е имало /за сравнение с Русия/. Но пък 'демокрацията' донесе богат избор на секти, че и породи алтернативна БПЦ, което според мен като цяло е пагубно за едно общество. Разделяй и владей.

Аз намирам няколко сериозни разлики:

Преди 10-и ноември патриарх Максим се возеше в Мерцедес с бял държавен номер и шофьор от УБО, сега се вози в Мерцедес с обикновен номер и шофьор от НСО. Митрополитите се возеха в руски волги, а сега - в мерцедеси S класа и Ауди 7.

Преди 1989 г. в София имаше точно 5 протестантски църкви, които бяха сравнително пълни, сега са около 50, но в тях ходят приблизително същият брой вярващи.

Има и много други сериозни разлики. Например, в протестантските църкви отлъчваха църковни членове за неморален живот, сега понятието отлъчване (изключване) е почти непознато, защото в днешно време трябва да се проявява голяма любов и състрадание към ближния. От доктринална гледна точка съществуваха значителни различия между отделните църкви, сега е пуснат в действие принципът: "Ела при нас, братко, няма значение в какво вярваш, стига да си плащаш десятъка при нас, ти си част от нашата църква."

Както виждаш, има огромна разлика преди и след Десети.

Има много разлики, но не знам дали са заради политическите промени или заради развитието на информационните технологии и купищата информация, които ни заливат тия дни. Трудно е да се каже.

От гледна точка на темата на тоя клуб, преди 10/11 нямаше Библии. Аз видях Библия едва през 1988, когато вятърът на промяната вече духаше. :) Дотогава бях чувал само, че има такава книга. То и други книги нямаше. И Интернет нямаше. :) Сателитните чинии бяха забранени. Изобщо информационно затъмнение. :) Аз бях тийнейджър тогава. Спомням си, че гледахме някакви видеоклипове на МТВ, записани на касети... трагедия. :)

и съм забелязал,че има разлики.преди 10 е било 9,а след 10 е било 11...


Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.

Преди 10-ти ноември 1989 г. хората, искрено вярващи в Бога, бяха наричани заблудени от Партията.
След това ги наричат сектанти (без оглед на това, дали наистина симпатизират на истинска секта).
Преди: гонеха ги заради разложение на социалистическото/комунистическото общество.
След: гонят ги за "разложение" на разлагащото се такова.
Преди: особено подозрителни.
След: същото.
Открихте ли десетте разлики? Аз не.

Просто (но не прост) човек

Е, сега все пак има някаква свобода.

И следва 12! 2012...

Вярвам, че след 10 ноември имахме даден от Бога шанс да направим нещо значимо и да променим духовния климат в страната. Тогава някъде и аз повярвах в Бога и започнах да ходя на евангелска църква. Беше модерно да си вярващ. Беше приятна изненада да срещаш приятели и да ги намираш, че и те стоят във вярата и посещават църква. Не намирах естествена пречка всички да повярват.

И тогава развалихме работата, най-вече заради некадърните си водачи. Слаба теология, нежелание да се влезе в конструктивен диалог с Православната църква, фалшиви гръмки мероприятия тип "кьорфишеци".

Изстъпления тип "Войни на Христа", гонене на дяволи с крясъци, помпозност и прочее всякакъв фалш, странни учители, странни учения. Липса на смирение, обикновена любов към ближния, чувство за реалност(защото колкото повече реалност - толкова по-близко до Бога, както п.Венци Стойков веднъж каза) и просто изслушване на собствената си съвест. В борбата за духовно влияние сами почнахме да си лепваме етикета "секти", преди обществото да го усвои (а защо толкова лесно обществото се поддаде да използва този термин някой замислял ли се е). Ако имахме изграден език за общение помежду си, щяхме в деноминациите да си влияем взаимно и да се разбираме един друг, а не да се замеряме със стихове от Библията като със развалени домати в борбата си за доминиране и изпъкване сред братството.

Ходехме сред хората по всякакъв начин, говорехме им за Бог, наричахме това "благовестване". Получи се обратен ефект. И нямаше как да не се получи, защото със фина материя, каквато са човешките души трябва да се борави със фини средства. Все едно да шиеш дамска вечерна рокля с обущарска игла.

Дано Господ да ни прости, и да ни даде втори шанс, в който да се покажем достойни и способни.

В това отношение- права си.
И в още едно - свободата да си имам Библия, да си я чета по всяко време и да си я нося където искам.

