"Жената днес"?
23 отговора
0 прегледа
Re: "Жената днес"?
аз да:)) с удоволствие когато съм в България изкупувам всичко от РЕПА, имаме си един РЕП там до моите родители и като съм там репаджийката ме познава и все ми казва, а дойде ли си миличко тук съм ти приготвила много работи:))) и е доволна, купувам много списания български, и много книги НА български
Re: "Жената днес"?
Че има ли го това списание още? 
От години не съм го виждала. Едно време беше култово "Паралели" и го четях с интерес. За съжаление профанизират днешните женски издания, като ни занимават с некви кръчмарски силоконови певачки и световно неизвестни новоизлюпени звезди и мутреси.
От години не съм го виждала. Едно време беше култово "Паралели" и го четях с интерес. За съжаление профанизират днешните женски издания, като ни занимават с некви кръчмарски силоконови певачки и световно неизвестни новоизлюпени звезди и мутреси.
Re: "Жената днес"?
Списание "Аз Жената" провело конкурс на тема: "Познаваме ли жените?". Победител станал Петьо Иванов на 10 години.
Възмутен читател пише до редакцията:
"Що за безобразие? Аз съм на 65 години и от 15 годишен познавам жените, а Вие дадохте наградата на някакво дете!"
Отговарят му от редакцията:
На първия въпрос от конкурса "Къде жените са най-къдрави?" Петьо е отговорил правилно - в Африка. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!
На втория въпрос "Как се казва най-важния орган на жените?" Петьо пак е отговорил правилно - Световната женска федерация. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!
И на третия въпрос "Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?" Петьо пак дава верен отговор - новия брой на списанието "Аз жената". А Вие какво отговорихте? Благодаря, че не сте и нарисували!
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....
Възмутен читател пише до редакцията:
"Що за безобразие? Аз съм на 65 години и от 15 годишен познавам жените, а Вие дадохте наградата на някакво дете!"
Отговарят му от редакцията:
На първия въпрос от конкурса "Къде жените са най-къдрави?" Петьо е отговорил правилно - в Африка. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!
На втория въпрос "Как се казва най-важния орган на жените?" Петьо пак е отговорил правилно - Световната женска федерация. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували!
И на третия въпрос "Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?" Петьо пак дава верен отговор - новия брой на списанието "Аз жената". А Вие какво отговорихте? Благодаря, че не сте и нарисували!
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....
Чудесно списание
Всъщност единственото женско списание, което ми харесва. Статии за неща, които ме интересуват + реклами, различни от крем за 500 лв. и часовник за...не знам дори за колко.
Не ме кара да се чувствам оглупяла от хормони пуберка, нито пълен социален и финансов неудачник.
Не ме кара да се чувствам оглупяла от хормони пуберка, нито пълен социален и финансов неудачник.
Редактирано от Льoня на
Чудомир
Жената днес
Кара ми се жената. Откак се е съмнало, все мърмори, все нарежда:
- Какъв човек се извъди, казва, та не помисляш мъничко поне за мене. Колко пъти съм те молила и напомвала да ме абонираш за списанието "Жената днес", а ти сякаш без уши си останал. Виждаш, казва, че като се върна от завода, захващам къщната работа и не ми остава време не да изляза, а през прозореца да погледна даже. Отскочи ей сега до пощата, докато ти огладя ризата, и свърши тая работа, че срокът изтича. Я Тана Венковата го получава с години вече, Сийка инженерката - също, Лалкиното Доче - също, лелината Софка - също; всички жени, кажи-речи, са се абонирали, само аз не. Направи ми тая малка услуга най-после, та и аз да разбера, че мъж имам.
- Нямам дребни, казвам.
- Като нямаш дребни, ще дадеш едри и ще ти върнат хората.
- Едрите са в спестовната каса, казвам, но са на чуждо име записани.
- На ти тогава два лева, казва, облечи се и върви.
