Историята.

[матричен принтер]
Няколко седмици назад, малко преди един президент да получи Нобелова (но няма да кажем за какво) награда, петък, късен следобед, точният час ще запазим в тайна...
[/матричен принтер]

Президентът О'Дама седеше зад бюрото си в кръглия кабинет и четеше любимата си в последните дни книга. Този речник на съкращенията на АВе, колкото го забавляваше, толкова и го дразнеше. Особено го дразнеше мястото до което стигаше вече четвърти път, и все не можеше да разбере. И започваше да чете отначало, но нишката на повествованието все му се губеше.
-`Бах ма`а му! - изплъзнаха се отдавна забравените думички - И `кво пък значи това "Р. Овч."?!?!
Положи книгата на бюрото пред себе си и отправи уморения си взор към белите овални стени. Усмихна се. Видът на стените винаги извикваше у него усмивка. Спомни си как когато беше още малко негърче, се запозна с Бай Иван. Да, да, този същия Бай Иван! Дето Айрън Маргрет питаше: "Абе, кой е тоя, дето пее с Бай Иван на площад Свети Петър?". Припомни си как тогавашния шеф на СиАйЕй(Ехехехей), Едгар Грубер ги повика с Бай Иван при себе си и им даде много зелени пари да поставят подслушвателни устройства в кабинета на президента под прикритието на обикновена шпакловка... Как профукаха всичките пари в Лас Бегас, оставяйки кабинета завит с найлони и със заринат с натрошена мазилка под... Как после, в нощта преди крайния пусков срок, купиха няколко бутилки долнопробно уиски и Бай Иван му обеща да му покаже новата техника за шпакловане "Пияната мистрия"... Спомни си как ... всъщност спомни си, че по-нататък нищо не помни от нея вечер. Но сутринта, като се събуди свит на кравайче около кофата с втвърдения вече разтвор, не можа да се ориентира веднага за посоките на света. Мина му мисълта, че тогава е присъствал на първото си историческо събитие - раждането на една легенда - Кръглия кабинет...
От унеса го извади звънът на червения телефон. "Мишел!" - сепна се О`Дама.
Но от слушалката прозвуча нисък, леко дрезгав от злоупотреба с алкохол, женски глас:
- Ало, господин О`Дама!
- Килъри! Колко пъти да ти казвам, да не ме търсиш по секретната линия! - той разпозна своята секретарка и бивша първа дама.
- Хюстън, имаме проблеми! - "Ех, като Брус Уилис го казах тоя път." - помисли си Килъри.
"Трябва да й спра видеото!" - помисли си президентът. А на глас каза:
- Мястото на срещата, да не се променя?
- Не не! Както винаги в болницата.
- Ааа...Оооо...Ъъъъ...?!? - мразеше ги тия засуканите думички!
- Голямо бяло здание, където лекуват болни.
- Ааа, да! Идвам.
Докато пътуваше в разкошната си лимузина, О`Дама си мислеше каква ли изненада му е приготвила този път секретарката. Може би секси бельо? Или пък беше изровила в интернет нова поза... Той обичаше да чука жената на предшественика си, в това имаше нещо жизнеутвърждаващо и действаше добре на егото му. Особено, когато в пристъп на нежност, тя му казваше "Потопи шоколадчето си в млякото!"... Макар че, непрекъснато го човъркаше съмнението, че бившата първа дама която мразеше пури, прави това само за да отмъсти на съпруга си...
Вратата на тайната стаичка в болницата "Куин Мери" му отвори самата Килари по сатенена нощничка. "Трябва да предложа на конгреса да въведем кринолините със закон." - помисли си при вида й държавният глава.
Той влезе с решителни стъпки в стаята с вече оправения разтегателен диван и започна да се съблича. Беше обещал на жена си Мишел да я води на прием и нямаше много време.
Но Килари застана пред него и с лек тласък го приземи на предварително подготвения фотьойл. Като бивша първа дама, тя знаеше че сериозните въпроси е по-добре да се обсъждат с един президент преди, а не след ...
- Господин президент, имаме проблеми с България! - в тона й имаше нещо от "Армагедон", нещо от "Война на световете"...
- Какви проблеми? Аз харесвам баварската бира! - нищо не можеше да изкара един президент от равновесие така, както директна заплаха към любимото питие.
- Не Бавария, България!
- Е, стига ма, Килари! - държавният мъж се беше разнежил - Пак ли почваш с конспирационните си теории? Те хората само един атентат на папата направиха, ти сега...
- Не, господин президент, ние го направихме, те само обраха лаврите. - прекъсна го секретарката. - Но този път проблемът е действително сериозен! Губим все повече агенти. Всичките до един са се регистрирали на един техен форум - ГЗС - и по цял ден пускат теми и коментират там. Положението е нетърпимо!
Президентът пое дълбоко въздух. Той самият четеше в ГЗС, но не смееше да си направи регистрация, тъй като жена му също редовно посещаваше това място. Прибра спадналия си инструмент, вдигна ципа на панталона си и, овладял треперенето на ръцете, сухо заповяда:
- Докладвай!
