А сега накъде?

Здравейте клубващи другарчета... Вчера преживях поредно разочарование, професионално, в смисъл, че богатите хора в страната вече прекаляват с изгъзиците си, забравят къде се намират и факта, че всички сме направени от една и съща субстанция... И, някои особено, се държат арогантно със околните.. Та, започнах сериозно да обмислям идеята за емиграцията... Никога не съм била ЗА чужбините, обаче, напоследък не се чувствам ИЗОБЩО добре в тази държава... То, на практика, държава няма, в тази страна! Вероятно защото ми се случиха и в личен план доста проблеми, и в служебен - абе, много лоша тая година - та вече не виждам нито смисъл, нито бъдеще... Тази сутрин чета в Дир-а за ново отвличане, за 30 000 лева... пък, родителите били бедни, не можели да платят подобен откуп... Ужас! А като си помисля, че може да стане още по-лошо, грабежи, отвличания за донорство и т.н.... Защото, нямаме правила и закони... Та, въпроса ми не е "Дали?", въпроса ми е "Къде?"... огледала съм се в Англията, ама, никак не ми харесва климата там... Другата опция е Нова Зеландия, ама, много далече ... Америка много ми харесва, но там миграцията е трудна... Хамелеона беше казал, че българките се омъжват в чужбина - и тук наистина е много популярно това действие, но аз не желая да се омъжвам за никого - ако ми се ще да бъда роб, бих си седяла в БГ... проблема е, че в чужбина ни смятат за втора, че даже трета, ръка хора - имам близка приятелка, омъжена за швейцарец... Той отначало се държеше добре с нея, но след пет години брак я е превърнал в робинята Изаура... и всяка втора дума му е "бугари варвари" ... Не знам, може би преигравам, но понеже предимно работя за много богати и добре ситуирани хора в обществото, дадох си сметка, че в малка държава като нашата колкото и да се напъвам, връзкарщината няма да ми позволи да постигна повече от мястото, което имам... А ми омръзна все счетоводителя да е виновен! Та, питането ми е сериозно, има хора сред вас, като например Лира, които са били по чужбините... Въпроса е "А сега на къде?"...

Много просто е- където можеш да си намериш работа. Първо си намери работа и после хуквай.
Аз, тъй като не знам като хората нито един език, пък всичките ми опити да науча английски досега съвпадаха по време с някакви гадни случки в живота ми, съм станала суеверна и съм заебала езиците и съответно възможността да се пласирам другаде като нещо повече от чистачка. Затова си стоя тук и гледам тук да си подобрявам статуса. Не е невъзможно, когато човек полага усилия.
Най обичам да чета, ама не мога.

Да не си в сатурнова дупка.....

Но по темата - да ти кажа и там не ни чакат с отворени обятия. Аз мисля, че тук ни е трудно, но там ще е още по трудно....

Всичко е различно от начина на живот, стандарта, езикови и др.бариери - така че ......

Я си дай малко време и премисли хууубавичко нещата, особено ако има и деца около теб, за които трябва да се грижиш..........

Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре

и си бутам дребния бизнес... обаче, дай да направим един преглед на битието: да речем, получаваш добри доходи : всички веднага те гледат в ръцете - където и да отидеш, те посрещат по дрехите, и те изпращат по тях. А, колкото и МНОГО да работиш, с честен труд не се богатее... Ама, не забравят да те преценяват по това КОЕТО ИМАШ! Береш гайлетата за детето ти, защото, при всичките цици и псувни, дето ги дават по телевизията, няма как да го превентираш срещу ранно съзряване. И как да му обясниш, че е по-важно да си добър и човеколюбен в душата си, отколкото да слезнеш от Порше Кайен, при положение, че навсякъде се демонстрира точно обратното... Богатите, които натрупаха капиталите от партийните куфарчета, наричат обикновените хора "плебс" (за справка - Стани богат и благородната кауза от миналата пролет, когато една госпожа, съпруга на крупен , няма да кажа какъв цвят бизнесмен, каза "какво беше това, БЕ, дето плебса го ползваше?"), и изобщо демокрацията ни изигра много лоша шега... Не ми харесва обществото, не ми харесват простаците, които се самозабравиха, и които, ако не бяха пуснали вимето на кравата оня ден, нямаше и да знаят що е то НДК, вече чупят стойки, само щото, видиш ли, са натрупали "пачка"! Нито здравеопазване, нито образование, нито култура имаме вече... Просто ми писна, Полуидиотче... писна ми! А, наркоманията между младите... просто, не ми се обсъжда... страх ме е за детето ми, за бъдещето и т.н.... Направо не знам!!!

