Ибра жули Интер

В Интер нямаше много значими играчи. Ако на някой не му вървеше, изпитвахме трудности.


"In Inter there weren't many players who could make the difference,'' Ibrahimovic told Barca magazine. "When someone wasn't good, the game became difficult.

яко

Интер в Италия може да са фактор поради непостоянството на Юве и кризата на Милан но в европа нямат и 0,1% шанс за някакъв триумф!

видяхме Швеция със "значимия" играч какви ги свърши ...
иначе, Ибрата е мистър Изтървах Поредното Стопроцентово Положение... и то във най важните мачове... толкова за "шведа"

Мани го Ибра той е ясен + че всички футболисти са неблагодарници и плюят по старите си отбори с причина и без причина.
Мене друго не ми е много ясно. На кой отбор си фен бе бате (изключвам червеното недоразумение). В смисъл, гледам те скачаш като на ужилен, като стане въпрос за Интер, а би трябвало да си фен на Челси. Всъщност преди да станеш фен на португалеца, кой точно ти бе любимия тим извън Бг-то? И ако е бил Челси, кво ти пука за Интер, дори и Моу да е там ??? В смисъл, ти него може да си го уважаваш, ама да викаш за Интер, малко фурнаджийски откъм фенство ми се струва

интересен въпрос поставяш БАТЭ

какво да ти кажа- винаги съм харесвал отделни персони, не толкова тимовете в които играят или водят... верно отборна игра, обаче аз съм малко индивидуалист ... фен съм на Марадона /най великия футболист/, Диего Симеоне /респективно Аржентина/, Ван Бастен /най великия център нападател/, Матеус, Тони Шумахер, Литбарски /харесвах Германия когато ги водеше Бекенбауер/, Крис Уодъл /но никога не харесах Англия/... като се замисля, не съм бил фен на италиански или испански футболисти, да, радват ме играчи като Бутрагеньо и Раул, но някак не са ТЕ ... и бразилците не са ми влезли под кожата. Ако заговорим извън футбола- Сена най великия във формула и Щефи Граф във тениса...
Чуждият клубен футбол, т.е. западния, поради една или друга причина беше недостъпен по начина по който не е в момента. За това, да се пиша фен на някой английски или испански клуб, щото съм го видял на снимка във в. Старт... не е сериозно.
Челси ми станаха интересни, щото всички ги плюеха, без някакви сериозни основания- още като ги пое Абрама. 90% викаха "ууу", и аз като Мейджъра с шведите, си казах, че трябва да ги следя. В първия му сезон ги водеше Раниери, пълен неудачник, но пък играеха "красиво" ... т.е. можеха да бият с 5:0 и да паднат с толкова... от всеки. Естествено, нищо не може да сравни с антипатията когато ги пое Моуриньо- и то не в началото. Тогава беше сравнително неизвестен- преводач на Робсън, новоизлюпен шампион и спечелил всичко с Порто, на 3 години треньорска кариера... "Please don't call me arrogant, but I'm European champion and I think I'm a special one" ... голям смях беше, таблоидите се бъзикаха, обаче пича им отвъртя главите и направи това което Раниери не можа, а и тези след Моуриньо не успяха... е, намразиха Челси щото разби статуквото, но по удобно им беше да ги мразят щото играели грозно или имали пари, а не щото са силни и знаят как. А знаеха как заради португалеца... ей такива неща... за това ми станаха интересни- не че не съм гледал Челси и преди Абрама. Но тогава не впечатляваха. Станах им фен, дори и с малоумни тренери като Грант и Сколари... няма лошо си мисля. За Интер... не бих казал, че съм им фен. Малко е сбъркан чипа на италианския клубен футбол... към момента. Едно време бяха стандарта по който всички се равняваха, сега са доста слаби и това се дължи на консерватизма им. За това всички гледат Моуриньо като теле в железница и му се правят на оригинални- виж колко чуждестранни специалисти водят клубни отбори в Италия?! Клубните тимове от Острова дръпнаха напред точно заради това, че се отвориха за света и престанаха да са арогантни по начина по който италианците все още са. И не викам толкова за Интер, колкото отговарям на хейтъри, които мразят синьо черните заради тренера им... та така...

Мерси. Общо взето се припокрива с това, което си мислех. Във футбола рядко се среща човек, който да следва личности, а не отбор. Просто футбола се е превърнал в някакъв начин на изразяване на масите, идеи, убеждения. Най-популярния спорт, обаче, като се замислиш реално си е скучна игра в 80% от случаите, баскетбола да речем е къде по динамичен спорт, пък и много други, които обаче едва ли някога ще имат и малкия шанс да задминат футбола. Всъщност по суперскука Формулата си е на първо място, обаче гледай противопоставянто Макларън - Ферари какво направи, сега е егати жалката картинка.

Някак си все ми се струва 4е клубните тимове от острова дръпнаха щото се изсипаха милиарди а не 4е 4уждите тренери са отворили островния футболвси4ките 4ужди тренери се наместиха в отбори с мноооого дълбоки джобовеАз съм на мнение 4е анг. футбол е е толкова популярен най ве4е на маркетинга а не толкова на достойнствата си
Колкото до CALCIOTO то е сложна материя и определения като "арогантност" мисля 4е не са основателни.Мисля 4е в Италия има достатъ4но кадърни треньори и за сега не това е при4ината за моментния спад в резултатите на отборите от ботуша
П.С. все пак да не забравяме 4е в момента ИТАЛИЯ е все още действащ световен шампион ,колкото и да не се харесва на болшинсвото пишещи във форумаА и доколкото знам Милан е най успешния клубен отбор в света(брой спе4елени межд. отли4ия)

Човекът ти говори за клубен футбол, и то в момента, ано домини ММIX.

