каква субстанция?
8 отговора
0 прегледа
каква субстанция?
Имам въпрос за тези от вас, които са използвали нещо за тотално притъпяване на емоциите. Напоследък сутиацията ми налага, да съм тотално хладнокръвен и лицемерен. Справях се така доста време, но вече губя равновесие за това търся нещо което да ми помогне. Цената, токсичността и тн. нямат значение, само да не е прекалено трудно за намиране. Моля всеки разубеждаващ доброброжелател да си спести мнението.
Re: каква субстанция?
За притъпяване на емоциите адекватна работа вършат само успокоителните. Обаче ако ще пиеш Диазепам, Ривотрил или някой друг дългодействащ бензодиазепин, като изпиеш едно хапче, трябва да изчакаш минимум 15 дни и след това чак може да пиеш пак. Нарушиш ли това правило те чака най-големия кошмар в целия ти живот.
Най-добре пий краткодействащи бензодиазепини, като Xanax, Oxazepam, Temazepam или Lexotan, тях можеш да ги пиеш по-често.
Ако смесиш Xanax или Rivotril с алкохол ставаш напълно неконтролируем, това да го знаеш. А, относно въпроса ти дали ще си смачкан - ако си притеснен преди да пиеш успокоителни, те само ще те успокоят и няма да си смачкан, но ако си спокоен и ги пиеш ще ти се доспи много и ще се чувстваш уморен.
Ако имаш още въпроси питай, но не действай на сляпо, защото някои успокоителни са изключително опасни.
------------------------------------------
Най-добре пий краткодействащи бензодиазепини, като Xanax, Oxazepam, Temazepam или Lexotan, тях можеш да ги пиеш по-често.
Ако смесиш Xanax или Rivotril с алкохол ставаш напълно неконтролируем, това да го знаеш. А, относно въпроса ти дали ще си смачкан - ако си притеснен преди да пиеш успокоителни, те само ще те успокоят и няма да си смачкан, но ако си спокоен и ги пиеш ще ти се доспи много и ще се чувстваш уморен.
Ако имаш още въпроси питай, но не действай на сляпо, защото някои успокоителни са изключително опасни.
------------------------------------------
Re: каква субстанция?
"...Напоследък ситуацията ми налага, да съм тотално хладнокръвен и лицемерен.."
Хм,много интересно....
Наистина не смея да спекулирам в представите си какво може да бъде това нещо,което да налага такова поведение от твоя страна....
Дали си принуден да се правиш на безчувствен заради някй друг,или за да предпазиш самия себе си от нещо или някой...(ето,почнах да спекулирам..)
Виж,oblivion,тъй като интерсът ми към "ситуацията "ти е огромен,клони към нездрав,много лесно бих могла да те излъжа и да ти кажа:
"..Ето сделка: кажи ми,сподели с мен-какво е това,което налага подобно екстремно решение от твоя страна,и аз ще ти дам отговора,който търсиш;ще те светна коя субстанция може да притъпи емоциите ти успешно..."
Ти,всъщност,вече получи някои варианти от останалите постове по-долу,то и без тях,сам можеш да се сетиш,че при коя да е психоактивна субстанция,или при комбинация от няколко,можеш да паднеш в състояние на безпаметност и да забравиш проблемите,но едва ли си толкова лековерен да мислиш,че едно хапче ще те прати във вечното блаженство.
Каквото и да вземеш-опият или халюциноген,рано или късно,ефекта му ще свърши (с изключение на леталния ефект,който никой не знае накъде ще отведе съзнанието ти).
И най-якото надрусване да изпиташ,и най-жестокия трип на света,всички тия неща си имат край,и това е отговора,който идва в момента,когато наркоманите се усещаме,че сме станали роби на нещо ужасно непостоянно-прекрасно,но безмилостно кратко.
Даже вероятно,след евнтуалното ти безпаметно надрусване,на сутринта сблъсъка с реалността,ще бъде още по-жесток,знам го от личен опит,а сигурно и не съм единствената.
Заради този горчив опит,през годините,доколкото е възможно да бъде инсталирано "контролно кранче" на потенциалните моменти на надрусване (всъщност Не! не е възможно!),може да се каже,че надрусването ми е носило истинско,пълно удовлетворение,не кога да е,а когато не съм имала някакви големи проблеми,на фона на които да се направя.Тогава,когато дрогата е просто подправка към обичайното ежедневие,тогава ефекта й,може да бъде приятен и позитивен за момента.
