Представете си

Представете си,че обичате някого,знаете че и той ви обича/обичал истински,а вече сте го загубили безвъзвратно,поради собствените си грешки в миналото,поради моментна глупост,безхаберие,лъжи,изневери.... Грешки за които впоследствие сте съжалили хиляди пъти,но въпреки това сте загубили и най-малкият шанс да бъдете заедно отново. Нещо повече...и двамата имате свой собствен нов живот,което тотално изключва всички възможности за връщане назад,но същевременно не намирате сили и начин да прогоните този човек от съзнанието си. Живеете с мислите и чувствата за нея непрестанно и денем и нощем. Дори и времето е безсилно пред тях.Какво правите,тогава?

Нищо не правя, не съжалявам за неща, които са зад гърба ми

Eпа звънни й едно телефонче барем.

Носиш си кръста. Учиш се да живееш с мисълта за това, че си я изгубил. Можеш да разкажеш как се чувстваш на обекта на чувствата си, но без да предприемаш нищо повече.

Това и правя

Гледам си настоящият живот , присещамсе от време на време в някой момент...за няколко часа ми минава...каквото-било било))...даже по-добре, че не сме развалили магията с бракове и битовизми

Нищо което е красиво и градивно в духовен план не трябва да остава скрито и недоизказано !

Всеки проблем е замаскирана възможност

нито е скрито,нито е недоизказано,просто е безвъзвратно закъсняло

Продължаваме да си живеем новия живот.

Както съм казвала и друг път, едно "съжалявам" не оправя нещата. Все някога в живота всички трябва да осъзнаем, че всяка грешка си носи последствията и че само мама една е тази дето прощава до безкрай.
Сори, ама за мен това поведение е незряло. Или си мислеше, че ще се вееш до безкрай и някой безропотно ще те търпи и ще чака да се куртолисаш някой ден?

Hello, is it me you're looking for?

...но с усещането за нещо недовършено...еххх

абе добре че поне с възрастта се понаучава човек да подтиска донякъде нещата....карай...болна тема

Това е най-лесният изход,но можеш ли да настроиш душата си на друга вълна,да забраниш на сърцето си да обича.Ти знаеш ли как? Издай тайната,ако е така.

нЕма такъв начин...просто живееш с това...свиква се...въпросът е да го обърнеш на градивен елемент с времето))

Да,било е незряло поведение.Но впоследствие узряваш.Ако всеки се раждаше узрял,нямаше ли много бързо да повехне. Нали в това се крие красотата на цветята и всяко живо творение.в ръстежа,в цъвтежа.Извинявай,но строгостта тук е неуместна.

За какво е закъсняло ?!
Ти стенограф на времето ли си ?!

Никой не е наясно какво ще му се случи утре !
Планирането е за работата, живота се живее !

Всеки проблем е замаскирана възможност

Ами аз го нямам усещането за недовършено. Просто щото достатъчно дълго влачих нещата и имах време всичко да ми умре отвътре в резултат на много предателства, лъжи, фалшиви обещания.
И когато продължавам да получавам същото отношение, наред с хвалбата "къв чудесен съм стАнал", хич не ми се връща назад.

Hello, is it me you're looking for?

Дрън-дрън. Красиви думи, за да се оправдае нещо, което няма оправдание. Според закона това, че не го познаваш не те освобождава от наказание, ако го престъпиш. Колко узрял трябва да е човек, за да знае, че да изневери ще боли, че да нарани другия ще боли?
Цялото това ми звучи много егоистично. От всякъде. Въобще, защо да сме сигурни, че този, нараненият, който също има нов живот, все още обича? А може би на виновника само така му се иска. И сега какво, разбил е веднъж живота му, хайде да го разбие и разруши пак, като се върне ли? За мен това е егоизъм. Има непростими неща. Неща, за които се мисли, а не съжалява. И ако наистина е толкова виновен, единственото правилно нещо е да остави най-накрая другия на мира.

Блогът ми

Аз пък се съмнявам, че обичаш. Просто ти се връща някъде, където детските лигни са минавали и ти е вътрешно, че вече не минават, а трябва да порастнеш.
Сори, ама през прозорчето на моята камбанарийка не мога да ти съчувствам.
Вярно, че не знам подробности, но при тези - толкоз.

Hello, is it me you're looking for?

Опитал съм всичко,което позволява достойнството,съвестта ми.Не е помогнало.Неможеш да се бъркаш в личното пространство и в живота на някой,който сам не е поискал това.Когато върху двама души се изсипе един камион с помия,върви я чисти после.Когато са замесени и странични хора и бизнес,когато си изневерил,простили са ти,пак си изневерил,пак са ти простили...късно е.Като в онази песен"ужасно закъсня"

Отдавна съм се сбогувал с нещата,които са минавали.Не ми се връща за това,а и никъде няма да се връщам...просто обичам

Строгостта, мойто момче, си е много уместна. Проблема на днешното време е, че не сме достатъчно строги. Което аз като майка си отчитам като грешка. Щото от липса на навременна строгост и приучаване към наличието на последствия се стига до писания като твоето сега.
И хич не ми пробутвай някакви си цветя и красоти. Ако си оставиш цветето на тъмно и неполято, то ще умре. И тогава и дядо Боже нема да ти го съживи, пък ти си реди красиви баламосници.
Или може би убиеца може да каже просто "извинявай мило другарче, повече няма да убивам" и всичко ще е наред?
Пусни си клипчето от подписа на Finch и се замисли за необратимите неща, за това колко може да е дълга една секунда.

Като съм взела засилка, да ти дам едно примерче от преди таман 10 години. Синчето ми бебе на месец, перфектно, идеално, божествена искрица в памперс и ританки. Тръгнали сме мами до магазин, зяпаме вътре, децата навън в количките. Този ден имаше някакви внезапни ветрове, отникъде вихрушки страшни. На излизане от магазина виждам количката как лети и се обръща. Нямам спомен как съм я стигнала, как съм извадила бебето, как съм влязла в магазина. Имаше охлузено на челото, цялото лице и очите пълни с пясък и боклуци. Света спря да се върти в този миг, вярвай ми. Какво ми е било докато каже доктора след снимката, че нищо му няма, само аз си знам.
Ожуленото на челото му мина, одраната дръжка на количката и скъсания гюрук останаха да ми напомнят всеки ден, че за секунда може да стане непоправимо. Това е. Пък ти си съзрявай когато искаш.

Hello, is it me you're looking for?