Взех двата лева, братче, но нали беше по аперативно време, щом ги поех, яви ми се видение във вид на мастика и кисели краставички. Тръснах глава да го прогоня, а то се заковало напреде ми и не мърда.. Забързах към пощата, а видението пред мене и не ме води направо, а извива, знаеш, накъм аператива и аз по него. Не щеш ли, на туй отгоре до самата врата се срещаме със стария си приятел и боен другар от село Кольо Бабака.
- Хооо! Охоо! Как си, що си, какво правиш, къде се губиш и така нататък.
- Влизай, казва, влизай да се почерпим за добро виждане.
- Бързам, бързам, имам работая на пощата.
- Каква е тази бърза работа, казва, на телефона ли? Да не е умрял някой от вашите.
- За умряло, казвам, нямам късмет. Жената, жената ще абонирам за едно списание, а днес изтича срокът.
- А бе влизай, казва, да се абонираме двамата най-напред, че после ще мислим за жените. Имам да черпя, казва, ида от говеждия пазар. Продадох едно малаче.
Влязохме, братче, поръча той веднъж, дваж, мастиката се оказа превъзходна, краставичките на високо равнище и като така трябваше и аз да почерпя. След това той пак, аз пак, докато отиде и абонаментът, и скритите в задния ми джоб няколко левчета. Наредих я, значи, както трябва, разделихме се любезно с Бабака, тръгнах си аз за в къщи и си мисля как ще се разправям с жената днес за "Жената днес".
Влязох тихо и скромно в кухнята, а тя:
- Нареди ли я, свърши ли я?
- Веднага.
- Как веднага? В 11 часа излезе, връщаш се в 2 и казваш веднага.
- Искам да кажа, че щом излязох, и веднага на пощата.
- Не знам, но доста си се напарфюмирал.
- Е, една мастичка само ме почерпи стар приятел.
- По носа ти познавам, че не е била една.
Както и да е, този ден мина сравнително спокойно, мина и другият и третият, и току изтече месецът. Ами сега? Тия дни трябва да се получи списанието, жената ще го очаква. Припнах към вестникарската будка, купих един брой, адресирах го, лепнах му една унищожена марка и го пуснах в нашата кутия за писма. Нейсе, мина този месец сравнително леко, но след това, братче, като се хукнаха ония дни от следващия, тичат ли, тичат и дорде туй-онуй, изтъркаля се и той. Бягай пак към будката за новия брой - няма, продали го. Ами сега? Че тук ли, там ли, пък го откраднах от градската читалня и го адресирах на жената. Третият месец как изфуча като на щафета, не забелязах. Минали се два, три, пет дни от новия, жената ме гледа в упор и търси отговорност.
- Че зная ли, казвам, защо се бави? Българска поща, кой знае къде са го затуряли или загубили. Ще ида, казвам, да ги наругая и да проверя.
Излязох, братче, спрях се до пътната врата, хванах се с две ръце за тиквата и си думам:
- Ами сега къде да се запилея, къде да търся новия брой?
Понеже и други като мене задигали вестници и списания от читалището, прибрали и ги давали само при поискване от читателя, в будката отдавна били продадени, сетих се, че и Софка лелина го получавала, та отидох да поискам нейната книжка уж за няколко дена само.
Даде ми я момичето, малко поомачкана беше, но я почистих, надписах я пак, лепнах и унищожена марка и я пуснах пак в кутията за писма. Отдъхнах си пак, братче, но не бе задълго.
Това беше завчера, значи. Тази сутрин подреждах дървата под сушината и чувам глас:
- Како Ленке, како Ленке, дойдох да ми дадеш списанието, че щях да си вадя кройка.
- Кое списание ма, Софке?
- Че новата книжка на списание "Жената днес". Онзи ден бате Марин я взе, че ти трябвала замалко, та дойдох да си я прибера.
Като чух тия думи, братче, глътнах си езика моментално, измъкнах се на пръсти като невестулка из задния двор, заклатих се из града като отровен и не зная как как ще се прибера вкъщи и как ще се разправям с жената днес, с жената утре, че и през цялата година.