Но тогава,когато се друсаме,за да забравим проблема,за да удавим мъката,или да преглътнем по-лесно раздялата,смъртта или неуспеха,тогава тези неща,от които се крием зад дрогата,когато действието й отмине,ни погват с още по-голяма сила.
Тъпо е да търсиш начин за справяне с проблемите в дрогата,ми е мисълта!
Не че да друсаш за кеф,за да си по-интересен и общителен,да разгръщаш себе си напълно,е собено добра причина да го правиш,и това не е оправдание,но горното е меко казано глупаво,защото когато свърши ефекта това,от което си избягал преди,надрусвайки се, се връща като побеснял бумеранг,удвоил силата си на път към теб,с потенциал да ти отнесе главата.
По поста ти не мога точно да преценя дали някога си взимал някакви наркотици,но вярвам,че от повечето не си опитвал-нито от опиятите,водещи до зависимост,нито от психеделиците,който те отнасят надалеч...
И ако все пак си решил:
Последните,по мое мнение,вероятно биха били полезни,но със сигурност,не е задължително да опитваш.
Ако можеш да се чувстваш щастлив и пълен без тях,никой не е казал,че са задължитлни по пътя към себепознанието.
Но пък решиш ли да откриеш временна "почивка" от проблемите,в който живееш,опиятните субстанции са по-подходящи,стига да са с добро качество и доволно количество (което,само по себе си е малко вероятно за Сф и БГ въобще).
Каквото и дрога да избереш да опиташ,помни,че всяко пътуване си има край! Но при халюциногените,се завръщаш с нещо,преживявания отвъд представите ни,невъобразими комбинации от неща,и... дотам.
Остава ти спомена,който да разказваш в някоя от темите тук,във форума.
Но при опиятите-при хероина например,пътуването ти е харесало,и скоро разбираш,че не ти струва почти нищо ,за да го предприемеш отново..някакви си 10 кинта..20 кинта...и пътуваш,пътуваш..проблемите остават назад...ставаш безчувствен,точно както го искаше.
(Макар,че е абсурдно да се лансира идеята,че хероиновите/опиятните наркомани нямат чувства,притъпили са емоциите..това са глупости...напротив-като всички останали хора са...даже и по-чувствителни в някои отношения.)
И така,докато не се окажеш на място,по-кошмарно и от това,от което се опитваше да избягаш.Това място се нарича ЗАВИСИМОСТ...
Тогава чак ще оцениш,че е могло да опиташ да се справиш и без да търсиш помощ в наркотиците.
Могло е изобщо да избереш друг път да се справиш-дори и не този да се правиш на безразличен....
оф,Господи,още и не ми идва на ум на кого му е притрябвало да прави такова нещо....
Но ти си знаеш най-добре....
Може и всичко написано до тук да не се отнесе до теб,възмоно е да опиташ един път и да не ти хареса,но такива като теб,които търсят и намират мнимо спасение от проблемите си, в дрогата са стотици хиляди,малка е вероятността ти да си изключение....
Поежелавам ти успех,да откриеш силата в себе си и да зарежеш това да се правиш насила на безчувствен...ще пречупиш нещо в себе си и може и да съжаляваш след време...
А и си губиш ценното време с тия тъпи игри на ума....
Виж,oblivion,ако не съм те обидила с нещо,и ако мислиш,че можеш да задоволиш интереса ми към теб и твоя случай,заповядай-пиши ми на лични бележки.Ако имаш желание и муза.Ще се радвам.
поздрави от мен
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
Хм,много интересно....
Наистина не смея да спекулирам в представите си какво може да бъде това нещо,което да налага такова поведение от твоя страна....
Дали си принуден да се правиш на безчувствен заради някй друг,или за да предпазиш самия себе си от нещо или някой...(ето,почнах да спекулирам..)
Виж,oblivion,тъй като интерсът ми към "ситуацията "ти е огромен,клони към нездрав,много лесно бих могла да те излъжа и да ти кажа:
"..Ето сделка: кажи ми,сподели с мен-какво е това,което налага подобно екстремно решение от твоя страна,и аз ще ти дам отговора,който търсиш;ще те светна коя субстанция може да притъпи емоциите ти успешно..."
