Що е его
104 отговора
0 прегледа
Що е его
Тази тема се разисква във форума за астрология. Взех отношение по въпроса и по специално във връзка с "мотото" което един юзер си слага след всеки постинг. Мотото е:
„…предпочитам собствена си глупост пред многото полезни съвети…”
Адресът на темата е:
[линк]
Пускам тук и моят отговор, не заради друго а защото е важен принцип и във веданта и в йога и в будизъм. Ако не за друго, тук някой може да не го знае този принцип и да му бъде от полза. Ето по долу следва и моят отговор:
Що е его?
Не ми е работата в астрологията, защото смятам че това е залъгалка за деца. Но попаднах на една сентенция!?! повтаряна многократно от юзера с ник galy
„…предпочитам собствена си глупост пред многото полезни съвети…”
Това е глупост която показва че астрологията не води към нищо добро. Явно момичето е хубаво момиче и интелегентно, вижда се от неговият сайт. Но то се опитва да дои бика, а от там млеко няма да излезе. От астрологията мъдрост няма. Между другото астрологията е страшно на мода в Индия и то от хиляди години.
Та за какво става дума? Въпросното момиче предпочита собствената си глупост пред полезните и мъдри съвети на другите?
Ееее това е… напомня ми един виц който казваше на времето Тодор Колев. Един шоп отишъл на театър. Станало пожар. Пожарникарите дошли, опънали едно платно под прозореца и казали на шопа да скочи в одеялото. Шопа казал: Он че ми каже къде да скачам. Засилих се и ги излагах. Паднах на плочника и си счупих краката АМА ГИ ИЗЛЪГАХ!! Он че ми каже къде да скачам, от къде на къде?
Това е жалката истина. Хората не искат ум, пари искат. Всеки се смята за достатъчно умен, няма нужда другите да му дават акъл! Истината е съвсем друга. За това до колко е интелигентен човек, до колко е духовно напреднал може да се съди най точно по това, до колко той е способен да се учи от другите. Не е възможно човек като се роди и да знае всичко което другите хора са открили преди него. Човек от първият си час започва да се учи от другите. На мъдрост включително.
Сократ едно време е казал: „Учете се от грешките на другите, защото живота не е достатъчно дълъг за да направите сами всичките грешки.”
Така е, човек най лесно се учи от своите собствени грешки. Пъха си пръста в пламъка изгаря се и след това ЗНАЕ че пламъка пари. Но може и по по интелигентен начин. Да видиш че някой друг се е опарил на огъня и от него да знаеш че в огъня с голи ръце не се бърка. Това е признак за духовна напредналост.
Та да се върнем на темата. Темата беше що е его? Его е това което пречи на човек да види мъдростта в другите, да се учи от другите. В случая въпросното момиче ако няма много его и ако не му е промит мозъка твърде много от астрологията ще се каже: „Вярно бе, по добре е да се уча от другите от колкото сама да правя грешките които другите вече са правили.” Дори момичето може да вземе да си смени мотото с нещо друго по смислено. Ако егото му е съвсем, ама съвсем малко, тогава то дори може да благодари за хубавият съвет. Ако егото му е голямо, тогава ще започне да се оправдава, да реагира отрицателно, да се кара, да се разправя, да се оправдава, да напада, хихиихи всички тези форумни истории. Ха да видим
ПП За да не се изгуби темата, ще я пусна и във форума на йога
„…предпочитам собствена си глупост пред многото полезни съвети…”
Адресът на темата е:
[линк]
Пускам тук и моят отговор, не заради друго а защото е важен принцип и във веданта и в йога и в будизъм. Ако не за друго, тук някой може да не го знае този принцип и да му бъде от полза. Ето по долу следва и моят отговор:
Що е его?
Не ми е работата в астрологията, защото смятам че това е залъгалка за деца. Но попаднах на една сентенция!?! повтаряна многократно от юзера с ник galy
„…предпочитам собствена си глупост пред многото полезни съвети…”
Това е глупост която показва че астрологията не води към нищо добро. Явно момичето е хубаво момиче и интелегентно, вижда се от неговият сайт. Но то се опитва да дои бика, а от там млеко няма да излезе. От астрологията мъдрост няма. Между другото астрологията е страшно на мода в Индия и то от хиляди години.