Просто (но не прост) човек

Извинявай за въпроса, но какво имаш предвид под конструктивен диалог с православната църква? С кой точно? С руското лоби, с гръцкото лоби, с масонското лоби или с прокатолическото лоби на вселенския патриарх? Как си представяш един диалог между протестанти и православни. Напълно споделям мнението ти за слабата теология и мероприятията "кьорфишец", но как се води диалог с църква, която е в по-слаба и уязвима позиция дори от протестантските еднодневки?

Понеже повдигаш въпроса за конструктивен диалог между православната църква и протестантите, бих искал да ти предложе една съвсем прясна информация. Намерих я за изключително интересна и затова я предлагам на вниманието на всички любители на междуцърковния диалог:

Сектите имали план да превземат обществото
14 ноември 2009 / News.dir.bg

Сектите имат план не само как да превземат едно общество, а имат цял план за отношение към семейството, към децата, към институциите. Това каза свещеноиконом Силвестър, цитиран от Агенция "Фокус".

Той заяви това на семинар на тема „Образователните институции като цел на сектантската дейност”. За една секта със стройна организация и регистрация, каквато е например комунизмът, е важно младите да са само в служба на тази секта, а всеки, който не е в полза на сектата, бива изчистван, според него.
Свещеноиконом Силвестър разказа и свои примери за контакт с хора от секти - например в едно семейство, в което единият от съпрузите е християнин, а съпругата е от групата на петдесятниците, се е наблюдавал опит за натиск от страна на съпругата и опит за настройване на децата от брака срещу бащата, който не е от тази група.

В семействата, които принадлежат към секти, не може да се разбере проблемът от първо лице - винаги има някой член на семейството или приятел, който разказва за проблема. В някои секти има целенасочено влияние върху децата, обясни свещеноиконом Силвестър. Но въздействието върху децата може да окаже влияние върху по-нататъшния живот.

Много ми хареса следното изречение: "...например в едно семейство, в което единият от съпрузите е християнин, а съпругата е от групата на петдесятниците..."

Не че петдесятниците са ми любимото изповедание, но намирам въпросното изявление за крайно фанатично и глуповато. Ето с какви хора предлагаш да се води междуцърковен диалог.

Аз се успах, иначе щях да ида да слушам там.

Много точно описваш ситуацията!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Определено, към настоящия момент, едва ли може да се намери някой популярен Православен деец, който да е "разговорлив". По-скоро, искам да визирам онова време 1989-1993. Идват чужди проповедници, събират хора по площади, нещо говорят, прокламират. Идеята беше, че тук сме едни нещастни аборигени, с нас се започва работа "от нулата". (Друг път ще се спра - и то нашироко, за инфантилния стил на западното проповядване, и как едно двуминутно послание се разтегля в два часа и половина.)
А то не е така. Всеки от нас е имал някакво разбиране, защото православната символика е била около нас и няма начин да не сме се замисляли за Бог и вечните въпроси. Понякога и атеистичната пропаганда сама си изиграваше лоша шега, като представяше религиозните хора, и изобщо, тия, които вярваха в първенството на духа над материята като плитки, лековерни и малоумни, и така задействаше поне чувството ни за справедливост.
А има и т.н. неосъзната вяра - макар и атеистично, нашето (а и руското общество) идва с религиозността на нашите деди (но не и родители), което се изразява в манталитет и светоусещане.

А аз харесвам в Православието именно светоусещането. Но не и ритуализацията, както и обожествяването на символиката.

Обясняваше ни се от новите проповедници как костилката ни е гнила, как в идеята за новорождението трябва да се претопи не само грешната природа, но и самия манталитет. И пред очите ми чувствителни и умни хора се превръщаха в безкрупулни търгаши. Щастието и благоденствието все повече и повече ставаха едноизмерни. Т.е., не може да си без пари и да си щастлив.
А това се оказа, че не е от днес, че тая просперитетна вълна друса кораба на протестанството от време оно. В това отношение историческият опит на Православието е много обогатяващ. Имам чувството, че от времето на Реформацията Протестанството и традиционните религиозни общности са си поделили наследството (взаимно ощетявайки се), затова един обмен сега би бил наистина животворящ.

А то настанаха едни взаимни презрения. (А трябваше взаиморазбиране и търпение - да се опиташ да схванеш защо другият е именно такъв).

Как всичко това ескалира в омраза всички знаем.