Кара ми се жената. Откак се е съмнало, все мърмори, все нарежда:
- Какъв човек се извъди, казва, та не помисляш мъничко поне за мене. Колко пъти съм те молила и напомвала да ме абонираш за списанието "Жената днес", а ти сякаш без уши си останал. Виждаш, казва, че като се върна от завода, захващам къщната работа и не ми остава време не да изляза, а през прозореца да погледна даже. Отскочи ей сега до пощата, докато ти огладя ризата, и свърши тая работа, че срокът изтича. Я Тана Венковата го получава с години вече, Сийка инженерката - също, Лалкиното Доче - също, лелината Софка - също; всички жени, кажи-речи, са се абонирали, само аз не. Направи ми тая малка услуга най-после, та и аз да разбера, че мъж имам.
- Нямам дребни, казвам.
- Като нямаш дребни, ще дадеш едри и ще ти върнат хората.
- Едрите са в спестовната каса, казвам, но са на чуждо име записани.
- На ти тогава два лева, казва, облечи се и върви.
Взех двата лева, братче, но нали беше по аперативно време, щом ги поех, яви ми се видение във вид на мастика и кисели краставички. Тръснах глава да го прогоня, а то се заковало напреде ми и не мърда.. Забързах към пощата, а видението пред мене и не ме води направо, а извива, знаеш, накъм аператива и аз по него. Не щеш ли, на туй отгоре до самата врата се срещаме със стария си приятел и боен другар от село Кольо Бабака.
- Хооо! Охоо! Как си, що си, какво правиш, къде се губиш и така нататък.
- Влизай, казва, влизай да се почерпим за добро виждане.
- Бързам, бързам, имам работая на пощата.
- Каква е тази бърза работа, казва, на телефона ли? Да не е умрял някой от вашите.
- За умряло, казвам, нямам късмет. Жената, жената ще абонирам за едно списание, а днес изтича срокът.
- А бе влизай, казва, да се абонираме двамата най-напред, че после ще мислим за жените. Имам да черпя, казва, ида от говеждия пазар. Продадох едно малаче.
Влязохме, братче, поръча той веднъж, дваж, мастиката се оказа превъзходна, краставичките на високо равнище и като така трябваше и аз да почерпя. След това той пак, аз пак, докато отиде и абонаментът, и скритите в задния ми джоб няколко левчета. Наредих я, значи, както трябва, разделихме се любезно с Бабака, тръгнах си аз за в къщи и си мисля как ще се разправям с жената днес за "Жената днес".
Влязох тихо и скромно в кухнята, а тя:
- Нареди ли я, свърши ли я?
- Веднага.
- Как веднага? В 11 часа излезе, връщаш се в 2 и казваш веднага.
- Искам да кажа, че щом излязох, и веднага на пощата.
- Не знам, но доста си се напарфюмирал.
- Е, една мастичка само ме почерпи стар приятел.
- По носа ти познавам, че не е била една.
Както и да е, този ден мина сравнително спокойно, мина и другият и третият, и току изтече месецът. Ами сега? Тия дни трябва да се получи списанието, жената ще го очаква. Припнах към вестникарската будка, купих един брой, адресирах го, лепнах му една унищожена марка и го пуснах в нашата кутия за писма. Нейсе, мина този месец сравнително леко, но след това, братче, като се хукнаха ония дни от следващия, тичат ли, тичат и дорде туй-онуй, изтъркаля се и той. Бягай пак към будката за новия брой - няма, продали го. Ами сега? Че тук ли, там ли, пък го откраднах от градската читалня и го адресирах на жената. Третият месец как изфуча като на щафета, не забелязах. Минали се два, три, пет дни от новия, жената ме гледа в упор и търси отговорност.
- Че зная ли, казвам, защо се бави? Българска поща, кой знае къде са го затуряли или загубили. Ще ида, казвам, да ги наругая и да проверя.
Излязох, братче, спрях се до пътната врата, хванах се с две ръце за тиквата и си думам:
- Ами сега къде да се запилея, къде да търся новия брой?
Понеже и други като мене задигали вестници и списания от читалището, прибрали и ги давали само при поискване от читателя, в будката отдавна били продадени, сетих се, че и Софка лелина го получавала, та отидох да поискам нейната книжка уж за няколко дена само.
