Плодът на Духа.

7 отговора 0 прегледа
#1

Плодът на Духа.

Бог първо ни променя отвътре, а в процеса на духовния ни растеж Христовата природа ще започне да се проявява външно.

Галатяни 5:22,23 " А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон."

Индивидулните плодове трябва да са явни и да работят заедно като едно цяло, така че да бъдем силни във всяка област от нашия нов живот в Христос.

ЛЮБОВ - гръцката дума за този вид любов е "агапе", което означава Божията безусловна любов. Любовта е сила, която ще ни направи да застанем над завистта, ревността и борбата.

РАДОСТ - ако запазим нашата радост ще надживеем всеки проблем.

МИР - това е спокойствието на ума в резултат на нашето разбиране на нашето отношение с Бога. Мирът излиза от сърцата ни.

ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ - търпение, дълго спокойствие, твърдост.

БЛАГОСТ - означава милост, честност и да бъдем разумни.

МИЛОСТ - означава качествата у нас да се стремят към онова, което е добро и има морална стойност.

ВЕРНОСТ - способност да останем твърди в убежденията си, да сме убедени като слушаме.

КРОТОСТ - кротостта не трябва да се бърка със слабост, тя е голяма сила когато се занимаваме/ общуваме с друг човек.

СЕБЕОБУЗДАНИЕ - означава себеконтрол, който винаги те кара да си "здрав" при всеки проблем.

Отговор
в отговор на anb #2

Re: Плодът на Духа.

Да, плодовете на Духа са чудесно нещо и би било прекрасно за всеки християнин да дава подобни плодове всекидневно.

Все пак искам да те попитам, и то не в качеството си на модератор а като колега-клубар, какво е твоето мнение по темата... и изобщо какво точно очакваш да се коментира тук при така зададената тема?

Защото както вика брата сканман, такива копи-пействани мнения тип ''неделна проповед'' стават незименна мишена за подигравки, насмешки и критики, и то не само от страна на невярващите, ами на по-голямата част от вярващите, които не са ''петдесятни сектанти''

Поздрави

Лука 10:27
Отговор
в отговор на Dankata #3

Re: Плодът на Духа.

Единствената подбуда за темата е ... за размисъл.

Отговор
в отговор на anb #4

Re: Плодът на Духа.

Бих допълнил темата с мъничко (моля се да не се оскверни цялото нещо със спамене) :


ЛЮБОВ - гръцката дума за този вид любов е "агапе", което означава Божията безусловна любов. Любовта е сила, която ще ни направи да застанем над завистта, ревността и борбата.
********************
Също и трябва да се проявява помежду вярващите – дори и интернетно, за да е видно, че посредством кръста, жертвата и вярата сме един род, свято свещенство, хора, които Той придоби, за да демострира превъзходството Си.
******************

РАДОСТ - ако запазим нашата радост ще надживеем всеки проблем.

******************

Радостта е нещо, за което трябва да се „бием” със самите себе си и с различни стрели на лукавия (депресия, отчаяние, мъка, неверие, слабост, тъга, ленност, дори и мързел – понякога е нужно да се изправиш и с оръжията, които Бог ни е дал да се разчупи хватката му около нас, или който и да било....).
*********************


МИР - това е спокойствието на ума в резултат на нашето разбиране на нашето отношение с Бога. Мирът излиза от сърцата ни.
**********************
Мира – наистина и за него трябва да се сражаваме и да стоим в покорство пред Бог и словото Му. Бог ни обеща, че ни оставя СВоят МИР – и Той дава различно от света – Божият МИР превъзхожда временният светски мир, когато имаш пари, платил си си сметките и нямаш „къхъри” (не че е лошо да си го направил и да имаш пари! ! ! ! !) -------- Божият мир е всред гонения, напасти, предателства, скърби и гонения – Божият мир беше със Стефан, когато го убиваха.
**********************
ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ - търпение, дълго спокойствие, твърдост.
*****************
Дълготърпението – нека наистина го изработваме със страх и трепет пред Този, Който в един миг ще свие света и вселената като пергамент.... Винаги има благодат да „изтърпиш” нещо, или някой в дадена ситуация – и тук е нужна мъдростта на светиите и тяхното стоене пред Божият Агнец.....
*****************
БЛАГОСТ - означава милост, честност и да бъдем разумни.
***************
Благостта --- е начин на нашето отношение и поведение в обходата ни спрямо този свят и хората му и всред Божията общност....нужна е .....
**************
МИЛОСТ - означава качествата у нас да се стремят към онова, което е добро и има морална стойност.
****************
Милостта превъзхожда съда – каза Исус и, безспорно е прав. Милостта във взаимоотношенията ни с братята е безспорен плод на Духа и нашият реформиран и рафиниран характер. Тя е нужна за наше добро и за покорство спрямо писанията....
******************