Та за какво става дума? Въпросното момиче предпочита собствената си глупост пред полезните и мъдри съвети на другите?
Ееее това е… напомня ми един виц който казваше на времето Тодор Колев. Един шоп отишъл на театър. Станало пожар. Пожарникарите дошли, опънали едно платно под прозореца и казали на шопа да скочи в одеялото. Шопа казал: Он че ми каже къде да скачам. Засилих се и ги излагах. Паднах на плочника и си счупих краката АМА ГИ ИЗЛЪГАХ!! Он че ми каже къде да скачам, от къде на къде?
Това е жалката истина. Хората не искат ум, пари искат. Всеки се смята за достатъчно умен, няма нужда другите да му дават акъл! Истината е съвсем друга. За това до колко е интелигентен човек, до колко е духовно напреднал може да се съди най точно по това, до колко той е способен да се учи от другите. Не е възможно човек като се роди и да знае всичко което другите хора са открили преди него. Човек от първият си час започва да се учи от другите. На мъдрост включително.
Сократ едно време е казал: „Учете се от грешките на другите, защото живота не е достатъчно дълъг за да направите сами всичките грешки.”
Така е, човек най лесно се учи от своите собствени грешки. Пъха си пръста в пламъка изгаря се и след това ЗНАЕ че пламъка пари. Но може и по по интелигентен начин. Да видиш че някой друг се е опарил на огъня и от него да знаеш че в огъня с голи ръце не се бърка. Това е признак за духовна напредналост.
Та да се върнем на темата. Темата беше що е его? Его е това което пречи на човек да види мъдростта в другите, да се учи от другите. В случая въпросното момиче ако няма много его и ако не му е промит мозъка твърде много от астрологията ще се каже: „Вярно бе, по добре е да се уча от другите от колкото сама да правя грешките които другите вече са правили.” Дори момичето може да вземе да си смени мотото с нещо друго по смислено. Ако егото му е съвсем, ама съвсем малко, тогава то дори може да благодари за хубавият съвет. Ако егото му е голямо, тогава ще започне да се оправдава, да реагира отрицателно, да се кара, да се разправя, да се оправдава, да напада, хихиихи всички тези форумни истории. Ха да видим
ПП За да не се изгуби темата, ще я пусна и във форума на йога
Re: Що е его
Надявам се, че заинтересуваните имат вече права да пишат тук. Защото ми се стори, че в "Астрология" гледат прекалено лично на нещата. Сякаш не може да се говори принципно, а само за тях.
Та така - определено егото понякога ни пречи да видим мъдростта на другите, кара ни да ги подценяваме и т.н. Но това е възможно само когато човек не е осъзнал собствената си ценност, не я познава, и вижда в другите заплаха. Самата мисъл, че някой може да е по-прав от нас е мъчителна за егото, и затова то е двигателя, който ни кара да се противопоставяме на религиозна, икономическа, полова, философска, политическа, професионална и дори спортна основа. Но според мен разковничето е в себепознанието. Ако човек открие в себе си нещо, което да е непроменливо, тогава ще може да се цени достатъчно, за да си позволи да цени и останалите. Но пък е много по-лесно да се отървеш от променливите и ненужни неща, отколкото да ровиш за непроменливото в камара мръсни остатъци.
На практика егото е това, което ни създава илюзорна ценност, заради което не успяваме да видим истинската.
Изразявам се малко грубо за йоги, но честно - наистина ми е много трудно с вашата терминология.
Та така - определено егото понякога ни пречи да видим мъдростта на другите, кара ни да ги подценяваме и т.н. Но това е възможно само когато човек не е осъзнал собствената си ценност, не я познава, и вижда в другите заплаха. Самата мисъл, че някой може да е по-прав от нас е мъчителна за егото, и затова то е двигателя, който ни кара да се противопоставяме на религиозна, икономическа, полова, философска, политическа, професионална и дори спортна основа. Но според мен разковничето е в себепознанието. Ако човек открие в себе си нещо, което да е непроменливо, тогава ще може да се цени достатъчно, за да си позволи да цени и останалите. Но пък е много по-лесно да се отървеш от променливите и ненужни неща, отколкото да ровиш за непроменливото в камара мръсни остатъци.
