Щастие?

Привет на всички.

Преди малко прочетох това:
Всичко,което ни трябва, за да сме истински щастливи, е цел, която да ни вдъхновява. Ч. Кингсли

Мислите ли, че е вярно?
А в личните дела..човек кога се чувства добре, когато побеждава/ си надвива на масрафа, постигайки нещо/някого/цел наумена/отношения/секс, или...всичко онова, което е по пътя към тях?
Хубава вечер.

за щастието са необходими няколко основни неща - здраве, семейство, приятели (социален живот), финансова стабилност, интересно занимание, целта май идва чак след всичко това

Вярно е! Истинско удоволствие носи не постигането на целта,а пътя към нея.Така е във всичко за което се сещам..........дори и за секса

Щастието е промелива величина - като постигнеш едно искаш друго. По-земните и малки неща ни правят по-щастливи, щото по-лесно се постигат. Ама те са и големи Ако си в равновесие със самия себе си си щастливец. Пътя към това е различен. За мен приятелите са най-важното нещо. Те са ме дърпали за косата и са ме вадили от блатото, както и аз тях. Те са най-безценното ми богатство. Децата - също. Сичко останало е .... А Здравето не го споменавам, щото без него сме за никъде и то присъства по дифолт в щастието ни.

Мисля в движение

забрави паричките, май

Парите ... средство за съществуване ... те и по-малко да ги имаш не е толкова зле, важното е да са ти достачъно и да не ламтиш като Чичо Скрудж

Мисля в движение

именно, забрави да напишеш "достатъчно пари", обаче още по-добре е "финансово независим"

Всеки миг, в който си припомням, че всъщност нямам реална истинска причина, поради която да съм нещастна.
А вдъхновяващите цели мен обикновено ме разсейват и ми губят време в изпълнението им, което не се преобръща в щастие впоследствие.

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Да независимост, но подплатена с отговорност, щото иначе го избива на див егоизъм и самота, а тва не носи щастие, както знаеш

Мисля в движение

Май е вярно. Като се замисля, най-зле съм се чувствала в моменти, когато не съм виждала смисъл и причина въобще да ставам от леглото.

Поне 70% е вярно. Останалите 30% идват от постепенно натрупващи се "симптоми", че успяваш да се доближаваш до целта си.

Само да вметна (към Дарки), че познавам достатъчно хора в неидеално здраве, които са щастливи.

ами не знам мила...някак си не ми се вижда да е така , какво значи вдъхновение и цел ,за да си щастлив?!
от къде на къде ще си пусна аз нещо да ми търчи пред мен , че да го гоня и в гонката да се самоусетя като разумен и щастлив човек?!ами тя тъжна тази работа , щото излиза че щастието ми е вносно /иде отвън а не отвътре/ и е свързано с педала на газта/гоня цел/

не мисля така , щастието може би е в чувството за хармония и баланс между желания и постигнато , между теб и най близките ти , между теб и природата...
най хубавите неща са безплатни

Затуи си земи един скaсаняк да та обича безplатно и да та prаy щасlива сlива.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

как беше?!
любофта на рамото шти кацне
като пиян кълвач в памучна нива
стръвно ти ще го изгледаш
като пантера
синя слива

късно ми е да търся скъсаняци , адета ми е друг
вероятно другия живот пак от тех ще започна

Ако целта не се превръща в самоцел - болезнено, на всяка цена преследване на нещо само и само, защото искаме да си докажем, че можем - всичко би трябвало да е ОК.

PS: В случаите, когато се замисляме за щастието, най-често не сме точно щастливи, когато сме щастливи не ни остава време да мислим дали сме или не сме щастливи - просто му се наслаждаваме.

като изключим думичката "истински"


= = =
ти добре пожелаваш 'хубавата вечер'-ама къде така си тръгнала по без вино?

Гащите събуваш ли ,ако купя бутилка?

Вдъхновяващите цели са хубаво нещо, но не защото ме карат да се чувствам щастлива, а защото осмислят живота в различните му етапи и ме отървават от необходмостта да се питам дълбокомислено какво, аджеба, правя на белия свят. Не държа особено да знам, щото

Иначе обичайно съм си щастлива без повод, защото животът си е хубав, стига да не тънеш прекалено често в неприятности. Ако оправянето на неприятности е цел, да, тогава с постигането й обикновено се чувствам ОТНОВО щастлива

Mondo Bongo

хрумна ми, че човек лесно може да постигне собственото си щастие..то почти винаги си зависи само от наго...ноо...човак може да бъде много самотен в щастието си ако хората около него не са...нали? то май щастието е сложна системва от лично и общо щастие...

от вълнение бъркате буквички ,поставяте ударението погрешно и изобщо изтървате му края някакси?

Може би сте твърде твърде щастлива ?
А тва не е много на добре май

Когато си постигнеш целите и няма какво да те занимава, стана скучно. А на човек като му е скучно, трудно се чувства щастлив. Все нещо му липсва.

извинете ме...правописа ми е под всякаква критика. щастието обаче от кога подлежи на такава..???
възразявам срещу последното ви изречение.