Обява

Обявявам награда истинска, не виртуална, за този, който ме накара да откажа омразните цигари. Обаче не се сещам за вида и размера на наградата. Вие какво ще кажете?

Не само заради предстоящото увеличение на цените... е, добре де и заради това, ама много, много ми пречат и на здравето, и на убавината, и на работата... както и да го погледна, все неудобство е този гаден навик.
После ще трябва да се науча да си глътвам по мъъъничко алкохол, ма мъничко - ''напуна си муцката един път'' и тва е. Викам си сигур ще налучкам пътя на дълголетието.

Много време те немА - явно не успя да се научиш да сгъваш цигарки, та тая пораженческа тема пльокна.
Ей ти една идейка:
Наемаш си едно циганЕ, плащаш му да те следва неотлъчно по петите и де те свари да палваш- пляяяс шамар...
Ем пари ше даваш, ем бой ше ядеш... нема начин да се не откажеш.

П.П. Не ми требе награда, стига ми " да каже нявга народа... " - те затва се нАпнах да помагам.

Ние сме си ние

Божкей, аз си мисля че е оптимистична тема, ти ми викаш ръц! Щот ако не съм в кеф, то комшиите си мислят да не съм запалила нещо, а ето че сега ме е осенила мисъл за отказване даже.
Идеята за циглето си я бива, ма аз като съм опърничева, от сега ти казвам, шъ съ крия и пак...тъй че и бой не само че не помага, ми е хранителен за един отвратителен навик.Ми че аз нали помня когат бях ученичка...
Помня оше, че веднъж като бях в болница, не пушех няколко дни от страх, пък после си викам, я да запаля да видим дали няма да ми стане нещо...
Питането ми е съвсем сериозно и затова и матриални благодарности ще отправя, обаче като не знам кой от какво се блазни, не смея да предложа.
Ми вий как сте, що сте, здрави ли сте? - като сте тук ще да ви е наред всичко, викам си.

По едно време написах и писмо до Дядо Коледа да ми донесе машинка за тютюн, дано я ползвам за украшение само.

Баси, значи съм най-големия темерут, щом и в болницата не ги отказах, въпреки диагнозата. Побърках докторите да ме откачат от маркучите, та да си седна на кафе с цигарка. Ку се мре, барем да си поживея по сърце им виках.
Накрая кандисаха и се правеха, че не забелязват как едва се крепя с тубите дренаж и пуша в тоалетната, а сестричка една ми носеше от тяхното кафе, щот вечер й сгъвах марлички.
Иначе си права, докат се явяваме тука, нема страшно. Пък и след това, де... страшното за кой остане след нас.
Всичко наред няма никой, чадо... ама всеки прави опити за това.

Ние сме си ние

Аааа, сакън.
Никви украшения - препращаш ми я на мене за коледен подарък.
Ку притуриш и тава баклава - нема ти върна пратката, ама ич.

Ние сме си ние

Оооо, ама сега нали не пушиш? Че те утепвам, ако продължаваш!!!
Каква теория си изгради, за да ги откажеш?

Ама ти и в болницата бартер, а? Хитрушаааа!
Виж ся, за след това няма да говорим, щот темата ми е оптимистична. Ако не беше, щях да пусна една друга дето... след много години срещнах една ''дама'' и като се поразговорихме с нея...не искам да ти говоря, ама на нея хич не й е страшно, страшното беше за мен, че се изумих как може една жена на 60 да превъртитолкова, та само секс е в акъла й и това как изглежда, друго няма.

Малееей, утепах те! да не би да пушиш?!!!
Виж, баклава...ок, мъ на живо, щот и без това у дома само аз ям сладки работи. Никой не ми ги яде.И що събирах орехи?! Май напук на Марийка, щот тая година немА възможност да ми ги гепи.

Ще се боря за приза, но може и без награда. Ако ги откажеш, ще бъде чудесна награда.

Благодаря ти за пожеланията.Напълно съм убедена, че този...навик, да не казвам ''пристрастеност'' мога да го премахна, защото познавам хора, които от раз са ги отказали. Търся онази думичка или довод, които ще ми въздействат на мисленето, не страх, не икономии, нещо друго, не знам, търся го...