На практика егото е това, което ни създава илюзорна ценност, заради което не успяваме да видим истинската.
Изразявам се малко грубо за йоги, но честно - наистина ми е много трудно с вашата терминология.
Re: Що е его
Хм, ... обикновено твърдят, че ако влезнат в "Йога" и не би търпял това, което допускаш в "Астрология" - в разговора да се месят лаици и да спамят. Май само Варадаве е достатъчно смела за да провери.
А за този отговор: [линк] - по-точно за това "Не искам да се меся точно между вас" - поздравления.
А за този отговор: [линк] - по-точно за това "Не искам да се меся точно между вас" - поздравления.
Re: Що е его
Егото ще отпадне чак като почнеш да служиш на Бог.
Имах една приятелка, бог да я прости, преди няколко години ми каза така:
Не е искане на помощ, а признаване на немощта. Ние правим ВСИЧКО, което можем и по същото време в същия момент трябва да сме напълно наясно, че сами НЯМА да го направим. Така че хем се бъхтаме, хем викаме към Бога за помощ. По едно и също време. Това е същността на покаянието, смирението и борбеността
Горното са буквалните и думи, съжалявам, че не запазих останалото. А останалото беше в смисъл, че всичко, което не е хубаво, не излиза добре, лошо е или погрешно, е от нас самите.
А всичко сполучливо, добро е от Него.
Признавам, че много бучах, като чух тия разсъждения, чинеха ми се светотатство направо.
....с течение на времето разбрах какво ми е говорела. Сега съм напълно съгласна с нея.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Имах една приятелка, бог да я прости, преди няколко години ми каза така:
Не е искане на помощ, а признаване на немощта. Ние правим ВСИЧКО, което можем и по същото време в същия момент трябва да сме напълно наясно, че сами НЯМА да го направим. Така че хем се бъхтаме, хем викаме към Бога за помощ. По едно и също време. Това е същността на покаянието, смирението и борбеността
Горното са буквалните и думи, съжалявам, че не запазих останалото. А останалото беше в смисъл, че всичко, което не е хубаво, не излиза добре, лошо е или погрешно, е от нас самите.
А всичко сполучливо, добро е от Него.
Признавам, че много бучах, като чух тия разсъждения, чинеха ми се светотатство направо.
....с течение на времето разбрах какво ми е говорела. Сега съм напълно съгласна с нея.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Re: Що е его
В отговор на:
Автор: Kaily
Тема: Re: Що е его
Егото ще отпадне чак като почнеш да служиш на Бог.
Имах една приятелка, бог да я прости, преди няколко години ми каза така:
Не е искане на помощ, а признаване на немощта. Ние правим ВСИЧКО, което можем и по същото време в същия момент трябва да сме напълно наясно, че сами НЯМА да го направим. Така че хем се бъхтаме, хем викаме към Бога за помощ. По едно и също време. Това е същността на покаянието, смирението и борбеността
Горното са буквалните и думи, съжалявам, че не запазих останалото. А останалото беше в смисъл, че всичко, което не е хубаво, не излиза добре, лошо е или погрешно, е от нас самите.
А всичко сполучливо, добро е от Него.
Това е идея на християнската религия. Тя изглежда красива, но в същност е голям батак, невярна, неправилна, заблуждаваща, пълна с противоречия.
Първо бог е всесилен, защо му е тогава да му служим? От къде на къде да му служим?
Християнството е скрита политика на Римските Цезари с която те правят от хората послушни оръдия в ръцете им. Бой се от бога, почитай царя!
В индийските религии поне няма слабост както в Християнската. Там бог това е самият човек. Въпрос е да се разбере това. Човек поне там е силен, защото вярва че бог е в него.
И защо всичко лошо да излиза от нас, и всичко добро да излиза от бога? Това е отнво глупост, стремеж да се подцени отделната личност, да се направи на нищо, да се унищожи напълно. Няма такова нещо. И доброто и лошото излизат от нас. Някой път грешим, някой път сме прави.
Специално в Индийските философии бог не е нито добър нито лош. Той е напълно пасивен, индеферентен. Ние сме тези които се проявяваме като добри или лоши.
