Аз искам.....

Ето такова ежедневие:

Сутрин, когато се събудя -
- да усетя мириса на топло и ароматно кафе,
- да чуя едно бодро "Добро утро, любов моя! Как спа?",
- да закуся заедно с един усмихнат и щастлив човек до себе си,
- да тръгнем за работа, след като сме си пожелали "Лек и успешен ден!" и сме се разделили с целувка.

През деня,
- да получа смс или тел.обаждане, от които да разбера, че липсвам на човека до себе си.

Вечер, да се прибера и
- да приготвя/им вкусна вечеря,
- да изпием по чаша вино и до като вечеряме да си разкажем най-смешните, важни или трудни моменти от деня,
- да гледаме заедно хубав филм/предаване,
- да заспим гушнати и с чувство за сигурност, което ни дава човека да нас.

(За зевзеците - страстният и добър секс се разбира от само себе си където, когато и както си поискаме.)

Та, въпросът е какво трябва да дадеш/направиш, за да имаш и най-вече да задържиш всичко това?

Защото това, което е описано по-горе е характерно за новите връзки и с времето целувките се разреждат, разговорите се заменят с "УМОРЕН/А СЪМ" и се свеждат до дебати за проблемите в семейството.

Е, къде е ключа от бараката?



Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре

кво се чешеш по клубовете?
това са елементарни нещица за искане

Да, елементарни са и повечето от нас тук ги имат.

Въпросът е защо не могат да останат свежи и истински след годините, които сме изживели заедно.

И защо се налага след няколко години да казваме - Искам тръпка, нещо свежо...... и т.н.

Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре

Ти да си чула приказка, в която се казва кво става след "три дни яли, пили и се веселили" /на сватбата/

Ключът от бараката е да не живеете заедно

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Абе, верно какво става след 3 дни ядене, пиене и веселие?

Мухмурлук?....... и още нещо, ама какво?

Живей добре днес, не съжалявай за вчера, но мисли за утре

зелевата чурба я раздаваме новамбър, за изтрез,
малко ти е ....... състоянието
ние си стоим тука, и чакаме на кириз
............
котка

затова губиш ключа от палатката ... ... аз например не обичам да заспивам гушната в някого... да го гушкам известно време - да - особено, ако ми е доставил специфични удоволствия, но си обичам да си заспивам сама... изобщо, обичам да обичам, но да си запазвам дистанцията и личното пространство... и аз искам да имам една 50 годишнина от сватбата, и все още да обичам човека, когото съм обичала през всичките тези години, ОБАЧЕ, времената , в които живеем са лоши... и трудни, хората се овълчиха, морал няма - никакъв! И, битовизмите убиват романтиката, от една страна, от друга - секса вече е начин на Живот, а не отношение, та е нормално всеки да може да си го намери на всяка крачка... и, като събереш две и две, неминуемо става четири ...

Много поетично започва деня на това хипотетично семейство,което е още в меден месец сигурно...
Кафе,добро утро,мляс-мляс и айде на работа.....

Прибират се заедно или пък жената дори и по -късно от мъжа,но в тук посочения сценарий и се пада тя да направи вечерята...
Той си я чака защото тя така му е обещана априори.(Може да чете вестник или да почива в това време или най-много да хваща за задника готвачката)
Една вечеря отнема време,за пазаруването,за правенето и ,за измиване на всичко изцапано,което се е употребило в нея.Ако има миялна машина,ОК,но ако няма?!...
Продължавам да си представям...
Порядъчно натумбени от прекрасната вечеря(ако е улучен вкуса на гладния мъж обаче) и леко разложени от виното, дилемата е -тая маса да се прибере ли или да се остави като на Бъдни вечер за благополучие на дома.
Защото следва задължителната програма -гушкане и качествен секс.

И следващата сутрин,когато някой трябва да е станал по-рано от другия за да разчисти следите на вечерното пиршество за да има място за ново довечера.
Този някой от двамата е винаги този,който не може да трае и лежи като знае,че идилията си е идилия,но работата си е работа.
.
И започва да се трупа точно тоя рефрен УМОРЕНА СЪМ, защото в горепредложения списък точно това не е уточнено.
Кой ще прави прозаичните неща в делника ни,как ще бъдат разпределяни и кой ще е потърпевшия в цялата тая розова приказка?!

Иначе всички нормални хора точно така го желаят брака като теб.

А ключа за бараката,Савана, е в това,че всеки си представя предимно поезия и лично свое удобство.Точно там мечтата катастрофира при първия УМОРЕН завой.

Мчи аз кво казах??? Таз идилия е възможна само при любовници, които се виждат отвреме-навреме и полагат усилия да забравят за ежедневната лудница.

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Гив ми файв!
Умнички сме ние с тебе и ги разбираме нещата!
Ей,затова баш така си го живея животеца....Дори няколко дни да сме само заедно до следващия път с моето идилично другарче пак се издразвам и ми идва нагорно...
А всеки ден,ден след ден?!.....
Мерси!По тая пътека минах.

Не мога да ви разбера? Защо го изкарвате толкова невъзможно, Саване не ми звучи като да иска невъзможни неща.
Сега какво, ще ме убеждавате, че вие не се целувате, не говорите и не готвите с половинките си ли? Защото тя точно това написа.
Аз мога да кажа, че с изключение на сутрешния проект, другото си го имам (е, когато той не е някъде по работа или има натоварена програма вечер, разбира се). А сутрешното го нямам просто, защото той става доста преди мен и ако ме събуди да ме пита как съм спала, със сигурност отговорът няма да му хареса. Но пък винаги ме целува преди да тръгне и това е от както сме заедно - вече две години и половина. Закон божи - който излиза първи винаги преди да отвори вратата целува другия.

Блогът ми

деца включени ли са?

Иначе като цяло не е невъзможно!/личен опит!/

Но ако има и още киндер Дзверове))...става съвсем идилично

Хеле пък ако са бебета Дето врещят посред нощ за кърмене

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Защото мило момиче,сигурно съм по-стара,по уморена от теб от живота и по-препатила просто...Затова съм с моя грозен поглед(опит) към нещата.А може и да съм просто чешит,но за мен тоя сценарий е захаросан от всякъде.
Или бих го приела единствено като реален при наличие на домашна помощница...Но съм средностатистическа българска единица без екстри в период на глобална криза.Тоест....бач до дупка,финанси не еквивалентни на първото и прочие следствия от това...
Другарчето,...то е от ония мъже мечта,които съм искала в предишни блянове.
Но пак го искам по тоя начин живота си,като Салвадор Дали и Гала-всеки в замъка си!
Много държа да те поздравя с едно стихотворение на Д.Дамянов задето ти убивам оптимизма!Не ми обръщай внимание впрочем....това е моята гледна точка само!
Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти до себе си,
щом искаш да съм влюбена.
Eх, вярно е - далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твоя аз - далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Ти за мен мечта си остани за цял живот!
Може би единствено така докрай ще бъдеш с мен...
Без мечти какво са нашите дни, какво е любовта -
целият живот е от мечти роден.

Дори една мадона от Рембранд,
погледната от близичко, е грозна
и целият й гений и талант е
в нейната далечна грациозност.

Дори земята - таз околовръст,
която отдалече - рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст,
пръст, в която ний ще легнем с тебе

