Кои ви подкрепи?

Питам ви...когато се развеждахте от кого получихте подкрепа ...приятели, роднини...? На кого се опряхте първите дни ?

Може да ти звучи цинично, но и при двата си развода се опрях на новите мъже в моя живот, заради които се развеждах

добрите приятели ме подкрепиха твърдо, без много приказки и емоции

майка ми научи за развода след първото дело
урева орталъка и привика де-що роднина имаше да си идва в Бг и да ме отказва от развода
ама при всеки е различно и е трудно да се дава акъл на чужд гръб

хехе
аз си отпуших приказвалката едва в това клубче
иначе много мразех да споделям лични работи дори с роднини
в заключение:
надзъртай и тук, в клубчето, но не допускай никой да ти дава акъл
изборът е прекалено сериозен и е недопустимо да допускаш в територията си чуждо мнение
...........
май не ти бях много от полза, ама и за първи път ти виждам ника,
тъъ
така
............
опрях се на приятелите си и на една мома,
с която подкарах след предпоследното дело, от общо четири дела

Не съм казала още на родителите си. Те възрастни, не ми дава сърце да ги уморя с такава вест,щото съм в брак от 22 години и си мислят, че всичко е ок. Не ми е в нрава да се оплеквам. Но искам да кажа на някой. Приятелките ми знаят, но роднина най ще ме разбере.

Що пък смяташ, че защото ти е роднина най ще те разбере. Ще те разбере тоя- който ти е близък на душата. И който ида те подкрепя и както и да , през всичко трябва сама да минеш.

А иначе зачем на земле этой вечной живу..

аз прекарах в брак 18 и половина години
с две хлапета и прочие
според всички, плюс кварталната клюкарска интелигенция
сме били семейство за чудо и приказ
и прочие

просто мисли много и внимателно
минимизирай емоцията
и пак мисли
.............
и в клуба надзъртай
тук сме клуб за взаимопомощ и сме се спецнали здраво
от галене по главицата, до шутене по дупето
имаме си спецове по всичко,
но
изборът трябва да е единствено твой и само твой
...............
пожелавам ти да прескочиш гадостта с по-малко загуби

от сестра ми. Майка ми и баща ми ме донатоварваха.
Приятели също - да. И точно в същото време намерих и нови.

Carpe diem! Deo volente!

Рано или късно вашите трябва да научат.

Започни разговорът лека полека...неизбежно е...това е грандиозна промяна в живота ти...дано материално и жилищно си устроена обаче за да не бъде шока тотален.

И защо някой роднина трябва да те разбира...важното е ти да се разбереш и да продължиш напред.

Започни да им споделяш проблемите си. Те сами ще дойдат до решението.
Аааа и ги питай какво да направиш - много мрат да дават съвети. Ама ги слушай само ако съвета съвпада с твоето мнение

Да ги подготви, защото нашите щяха да получат удар. От "идеалното" семейство им хвърлих такава бомба, че как не ги усмъртих, не знам

Carpe diem! Deo volente!

От майка си на първо място и от приятелите също. И от кумовете...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Приятели, само приятели, и децата ми

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Също :)))))

Имах приятели, на които можех да разчитам във всяко едно отношение- както за морална подкрепа, така и при пренасянето на багажа ми.
Благодарна съм и на изключителните ми родители, които, ако и да не са можели да ми въздействат със съвет, когато твърдо си наумя нещо, то поне в последствие винаги са били "зад мен".

Всички, дори и тези, които не предполагах. Колкото и да ме беше страх да кажа на родителите си за окончателното ми решение, оказа се, че те са го искали със смесени чувства. Смятали са, че не е за мен, но не са ми казали нищо, за да не пречат на щастието ми, изборът ми, т.е. позиция на ненамеса. Сподели с тях и може да останеш изненадана. Важното е ти да си наясно със себе си и какво искаш, да си убедена, че това е твоят път и решение. Не търси да прехвърлиш част от отговорността на някой друг, това е единствено и само твое решение, ще те подкрепят щом си уверена в себе си, колебанията ще са само ако ти искаш да поемат част от отговорността заедно с теб.


[линк]

хммм ами доста време ми трябваше да призная пред близки и роднини , че се развеждам. Най вече понеже не исках да обяснявам причините. Обаче ако майка ми беше жива щеше да е друго. Тя би била първия човек на който бих казала. Така че колкото е да е старомодна майка ти тя е майка на първо място. Ще и стане криво разбира се но ще те разбере

беше голяма моя грешка. Затворих се, думичка не обелвах... Приятелите все ме питаха какво ми е, а аз все мълчах. Загубих апетит, взех да пия много Вдигнах високо кръвно 240/130, докторът учудено ме пита защо съм жив???

Престани да мислиш миналото и да търсиш причините за развода! Няма никакъв смисъл, вярвай ми.

Гледай по-ведро на нещата

Не мога да не мисля за миналото.Дет се вика това е половината ми живот. Аз съм на 44 год, а бракът ми е от 22 год. Причините за развода си ги знаем и двамата. Аз наистина съм щастливо развеждаща се, предусещам само началните трудности от живеенето сама. Ето днес чакам дърводелец. Стана ми тъпо, че и с това аз трябва да се оправям. Даже оня ден плаках като сменях капака на тоалетната. Но свободата ми е най- ценна.........Господ не ни дава хората, които искаме, а хора от които имаме нужда.........

Най-голямата подкрепа получих от родителите си.
''Приятелите'' ли....разведох се и с тях/бяха от неговия контигент.../

Във всяка десятка има нула

Как да ме подкрепи някой след като аз на никого не казах - просто се преместих в друг град и започнах всичко от начало. След около 2 год. моята бивша половинка осъзна че няма да живеем повече заедно и се разведохме мирно тихо и кротко и сега сме в много добри отношения защото живеем в различни градове ..... Но в общи линии, когато стана ясно че не живея с съпруга си всички ме подкрепиха и никой не прояви нездраво любопитство. На тази тема се говореше, само ако аз я подхвана.

Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре