Предложение

Понеже вече пишем на много места а почти всички четем тук , предлагам да пробваме всеки да напише тук какви действия предприема по стъпките или някакви други начини за да е трезв.В стъпките има една приказка - няма глава как мислим , как разбираме а има глава - да действаме.Простичко споделяне на опита ни.Благодаря ви предварително.

Ами давай де

Още преди да си отворя очите след като се събудя благодаря на моята висша сила за това че съм трезв и за разни други неща които имам, моля се да ми даде сили и днес да съм трезв.Ако някой по някое врем ме ядоса също се моля за мен за търпение и толерантонст и за него..Сутрин с кафето си чета мисълта само за днес и още неща из форумите ако имам компютър до себе си с интернет.Говоря всеки ден с трезви приятели, с такива които искат да са трезви и с техни роднини.Всеки ден говоря с някой по стъпките и с човек на когото съм спонсор.Всеки ден чета нещо от литературата на АА и други книги.Ходя три пъти седмично на сбирка.Не пропускам освен ако наистина имам много уважителна причина.Ходя на йога и там медитирам , освен за душата се грижа и за тялото си все по добре.
Понякога когато съм се заклатил по сериозно някои от тези неща ги пропускам.
Пиша анализи само когато усетя че не съм наред и си решавам дали да ги пратя и на кого да ги пратя.Като има проблеми говоря с трезви приятели с по голям или с по малък опит и търся себе си в ситуациите.
Опитвам се да живея все по пълноценно изживявайки и разпознавайки чувствата и емоциите, ремонтирайки хаоса около мене и действайки по ежедневните задачки.Опитвам се да се концентрирам за нещата днес.
От известно време се уча да не филосовствам много а повече да действам а резултати показват кой крив и кой прав, опитвам се и да не се меся все по малко в божиите дела ,че става лошо като хвана аз нещата под контрол.
Това са моите малки ежедневни действия които ме държат трезв и ми позволяват да живея все по пълноценно.
Естествено че има още много неща които правя днес и всеки ден в резултата на многото време кое3то имам свободно от алкохол цигари и още други разни старсти.


Добавям една молитва която много ми харесва
Аз съм огънят на любовта и се моля:
Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари.
Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било наистина необходимо.
Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум.
Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлината и лъчистата светлина.
Благодаря ти, че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида.
Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм.
Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.

Просто, ясно и очевидно ефективно, благодаря puvpav. Молитвата е много хубава, благодаря ти и за нея.

Когато ти видях темета вчера, си помислих как ще напиша какви невероятни успехи жъна по пътя на щастливата съдба и с Божията милост, и с програмата в сърцето.
Да се хваля е лесно - че почнах интересна работа, живея в относителен душевен покой в невероятен материален хаос - строеж, ремонт, отдалеченост, лоша инфраструктура - и успявам да не пия и да се движа напред. Стрес и хаос - а аз не пия - колко хубаво. И всички са живи и здрави, а аз - неимоверно благодарна. Това щях да напиша вчера.
Днес се отвори воняща дупка в мен. Алкохолишко-гадна, та чак зловеща. По-трудно е да разкажа за нея, отколкото за успехите, но знам, че трябва. Никога, никога, повярвайте ми не бих казала за мен това, което ще кажа сега, ако не живеех с АА и не бях се научила да казвам кога черното е черно и бялото - бяло.
Бях вчера на опелото на бащата (Бог да го прости!) на много близък мой брат. Наблюдавах го там, край ковчега на баща му, и се учех от него - на трезвост и мъдрост дори в такъв най-страшен за всеки момент, когато се прощава с най-близкия си. Бях благодарна, че мога да получа опит дори в такъв момент и да го натрупам за времето, когато ще ми потрябва и на мен.
Днес усетих нещо нередно в мен. Вчера усещах само искрени съболезнования и съпричасност. Плесна ме като мокър парцал, както в повечето случаи става с прозренията, идващи след задълбочен самоанализ.
Завист. Аз му завиждах на този човек...Че е погребал баща си, че се е отървал...