Не ми убиваш оптимизма. Нито успяваш да ме убедиш
Все пак твърде, че преувеличавате. Савана не каза, че иска всяка сутрин да я буди с целувка и роза в ръка, вечер да й декламира стихове на лунна светлина и да обсъждат всеки ден световния мир или Киркегор в оригинал. Нито да правят любов в копримени чаршафи, да вечерят в ресторанти и цигулар да й свири на уше. Ето това вече би било прекалено и захаросано.
Тя каза просто - сутрин да не се бутаме един друг и да се разминаваме студено като израелски и германски министри на конференция на ООН, а просто да се усмихнем един на друг и да си кажем по една мила дума. Та, питам аз, кой от вас не си казва нищо мило сутрин, ами само се мръщи на другия? Колко време отнема и какво струва една целувка на довиждане и какво за бога има глобалната криза с това да се наведеш и прилепиш устните си към тези на партньора (езикът си остава отделна екстра).
Или колко от вас не получават поне един мил смс през деня от другия? Какво захаросано има пък в това? Аз лично, ако получавам ката час сигурно бих изплакала, че ме тормози, но ако не получа поне един, писвам, че ме забравя. Нищо не струва - сега предложения за безплатни разговори и смс-и бол и дори да няма кой знае какво да си кажете, си е жест за всяка жена. Четох една статия от водеща семейна психоложка, която дори препоръчва да се поддръжа контакт м/у двойката на всеки 4 часа.
Нито е толкова невъзможно да се съберете заедно вечер, за да сготвите. Всеки готви - айде някой да пробва да ме обори за това - повечето хора се прибират по едно време от работа. Не виждам нищо захаросано в желанието вместо благоверният да се тръшне пред телевизора с ракия и салата, да дойде при мен, да готви с мен или просто дае там, за да си говорим докато аз приготвям храната.
Та ей затова, защото реално тя не иска нищо нереално не мога да се съглася, че е захаросано и прекалено.

Блогът ми

това


Споделете!

Не преувеличаваме нито ние ,нито Савана.
Може да звучим крайно всяка една за друга,но имало е период в живота ми,когато съм мислела точно така и съм го живяла точно по тия правила.
Пак е нямало копринени или сатенени чаршафи,томче от Ясперс(ако ще се опираме на философи) примерно на нощното шкафче дискутирано бурно преди лягане,но ресторанти и рози е имало понякога.
Целувката не е по-различна по време на криза или извън,желанието за целувка е ощетено от други фактори.
Но колкото повече аргументи вадим, толкова повече се опитваме най-вече себе си да убедим в правотата си.
Ако тоя сценарий,който бе описан по горе е реалност докрай, а не само фалстарт към истинския живот защо би имало толкова разведени двойки?!
Никой не се жени с идеята да се развежда,нали?
Всеки има в главата си подобен проектоустав или проектоплан на семейството.
А ние сме тук именно защото нещо е скапало идеята,поне аз съм разведена и от клавиатурата пише опитът ми...
Ти си щастлива в твоя модел на съжителство,аз съм не по-малко щастлива в своя си.
И е наистина доказано научно,че най-добре се спи сам!

Защо реши, че убеждавам пък себе си в правотата си, спорейки с теб? Няма такова нещо, аз знам, че съм права, защото го живея и съм в него. Чета мнение, което не мога да приема и излагам аргументите си. Нито повече, нито по-малко.
Има толкова разделени двойки именно защото този сценарий не се "изпълнява" всеки ден. Да, да, глобалната криза, озоновата дупка, инфлацията в Мозамбил, пиратите в Сомалия, все много основателни причини да се оправдае нежеланието да се поддържа жива една връзка. Защото бракът не е даденост - хоп, вземаш го и го слагаш на полицата, а той като Гутенбергова Библия издържа без проблем пет века. В София има болница на богат японец, който някога е бил много беден. И запитан как тогава има двайсет деца, отговаря: "бяхме бедни, нямахме какво друго да правим".
Яд ме е не на теб - извинява, ако ти звуча по-бурно, ти си имаш своите основания и аз го приемам. Яд ме е на онези, които нямат такива, но се оставят на мързела, а мързелът убива - тялото, душата, брака... Най-лесно е да кажеш, че това е твърде захаросано и невъзможно и дори да не се стараеш. А не се ли стараеш, стигаш до този клуб.

Блогът ми

Много си крайна /това вече съм го забелязала и не въпреки това те харесвам/ и не си права, но нямам твоя хъс и /явно/ време, да споря... Особено с последното изречение...

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Ок, приемам,че ти си права?
Защо тогава ти си в този клуб?Извинявам се,че нямам време,но ще продължим по-обстойно друг път.
Успех !