Световен Шампион, баце, е НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР на Италия, при това от преди повече от три години. А Милан бтв има отличия и от шейсетте.

Ти обаче само твоето си знаеш и все него си пееш. Жабар...

_____

There's only one 1999
There's only one TREBLE
There's only one UNITED

Otgowora mi e za kluben futbol ot DNESMilan e nomer 1 kym dneshna datakolkoto do nac. otbor e w P.S.Da mi iadesh jabarskoto but4e smeshkoooooo

Знчи горе-долу се припокриваме, разбира се голямата разлика е Моуриньо :))

И се набива на очи и името Щефи Граф. Нали се сещаш какво щеше да остане от нея ако не беше онзи немски психопат дето наръга Моника Селеш в Хамбург, а Селеш брутално се гавреше с кака Щефи навсякъде (като изключим Уимбълдън) и беше в пика на кариерата си. Граф имаше и най-смешния бекхенд в историята. Не знам дали си спомняш хвата и и как изобщо не можеше да играе плоско а само сечеше и то по такъв странен начин, че винаги ме беше страх за китката и.
С една дума - вива Серина Уилямс! :)

Иначе Аиртон Сена завинаги е моето сърце - БОГ, най-великия на всички времена, кур за Шумахер боклука. Макларън - институция - най-великите.
Въпреки, че съм болен калчоман и тифоз никога не съм обичал скудерията, а и винаги съм ги свързвал с Ювентус по връзката Аниели/ФИАТ, а Юве бяха най-голямото зло в италианския футбол десетилетия наред.

Твърдо за Дон Дието. Тук две мнения няма. За мен най-гениалния футболист раждал се някога, а филма на Костурица ме побърка още повече.

Ван Бастен - най-великия и елегантен централен нападател. Сравненията с кривокракия Герд Мюлер са малко нелепи. Единия е гюме и много здрав в краката като биче и нормално вкараваше стотици голове, но на много слаби защити в Германия, а Байерн беше тотален хегемон. Къде, къде по-сложно е в италианския клубен футбол и то в най-силните му години в края на 80-те и началото на 90-те години когато да кажа на англофилите, че ако имаше шампионска лига в този си формат всяка година щеше да има италиански финал.

Иначе на мен любим треньор ми е Карло Анчелоти.
После слагам Капело и след това гениалния Саки. Защо Саки на трето място? Ами той промени футбола, внесе новости, промени лицето на италианския футбол изобщо (и революцията започна още в Парма, а не както някои лаици си мислят от Милан с докараните супер звезди от ''Кавалера''), той внедри и по-точно разви и усъвършенства зоновата защита, а освен това и пълната преса по целия терен, т.е. най-важното нещо беше да се отнеме топката и после да се задържи максимално дълго в собствено владеене. Един малко по-различен и не-точно тотален футбол (за това обаче най-важното нещо е да имаш необходимите изпълнители естествено) който се различава от този през 70-те години практикуван от Холандия (до съвършенство), ФРГ и Полша на Лято.
Тоталния футбол през 80-те и 90-те години е невъзможен, но и няма смисъл от него когато играеш в зона (без персонални пазачи дето се лепкат за някой и не го изтърват), пресираш и имаш играчи които могат да пазят дълго време топката (Гулит, Рикард, Донадони, Анчелоти, Евани все магьосници).
Обаче Саки беше арогантен, а и не се понасяше с моят любимец Ван Бастен, а и беше малко диктатор. Милан играеше извънземен футбол невиждан от нито един отбор, но всичко беше схеми и тактика, футболистите се задушаваха, имаше скандали, нямаше приятелска атмосфера, а и не мога да простя провала на Саки в националния отбор когато имаше невероятно поколение, но обърка много неща.
Анчелоти може да е всякакъв, но при него в Милан всички бяха едно голямо и обичащо се семейство. Идилия. А Капело няма как да не го обичам и уважавам след като направи от Милан машина за титли, победи и рекорди които едва ли някога ще се подобрят.

за Щефи нема се разберем ... верно Селеш като изгря, в преките двубои имаше повече победи... верно, бекхенда на германката беше прословут колкото форхенда и ... верно, че никога не е била технична колкото Хингис, нито мощна колкото беше Селеш в ранните и години- обаче печелеше и е единствената от близо половин век с Голям шлем... и рекордьорка по десетки показатели... и това въпреки недостатъците в играта и- само заради това трябва да се уважават двойно повече постиженията и... какво би станало ако лудия не беше наръгал Селеш, един бог знае. Какво щеше да стане, ако Сена не беше загинал? Какво щеше да стане, ако не бяха хванали Марадона с дрогата или не бяха зачели гола му срещу Англия? ИНтерпретации безброй...

когато да кажа на англофилите, че ако имаше шампионска лига в този си формат всяка година щеше да има италиански финал.

Същото мога да кажа и за английските клубове в края на 70-те и първата половина на 80-те.

The enemy came. He was beaten. I am tired. Goodnight.

Е, не отричам успехите на Щефи. Най-голямото и постижение разбира се е ''Златният шлем'' през 1988 г. когато спечели четирите ГШ + златото в Сеул. Това спред мен ще остане завинаги в историята, невъзможно е да се подобри.