Кьопоулу

Къде може да се прочете как се прави хубаво кьопоулу? Сигурно го има някъде на тема.

Ами напиши в търсачката Кьопоулу и бастър копче!



А аз го правя като нарязвам печените чушки и патладжани на
парченца см/см. Слагам малко нарязани червени домати, като
почиствам семките и кората и слагам само месестата част за да
не разводнява, чесън, магданоз, лимон, зехтин, сол и на края
смлени орехи. Колкото повече орехи - толкова по вкусно.

Само че го напиши "кьопоОлу", както е правилно, защото търсачката не реагира на неправилно изписани думи.

Кьопоолуто, както и всяко друго ядене е въпрос на личен вкус.
Ще ти кажа лично аз как го обичам.
Печеш патладжан на котлон, за да може да се изпече добре, но и да се поопуши, иначе няма да има аромата на истинското кьопоолу.
След като го обелиш, а това става като го задушиш, докато поизстине малко, в тенджера под капак.
Отцеждаш отделения сок, за да не разрежда излишно кьопоолуто.
Намачкваш много добре с вилица.
Някои обичат много фино кьопоолу и го миксират с пасатор, става като крем, но това вече не е истинското кьопоолу - нито на вид, нито на вкус.
По-нататък лично аз постъпвам така (и мисля, че е най-правилно) -
количеството обелен чесън счуквам идеално в дървена гаванка заедно с количеството сол, което е необходимо за цялото кьопоолу. Счуквам и разтривам, докато се получи съвсем гладка маса.
След това започвам да сипвам по малко от мазнината, която съм избрал - обикновено зехтин, от хигиенни съображения, но става много по-вкусно с олио.
С дървеното чукало разбивам непрекъснато с мазнината докато се получи восъчнобяла и полупрозрачна паста, много гъста.
Това е т.н. "чеснова майонеза".
Ако сложиш повечко чесън, сол и олио, ще си направиш и по-голямо количество такава вкусотия.
С част от тази майонеза овкусяваш разбития патладжан докато ти хареса на сол и на чесън. Мазнината вече си е в него.
Между другото, при този начин на разбиване може да се поеме много голямо количество мазнина.
Другото предимство на т.н. "чеснова майонеза" е, че при такова фино счукване и разбиване на чесъна, вече няма едри частици, които да дразнят стомаха и по този начин можеш да хапнеш по-голямо количество чесън без да реагира на това стомахът ти. Останалата майонеза затваряш в бурканче и държиш в хладилника.
Съвсем накрая добавяш няколко капки хубав винен оцет, от който избуяват всички аромати - и на опушеното, и на самия патладжан, и на чесъна.
Това е истинското кьопоолу.
Сега, много хора считат, че кьопоолуто от чист патлажан е тежко, затова го разреждат с печена и обелена зелена чушка и обелен, настърган и отцеден домат. При този начин в кьопоолуто се допуска да се добави магданоз. Също така, има и друг вид - спечена чушка, но и с пече и изпарен на фурна домат, който след това се обелва и добавя в кьопоолуто.
Трите описани начина дават различен вкус.
Става много вкусно, но това вече си е вид салата, а не истинското кьопоолу.
Чесновата майонеза не трае много дълго време, независимо как е затворена, след седмица съхранение чесънът добива по-тежък дъх.
Нищо й няма, може да се консумира, но го няма този фантастичен дъх на пресно счукан чесън.
Успех!
"Неназованите неща не променят смисъла си."

аз лично пека патладжана във фурната в тава, става бързо и се опича идеално, може и на скара или котлон
печени чушки, домат, патладжан, чесън, магданоз, зехтин, сол, всичко това нарязано на ситни кубчета, престоява в хладилника 20 минути и е готово за консумация
преди когато не си го правех сама, все го бях яла смляно, но нарязано на кубчета става с по хубав вид

който не може да пише на български, не може да намири в Internet това каквото му трябва. Имаше само едно северняшко - но не ми хареса!

Вчера скалъпих моето КЬОПООЛУ и понеже нямах домати сложих доматено пюре и се залъгах т.е. стана .

Сега си записах на Сепиенс рецептата - благодаря много и в последствие само така ще го правя
Също благодаря и на всички колеги за съветите.