Същноста на покаянието не е в смирението или в признаването на нашата безпомощност. Покаянието е в правилното разбиране на погрешната постъпка, в знанието че с тази погрешна постъпка ние вредим на себе си и на обществото. Всяко друго покаяние е бош лав работа.
Автор: Kaily
Тема: Re: Що е его
Егото ще отпадне чак като почнеш да служиш на Бог.
Имах една приятелка, бог да я прости, преди няколко години ми каза така:
Не е искане на помощ, а признаване на немощта. Ние правим ВСИЧКО, което можем и по същото време в същия момент трябва да сме напълно наясно, че сами НЯМА да го направим. Така че хем се бъхтаме, хем викаме към Бога за помощ. По едно и също време. Това е същността на покаянието, смирението и борбеността
Горното са буквалните и думи, съжалявам, че не запазих останалото. А останалото беше в смисъл, че всичко, което не е хубаво, не излиза добре, лошо е или погрешно, е от нас самите.
А всичко сполучливо, добро е от Него.
Това е идея на християнската религия. Тя изглежда красива, но в същност е голям батак, невярна, неправилна, заблуждаваща, пълна с противоречия.
Първо бог е всесилен, защо му е тогава да му служим? От къде на къде да му служим?
Християнството е скрита политика на Римските Цезари с която те правят от хората послушни оръдия в ръцете им. Бой се от бога, почитай царя!
В индийските религии поне няма слабост както в Християнската. Там бог това е самият човек. Въпрос е да се разбере това. Човек поне там е силен, защото вярва че бог е в него.
И защо всичко лошо да излиза от нас, и всичко добро да излиза от бога? Това е отнво глупост, стремеж да се подцени отделната личност, да се направи на нищо, да се унищожи напълно. Няма такова нещо. И доброто и лошото излизат от нас. Някой път грешим, някой път сме прави.
Специално в Индийските философии бог не е нито добър нито лош. Той е напълно пасивен, индеферентен. Ние сме тези които се проявяваме като добри или лоши.
Същноста на покаянието не е в смирението или в признаването на нашата безпомощност. Покаянието е в правилното разбиране на погрешната постъпка, в знанието че с тази погрешна постъпка ние вредим на себе си и на обществото. Всяко друго покаяние е бош лав работа.
в отговор на DarthVader™
#10
Re: Що е его
Цитирах моя приятелка, която почина.
Имам свян да споря върху нейните думи.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Имам свян да споря върху нейните думи.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Re: Що е его
Извинявай но няма логика. Ние може да служим на самите нас си, може да служим един на друг. Това е достатъчно. Да служим на всесилният няма логика. Да не би всесилният да ни е направил за да му служим? Един вид направил си е робчета, които да му работят и да правят за него това което той може да си направи сам с едно намигване на окото само. Не върви, няма логика.
Ако трябва да служим, нека да служим на другите! Има едно стихотворение, писано е от много силно набожен християнин пастор, но стихотворението е в същност преразказ на една суфистка история. Тази история показва че не само атеистите мислят като мен, но и вярващите:
Стихотворението го има на много места например тук
[линк]
Abou Ben Adhem
Abou Ben Adhem (may his tribe increase!)
Awoke one night from a deep dream of peace,
And saw, within the moonlight in his room,
Making it rich, and like a lily in bloom,
An Angel writing in a book of gold:
Exceeding peace had made Ben Adhem bold,
And to the Presence in the room he said,
"What writest thou?" The Vision raised its head,
And with a look made of all sweet accord
Answered, "The names of those who love the Lord."
"And is mine one?" said Abou. "Nay, not so,"
Replied the Angel. Abou spoke more low,
But cheerily still; and said, "I pray thee, then,
Write me as one who loves his fellow men."
The Angel wrote, and vanished. The next night
It came again with a great wakening light,
And showed the names whom love of God had blessed,
And, lo! Ben Adhem's name led all the rest!
-- James Leigh Hunt
Накратко го преразказвам само. Абау Бен Адем се събудил една вечер и видял в стаята си един ангел. Абау попитал ангела какво има. Ангелът казал че записва имената на тези които обичат бога, тези които един вид служат на бога. Абау попитал тогава дали неговото име е в списъка. Ангела казал че за съжаление неговото име не фигурира там. Тогава Абау Бен Адем казал на ангела, да запише неговото име като на човек който обича другите хора и който служи на другите хора. Ангела записал и си отишал. На другата вечер ангела отново дошъл и показал на Абау един друг списък на имената на тези които бог е благословил. Името на Абау Бен Адем било най първо!!