ВЕРНОСТ - способност да останем твърди в убежденията си, да сме убедени като слушаме.
******************
Вярност – верността към Бог, учението на Сина Му и вярност един към друг като братство и общество, вярността е един от плодовете на Духа – тя е безспорно проявление на характера на Божият Син вътре в нас и е многопосочна.
******************
КРОТОСТ - кротостта не трябва да се бърка със слабост, тя е голяма сила когато се занимаваме/ общуваме с друг човек.
************

Кростостта – е поредният плод и проявление на характера на Исуса чрез нас. Тя е също многопосочна – кротост в говоренето, поведението, кротост във всичко. Но тя няма нищо общо с човешката „кротост”, нито с разбирането на човеците за „кротост” = глупост, стоицизъм, понасяне на всичко ------ има дълготърпение, когато ни гонят заради вярата, кротост, но Самият Исус ни е пример в дързост и смелост, говорене на истината и изобличение за грях.

***************
СЕБЕОБУЗДАНИЕ - означава себеконтрол, който винаги те кара да си "здрав" при всеки проблем.
***********

Себеобуздаването е свързано с самоконтрол, да наложиш правилна рамка и „запор” когато и където трябва, да трансформираш и промениш душата, емоциите и мислите си спрямо святите писания, библията.

Себеобуздаването и самоконтролът са доказателста за нашете покорство към Бог и стремежът ни да сме Негови съдове и достойни синове. Самоконтролирайки се ние призоваваме Неговата власт над нас и Неговото господство над нас, живота ни, имота , честта и всичко. Господ е винаги добър и праведен.

Да се свети името Му.

son

Редактирано от son73 на

Отговор
в отговор на anb #5

Re: Плодът на Духа

Да, много е хубаво да се замислим за плодовете на Святия Дух, защото повечето християни днес сме като смоковницата - листа без плод.
Добре е да се замислим и над дарбите на Духа. Колко днес християнството ни е практично християнство, имаме ли сила да правим това, което Господ Исус Христос ни обеща:
Марко 16:15-20 15. И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
17. И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18. змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.

20. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.


Защо днес християните не са весели, защо нямат мир, защо нямат плодовете на Духа?
Защо днес християните не можем нито бесове да изгонваме, нито болни да изцеряваме? А е писано:
Господ им съдействаше

Защо днес Бог "не" ни съдейства?
В повечето църкви всичко е рутинно. Има ли го там Божия Дух?

Отговор
в отговор на Dankata #6

Re: Плодът на Духа.

Здравей, Данка и честито модераторство! Много целувки и на Валерия!

Не само че темата е добра, но и много трябва да се замислим върху вярата си.
Имам нещо малко към теб, казваш ''петдесятни сектанти'' .
НИЕ НЯМАМЕ ПРАВО ДА СЪДИМ НИКОГО. Днес се забелязва една трайна тенденция, че всеки християнин е против всеки. Щом един човек е прекрачил прага на дадена църква(имам предвид деноминацията) сигурно има в сърцето си желание и вяра в Бога. А Бог е един и същ както на католиците, така и на православните, така и на протестантите. Който има вяра в Бога той ще търси истината, ще чете Божието слово и Бог ще му разкрива дали мястото където се намира е добро. Ако осъждаме или се присмиваме на другите, различни от нас(по деноминация) нямаме ли духа на антихриста, защото само този дух има интерес да сее омраза и разцепление между християните. Когато се изправим пред Божия престол, за да бъдем съдени никак няма да ни спаси и оправдае това, че сме или че не сме от някоя деноминация. Защото през тясната врата и по тесния път всеки ходи сам и на път към Бога трябва да сме Христови. Затова и много ми е чудно как са отделени православните тук от "християните", сякаш те не са християни

Отговор
в отговор на skenik #7

Re: Плодът на Духа.

Имам нещо малко към теб, казваш ''петдесятни сектанти'' .

Здрасти skenik,

Това с петдесятните сектанти не е моя мисъл, затова го сложих в кавички. Мен много ме дразни това лепене на етикети, още повече когато го прави някой който изобщо не те познава. Да не споменавам, че от подобни лекомислени и понякога злонамерени изказвания, аз лично съм си патил жестоко и изобщо посоката на моя живот се промени заради подобна клевета преди двайсетина години, когато ме изключиха от училището в Правец и трябваше да се прибера в София. В крайна сметка се ''спасих'' от навлизащите с пълна сила харизматични движения, а вярата опазих, така че благодаря на Господ за всичко.

Съгласен съм с написаното от теб и като модератор, а и като клубар, не деля никого по деноминация. В това можеш да си сигурен, защото за мен винаги най-важното е чистото сърце където Бог гледа, а не кой какъв се нарича или го наричат/нарочват другите.

Извинения към anb за отклонението от темата.

Лука 10:27
Отговор
в отговор на Dankata #8

Re: Плодът на Духа.

Аз не се сърдя за нищо. Може би трябваше да уточня , че е предимно за размисъл. Поне, мен така ме докосна преди да го напиша.

Отговор