Смисъл?

Просто предпочитам приложните сфери на познанието... Единственият такъв аспект в цялата изкуствено хиперболизирана и елитизирана област на "духовното" "познание" е етиката. Останалото е просто идеология, културен /или цивилизационен/ опит /ами сега го изковах тоя термин, но мисля, че се разбира какво имам предвид/ и човешка мъдрост, нищо повече - нито вечни обещания за светло бъдеще, нито хвърковати коне, нито чудеса. Защото никога не е било.. предвид казаното от Рокси (без да я фиксирам, само взимам нещо от идеята)...

Юдаизмът твърди, че Тора е първият цялостен усъвършенстван морално-етичен кодекс. Създаден е така, че да може да се прилага във всяка сфера на живота за всички времена. Спазването му обещава мирно настояще и спасение.
Християните твърдят същото за Новия Завет, но надали има смисъл да подлагаме на конкуренция Заветите предвид въпросите, които ще задам. За тях няма да има значение кой е "по-добър" от другия (което също можем да си обсъждаме ако ни е интересно)

Кое всъщност има смисъл за нас? Светлото бъдеще или светлото минало?

Има ли смисъл да се лишаваме от подобен Закон само защото не вярваме в Създателя му? И ако светлото бъдеще няма значение за нас, то стрували си да го отхвърлим ако прозрем, че приживе ни е полезен?

Кое всъщност има смисъл за нас? Светлото бъдеще или светлото минало?

Настоящето. В това отношение много ми допада една книжка на Екхарт Тол.

Аз залагам на бъдещето. Всеки живее, защото знае, че ще има утре. Бъдещето е мистификация, а всяка мистификация е свързана с упование. Едни го наричат Бог, други - късмет, а трети знаят, че всичко е низ от произведения на безкрайно малки велични, добили значимост поради безкрайно големия брой хора. Така и принципната алогичност на религиозните люде добива известен кредит, защото в свят с неограничени вероятности, всичко е възможно. Но ако не правиш разлика между 0,000025 и 0,000000000000000000000000025, тогава е фатално. Хей Тими

Абе, за свръхневероятностния двигател чел ли си?

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Юдаизмът твърди, че Тора е първият цялостен усъвършенстван морално-етичен кодекс. Създаден е така, че да може да се прилага във всяка сфера на живота за всички времена. Спазването му обещава мирно настояще и спасение.
Християните твърдят същото за Новия Завет, но надали има смисъл да подлагаме на конкуренция Заветите предвид въпросите, които ще задам.

Всъщност Тора и спазването и не се отрича от християните. Те само са прозрели смисълът и - а именно че е полезно да се спазва и спазването наистина ще доведе до по-добро съществуване, но няма да можем да се спасим с Тората(понеже няма да успеем да опазим - всичко).

Има ли смисъл да се лишаваме от подобен Закон само защото не вярваме в Създателя му?

струва ми се, че бая може да си поспориш с такива, които не вярват в Законодателя и все ще е безрезултатно.

И ако светлото бъдеще няма значение за нас, то стрували си да го отхвърлим ако прозрем, че приживе ни е полезен?


Мда, той ни е полезен преди всичко приживе("за земния живот")

Законът е задължение, дадено ни от обществото, което сме длъжни да изпълняваме към него, за да бъдем част от него. Моралът е най-напред от и към нас, за хората около нас и всички останали и е по-относителен и субективен или групов. Някога в религиите са е опитвали да свържат двете в едно - поне за масите...

"Юдаизмът твърди, че Тора е първият цялостен усъвършенстван морално-етичен кодекс. Създаден е така, че да може да се прилага във всяка сфера на живота за всички времена. Спазването му обещава мирно настояще и спасение. "

Колкото повече правила и закони, толкова повече е и заобикалянето. Ние хората носим неподчинението в сърцата си. Не е ли по-добре просто да подходим като деца, чистосърдечно и открито?

Не знам някой да отхвърля съзнателно и целенасочено десетте божи, воден само от идеята да се противопостави на бога. Като изключим първата, разбира се. Не знам какво е положението с останалите заповеди в Тората.

Юдаизмът твърди, че Тора е първият цялостен усъвършенстван морално-етичен кодекс. Създаден е така, че да може да се прилага във всяка сфера на живота за всички времена. Спазването му обещава мирно настояще и спасение.
Това може да е така, но все пак когато човек се загледа в историята на евреите през последните 20 века (включително и докато са били под римско владичество) спазването на Тората не им е донесла мирно настояще. Донесла им е спасение като цяло, като народ и общност, но не и индивидуално.

[линк]

Екхарт Толе, а не Екхарт Тол. ( Eckhart Tolle)

Екхарт Тол беше първоначален гаф на издателство Кибеа.

Екхарт Толе е роден в Германия, където прекарва първите тринадесет години от живота си. Завършва Лондонския университет, занимава се с научна работа в Кембридж. На двадесет и девет години дълбока духовна промяна фактически разрушава старата му самоличност и променя радикално хода на живота му. Следващите няколко години той посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно важно пътуване навътре в себе си. Толе пътува много, той е съветник и духовен учител, който работи индивидуално и с малки групи в Европа и Северна Америка. От 1996 г. насам живее във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Чрез „Силата на настоящето“, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех има и следващата му книга „Гласът на покоя“ (издадена на български език от ИК „Кибеа“, 2005 г.

Книги:
Гласът на покоя
НОВА ЗЕМЯ
Практикуване на СИЛАТА на настоящето

Екхарт Толе

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Явно си имам голям фен, който упорито вдига мои теми и в двата клуба.


Възпитано му пожелавам попътен вятър.

ClassicFMAlmaMater

Донесла им е спасение като цяло, като народ и общност, но не и индивидуално.
Последното на каква обосновка?

ПС. Евреите имат за цел спасението на Израел. Защо реши, че искат да се спасяват по единично?

ClassicFMAlmaMater

Правех си аналогия с индивидуалното спасение в християнството.

Чудя се кой е вдигнал темата. Помислих, че е нова - доста късно забелязах от кога е.

[линк]

Нямам предвид инфантилно поведение. А да постъпките ни да бъдат чистосърдечни, без лицемерие, без задни мисли и прикрита враждебност. Това имам предвид.

Но е факт, че децата често не са нито и нфантилни, нито чистосърдечни.

Притчи 20:11
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

Знам, имаш предвид, че Исус е казал следнотто:

Матей 18:3
Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

Марк 10:15
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. (Лука повтаря същото)

В случая е интересно защо единият евангелист казва "обърнете", а другите "приеме".