Та това е правилното, нали?
Ако трябва да служим, нека да служим на другите! Има едно стихотворение, писано е от много силно набожен християнин пастор, но стихотворението е в същност преразказ на една суфистка история. Тази история показва че не само атеистите мислят като мен, но и вярващите:
Стихотворението го има на много места например тук
[линк]
Abou Ben Adhem
Abou Ben Adhem (may his tribe increase!)
Awoke one night from a deep dream of peace,
And saw, within the moonlight in his room,
Making it rich, and like a lily in bloom,
An Angel writing in a book of gold:
Exceeding peace had made Ben Adhem bold,
And to the Presence in the room he said,
"What writest thou?" The Vision raised its head,
And with a look made of all sweet accord
Answered, "The names of those who love the Lord."
"And is mine one?" said Abou. "Nay, not so,"
Replied the Angel. Abou spoke more low,
But cheerily still; and said, "I pray thee, then,
Write me as one who loves his fellow men."
The Angel wrote, and vanished. The next night
It came again with a great wakening light,
And showed the names whom love of God had blessed,
And, lo! Ben Adhem's name led all the rest!
-- James Leigh Hunt
Накратко го преразказвам само. Абау Бен Адем се събудил една вечер и видял в стаята си един ангел. Абау попитал ангела какво има. Ангелът казал че записва имената на тези които обичат бога, тези които един вид служат на бога. Абау попитал тогава дали неговото име е в списъка. Ангела казал че за съжаление неговото име не фигурира там. Тогава Абау Бен Адем казал на ангела, да запише неговото име като на човек който обича другите хора и който служи на другите хора. Ангела записал и си отишал. На другата вечер ангела отново дошъл и показал на Абау един друг списък на имената на тези които бог е благословил. Името на Абау Бен Адем било най първо!!
Та това е правилното, нали?
Re: Що е его
Е чакай да ти преведа стихотворението, помисли си върху него 
в него логика няма. Може да го сложиш в твоите истории, заслужава си! Поета е много известен и суфистката история също!
Abou Ben Adhem
Abou Ben Adhem (may his tribe increase!)
Awoke one night from a deep dream of peace,
And saw, within the moonlight in his room,
Making it rich, and like a lily in bloom,
An Angel writing in a book of gold:
Exceeding peace had made Ben Adhem bold,
And to the Presence in the room he said,
"What writest thou?" The Vision raised its head,
And with a look made of all sweet accord
Answered, "The names of those who love the Lord."
"And is mine one?" said Abou. "Nay, not so,"
Replied the Angel. Abou spoke more low,
But cheerily still; and said, "I pray thee, then,
Write me as one who loves his fellow men."
The Angel wrote, and vanished. The next night
It came again with a great wakening light,
And showed the names whom love of God had blessed,
And, lo! Ben Adhem's name led all the rest!
-- James Leigh Hunt
Абу Бен Адем
Абау Бен Адем (да му се множи рода!)
Се събудил една нощ от дълбок и мирен сън,
И видял в лунната светлина на своята стая,
Която осветявала пищно като цъфтяща лилия
Един Ангел който пишел нещо в златна книга
Много голям душевен мир направил Бен Адем смел,
И в Неговото присъствие в стаята, той каза,
„Какво пишете?” Видението си повдигнало главата,
И със изражение изпълнено със сладък мир
Отговорило, „Имената на тези които обичат Бог.”
„Моето име сред тях ли е?” казал Абау. „Не не е,”
Отговорил Ангела. Тогава Абау попитал по тихо,
Но в добро настроение казал, „Аз те моля тогава,
Запиши ме като някой който обича своите приятели – хората.”
Ангелът записал и изчезнал. На следващата вечер
Той дошъл отново със силна събуждаща светлина,
И показал имената на тези които са били благословени от божията любов,
И що да видиш! Името на Бен Адем стояло най първо!
Джеймс Лии Хънт
в него логика няма. Може да го сложиш в твоите истории, заслужава си! Поета е много известен и суфистката история също!
