Дни - тайнства

Бихте ли ми дали детайлни подробности в какви дни точно се изпълняват тайнствата и защо именно в тези дни.
също и колко тайнства могат да бъдат изпълнени в един и същи ден.
Интересуват ме каноническите подробности и различните тълкувания.

Питах в една друга тема, но тя загуби актуалност и въпросите ми си останаха без отговор.

Благодаря.

Всички дни са дни за Божията благодат, стига Негово Величество човекът да изпитва потребност от нея, помнейки думите на Христа Спасителя: "Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо" (Ин. 15:5).

Кръщение се извършва всеки ден. Древната Църква не е отделяла Св. Евхаристия от кръщението. Днес, за да не се удължава богослужението и да не би плачещите деца да смущават литургията, двете тайнства са разделени. Това не пречи новокръстените, които се и миропомазват, да бъдат и причастени. Би трябвало да се причастяват всички новокръстени.

Миропомазване - извършва се заедно с кръщението. Възможно е да се извършва самостоятелно. Например, ако някой е кръстен от обикновен християнин поради опасност от смърт. След това кръщението се възпълва с миропомазване. Някои неправославно кръстени се приемат в Православието чрез миропомазване. Тайнството миропомазване не е същото с онова търгашеското мазане от поповете по празници, когато се ползва елей от кандилото или пък с помазването по време на Всенощно бдение.

Бракосъчетание или венчавка се извършва в определените дни, т.е. не се извършва всеки ден. В деня на венчавката би могло младоженците да се изповядат и причастят, т.е. 3 тайнства в един ден.

Свещенство - ръкоположенията в трите иерархични степени се извършват задължително по време на литургия. Това означава, че ръкополаганите се причастяват. Възможно е изповедта на кандидата да е в навечерието на събитието, но може да се случи и в същия ден преди ръкоположение. Някога се четеше официално дали кандидатът има канонични препятствия за ръкоположение. Сега не ми е известно как става, но забелязвам твърде много аномалии, които не смущават никого.

Покаяние или изповед - няма никакво ограничение за ден и пъти на ден

Евхаристия - Литургия може се служи почти всеки ден. Не се служи никога на Велики петък и през определени дни по време на Великия пост, когато се служи т.н. "Преждеосветена литургия". На Велики петък не се служи никаква литургия.

Маслосвет - принципно може да се отслужи всеки ден и по всяко време. Желателно е да се съпроводи с изповед и причастие.

Не зная дококлко съм съумял да отговоря на въпросите. Някои от тях търсят особени мистерии. Такива няма. Някога литургията се е служела вечер, но днес се служи сутрин. Православието не допуска един свещеник да служи повече от една литургия на ден както и да се служи повече от една литургия на един и същ престол, респективно антиминс.

БИБЛИОТЕКА ПО ЛИТУРГИКА - заслужава особено внимание труда на Николай Кавасила - Изяснение на Литургията

Записки о Литургии и Церкви - Сергей Фудел пише много увлекателно. Той има и други трудове, заслужаващи внимание

Историческое, догматическое и таинственное изъяснение Божественной Литургии - проф. Иван Дмитриевский. Този богословски труд е в djvu

Да разбирам, че и се съчетават. Например Причастие може да се извърши и в ден за Бракосъчетание? Нали?

да

Благодаря за изчерпателния отговор.

В деня на венчавката си, младоженците могат и би трябвало да се причастят.

Имаше по едно време някаква истерика да се въвежда причастие след всяка литургия. За голямо съжаление, партизаните за тази древна практика не съумяха да представят правилно въпроса или борбата им да се осмисли за душеспасение.

При техните технически възможности за комуникация да биха апелирали за причастие след кръщавка и при венчаква, но не би. С тези два детайла би се придала смисленост на агитацията им, но видимо тя си е била не толкова от душегрижие колкото от поредните сапунени мехурчета.

Аз съм привърженик за причастие при всички важни обстоятелства в нашия живот. За един редовен богомолец въпросът не се поставя, но за онези, които ходят на църква за Великден и Рождество Христово или по-скоро на Връбница, настоятелно го препоръчвам.

Аз не съм от онези, които се е силил да чете за щяло и нещяло т.н. "Василиеви молитви". Случвало ми се е да приема 3-4 пъти само и то изисквайки след молитвеното последование обезателно да се причастят.

Това го споменавам, свързвайки го с опасната практика да се избере един седмичен ден за всеобщо четене на т.н. "Киприанови молитви". Аз съм уверен, че поповете с тази си практика напращат десетки бесове у онези, които са дошли да ги слушат да им баят.

При все че в отговора си споменах за общоприетите 7 тайнства, аз мисля, че и т.н. "Василиеви молитви" са си тайнство. Иначе, ако няма особена благодат Божия, то излиза, че свещеникът сам по себе си гони бесове и освобождава души, свързани от бесовски козни.

Същото е и за водосвета. Освещаването става по таинствен начин.

Не зная по какви причини монашеското пострижение не е признато за тайнство. Там се сеня кръщелното име и се изпросва благодат за особен вид живот, когато човек трябва да се бори срещу своята природа.

За мен тайнствата са много повече и в никакъв случай не бива да робуваме на числото 7.

Това го споменавам, свързвайки го с опасната практика да се избере един седмичен ден за всеобщо четене на т.н. "Киприанови молитви".
?
Това го чувам за първи път...
Киприановите молитви не се ли четат само при много особени... хммм деликатни случаи?

И аз така съм чувала. Но пък една моя близка ходи да й ги четат, за "отваряне на пътищата" - каквото и да значи това.

Не зная по какви причини монашеското пострижение не е признато за тайнство. Там се сеня кръщелното име и се изпросва благодат за особен вид живот, когато човек трябва да се бори срещу своята природа.

Вероятно да. Нямам становище по въпроса.

Като стана на въпрос...

Може би ще ти е интересно да научиш, че монашеството в юдаизма /ти поне си отворен за подобни факти/ не се приема добре. При назорейството жертвата след приключван на обета е всъщност за изкупление, за това, че далият го се е лишил от пълноценен земен живот.

....Прокимен да ни уточни при кои случаи се четат и кога.
В това отношение си останах лаик.

В много български църкви т.н. "Киприянови молитви" се четат всеки четвъртък, дори си има и закачена обява в самата църква за това "събитие".
Струпва се голяма тълпа хора и свещеникът чете молитвата, дори мисля без да се разяснява че би било подходящо да се спазва пост преди четенето на въпросната молитва и други особености.
Не знам дали не се събират и такса.

В отговор на:

---

при кои случаи се четат и кога.
В това отношение си останах лаик.

---

В последно време забелязвам зачестената употреба на "лаик" в смисъл на несведущ(а) или някогашното профан. Интересно ми е да зная откога се наложи това "лаик" в българския език? В моята младост не съм го чувал. В църковната лексика го употребяваме като "народ Божий" в противовс на мирски човек, т.е. от мира сего, далечен на църковния живот и Божия закон.


При кои случай се прибягва към богослужебното последование, призовавайки молитвеното застъпничество на св. Киприан и Юстина?

С две изречения казано, аз не мога да се ангажирам да се произнеса лекомислено кога се четат молитвите. Тук е наложителна пастирската душезагриженост и Б.П.Ц. изпуска много важен момент да се опита най-сетне да помисли и залекува човешките души, поверени й от Бога и да спре да ограбва нещастния беден народ.

Аз нямам реална представа какво точно се чете ежеседмично в четвъртък. Преди много време са ми давали ръкописна молитвичка за "Киприанова молитва", но този текст не съществува в никой требник - стари и нови, както и на никоя поместна църква. Следователно, народното и по-скоро мирското разбиране е наложило съвременната употреба, която за пръв път е експериментирана в старостилния манастир "Киприан и Юстина" в Гърция. Киприановият домочадец, преподавател в Софийската духовна семинария - г-н Иван Николов популяризира култа към тези светци или магесничеството, благодарение на своето издателство "Витезда", чиято вода видимо се раздвижва от време на време от бяс сатанин.

Убеждението на свещенство и народ при въпросните сбирки всеки четвъртък за прословутите "Киприанови молитви" е, че са за разваляне на магии. Независимо от текста, който се чете, хората отиват с особен душевен настрой и явно съприкосновение с бесовската сила. Народът ни е изрекъл в своята мъдрост: "Ела, вълко, изяж ме"

Бих оправдал евентулните молебни, които не са твърде популярни в България. Благочестивите руснаци употребяват най-често този вид богослужебно молитвословие. Намирам го за най-приемливата форма във всички обстоятелства. Сърцевината на молебена е канонът. При имен ден, благочестивите християни би трябвало да не си правят курбани, а да отслужат молебен към своя Небесен покровител. Молебното пение към Св. Богородица ни е известно като "Параклис". При храмов празник би трябвало водосветите да са съпроводени с изчитането и канона на светеца покровител на храма, а не по най-бързата процедура да се обае курбана и да се юрне народът да яде, да яде, да яде.

В този контекст, бих си позволил да споделя, че лично аз бих отслужил молебно пение към св.св Киприан и Юстина и без никакви мистериозни въображения за гонене на бесове или поканването им да обсебят онези, които са склонни към такъв род духовни операции.

Отново споделям убеждението си, че преди да се предприеме развалянето на магия, свещеникът трябва да намери достатъчно време за да изслуша тревогите на своите пасоми и да прецени дали в конкретния случай може да става реч за нещо необичайно или с други думи казано - бесовско нападение.

Бесовските нападения са реалност, както и магиите, които в своята същност са бесовско напращане или вредене на ближни и далечни с изрично изпросената бесовска сила.

Често пъти ние ставаме жертва на собствените си грехове. По-лесно е да прехвърлим собствената си отговорност, заглушавайки съвестта си, със самовнушението, че някой ни е направил магия. Все някой ни е виновен и почти никога не търсим личния си дял, довел ни в трудното положение.

Спомням си когато бях млад игумен на манастир, дочувам от кабинета си, че на чердака се води разговор между студента помощник (сегашен богослов и столичен свещеник) и някаква християнка. Последната търсеше най-стария монах в манастира. За нещастие, аз бях сам. Студентът я уговори да се обхрне към мен и започнахме събеседването за семейното им нещастие. Жената беше убедена, че им е направена магия. Внучето й било болно от неизлечима болест, а снаха й не можела да има други деца.

Верен на своя принцип да се търси личен дял вина, предложих й да поразмисли дали съвестта й не я изобличава за някакъв особен грях, неизпхлнен обет, каквито хората най-лекомислено дават и се заричат за какво ли не.

Тя се разплака и си спомни една лекомислена нейна постъпка. Години наред нямала деца и дала обет, че ако й се роди дете, ще го посвети да служи на Бога като свещеник или монах.

Въпросът е защо самата тя не е обещала след като си отгледа детето да стане монахиня, а обрича детето си, лишавайки го от свободата, която Бог дава на всеки човек?!

Никаква магия за разваляне, а усилено покаяние е нужно!

Имах друг случай, когато доста интелигентно семейство дойде при мен и ми каза, че владиката ги изпратил. Аз се усъмних, но си рекох, че ще да е твърде тежък случай. Жената плачеше и казваше, че цялото им семейство е преследвано на сън от жена без глава, която се заканва. Опитах се да заговоря за внушение, но жената твърдеше и нямаше никаква причина да не й вярвам. Тя твърдеше, че хора, които помежду си не са говорили за този страшен сън, си го споделят при разговор и за ужас на всички, той е идентичен.

Случаят ми се стори твърде необичаен и всяващ ужас. запитах дали пък някакъв тежък грях, свързан с някакъв труп или покойник не е сторен. Тогава жената се разрида и сподели, че когато дъщеря им следвала медицина, съпругът й отишъл в гробищата и отровил един череп. После не помнят къде са хвърлили черепа.

Не можех да твърдя, че има самовнушение, защото семейството свидетелства, че дори семейството на зет им сънува жената и тя се заканва на детето (внучето).

За мен беше ясно, че няма никаква магия, че има личен дял и Бог допуска изпитанието за да разбуди приспани съвести. Хората, вместо да предприемат усърдно покаяние за поруганието с човешкия череп, търсят да им се чете особена молитва за да се освободят от кошмара.

Убеден съм, че сред стотиците отиващи да им четат т.н. "Киприанови молитви" ще да има действително страдащи и вързани с веригите на греховете души. Никакви Киприанови молитви няма да ги освободят от личните им грехове, освен покаяние, усилено покаяние и духовна трезвост. С тези Киприанови очитания, дори и да нямат бесовско обсебване, могат да станат свърталище на легион бесове.

Христос е казал недвусмислено ясно как се гони този род. Всеки, мислещ си да е в Евангелската истина, би трябвало да прибягва към поста и усилената покайна молитва, взимайки пример от св. цар Давид и укрепи душевните си и телесни сили възможно по-често със Светите Христови Тайни - Причастието.

Колкото до мен, когато служех, отслужвал съм само 3-4 пъти молитвеното последование, известно ни като "Василиеви молитви", но всякога пред самото начало на св. Литургия. Не бих дръзнал да се изложа на лекомислена опасност без благодатната защита на Причастието. При последното четене усетих невероятно напрежение и едва не паднах на земята от своеобразно задушаване. Тогава реших това да бъде последното ми четене. За себе си бях убеден, че лицето ще да е действително жертва на някакво напращане, за което ми беше разказало в изповед. Нищо не й казах за своите усещания за да не всея страх. След два дни въпросната жена се върна от Швейцария за да ми разкаже, че едва не е припаднала по време на молитвеното последование и пристигайки у дома си са станали невероятни неща. Такива случаи са рядкост. Съприкосновението с бесовските сили е твърде опасно и добросъвестните свещеници, които често четат такива последования, вероятно ще да са забелязали в последствие особено напрежение. С огъня шега не бива. остава само съжалението, че пастирството ни е засилено да чете за щяло и нещяло и не намира време да помага реално с душеспасително събеседване и ограмотяване.