- За последните месеци около 90% от личния състав на отдела за интернет разузнаване се е регистрирал на форума и е пускал теми там. Ако си спомняте, ние създадохме този форум преди години, за да може да намалим популацията на българите, тъй като след случая "Бай Иван и Мерилин Монро" трябваше да се вземат спешни мерки. Целта беше да отклоним вниманието от самия секс, в посока говорене. За съжаление не се получи. Внедрихме най-добрите си агенти, но всъщност постигнахме обратния ефект. Ето например, почти цветните разкази на агентката Димо, вместо да потиснат либидото и отвратят от секса местното население, точно обратно - те почнаха да вземат идеи от нея! Операция "Далия.Найт", за която ползвахме агентка с цветен ник и не по-малко цветист език, също се провали. Вместо да разгони юзърите, тя ги сплоти и събра около себе си в твърдо ядро. Даже такива обещаващи да се превърнат в пример за другите юзери, като Джоли и Алиса. Накрая загубихме и самата Далия, въпреки предложенията, които й отправихме чрез друг агент за пътуване до диамантените мини в ЮАР. Подехме контроаперация, като изпратихме агента Демон, който с безпощадния си хладен ум и логика да унищожи Далия. Пълен провал, накрая станаха първи приятели. По наши данни в този клуб е внедрен агент на друго разузнаване - Разбирам. Опитите ни да я презавербуваме обаче не дадоха никакъв резултат. Повечето ни агенти след определен период от време прекаран в този клуб, или прекъсват контактите с нас, или направо преминават на страната на противника... - въпреки страхотня самоконтрол, разширените зеници издаваха паниката обхващаща бившата първа дама.
"Разстроена е. Няма да има шоколадче в мляко." - раздразнението амбицира президента:
- Добре де, а какво стана с Брейв? Той не можа ли да направи нещо? Далия не си ли падаше по него?
- Ами вие знаете, че под този ник се крие Смел Гипсов, а той откак започна да режисира филмите си сам, е извън нашия контрол. Освен това той такава фабрика за бебета е спретнал у дома си, че вече е тотално компрометиран за нашите цели.
- Имахме там някаква френска връзка...
- Французойка ли? - секретарката едва скриваше вълнението си, защото Французойка и беше любимка, - С Французойка стана нещо много страшно!
- Какво, да не са я набедили, че е съучастничка на Роман Полански? - блесна президентът със светските си познания.
- Не, господин президент, тя е влюбена! И подозираме, че това е работа на колегите от френските служби, става въпрос за някакъв фотограф...
- Мммда, неприятно... Не може да нямаме изход! - когато беше поставен натясно, абаносовият мъж беше много опасен - излъчваше такъв страх, че поразяваше всичко наоколо... - Добре, а какво стана с тазиии ... как беше ... Обстинаси? Майка й беше голям човек в тяхната страна, не може да няма някакво влияние!
- Тъжна история... - сълзите трептяха на клепачите на Килари - Разви маниакален шопинг синдром с пристратяване към Верту. Вследствие получи натрапчиви видения, че е на 47 години, нарече всички мъже във форума "психопати" и се наложи да я извадим от играта...
"Ше ми разправя Бойко, че той нямал материал в страната си. Мойто материал ли е?" - президента си даде сметка, че може би му е дошло време да понесе първото си поражение... А след всяко поражение, той много добре го знаеше, следваше наказание от Мишел... Тази мисъл го възбуди.
- Добре, нямаме ли никаква надежда?
- Всъщност имаме една, господин президент... Има един човек, чието име не съм достойна да произнеса... Един човек, в чийто ник сега са съсредоточени нашите надежди...
- Почакай, почакай! Нима говориш за ... - вълнението на президента растеше и заедно с това и възбудата му. Образувалата се палатка зарадва обиграното женско око на секретарката. - Нима говориш за Избрания?
- Да! Да! Да!
- Кеану Рийвс?!?!? Ама той е обратен!
- Не бе, скъпи, господин президент, това е от "Матрицата". Аз говоря за индианчето...
- Кой ма? Дакота ли? Ама ние не го ли бяхме отлъчили за склонност към насилие?
- Не. Това беше компромат, който му спретнахме, за да го държим изкъсо. Бяхме го законсервирали в дълбока нелегалност, за да го пазим като последен резерв. - секретарката беше коленичила и разкопчаваше ципа на президентския панталон.
В главата на О`Дама бушуваше ураган от мисли. "Забавих се, приема го изпуснахме. Мишел ще ме очисти. От друга страна, и така съм закъснял, можем да се позабавляваме със секретарката цялата нощ... Ама какво ще разправям на жената после? О, сетих се!". Той включи скайфона си и набра, разполагайки се удобно под мляскащите звуци, които секретарката издаваше, с глава между краката му.
- Ало! Нобеловия комитет ли е? О`Дама на телефончето. Момчета, абе тука стана една ситуация... Абе не ви ли е останала някоя награда там? Какво? Само за мир? (Мамка му, аз тази седмица обещах на конгреса да изпратя попълнения в Афганистан!) Добре, де! И за мир става. Но да знаете, че сте ми длъжници!
Загледа се в ритмично помръдващите задни части на усърдно трудещата се жена. Набра отново и със задъхан от надигащия се оргазъм глас каза:
- Охрана, предупредете първата дама, че няма да се прибера за вечерта. Ще получавам Нобелова награда и ще се забавя, да.
Отпусна се назад във фотьойла и положи премрежения си поглед върху двете бели тресящи се в такт бузи.
Оргазмът опустошаше мислите му и само една от тях остана да мъждука, бавно разтваряйки се в блаженството: "Тази нощ ще й го сложа отзад!"

Ooo Oруелчо, ти жив ли си бе батко??

..как веруем и мы сами,
не ведая, что творим!...

тц, тц, тц.....

ше продължаваш сам , или очакваш да се включим....

Не просто очаквам! Това беше целта.
Мисля, че пак може да бъде весело тук...