Ти си виновен!!! Цял ден готвя кво ли не за децата, току-що случайно прочетох рецептата ти.. Потехока ми лигите, буквално! Скочих в маратонките и сега вече се пекат патладжаните, чушките и доматите на котлона!. Ехааааа, откога не съм се глезила само за себе си
Благодаря, Сап, утре няма да се целувам с никой мъж над 16

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Защо, под 16 обичат ли да ги целуват с чеснов дъх?
Това е нещо ново за мене, сигурно започвам да остарявам... Ц-ц-ц...
Жена ми казваше, че като седна да ям или като говоря за ядене, направо съм имал дарбата "да разяждам злояди деца...".

"Неназованите неща не променят смисъла си."

С тия под 16 се целувам .. родителски
Кво направих аз: 2 малки патладжанчета, 2 чушки (червена и зелена) и един домат бяха надлежно запечени на котлона и оставени да почиват в тенджурка с плътен капак. Направих твоята "майонеза" (в дървено хаванче), нахардакушках лук и магданоз, както и зеленчуците, помогнах им с вилица да се хомогенизират и ги забравих в хладилника.. Сега ям с огрооооомно удоволствие на препечена черна филийка със сирене. С чаша плътно червено вино

Благодаря, говори ми по-често, че темата с цвеклото я гледам от няколко дни, ама...

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

С чаша плътно червено вино



Май разбираш от вино !

Сапиенс, браво !
Хвала на уменията ти !

Хъм, аз от нищо не разбирам, карам по усет

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

По телевизията видях как печат патладжан. Махат скарата от барбекюто и лепват патладжана направо върху въглените с цел да се запече до изгаряне САМО КОЖАТА, след което се реже на 2 и се изстъргва почти суровата вътрешност. Желта им е да е леко сурова, както предпочитаме да ползваме чушкопек именно за да изгорим кожата и да имаме хрупкав пипер. СВ Бг има и ''чушкопеци'' за патладжан, ако не се лъжа. А сега са се пръкнали едни патладжанчета с формата и големината на чушките. Такива патладжанчета ще могат да се пекат и в чушкопек. Но да се пече патладжан или пипер във фурна не е за предпочитане. Не че не става, но не е гот

Благодаря за оценката.

"Неназованите неща не променят смисъла си."

Така е, също както с шкембе-чорбата с прясно мляко.

На вид същата, като пловдивската, но само на вид...
В готвенето всяка имитация и опит да се спести време много рядко дава положителен резултат...
Печените чушки на котлон, на тенекия, с газова горелка, на чушкопек и на фурна имат различен аромат. Факт...

"Неназованите неща не променят смисъла си."

Първо: Да отбележа, че никое животно не яде патладжан /син домат/
Второ: Обожавам син домат във всякакви разновидности - на кьопоолу, пържен, пълнен и каквото се сетите.
Трето: Адмирации на Сапи за рецептата - в турско я правят само така, а аз неуката без да зная, че това е баш кьопоолу си я правех така от край време.
/МразиМ червен домат в кьопоолу/

Разликата е, че аз нарязвам патладжатът на дъската на парченца, а не го чукам в хаванчето или да вандалствам с миксера.
А бе не го режа, а чаткам по дъската по хоризонталата и после по вертикалата докато се получи нещо като пюре.
Може да сложа и някоя изпечена чушка, обработена по същия начин като синия домат, но НИКОГА червен домат!

Не си права...
Аз съм такова животно, което яде патладжани...
Щом като правиш кьопоолуто по най-правилния начин "без да знаеш", значи си природен гений, тествай си IQ-то...
Можеш да пробваш да намачкаш добре опечения патладжан просто с вилица, става си баш както си трябва...

"Неназованите неща не променят смисъла си."

Първо: Да отбележа, че никое животно не яде патладжан /син домат/



Не е вярно!
Ей това идиотче пред коня яде патладжани!
Сурови - като ги напипа направо в градината,
а за приготвени както и да е въобще да не коментираме.

АГЛЕР!!! МНЙЙГФРТУЙЙБЖЖ....(цензурирано, ама с усмивка). Щото си разлях напитката от смях.

Frankly, my dear, I don't give a damn!!!

Вчера скалъпих моето КЬОПООЛУ и понеже нямах домати сложих доматено пюре и се залъгах т.е. стана .
Пробвай с обелени домати от консерва, вършат по добра работа и спестяват много труд...Ама свестното кьопало е наистина много работа. Ама е вкуснотия.

Frankly, my dear, I don't give a damn!!!