(Да ме прости Господ, и моят брат да ми прости, и моят баща да ми прости...)

Завиждах, че няма да се изпотрепе от грижи по тежко болен. Че няма да наруши ежедневието си. Колко тихичко си отиде баща му, без да е в тежест на никого, сам до последно се обслужваше, никого с нищо не е ангажирал...А пък аз около моя баща от години по болници, доктори, санаториуми......
Нататък е ясно. И грозно. И ужасно. Класически алкохолишки филм от Златния фонд. След завистта идва самосъжалението и вайкането, тутакси - и чувството за вина, че изобщо ти хрумват подобни мисли.
Но имах тези мисли. И всичко това, при положение, че дори не аз се грижа са баща ми - пълен инвалид от две години, всичко е паднало на плещите на майка ми - също на преклонна възраст.
Да завидя на близкия, че е починал баща му....
Мислех, че на трезво човек не са дъни чак така....
За мен беше важно да ви разкажа това, защото в предишния си живот аз отхвърлях и най-малката възможност да съм изпитвала някога завист. Казвах си - всичко друго - но това - не, никога. Едва пристъпяйки по програмата разбрах, че съм изпитвала и изпитвам доста по-обширна гама от лоши чувства...

И за да не се окаже, че съм извън темата ти, Пуфпаф, ще обобщя опита си - изключително важно за мен е да идентифицирам чувствата си във всеки един момент, всяка неразбория в емоционалния ми свят води до недоразумения, понякога непоправими, и винаги до много много загуби и щети.

Благодаря, че ме изслушахте.

"Говоря всеки ден с трезви приятели, с такива които искат да са трезви "...

Здравей puvpav! Здравейте всички!

Наистина много хубава молитва... "Още преди да си отворя очите след като се събудя благодаря на моята висша сила за това че съм трезв и за разни други неща които имам....."
И аз така правя.

Но!

Аз пия понякога.

След 2 години и половина трезвост, аз почнах да пия. И за това не пиша тук, в клуба и не ходя на сбирки. Не знам как стана... че пак започнах преди една година време ... постепенно, но така се случи... Смених си работата, с по-добра и по-платена. Ходя в чужбина. Но не издържам на стреса там... И си купувам бира или вино от магазинчетата, не ходя по заведения.

Сама ходя в командировки в различни държави, различен език... И това е голям стрес за мен. Докато намеря хотела... после пътя до работатата, и направо се побърквам ако не пийна нещо за кураж. Страх ме е...

Дъщеря ми, и тя пътува. Класира се в отборното състезание по *******
и сега разбрах че БГ е победила

Аз не знаех, че тя има такива заложби , но МОЕТО ДЕТЕ представя България на Европейско... Дай Боже да отиде и на Световното.

Ами аз...
Какво да правя?!

Трудно е да си сам родител на 13 г. дете... и сам да се оправяш и с дете и с работа!

Защо ли пиша всичко това тука? Защо? Не би трябвало да се обаждам даже..., защото съм пила в момента.. и защото не съм достойна за клуба...
Тук всички сте чисти, а аз не съм...
Не съм, но съм щастлива в този момент, точно днес и точно сега! За утре не знам, не ща и да мисля... като се събудя, тогава ще му мисля.

Моля за извинение че пих и писах.

Поздрави и бъдете трезви и здрави и много щастлививи!

Защо ли пиша всичко това тука? Защо? Не би трябвало да се обаждам даже..., защото съм пила в момента.. и защото не съм достойна за клуба...

Еми, всички сме грешни понякога...
Но това не ни прави лоши хора...
Човеци сме...
Мисля, че ти си невероятен човек и имаш правото да пишеш тук, както всеки един човек...
Прегръщам те и ти пожелавам да намериш спокойствие.

Много хубава тема puvpav! Аз не съм сигурна дали е удачно да се включа, тъй като алкохола конкретно не е една от моите зависимости, но аз пък си имам цяла поредица от други с които се справям с помоща на 12те стъпки.

Как се справям всеки ден?

Започвам деня с молитва на благодарност, приемам, че съм безсилна към зависимостите си и се предавам в ръцете на Бог, да бъде неговата воля за днешия ден и не му се налагам.