Ти,всъщност,вече получи някои варианти от останалите постове по-долу,то и без тях,сам можеш да се сетиш,че при коя да е психоактивна субстанция,или при комбинация от няколко,можеш да паднеш в състояние на безпаметност и да забравиш проблемите,но едва ли си толкова лековерен да мислиш,че едно хапче ще те прати във вечното блаженство.
Каквото и да вземеш-опият или халюциноген,рано или късно,ефекта му ще свърши (с изключение на леталния ефект,който никой не знае накъде ще отведе съзнанието ти).
И най-якото надрусване да изпиташ,и най-жестокия трип на света,всички тия неща си имат край,и това е отговора,който идва в момента,когато наркоманите се усещаме,че сме станали роби на нещо ужасно непостоянно-прекрасно,но безмилостно кратко.
Даже вероятно,след евнтуалното ти безпаметно надрусване,на сутринта сблъсъка с реалността,ще бъде още по-жесток,знам го от личен опит,а сигурно и не съм единствената.
Заради този горчив опит,през годините,доколкото е възможно да бъде инсталирано "контролно кранче" на потенциалните моменти на надрусване (всъщност Не! не е възможно!),може да се каже,че надрусването ми е носило истинско,пълно удовлетворение,не кога да е,а когато не съм имала някакви големи проблеми,на фона на които да се направя.Тогава,когато дрогата е просто подправка към обичайното ежедневие,тогава ефекта й,може да бъде приятен и позитивен за момента.
Но тогава,когато се друсаме,за да забравим проблема,за да удавим мъката,или да преглътнем по-лесно раздялата,смъртта или неуспеха,тогава тези неща,от които се крием зад дрогата,когато действието й отмине,ни погват с още по-голяма сила.
Тъпо е да търсиш начин за справяне с проблемите в дрогата,ми е мисълта!
Не че да друсаш за кеф,за да си по-интересен и общителен,да разгръщаш себе си напълно,е собено добра причина да го правиш,и това не е оправдание,но горното е меко казано глупаво,защото когато свърши ефекта това,от което си избягал преди,надрусвайки се, се връща като побеснял бумеранг,удвоил силата си на път към теб,с потенциал да ти отнесе главата.
По поста ти не мога точно да преценя дали някога си взимал някакви наркотици,но вярвам,че от повечето не си опитвал-нито от опиятите,водещи до зависимост,нито от психеделиците,който те отнасят надалеч...
И ако все пак си решил:
Последните,по мое мнение,вероятно биха били полезни,но със сигурност,не е задължително да опитваш.
Ако можеш да се чувстваш щастлив и пълен без тях,никой не е казал,че са задължитлни по пътя към себепознанието.
Но пък решиш ли да откриеш временна "почивка" от проблемите,в който живееш,опиятните субстанции са по-подходящи,стига да са с добро качество и доволно количество (което,само по себе си е малко вероятно за Сф и БГ въобще).
Каквото и дрога да избереш да опиташ,помни,че всяко пътуване си има край! Но при халюциногените,се завръщаш с нещо,преживявания отвъд представите ни,невъобразими комбинации от неща,и... дотам.
Остава ти спомена,който да разказваш в някоя от темите тук,във форума.
Но при опиятите-при хероина например,пътуването ти е харесало,и скоро разбираш,че не ти струва почти нищо ,за да го предприемеш отново..някакви си 10 кинта..20 кинта...и пътуваш,пътуваш..проблемите остават назад...ставаш безчувствен,точно както го искаше.
(Макар,че е абсурдно да се лансира идеята,че хероиновите/опиятните наркомани нямат чувства,притъпили са емоциите..това са глупости...напротив-като всички останали хора са...даже и по-чувствителни в някои отношения.)
И така,докато не се окажеш на място,по-кошмарно и от това,от което се опитваше да избягаш.Това място се нарича ЗАВИСИМОСТ...
Тогава чак ще оцениш,че е могло да опиташ да се справиш и без да търсиш помощ в наркотиците.
Могло е изобщо да избереш друг път да се справиш-дори и не този да се правиш на безразличен....
оф,Господи,още и не ми идва на ум на кого му е притрябвало да прави такова нещо....
Но ти си знаеш най-добре....
Може и всичко написано до тук да не се отнесе до теб,възмоно е да опиташ един път и да не ти хареса,но такива като теб,които търсят и намират мнимо спасение от проблемите си, в дрогата са стотици хиляди,малка е вероятността ти да си изключение....
