Благодаря ви!
2 отговора
0 прегледа
Благодаря ви!
Благодаря на всички,които са ми писали в миналия пост-съжалявам,че не знам как все още да добавя мнението ми,без да задавам нова тема:( Скарана съм,както си личи,с компютрите,но благодарение на вас не се чувствам толкова зле!
Ще ви разкажа малко за мен и дано това не отегчи някои от вас,защото историята е предполагам доста позната..Надявам се все пак тук да намеря подкрепа и приятели,защото много ми се иска да стане,а и се нуждая от това.
Аз съм на 25год.,бях омъжена за ученическата ми любов,но той катастрофира много тежко и почти 2год бяхме по лекари и болници.Тогава започнах да пия ако не всеки ден,то през ден.Той се възстанови донякъде,но аз пропаднах буквално в нищото.Запои по няколко дни;скандали по цели нощи;даже съм го удряла в яда ми към него и Съдбата..Както и да е-разделихме се след около година,откакто го водехе "клинично здрав"-демек-"друго не може да се направи".Аз съм с медицинско образование и виждах,че съм на ръба на психически срив-тръгнах си! НО продължих да пия по всякакви поводи..
Към днешна дата-имам прекрасен приятел,с който живея от няколко месеца,но който едва ли ще ме издържи още дълго с това ми поведение.Случиха ми се доста неща-от това да не си спомням как съм се прибрала,до това да не помня с кого съм правила секс.Слава Богу,деца нямам все още,но приятелят ми ми каза ясно "Аз деца от теб,в това ти състояние,не искам!" Много ме заболя,но и аз на негово място не бих желала..Това е и един от мн сериозните ми стимули,но за съжаление,явно не ми е достатъчен..
Много се надявам във ваше лице да намеря подкрепа,защото щом вие сте се справили,надявам се и аз да успея..
Отново ви благодаря! Моля,ако на някой му се занимава,да ми пише на e-mail fyttina@abv.bg или поне да ми даде инструкции как да ползвам сайта,защото виждам затруднения с него,а желая помощта ви..
Благодаря и хубав ден на всички!
Ще ви разкажа малко за мен и дано това не отегчи някои от вас,защото историята е предполагам доста позната..Надявам се все пак тук да намеря подкрепа и приятели,защото много ми се иска да стане,а и се нуждая от това.
Аз съм на 25год.,бях омъжена за ученическата ми любов,но той катастрофира много тежко и почти 2год бяхме по лекари и болници.Тогава започнах да пия ако не всеки ден,то през ден.Той се възстанови донякъде,но аз пропаднах буквално в нищото.Запои по няколко дни;скандали по цели нощи;даже съм го удряла в яда ми към него и Съдбата..Както и да е-разделихме се след около година,откакто го водехе "клинично здрав"-демек-"друго не може да се направи".Аз съм с медицинско образование и виждах,че съм на ръба на психически срив-тръгнах си! НО продължих да пия по всякакви поводи..
Към днешна дата-имам прекрасен приятел,с който живея от няколко месеца,но който едва ли ще ме издържи още дълго с това ми поведение.Случиха ми се доста неща-от това да не си спомням как съм се прибрала,до това да не помня с кого съм правила секс.Слава Богу,деца нямам все още,но приятелят ми ми каза ясно "Аз деца от теб,в това ти състояние,не искам!" Много ме заболя,но и аз на негово място не бих желала..Това е и един от мн сериозните ми стимули,но за съжаление,явно не ми е достатъчен..
Много се надявам във ваше лице да намеря подкрепа,защото щом вие сте се справили,надявам се и аз да успея..
Отново ви благодаря! Моля,ако на някой му се занимава,да ми пише на e-mail fyttina@abv.bg или поне да ми даде инструкции как да ползвам сайта,защото виждам затруднения с него,а желая помощта ви..
Благодаря и хубав ден на всички!
Re: Благодаря ви!
Нощем една, денем различна, съдба нетипична.
Така казва Шрековата Фиона за себе си. И ти можеш да видиш колко си различна в единия пост - когато си пила, и в другия, когато все още не си (предполагам).
Аз съм Харакири, на 45, алкохоличка, не пия от 2 години и половина. На 25 вече бях отпочнала с фойерверки алкохолната си кариера. Всяка вечер бях по купони и се наливах здраво, без да ми е особено вкусно. Помня, че след пиене до зори на другия ден бях труп, ставаше ми лошо в трамвая, на работа ми се е случвало да проседя работния ден във фотьойла без да мога да помръдна часове наред - грип някакъв, вирус - за пред колегите, които вярваха, защото никой не можеше да допусне, че здрава права млада мацка е кьоркютук снощна и едва се държи на краката си.
С една дума организмът ми всячески даваше индикации, че не му понася алкохолът. Но кой ти гледа в тая жега. В компанията, в която бях, се почваше от сутринта - кафе с коняк в Прага, на Раковска, до Унгарския ресторант - сега май е Хепи (аз бях само следобед на работа). И така до късна нощ някъде с някого, алкохолно безвремие. Продължило 17-18 г.
