ОФФ - родителска

Казусът е следният: детето сгафило нещо сериозно, наказано да не излиза, от училище право у дома и т.н. В периода на наказанието е поканено на РД на приятелче. Ще го пуснете ли за празника на другото дете или ще откажете поканата заради наказанието?

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен

Колкото и да съм толерантна, няма да го пусна. Това поражда други условности. Карантината си има срок

ДА...ще го пусна...после пак ще си е наказан!

Eros

как му се насълзяват очичките Аз не бих издържала на това

Carpe diem! Deo volente!

Ами, ако поканата е от преди, детето се е готвило за празника на приятелчето си и прочие, няма да имам сърце да не го пусна, пък после...

Да. Няма по-голямо наказание от това да си дете Стига деееее, дай малко пространство, всеки греши, но и всички имаме право на прошка!!

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

аз хич не умея да наказвам..ама ХИЧ

Eros

Сещам се, че мене ме бяха наказали да не излизам от къщи и от скука бях почнала да вървя по парапета на терасата на 3 етаж. Да съм била 5-6 годишна.
Не прекалявай с наказанието да не излиза от къщи. Децата се сакълдисват и почват да правят още повече щуротии. Една реч за назидание и там при маймуните в маймунарника! И да не пропуснеш да споменеш след събитието, че очакваш да се е размислил и т.н.

'Земи един мъж -за една нощ само и него накажи!
свирепо и жестоко!

Нека той да отнесе мъките
Бъди безпощадна!

Eros

Така се наказвахме едно цяло лято Да не мислиш, че му пукаше дали е наказан
Мисля, че успях да възпитам тоя ужасен режим у мен.
Всъщност въпроса е дискусионен.

винаги съм смятала, че няма постулати във общуването с деца ( възпитане - него приемам като дума) ;

Само съм се стрямяла да имам разпознаваемо поведение , поведение което носи сигурност в реакциите спрямо отделните ситуации .
В този смисъл, ако съм приложила наказание ( това не го правя, но може и защото не ми се е налагало ) то да бъде ясно предварително уговорено и твърдо като срок , ако съм гневна да бъде за едни и същи неща и така ..

Всеки проблем е замаскирана възможност

Аааааааааааа, нека авторката да уточни дали детето е момче или момиче
Ако е момиче да го пуска, то няма оправия с това
Ами и ти как пишеш

Лелеееее, много сте бързи бре мОми
Докато прегледам женския и вие ме емнахте.
Та сега, да дам и поясненията.
Наказаният не е моят синковец. Той е рожденика, наказани са двама негови приятели от предното училище, близнаци. Днес се обаждам на майка им, да потвърдя дали ще дойдат утре, после ще се впускам в подробности за случката от миналата година и защо исках да проверя. Та дамата ме сюрпризира с тази новина, че са наказани и поради тази причина няма да дойдат на РД-то на сина ми. Децата са поканени официално от преди седмица, а принципно още на 15 септември. Намирам го за достатъчно предварително.
И тъй като миналата година получих също много куцо извинение от същата майка, а и като цяло някак винаги поне половината поканени не успяват да вместят поканата в графика си, та се зачудих не е ли все пак ангажиращо по някакъв начин да си поканен на личния празник на някого? След като някой е решил да те покани, да те направи част от празника си, кое е достатъчно основателна причина да откажеш подобна покана? Къде отива етикетът, има ли такъв изобщо? Имаме си една приятелка, не знам как става така, но на нейния РД моя е болен, на неговия - тя. Е, какво да се прави, няма да събираме болни деца сега. Но отказ с причината "ами ние ще пътуваме тази събота и неделя /щото времето ще е хубаво и така решихме вчера/" или "аз съм заета, а баща им ще играе мач и не му се занимава" .... някак трудно го приемам.
Признавам, за мен това е неуважение към другия. Може и да не съм права, може би това е смисълът на наказанията, да са безмилостни и да боли от тях, но по този начин наказано е и моето дете, тъй като приятелите му няма да присъстват на празника му. От поканени десетина деца, по разни причини няма да дойдат почти половината. И кво .... ще си висим да се гледаме дъртите скокондери ли? Егати

Ти си сладка отрова, глътка самота
Ти си болка, която крия вътре в мен

Ми, зависи от приятелчето. Ако е от най-добрите му приятели, ще го пусна. Не мога да съм чак толкова гадна. Обаче все пак ще му обясня, че ми е задължен.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ма Маме, много си проста, покани ни половината клуб с деца на вашта възраст

Иначе не знаеш кво е да имаш деца, родени пък през лятото.. Бе я майната им, направи му един хубав РД, те винаги ще намерят с кво да се забавляват, а всички тъпунгери, дето мислят глупости - у лево!!! Колкото - толкова, на другите по едно голямо чао и адиос. А децата трябва също да свикват с разочарованията, особено пък момчетиите /целувам те!!!/

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел

Аз познавам мног майки, които не пускат децата си на рожден ден, защото нямат пари за подарьци или просто искат да си спестят досадното обикаляне по магазините.

Много е важно да държиш на дадена дума,било то наказание или каквото и да е.Дисциплина и възпитание му е майката.

Наскоро бях поканила една българка в къщи,с единственото желание да и помогна,тъй като средствата и бяха ограничени.Тя идваше от Тунис,където е била учителка по рисуване 6 години.Ужаси ме начина ,по който възпитаваше 4-ри годишния си син.И всички белИ,които предизвика в къщата ми.Нямам думи!!!Въпреки това,удържах на думата си,и 40 дни беше пределната граница на моето търпение.
В Белгия има училище за родители.От голяма полза ще бъде и за България.

Респект и дисциплина в началната възраст са от голямо значение.

Фрапирана съм да констатирам,че в Бг повечето от родителите импровизират и нямат никаква представа от елементарно възпитание.А възпитанието е базата на всяко взаимоотношение.

Права си до известна степен. Абсолютно съм съгласна, че един родител трябва да е последователен в действията и намеренията си, ала конкретният случай има и други измерения- отношението и уважението към приятелчето. На него също е даден дума, че празникът му ще бъде уважен. Нали и на уважение към другите трябва да възпитаваме децата?
Понякога никак не е лесно да намериш баланса в тези отношения.

Беше оня рожден ден на малката...на който бяхте и Вие с Финчи...бях поканила още толкова деца...и всички родители започнаха да мо мрънкотят ден-два преди събитието...извинете, сори и т.н.
Добре , че вие дойдохте...иначе съвсем го бяхме окъсали))

Eros

Ние с Финчи? На теб съвсем ти се доспа и ме бъркаш с някого.