Поежелавам ти успех,да откриеш силата в себе си и да зарежеш това да се правиш насила на безчувствен...ще пречупиш нещо в себе си и може и да съжаляваш след време...
А и си губиш ценното време с тия тъпи игри на ума....
Виж,oblivion,ако не съм те обидила с нещо,и ако мислиш,че можеш да задоволиш интереса ми към теб и твоя случай,заповядай-пиши ми на лични бележки.Ако имаш желание и муза.Ще се радвам.
поздрави от мен
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
в отговор на psyromantic
#7
Re: каква субстанция?
благодаря на всички за отговорите (:
мила psyromantic, незнам защо "ситуацията" ми предизвиква силен интерес у теб. няма нищо интересно. вписвам се в стереотипа на роботизирания работещ измъчен човек. трябва да бъда добре фукционираща машина
тъй като не мога да живея така и поех много рискове. в момента имам много динамично ежедневие и големи отговорности.(не,че всички нямаме) имам доста голям проблем с контролирането на емоциите и чувствата си, винаги съм смятал, че имам здрав разум и добър самоконтрол, но вече не съм сигурен в това. минавам през период в който имам доста опънати отношения с хора, някои близки други не. понякога мога да бъда доста хладнокръвен и да взимам правилното решение, но в един момент някаква емоция надделява и аз полудявам и правя някаква огромна грешка. доста съм луд. надявам се скоро да се отърва от тази сутуация, все пак ние сами си си контолираме съдбата. дерайлирането от релсите не винаги е деструктивно, може пък да се окаже доста креативно.
извинявам се за ревливия негативен и егоцентричен пост
мир, любов и мощна психаделия
мила psyromantic, незнам защо "ситуацията" ми предизвиква силен интерес у теб. няма нищо интересно. вписвам се в стереотипа на роботизирания работещ измъчен човек. трябва да бъда добре фукционираща машина
тъй като не мога да живея така и поех много рискове. в момента имам много динамично ежедневие и големи отговорности.(не,че всички нямаме) имам доста голям проблем с контролирането на емоциите и чувствата си, винаги съм смятал, че имам здрав разум и добър самоконтрол, но вече не съм сигурен в това. минавам през период в който имам доста опънати отношения с хора, някои близки други не. понякога мога да бъда доста хладнокръвен и да взимам правилното решение, но в един момент някаква емоция надделява и аз полудявам и правя някаква огромна грешка. доста съм луд. надявам се скоро да се отърва от тази сутуация, все пак ние сами си си контолираме съдбата. дерайлирането от релсите не винаги е деструктивно, може пък да се окаже доста креативно.
извинявам се за ревливия негативен и егоцентричен пост
мир, любов и мощна психаделия
...до oblivion...
Скъпи Обливиън,
много благодаря за това,че разказа на две-на три причината за решението ти да скипнеш кофти реалността с някаква субстанция.
Ти изглежда си много приятен човек,откровен си,за разлика от много хора,които проявяват скромност,считайки,че проблемите им са твърде банални и универсални,и не смятат за нужно да споделят.
Хиляди,милиони хора по света страдат от проблеми като криза на възрастта,депресия,тъга от раздяла или смърт,несподелена любов,недооценяване в работата,липса на поле за изява и т.н.
Но това,че те страдат от едно и също далеч не означава,че го изживяват по един и същи начин. Всеки сам за себе си знае през какво преминава и какви терзания ограбват съня му.
Ти,за разлика от мен,поне се опитваш да коригираш опънатите отношения с хората около теб,колкото и трудно да е това,и колкото и глупаво да е решението ти да изпуснеш парата с наркотици.
Аз не мога!Не мога да седя там,където вече са посяти семената на раздора,от опит знам,че хората имат склонност да се завъртат в спина на параноите и комплексите си,и веднъж даден повод за спор,трудно можем отново да бъдем добри познати и колеги.
Знам,че това ме лишава от шанса да започна нещо,което да остане стабилно във времето,но просто не мога да вирея в подобна среда.
Да ти кажа честно,не искам да те надъхвам излишно,но наистина и аз намерих спасение от кофтите взаимоотношения в работата посредством дрогата.Особено опиятите те отнасят толкова далеч от всикчо,че каквото и да ти се случва наоколо ти оставаш някак незасегнат.Не,че ставаш безчувствен,не,просто нещата не ти влизат толкова лично.Факт. Лошото идва после,когато се превърне в навик,а не дай си Боже, да те усетят колегите ти,става страшно-изкарват те по-черен и от дявола,а оттам до напускането е само една стъпка.