Abou Ben Adhem
Abou Ben Adhem (may his tribe increase!)
Awoke one night from a deep dream of peace,
And saw, within the moonlight in his room,
Making it rich, and like a lily in bloom,
An Angel writing in a book of gold:
Exceeding peace had made Ben Adhem bold,
And to the Presence in the room he said,
"What writest thou?" The Vision raised its head,
And with a look made of all sweet accord
Answered, "The names of those who love the Lord."
"And is mine one?" said Abou. "Nay, not so,"
Replied the Angel. Abou spoke more low,
But cheerily still; and said, "I pray thee, then,
Write me as one who loves his fellow men."
The Angel wrote, and vanished. The next night
It came again with a great wakening light,
And showed the names whom love of God had blessed,
And, lo! Ben Adhem's name led all the rest!
-- James Leigh Hunt
Абу Бен Адем
Абау Бен Адем (да му се множи рода!)
Се събудил една нощ от дълбок и мирен сън,
И видял в лунната светлина на своята стая,
Която осветявала пищно като цъфтяща лилия
Един Ангел който пишел нещо в златна книга
Много голям душевен мир направил Бен Адем смел,
И в Неговото присъствие в стаята, той каза,
„Какво пишете?” Видението си повдигнало главата,
И със изражение изпълнено със сладък мир
Отговорило, „Имената на тези които обичат Бог.”
„Моето име сред тях ли е?” казал Абау. „Не не е,”
Отговорил Ангела. Тогава Абау попитал по тихо,
Но в добро настроение казал, „Аз те моля тогава,
Запиши ме като някой който обича своите приятели – хората.”
Ангелът записал и изчезнал. На следващата вечер
Той дошъл отново със силна събуждаща светлина,
И показал имената на тези които са били благословени от божията любов,
И що да видиш! Името на Бен Адем стояло най първо!
Джеймс Лии Хънт
Re: Що е его
Дори и през ум не трябва да ви минава да смесвате фройдистките схващания за его (които са се изтъркали вече във психологията) и това което се разбира в йога под его, така нареченото АХАМКАРА. Ако ги смесите, няма да разберете нито едното нито другото Ако ги разберете по отделно, тогава може да направите сравнение и да видите че те нямат допирни точки
Ако ги разберете по отделно, тогава може да направите сравнение и да видите че те нямат допирни точки Re: Що е его
егото си има и хубава страна - помага при комуникация 
егото има много въжета за които е здраво завързано, да вземем примерно информацията която една личност притежава. егото определено не е нещо което трябва да натискаме/подтискаме за да се отървем от него.
егото има много въжета за които е здраво завързано, да вземем примерно информацията която една личност притежава. егото определено не е нещо което трябва да натискаме/подтискаме за да се отървем от него.
в отговор на nonetheless
#17
Re: Що е его
Така си е, напълно съм съгласен. Егото си е добро, много добро, ако знае човек как да го държи. Прав си също, че без его не може. Дори и просветлените имат его, и Буда е имал, и Кришна е имал, и абсолютно всички. Няма как. Така както човек има глава, крака, уши, очи, нос, стомах, и прочие, по същият начин има и его. В момента в който егото изчезне напълно, в същият момент е изчезнало и всичко, пълна смърт.
Така, че въпроса е да се знае какво да се прави с егото, какво да му се позволява и какво не.
Иначе не си прав за знанията! Знанията НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕГОТО! Те са в ЧИТА! Егото ги използва чрез манас и будхи и си ги приписва на себе си! Това е грешка, внимавай!!
Така, че въпроса е да се знае какво да се прави с егото, какво да му се позволява и какво не.
Иначе не си прав за знанията! Знанията НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ НА ЕГОТО! Те са в ЧИТА! Егото ги използва чрез манас и будхи и си ги приписва на себе си! Това е грешка, внимавай!!
Какво е егото?
1. Егото е идолопоклонство; знакът на ограничено и отделено себе, родено в тяло, осъдено да страда и да приключи своя живот в смъртта. То е "волята", която вижда Волята на Бога като враг и приема форма, в която тя е отречена. Егото е "доказателството", че силата е слаба и любовта е страхлива, животът е всъщност смърт и каквото противоречи на Бога единствено, е вярно.