Химнът на компанията беше една песньовка - студентско творчество, в която се пееше: "В Кабиле вода не пие се - във нея плуват жаби...", "Алжирката в миг те прави цар..." и за славните момчета кръчмонавти...
Накара ме да си спомня откъде съм почнала, продължението ще ти изпратя по пощата.
Относно недоверието ти към АА. Алкохолизмът е болест на отрицанието и на отричането. Всъщност това вече ти го казаха май. А ти си само на 25. Не е лесно, никак не е лесно да си признаеш кой е основният проблем в твоя живот. Сбирките са затова. Никой не те кара да се идентифицираш с хората там, просто иди и послушай. Аз там намерих себе си и успях да се спра. Там намерих смисъла, който търсех безуспешно в бутилката десетилетия.
Тази сутрин в автобуса си помислих, че Анонимни алкохолици е нещо като барокамера. В един момент се налага да излезеш от космическия кораб (черупката си) в открито пространство, в космоса (реалния свят). Ако не изравниш наляганията вътре и вън - знаеш какво ще стане - ще се пръснеш.
АА е мястото, откъдето да тръгнеш в новия си живот без алкохол. Стратегическо място - ще ти трябва и когато се връщаш на кораба, и когато отново излизаш. Така е за мен. Единственото спасение. Може да има и друго, но аз не го знам.
Питаш за сайта, какво точно те интересува?
А и още нещо - когато искаш да продължиш в своята си тема, отваряш на първия пост - в случая - твоя - над него в дясно има две знакчета - цъкни на това дето изглежда като лист хартия с прегънато ъгълче. Ако си цъкнала правилно ще ти се отвори прозорец, в който твоето мнение е отдолу, а над него има празно място за отговор. Сега ако искаш да не създаваш нова тема, а да си пишеш в тази или другата твоя, избери знакчето "отговори". Успех.
Така казва Шрековата Фиона за себе си. И ти можеш да видиш колко си различна в единия пост - когато си пила, и в другия, когато все още не си (предполагам).
Аз съм Харакири, на 45, алкохоличка, не пия от 2 години и половина. На 25 вече бях отпочнала с фойерверки алкохолната си кариера. Всяка вечер бях по купони и се наливах здраво, без да ми е особено вкусно. Помня, че след пиене до зори на другия ден бях труп, ставаше ми лошо в трамвая, на работа ми се е случвало да проседя работния ден във фотьойла без да мога да помръдна часове наред - грип някакъв, вирус - за пред колегите, които вярваха, защото никой не можеше да допусне, че здрава права млада мацка е кьоркютук снощна и едва се държи на краката си.
С една дума организмът ми всячески даваше индикации, че не му понася алкохолът. Но кой ти гледа в тая жега. В компанията, в която бях, се почваше от сутринта - кафе с коняк в Прага, на Раковска, до Унгарския ресторант - сега май е Хепи (аз бях само следобед на работа). И така до късна нощ някъде с някого, алкохолно безвремие. Продължило 17-18 г.
Химнът на компанията беше една песньовка - студентско творчество, в която се пееше: "В Кабиле вода не пие се - във нея плуват жаби...", "Алжирката в миг те прави цар..." и за славните момчета кръчмонавти...
Накара ме да си спомня откъде съм почнала, продължението ще ти изпратя по пощата.
Относно недоверието ти към АА. Алкохолизмът е болест на отрицанието и на отричането. Всъщност това вече ти го казаха май. А ти си само на 25. Не е лесно, никак не е лесно да си признаеш кой е основният проблем в твоя живот. Сбирките са затова. Никой не те кара да се идентифицираш с хората там, просто иди и послушай. Аз там намерих себе си и успях да се спра. Там намерих смисъла, който търсех безуспешно в бутилката десетилетия.
Тази сутрин в автобуса си помислих, че Анонимни алкохолици е нещо като барокамера. В един момент се налага да излезеш от космическия кораб (черупката си) в открито пространство, в космоса (реалния свят). Ако не изравниш наляганията вътре и вън - знаеш какво ще стане - ще се пръснеш.
АА е мястото, откъдето да тръгнеш в новия си живот без алкохол. Стратегическо място - ще ти трябва и когато се връщаш на кораба, и когато отново излизаш. Така е за мен. Единственото спасение. Може да има и друго, но аз не го знам.
Питаш за сайта, какво точно те интересува?
А и още нещо - когато искаш да продължиш в своята си тема, отваряш на първия пост - в случая - твоя - над него в дясно има две знакчета - цъкни на това дето изглежда като лист хартия с прегънато ъгълче. Ако си цъкнала правилно ще ти се отвори прозорец, в който твоето мнение е отдолу, а над него има празно място за отговор. Сега ако искаш да не създаваш нова тема, а да си пишеш в тази или другата твоя, избери знакчето "отговори". Успех.