ПРОБЛЕМИТЕ САМО ПРИВИДНО СЕ РЕШАВАТ С ДРОГА,И ПИТАШ ЛИ ВСИЧКИ ТУК,ТЕ ЩЕ ТИ КАЖАТ СЪЩОТО!
За съжаление,скъпи Обливиън,тия облекчения са временни,и аз чак когато се записах на метадонова програма,и започнах да живея живота си отново що-годе нормално,разбрах,че на трезво имаме много повече потенциал да се справим с гаднярите,с ужасната комбинация от обстоятелства,която ни е налегнала,стига,разбира се,да намерим мотивация за това.
Ти вероятно държиш на работата си,но ако не държиш,и тя ти носи само разочарование и проблеми,най-добре потърси другаде щастието.Не винаги да избягаш е признак на слабост.Според мен е много тъпа пропаганда идеята,че човек трябва да остане и да се бори,да се бори със зъби и нокти,за да задържи нещо,което му е втълпено,че си заслужава да задържи.Само ти си знаеш от какво имаш нужда.
Същото е и с любовта,ако имам проблеми с нея...Заслужава ли си да остана там,където не намирам взаимност,нежност и любов,само заради самата връзка,заради евентуалното общо дете,заради страха да не останем сами...?!Не!
В този случай толерирам просто да тръгнеш,да затвориш вратата след себе си,и да не се върнеш никога вече.Вън има цял един живот за живеене.
Живота,както го измислих оня ден,не е просто монета само с две страни.Ако не е тук,ще е там,ако не е сега,ще е по-късно.
Дълги години,докато пътувах,имах мото:Тук и Сега.4 години пращах на майка ми картички от различни кътчета от света,и винаги завършвах с тази фраза.И наистина си вярвах,а и пасваше на начина ми на живот.
Взимах всичко тук и сега,не отлагах за бъдещето,и много-много не се замислях за миналото.Бах щастлива..и даже да се считах за дълбокомислена и осъзната,вероятно ми е липсвало дълбочина,знам ли....но не съжалявам,естествено,за нищичко не съжалявам....
Сега,години по-късно,разбрах,че няма нищо лошо в това да почакаш малко.Спри!Не бързай!Намали!Светът няма да ми избяга и време за мечтите ми има....
Хах,казваш,че си луд;казваш:"доста съм луд"..Какво значи това?Коя е последната ти лудост? Нещо ми подсказва,че си слагаш запор на лудата същност,съобразяваш се с обстановката.И си трябва,предполагам...
Лично аз смятам,че всеки е свободен да прави каквото иска,стига да не пречи на другите.
Но има хора,които са шефове,преди време те са били никой,просто някой,подарили са им някакъв авторитет и сега спекулират с него,подтискат,обиждат,казват ти какъв да бъдеш,дишат ти въздуха...
Затова никога повече не искам да влизам в социалната система на работещите и работодателите.Вярно,не е кой знае какво да ти кажат,че черния ти лак за нокти не се връзва с обстановката (каква ти обстановка,става дума за магазинче за рамки за картини,кажи си просто,че не ти харесва),но пак е подтискане.И аз понеже не играя на дребно на следващия ден идвам без лак,но тогава пък друго не се връзва с идеите за света на шефа ми,който не различава Салвадор Дали от Джофра (!)-все пак е Ччовек на изкуството" би трябвало да може да види разликата,и да запомни....
О,Обливиън,пак започнах да се оплаквам.Няма-няма и току си го изкарам на света.Има прекалено много неща,с които хора,които не са с нищо повече от нас,дори са по-безинтересни и от една обелка от картоф,ни товарят да се съобразяваме,просто защото не се връзва с мирогледа им...и ми дотъпява много,но бягам (ето пак) от мисълта.
Искам да живея в свят,в който всеки да изразява себе си както му харесва и да няма съдии и свидетели,които да те сочат с пръст.Искам да живея в свят,в който всички да са добри...
Извинявай,ако не съм те разбрала,и че използвах поста ти като повод да споделя и аз каквото ме мъчи...
Пожелавам ти да намериш друго решение на проблема си,нещо друго,различно от опиятите...дано да ти светне крушката в друга посока.
Поздрави
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::