Мисля за 24 период, не планувам вкопчено напред, не гледам назад, защото изникващите чуства и мисли могат да ме убият.

Наблюдавам за чуства на неудобство. Всеки момент когато се чуствам неудобно е сигурно защото съм капризна и взискателна или се страхувам... тогава се доверявам отново на Бог. Когато някой ме дразни си казвам молитвата за болния човек. И през деня си казвам да бъде Божията воля в различни ситуации.

Наблюдавам се за перфекционизъм, да искам по много от деня, от времето, от хората. Тогава си казвам, че няма нищо перфектно и няма нищо лошо в това да не съм свършила всичката работа или до каквото там се отнася.
Наблюдавам се за прояви на болеста ми зависимост. Последната е, че имам няколко кутий цигари в нас, аз много рядко пуша... ама цигарите не си ги давам. Ами ако нещо стане, как ще се спасявам, нали може да ми се допуши. Прояви на зависимостта - много.

Гледам всеки ден гледам да общувам с някой, който работи по програмата.
Напоследък се възгордявам... не, аз винаги съм се възгордявала, но напоследък го забелязвам. Тогава си казвам, че всички хора са равни и аз не съм нищо повече от тях и при никакви обстоятелства не мога да бъда. Все едно дали мога едно нещо по-добре от някой или знам нещо по-добре, или дори, че следвам стъпките и само за днес съм трезвена. Живота не е състезание и пред Бога всички сме равни, колкото и свята да искам да се изкарам.

Сега честно да си кажа, не ги правя всички тези неща абсолютно всеки ден, но повечето от тях, почти всеки ден. Все пак реших да ги напиша, защото на мен лично са ми особено полезни и предположих, че може да са полезни на някой друг.

Харакири, евала за споделеното мнение! Всъщност, то ме накара и аз да пиша и ме извади от поредното ми залитване! Благодаря ти!

Трезвен живот пожелавам на всички!

Наблюдавам се за перфекционизъм, да искам по много от деня, от времето, от хората. Тогава си казвам, че няма нищо перфектно и няма нищо лошо в това да не съм свършила всичката работа или до каквото там се отнася.


Здравей Дженифър,

Аз страдам от жесток перфекционизъм, който ме кара да правя проверки на едно и също нещо по хиляда пъти - дали съм го направила добре и всеки път откривам по някоя грешка. Напоследък много досаждам на клиентите си в желанието си да си поправям грешките. Преди няколко дни една жена ми каза - ама вие искате всичко да е перфектно. Ами да - искам, защото си мисля, че ако допусна грешка, хората няма да ми я простят. Днес се рових из гугъла и търсих текстове на тема грешките, които се допускат в областта, която работя и с учудване попаднах на следната фраза: "никой не е идеален, всеки може да допусне грешка"

Здравейте!Много интересни неща чета тук,но преценям,че само аз сама мога да си помогна.И всеки ден си го казвам,но след 19.00ч прегрешавам.Това е вече 3-4 години.Не се харесвам такава,дори децата го усещат.Какво да споделям повече,само разкаяния и угризения на другия ден......Докога ли?!?!

Здравей zaava, Напълно си права че само ти можеш да си помогнеш.Когато още пиех си намирах всевъзможни причини да отложа спирането на алкохола.Утре, като мине даден празник, кат остане това или онова и така деня хикс не идваше.
Кризите и болката ставаха все по големи но аз пак продължавах да отлагам.
Дори и сега след три трезви години пак понякога така правя, отлагам действието след като съм взел дадено решение , това не ми помага а само удължава периода на болката и нейната сила.Затова знам че най правилно е и най добрия момент е след като човек е решил, че нещо е добро за него да го направи днес, сега, веднага.По подходящо време от сега няма.
Напълно възможно е и определен си струва , едно питие повече няма да реши нито един проблем, един ден също, болката само расте.
Прочети тази книга, може да ти помогне за решението [линк]
И все пак пиши , на мен навремето ми помогна писането тук.Успех с теб съм.