Петъчно

Както обикновенно в петък следобед тук се мълчи и всеки си пази думите все едно са по пет лева парчето. Намерих на един хард диск записани разни смешки от сайта на Елия отпреди доста години когато лесбийките все още не воюваха така устремно за правата си а имаха и време за смях. Юзърката се казваше SiberiA а това и беше сигнатурата:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Очите ми флиртуват с мрака
The only people you need in your life are the ones that prove they need you in theirs
(\__/)
(='.'=)
('')_('')
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мисля си че в борбата за правда (кой както я разбира не визирам само лесбийките) много хора загубиха много от човешкото в себе си. Това огънче което свети вътре и прави от няколкото десетки килограма месо и кокали човешко същество. Такъв е живота какво да го правиш. Като се сещам се пускам по някоя смешка. А сега използвам случая да поздравя чичовците които нямам лелите които им правят компания и моята добра позната Майна си Райна която отдавна ме чака да и отида на гости.


Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Леко напомня на "Добри поличби" на Тери Пратчет и Нийл Геймън.

--
Communication breakdown, it's always the same

в събота имах трудов ден в чистене, местене на мебели, боядисване и тн
и вечерта се разплувам доволен и уморен с няколко бири през ТВ и след няколко минути се звъни на вратата, орварям и няколко дежа с маски и плахи опити да ме изпашат, казват че били били за Хелоуин и аз ги гледам като отровен и ги питам какво се очаква от мен да направя а те да им дам сладки, обяснявам им че в къши има саммо бира и те ме гледат все едно съм им дал сладки с марихуана и после си тръгнаха с наведена глава
всъщност каква е идеята и какво се прави ?

една яка форосесия и още по яки коментари тук

Това е положението - свиквай

на детски мечти Да им беше дал по 5 лева да се почерпят Не знам каква е идеята аз за тая цел се бях снабдил с една кошничка с марципанчета ама никой не дойде де ме плаши. То по-скоро аз съм наплашил хората във входа По едно време излязох и ги дадох на едни дечица откраднали явно чаршафите от в къщи. Криза е. Да свикват на марципанчета

Я, раб божий Васильев Дмитрий Михайлович, на 30-й минуте управления басурманской самодвижущейся повозкою Мазда 323, будучи одержим бесом высокомерия, впал в грех нарушения заповедей дорожного движения.
На перекрестке улиц Просвещения и Энгельса (да будет проклят этот антихрист!) я, пренебрегши тем, что семафор червленный свет показывает, при повороте не пропустил пешехода - отрока с божей тварью псом Тузиком.
Тузик, одержимый праведным гневом на басурманскую мою повозку, начал лаяти и под колеса мне бросился. Обуянный жалостию ко всякой твари божией я применил экстренное торможение.
В тот момент отроковица на повозке богомерзкой Хьёндай Гетц совершала маневр перестроения за мною, в результате из-за моего экстренного торможения совершила наезд в мою телегу сзади (схема и список повреждений прилагается).
От удара повозка моя продвинулась вперед и задавила Тузика нахрен. От полученных повреждений тварь божия Тузик преставилась на месте.
Признавая за собой грех нарушения пп.1.3 и 1.5 Заповедей готов понести епитимью.
В порче же повозок виновным себя не признаю, поелику отроковица не соблюдала дистанцию, законом нам данную, и вообще бабой неразумной является.

е интересно нещо. например за пред мацките е супер да си мрачен бираджия. обаче децата вероятно са очаквали някакъв празничен дух и, в тая връзка - бонбони.

иначе - тръгнеш ли да търсиш причина за празниците можеш да изпаднеш в няколко крайности - например 1. да си ревностен привърженик на традицията и да съобразяваш всичко с това, 2. да отричаш всичко ей така, принципно, 3. да изкупонясаш, без да те интересува що точно. не претендирам за изчерпателност с което.

__________________
- все е хубаво.

онази вечер се опитвах да се сетя какво казват децата, като им отвориш вратата. аз се изнизах от блока, точно докато голяма група маскирани дечица чакаха асансьора на партера. гледах "смешни хора". не е лош филм. ако ти се слушат цинични смешки, например.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

че като са погледнали все едно са им дали сладки с марихуана, няма по-празничен дух от това нямаше да се изненадам, ако децата бяха споделили бирите.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

красиво :) на такова място ми се ходи винаги :)
[линк]

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"