Аз не съм имигрантски тип. Никога не съм ходила навън без ясната идея какво ще работя и къде ще спя. Езикът ми е най-малката бариера. Като гледам каква полемика се вихри на тема "Горно и Долно нанадолнище" имигрантството ми се вижда далеч по-приемливо като отношение. Бракът с чужденец не е чак толкова лоша идея, но се дръж на положение. Имам приятелка, омъжена за японец. И двете й дъщери са с български имена. Ще те третират така, както ти самата позволиш. Помни, че безперспективни мъже има във всяка нация.
Порови се в сайтовете за работа, няма лошо да си свериш часовника дали можеш да се пласираш на международния пазар на труда или не, пък тогава предприемай по-кардинални стъпки.

... далече съм от Сатурновата дупка... Виж сега, Савана, на 23 години вече работех по специалността в голямо учреждение. На 28 години направих счетоводната ми къща... Вече съм ПОЧТИ на 35... де факто, дала съм 12 години от Живота си, за да стигна където съм... при това, карам професионален стаж, имам амбиция да се развивам професионално... НО, дипломата не би била проблем за реализация в чужбина... Въпроса е, че не ми се ще толкова труд да отиде на вятъра... Обаче... виж, през 2005 година реших, че в образованието ми има дупка, и се записах "Финанси" в един ВУЗ. Е, забременях, и не завърших (беше две години и половина магистратура, че аз съм магистър по счетоводство, нямаше нужда да уча общообразователните предмети!). Там имах много ерудиран преподавател по Международни икономически отношения - ами, с човека си дискутирахме, и двамата бяхме единодушни, че за да стигнем развито общество ще са ни нужни 50 години... Още тогава се размислях за емигрирането... но, после забременях и т.н... нали, все още си живея с Надеждата... Обаче, вече не се търпи, просто...

... ама, както писах на Савана - тук съм дала доста от себе си, и това, донякъде, ме спира... Иначе, без детето си не бих отишла никъде... баща й не ми е проблем - той прави каквото му кажа, щото се бои, че може да му я оставя, и да му свърши ергенския (мизерен) животец! А, млада чак толкова не съм... ... обаче, ще пробвам, от няколко дена ровя в нета, от понеделник ще започна да пускам си-ви-та, да видя дали някъде ще ме харесат . Ще кажа!

Така е, моята приятелка позволи повече на този човек, отколкото е редно... даже, не даде на децата българско гражданство, щото нямали нужда от него... А иначе... де да знам, много съм чувствителна на тема "мъже"... Трудно ми е да си мисля за доверие към този пол... Както и да е, това не е темата, в случая... А, полемиката за Горно и Долно не съм проследила... не знам за какво говориш... просто, искам нормални отношения - никой да не ме гледа какъв телефон нося и от каква кола слизам... като ми спадне социалното напрежение, може би, ще мога поне да спя спокойно ... най-после...

навсякъде е трудно, само че навън живееш спокойно, усмихваш се, всичко ти е уредено, не се разправяш с недоволни служители...и прочие....няма лесно, но има ПО хубаво....тия тук 20 години ни скапаха държава и ни разгониха фамилията, но ние сме издръжливи....
замислих се, 20 години демокрация, живота ми, най хубаите ми години минаха в някаква безсмислена борба....за нещо по хубаво, което обаче го няма..тук

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По лоша съм!

Странна тема за мен точно днес, защото снощи си изпратих документите в Норвегия, а ме влече Африка, но за там края на другата година еветуално след всичките ако-та. Нямам представа дали точно това искам, а и като начало ще трябва да оставя сина. Връзкарщината, лицемерието и т.н. хубавини не са концентрирани единствено и само в границите на тази държава. Ако имаш достатъчно доза цинизъм, няма да ти пречат където и да си. Ако наистина се замисляш и го искаш, Нова Зеландия от изброеното е най-добрият и труден за осъществяване път.


[линк]

Какво да ти кажа?
Няма еднозначен отговор.

Зависи от много предпоставки, не на последно място и от способността ти за адаптация, оцеляване, пробивност и какво ли още не.

Не си сама, с деца е още по-сложно.
Казват, че у дома и стените помагат. И е така, няма да те лъжа.

Минала съм и през двата пътя.
От нулата "навън" и след доста години отсъствие, от нулата... в собствената ми Родина.