2. Егото е безумно. В страх то стои отвъд Навсякъде, отделно от Всичко, в разделение от Безкрайното. В своето безумие то мисли, че е станало победител над Бога Самия. И в своята ужасна автономия то "вижда", че Волята на Бога е била унищожена. То сънува за наказание и трепери от фигурите в своите сънища; негови врагове, които търсят да го убият, преди то да може да осигури своята сигурност, като ги атакува.
3. Синът на Бога е без его. Какво може той да знае за лудостта и смъртта на Бога, когато той пребивава в Него? Какво може той да знае за тъга и страдание, когато той живее във вечна радост? Какво може той да знае за страх и наказание, за грях и вина, за омраза и атака, когато всичко, което го обгражда, е дълготраен мир, завинаги свободен от конфликт и несмутен, в най-дълбока тишина и спокойствие?
4. Да познаваш реалността е да не виждаш егото и неговите мисли, неговите дела, неговите действия, неговите закони и неговите вярвания, неговите сънища, неговите надежди, неговите планове за неговото спасение и цената, която вярването в тях съдържа. В страдание, цената за вярата в него е толкова огромна, че разпъването на Синът на Бога се предлага ежедневно при неговото затъмнено светилище и кръв трябва да потече пред олтара, където неговите болнави последователи се подготвят да умрат.
5. И все пак една лилия на прошката ще смени тъмнината със светлина; олтарът на илюзиите до светилището на Самия Живот. И мирът ще бъде възстановен завинаги за святите умове, които Бог създаде като Свой Син, Свое местообитание, Своя радост, Своя любов, напълно Негова, напълно едно с Него.
Това е от "Курс по чудеса" трактовката е християнска, но не смятам да ти се извинявам за това.
Ако мога да променя малко едно изречение от твоето определение, без да съм сигурен, че ще го направя по-вярно:
Его е това което пречи на човек да види мъдростта в другите, да се учи от другите
Егото е това, което пречи на човек да види себе си в другите.
2. Егото е безумно. В страх то стои отвъд Навсякъде, отделно от Всичко, в разделение от Безкрайното. В своето безумие то мисли, че е станало победител над Бога Самия. И в своята ужасна автономия то "вижда", че Волята на Бога е била унищожена. То сънува за наказание и трепери от фигурите в своите сънища; негови врагове, които търсят да го убият, преди то да може да осигури своята сигурност, като ги атакува.
3. Синът на Бога е без его. Какво може той да знае за лудостта и смъртта на Бога, когато той пребивава в Него? Какво може той да знае за тъга и страдание, когато той живее във вечна радост? Какво може той да знае за страх и наказание, за грях и вина, за омраза и атака, когато всичко, което го обгражда, е дълготраен мир, завинаги свободен от конфликт и несмутен, в най-дълбока тишина и спокойствие?
4. Да познаваш реалността е да не виждаш егото и неговите мисли, неговите дела, неговите действия, неговите закони и неговите вярвания, неговите сънища, неговите надежди, неговите планове за неговото спасение и цената, която вярването в тях съдържа. В страдание, цената за вярата в него е толкова огромна, че разпъването на Синът на Бога се предлага ежедневно при неговото затъмнено светилище и кръв трябва да потече пред олтара, където неговите болнави последователи се подготвят да умрат.
5. И все пак една лилия на прошката ще смени тъмнината със светлина; олтарът на илюзиите до светилището на Самия Живот. И мирът ще бъде възстановен завинаги за святите умове, които Бог създаде като Свой Син, Свое местообитание, Своя радост, Своя любов, напълно Негова, напълно едно с Него.
Това е от "Курс по чудеса" трактовката е християнска, но не смятам да ти се извинявам за това.
Ако мога да променя малко едно изречение от твоето определение, без да съм сигурен, че ще го направя по-вярно:
Его е това което пречи на човек да види мъдростта в другите, да се учи от другите
Егото е това, което пречи на човек да види себе си в другите.
в отговор на DarthVader™
#20
Re: Що е его
Темата беше за егото.
Не разбрах, че е за егото на йогите.
Съжалявам и аз...
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Не разбрах, че е за егото на йогите.
Съжалявам и аз...
Той погледна цветето и стана цвете край пътя