Що триеш, ма?
Докат предъфча рибката веяна ли, пушена ли и таман прочетох и почнах да отговарям............жъъъъъъъс... счезнА.
От втори септември веке пуша само по 3 дни в месеца.
Ку черпиш на Зойка по сладкотийка, щи кажа кога.
Иначе само Началникот пуши у къщи, ма е изгонен да го прай у неговата си стая и да си чисти, да не ме дразноти.
Предадох се - сдадох командването в къщи и всичко у ръцете му - сега си живея 'златни старини'... ма било много убаво, ша знайте.

Ние сме си ние

Недей от раз - щом си инат кат мене, само ще загубиш. Дръж си винаги кутийка под ръка, но си намирай нещо да вършиш, което няма да ти дава възможност да запалиш. И си определи лимит - аз почнах с десет, после пет на ден и сега съм само на 3 максимум и то ако съм в кафе някъде навън.
Обаче си имам цяла кутия на масата винаги.

Ние сме си ние

Е добре де, как така можеш да се контролираш - само 3 дни в месеца да пушиш? аз или пуша, или ...пак пуша.
На мен ми липсва командването , шъ знайш...никой веке не ми обръща внимание. И всеки ме командва.

От раз, щото нали ме виждаш, че съм човек на крайностите. Ама как ще гледам цяла кутия на масата и няма да запаля.

Ми в тва е номера.
Да се самоизмъчваш и така да си каляваш волята.
Въх, много читаво стана, ма си баш щуро мероприятие.
В началото бях картинка - току мине, не мине вземах кутията и си я прехвърлям из ръцете, тръгна към банята или кухнята - с нея в джоба и си я попипвам... демек проверявам дали е с мен. Луда работа.
Важното е да не се насилваш да не пушиш. Аз си бях непрекъснато с мисълта, че съм свободна ако ми се припуши пък чак толкоз много, да си запаля една - никой копче не може да ми каже... Мене си тровя - мойте си пари троша. Ку искам ш'ям, ку искам ш'пуша ...

Ние сме си ние

Сега турИх пенджурите (ма новите) и видях, че съм сбъркала постинга - вместо до теб, на кака съм метнала изкушение за сладкотийки. Ма то сигурно, щот ми е на една ръка разтояние, па ти ме излъгА веднъж и виж... Шефа се намеси и ми отплеснА писанието надругаде.

Ние сме си ние

Ако си кажа ''сега няма да пуша'', почвам да нервнича и мисълта ми е все там, дали да не си запаля? В крайна сметка, след 3 минути вече съм с цигарата. дали да не си насадя някакво отвращение, например ... в какви мръсни складове се съхранява тютюна, обаче аз нали виждам по телевизията модерните им линии...Или пък... дали някое пиле не цвъка върху растенията... да не би пък после да ги мият листата...

Не мога да си обясня защо напоследък започнаха все по-често да връщат спомените ни към времето от преди 10 ноември. И все по-често говорят с някакво умиление. Тези хора забравиха ли? Какво искат да вмъкнат в съзнанието ни? Или от всичката ни жалка двайсетгодишна история ще остане само една дата, която не знаем защо ознаменуваме?
Извини ме за лирическото отклонение, сега ми дойде на ума.
Като съм те излъгала веднъж, вече няма, обещавам!!!

Aaa, лъжи си, бе... тука може, ма у реалното не гарантирам 'добро поведение', ку се пробваш.

Ние сме си ние

Дори, ако ще ти помогне бих споделила с теб, че бях отказала цигарите цяла година. Трябва да знаеш, че с умиление си спомням чувството да си непушач.
Великолепно е! Чувстваш, че живееш пълноценно, усещаш как кръвта ти циркулира правилно из тялото, дъхът ти е свеж, кожата ти се избистря, непрекъснато си в приповдигнато настроение просто от факта, че мръсната отрова вече не тече из вените ти. Не без значеение е и новото усещане за кафе без цигара - ами оказа се, че кафето имало свой неповторим аромат, който цигарата убива.
За съжаление пак пропуших и въпреки приятните спомени, за момента, не мога да ги откажа отново, но ще опитам пак - не губя кураж!