Прецени не в такъв емоционален момент, а с хладен разум, практично.
Хубаво си направи сметката и моля те, не мисли, че "навън" хората са кой знае колко различни. И там има от всичко.

Моят съвет, чисто практичен е: гледай най-вече в коя страна социалната политика е на ниво. Не подценявай това. И съответно, къде ти можеш да имаш някакъв прогрес, защото детето е малко, то ще се вмести навсякъде без проблем.

Хахахаха, откъде дойде лафа - ние ги хващаме, те ги пускат?? Ми от хамериката. Тук четеш за едно отвличане на месец-два, там за 10 поне на ден. Там по училища и университети ги стрелят ей така, щото н якой превъртял от неограничените възможности. Там здравните осигуровки също не покриват всичко, и според едни цифрички, дето ги даде Ком, процентно не са по-малко от нашите.
И най-важното - и в България, и в чужбина, все счетоводителят/данъчният адвокат е виновен. Само че, в някои по-развити демокрации, когато решат голямите плащачи, че тоя човек им е виновен, просто го гърмят.
Ааа, забравих ли да кажа, че почти навсякъде закон ите защитават богатите???

И да цитирам откъс от встъпителната реч на един от емблематичните американски президенти - Дж.Ф. Кенеди - И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна.


НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

където и да отидеш, те посрещат по дрехите, и те изпращат по тях Те с това не съм съгласна хич. На местата, където аз обичам да ходя, не ме посрещат по дрехите и още по-малко ме изпращат по тях. Че не се богатее с честен труд, не се богатее, но пък на мен това не ми пречи особено, тъй като съм заебала масовата култура и се интересувам от едни по-прости нещица, които не изискват да съм богата. Що се отнася до децата, не подценявай значението на домашното възпитание. Наркомани има навсякъде, не само в България. Ранен секс има навсякъде. Другото зависи от теб.

Най обичам да чета, ама не мога.

Здравей,
Да ти кажа честно, американците (ако въобще това е националност) се отнасят най-непредубедено към чужденците. Често, дори за да те заговорят питат каква националност си, щото те били с ирландски произход примерно.
Другите две места където съм се чувствал добре са Канада и Австралия, но там съм бил за малко и "на гости".
От Белгия и Франция нямам добри впечетления, а Латинска Америка и Азия съм ги зачеркнал отдавна.

Ако имаш конкретни въпроси - пиши на бележки.[image][/image]

Къде по света богатее човек с честен труд?? "Не ме питай за първия милион, после всичко е ОК..."

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Здравей!
Разбирам те много добре ! И за това страшно ме првокира твоята тема. Работих 11 години в чужбина и се върнах с огромна радост.Счетоводител съм и знам колко трудна , отговорна и уморителна е тази професия. Разбирам те и как ти е писнало от всичко, как търсиш начин да промениш нещата сред които си.
Всеки взима решенията си сам. Нищо не е невъзможно. Счетоводителите са търсени навсякъде, но ние сме соц- възпитаници и нашето образование не е признапо по света. Но и това не е проблем. Прецени първо дали ще можеш депърва да почнеш да се бориш с устройване и доказване на чуждо и непознато място.Повярвай ми, не е никак лесно.
Ето аз съм тук и имам проблем, че в СВ -то ми пише , че съм рабтила в чужбина. Но това е друга тема.
Успокой се и отново помисли.

всъщност, те пак те посрещат по дрехите. Вика му се вкус, усет. т.е. - можеш да изглеждаш шеметно в дрехи, купени от 2-рата употреба, и да изглеждаш пълна карикатура, облечена в гучи и фере..............

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Ти имаш право да планираш живота си !
Аз само ще ти дам 2 наум :

1. Светът вече е глобален - свинския грип и финансовата, а сега вече икономическата криза са реалните доказателства - няма къде да се скриеш ..
2. Когато се стигне до "оцеляване" - моралните прегради падат - това, което ще виждаш тук от "богатите " и тепърва само ще увеличава черното във фона на ежедневието .
Единствената разлика между "богатите " тук и там са заслугите им за имането .
Тука в 70% от случаите е въпрос на стечение на обстоятелствата - Досега !
Кризата е полезна точно заради това - колкото повече се мятат и те блъскат на земята , толкова по- ясно е че са влезли в предсмърта агония преди фалита .
Та, ти можеш , те не ... просто умират


Всеки проблем е замаскирана възможност

Не, бе, аз просто обичам хора, които изобщо не гледат дрехите. Има и такива. Те са най-свободни.

Най обичам да чета, ама не мога.