Даде ми я момичето, малко поомачкана беше, но я почистих, надписах я пак, лепнах и унищожена марка и я пуснах пак в кутията за писма. Отдъхнах си пак, братче, но не бе задълго.
Това беше завчера, значи. Тази сутрин подреждах дървата под сушината и чувам глас:
- Како Ленке, како Ленке, дойдох да ми дадеш списанието, че щях да си вадя кройка.
- Кое списание ма, Софке?
- Че новата книжка на списание "Жената днес". Онзи ден бате Марин я взе, че ти трябвала замалко, та дойдох да си я прибера.
Като чух тия думи, братче, глътнах си езика моментално, измъкнах се на пръсти като невестулка из задния двор, заклатих се из града като отровен и не зная как как ще се прибера вкъщи и как ще се разправям с жената днес, с жената утре, че и през цялата година.
Re: "Жената днес"?
сигурно е популярно - виждам, че има тираж, значи има достатъчо приходи, за да го публикуват. Не го чета, явно не ме грабва със заглавията си по корицата. Т.е нямам усещането, че темите ще са ми интересни.
Иначе в сандъка, където напъхах добре запазените списания на баба ми (така я обичах, че докато съм жива, този сандък няма да се изхвърли) има великолепни издания от 50-те години на 'Жената днес". Просто прелест ... едни девойки, модно облечени с кринолини и тънки кръстчета, едни червендалести, мустакати младежки-звеноводки и статии за тях. Много як ретуш на илюстрациите, груба хартия и чат-пат нещо за това, колко е тъпо да живееш в капиталистическо, Да не забравим и съветските жени - по техен почин са червендалести, дундести и мустакати изобразените български девойки там .... дива класика направо. Мерси, Аве, че ми припомни ...
А какво ще кажеш за приложенията с модели за бродерии и кройки към старите издания на "Жената днес"? Представи си семейното гнездо омотано в парчета конци, игли, кълбета, ножици и други чудновати уреди и карфици и някаква смръчотена жена, дето ти отказва секс, щото има да довърши мнооого сложен мотиФ в левия горен ъгъл на миниатюрен ленен парцал Сещаш ли се какво им е било на предците ти-мъже. И то заради списание "Жената днес"? Мани, мани, прекръсти се и иди да пиеш една бира срещу уплах 
Major e longinquo reverentia
Иначе в сандъка, където напъхах добре запазените списания на баба ми (така я обичах, че докато съм жива, този сандък няма да се изхвърли) има великолепни издания от 50-те години на 'Жената днес". Просто прелест ... едни девойки, модно облечени с кринолини и тънки кръстчета, едни червендалести, мустакати младежки-звеноводки и статии за тях. Много як ретуш на илюстрациите, груба хартия и чат-пат нещо за това, колко е тъпо да живееш в капиталистическо, Да не забравим и съветските жени - по техен почин са червендалести, дундести и мустакати изобразените български девойки там .... дива класика направо. Мерси, Аве, че ми припомни ...
А какво ще кажеш за приложенията с модели за бродерии и кройки към старите издания на "Жената днес"? Представи си семейното гнездо омотано в парчета конци, игли, кълбета, ножици и други чудновати уреди и карфици и някаква смръчотена жена, дето ти отказва секс, щото има да довърши мнооого сложен мотиФ в левия горен ъгъл на миниатюрен ленен парцал
Сещаш ли се какво им е било на предците ти-мъже. И то заради списание "Жената днес"? Мани, мани, прекръсти се и иди да пиеш една бира срещу уплах
Major e longinquo reverentia
в отговор на LadyMorgana
#20
Re: "Жената днес"?
Какво лошо видя в това, че някои жени сами умеят да си шият дрехите, та с такъв подигравателен тон си го написала?! За съжаление аз не умея. Не се научих дори да плета. След Втората световна война германките са се обличали благодарение на кройките в сп. "Бурда" - всичките войнишки одеала, шинели и парашути са ги превръщали в дрехи.
Що реши, че са "смръчотени" /каквото и да означава този термин/ жени?!
Що реши, че са "смръчотени" /каквото и да означава този термин/ жени?!