И да слушаш!

“И да слушаш жена си/мъжа си!” Често го чуваме като стремящо се да мине за веселяшко пожелание по сватби и разни други събиращи двама души събития. Ама някак си повечето хора не го възприемат като веселяшко, защото май някъде от дълбините на детството им изплува връзката “да слушам = да се подчинявам”. Поради което въпросното “пожелание извиква най-много по някоя лукава усмивка и едно вътрешно “да бе, да”.
То е ясно, че в наши дни свободните хора, били те мъже или жени, не са длъжни да слушат партньора си в смисъл на да-му-се-подчиняват. Слушането обаче има и друго измерение, за което ми е приказката – вслушването.
Смятам, че е чудесно, ако до себе си имаш човек, в чиито идеи, съвети или просто предложения кое как да стане, можеш да се “вслушаш”. Такова вслушване изисква доверие в преценката на другия, следователно и той самия трябва да е бил добре преценен, преди да стане довереник. Да е по-различен от нас, за да има смисъл от консултацията. Щото не винаги сме с акъла си и понякога просто може да ти се доще да теглиш една майна на всичко, да спреш да се тревожиш и да приемеш едно измислено от друг решение.
Та вие “вслушвате” ли се? Човекът до вас става ли и за добър съветник, а не само за ебач, носач, отглеждач, готвач, принц на бял кон и пр. за каквото? За какво го слушате, за какво не, къде е границата на доверието ви, ако има такава? Или пък не слушате хич? Що?

всулшвам се, но не безкритично, имам си едно на ум защото никой не може да бъде съвършено обективен, безпристрастен и знаещ. Затова имаме глави - да взимаме решения сами и дупета - да носим последствията от решенията си.

воден пистолет ... със заглушител

Опитвам се да не се вслушвам много, че като вземеш много да слушаш, заболяват те ушите и други неща. Лошото е, че не ми се получава.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ах, какъв хубав ник!!! Поздравления за избора!

Слушам, когато съм искала съвет, случва се понякога, а не само за сверка на собственото си мнение. Когато съм решила предварително - обикновено действам.

...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...

Естествено, че никой не е "длъжен" нищо, но смисъла да думата "партньор" включва слушането и вслушването. Дори и да ги разделим на партьор в живота и партньор в секса - добруването и в двете области изискват двустранна комуникация.

Може би съм пораснал вече, но не свързвам слушане с подчинение. В крайна сметка окончателното решение за себе си взимам сам, като претеглям чутото и своето мислене по въпроса.

Доверието е прекрасно, стига да не се използва като оправдание за несполука. Винаги си нося отговорността сам, дори когато съм послушал чужд съвет и съм сбъркал.

Границите са собствените ми принципи и усещане за добро и зло.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI

Мда, защото намирам, че е доста по - земен, спокоен и реалистичен тип от мен. Освен това сме доста различни и има какво да се чуе - на тема финанси, пари, инвестиции, политика - няма грешка. Ако трябва на някого да поверя бюджета си и за идеи как да го умножим - той ще да е. Аз съм една обикновена прахосница.
Не го слушам пак по теми - когато ми се види твърде..благоразумен, липсва му лудост, понякога.
Имам му доверие - не 100%, защото мисля, че всеки може да пощръклее, но определено е голямо - това ме кара да се чувствам в здрави отношения, незастрашена и спокойна- което ме прави и мен по- добра.

Не обичам да слушам, но да чувам - да, като запазя своя избор за действие. Същото важи и за околните.

Мисля в движение

с времето авторитетите на човек намаляват
обаче пък се научава да прави информиран избор
аз чувам , слушам , ама решенията си ги взимам сама;
има някои приоритети , които съм делегирала правата на човека до мен да взема решенията....
с две думи-аз не избирам камиони, а той не избира холандски лалета....

Разбира се. Ние сме си разделили отговорности. Жена ми взима всички важни решения свързани със семейството, а аз отговарям за глобалните въпроси като, посрещането на извънземните, световното замърсяване, стъпването на хора на Марс и други.

Veritas Vos Liberabit!

Първото нещо на което един човек трябва да се научи е да слуша!!! То неслучайно съществува това клише, особено широко се използва за децата, когато би следвало да тече възпитателния процес.
Второто нещо от възпитателния процес, би следвало да е, да мисли и т. н.

АЗ ВИНАГИ СЛУШАМ (ЧЕТА)!!!

Информациите които получавам по този начин са безценни!!!

Тъй като са ме научили и да мисля, сам преценям, дали да извърша това което ми повеляват или нещо друго... Но никога не се лишавам от допълнителна информация...

Суетата - любимият ми грях!