Откачам ли ?

Преди 2 години синът ми се върна в родният си град с моето внуче, което в момента е на 5 години. Тъй като децата ми са много заети, в по-вечето случаи аз се грижа за него. Проблема обаче е, че не мога да преодолея напрежението и безпокойството което ме обзема когато съм с него. Детето е спокойно и по никакъв начин не ми създава грижи, само че много често боледува. Това от голяма обич към него ли е? От страх отново да не се разболее ли ? Имам чувствуто че аз предизвиквам всичко. Не мога спокойно да се радвам на това малко слънчице, а изпадам в паника за най-малкия проблем. Незнам как да си помогна! Как да си контролирам мисълта и да не се измъчвам ? Страшно е колко здраво съм се вкопчила в това същество ! Мислех, че с времето ще се свикна, но не се получава. Ако има някой представа как да се овладея, да пише! Моля !

Връщай детту на майка му и на баща му.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде...

Не-не откачаш просто прекалено много си се вманеачила в отглеждането на детето,така ти го претискаш и не му даваш пълната свобода да се развива и усъвършенства.Не се отчайвай, че ти си причината за болестите при детето просто времето сега е такова и при смяна на сезоните се получават такива аномалии,това не означава че, трябва да оставиш детето само да се оправя и лекува ,разбира се че всичко е на твоя гръб щом си поела ангажимента да го гледаш,така че не се притеснявай толкова за него ами си върши твоите задължения а, то да си гледа игричките а когато трябва да му се обръща внимание го прави .Това е и ние сме гледали деца но единственото което знам че, е правилно е че детето трябва да си има собствена свободана развитие.ЛЕК ДЕН

Трудното го правя лесно,невъзможното малко ме забавя

Не, не откачаш. Нито имаш някаква вина за това,че детето се разболява. В първите години децата боледуват често, тъй като нямат изграден имунитет. Те често боледуват, но успяват да се преборят с всички вируси и инфекции. Изумително е колко издръжливи са малките им телца и какви болести преодоляват, болести с които възрастен трудно се справя. Детският организъм е уникален.Прочети има много инфо по тези въпроси, може информацията да ти донесе и известно спокойствие.
Как да се владееш, ти сама казваш как-като си тренираш мисълта. Или като си отклоняваш вниманието към други проблеми или занимания.
С първо внуче, с първо дете, е така. Като отгледаш второ,трето,четвърто, няма да се притесняваш толкова. Спомни си , като си била с първата ти рожба, толкова ли се притесняваше? Няма нищо лошо в това да си всеотдайна баба. Стига други области от живота ти да не страдат от това. Но пък си струва за едно дете да загърбиш всичко друго.
Не мога спокойно да се радвам на това малко слънчице, а изпадам в паника за най-малкия проблем. Не знам как да си помогна!
Когато отново изпаднеш в паника, можеш да си помогнеш по следния начин:
Помисли си, спомни си за последния път когато си била в паника за детето- какво лошо за детето се случи тогава? Вероятно нищо, напразно си се притеснявала. Ако това не те успокои , помисли си, кое е най-лошото ,което може да се случи и колко пъти досега се е случвало? Нито веднъж,нали!?
Опитвай се да мислиш и за себе си. Грижи се за себе си. Казвай си,че трябва да си добре, и заради детето. Иначе, кой ще се грижи за него.
Както ти е написала Пантерата, оставяй детето да си играе и само. Не му върви по петите. Имай си лично твои занимания.

Нашата леля Ценка

детето трябва да спортува и да яде правилно. освен тези двете помага и постоянният допир с природата, както и солидна доза ежедневен смях. като постигнете това почнете с хранителните добавки. винстрол, примаболан, хормон на растежа, креатин, аминокиселини и всичко ще бъде 6.

Много благодаря ! Принтирала съм съветите ви и ще си ги препрочитам, най-вече когато съм с внучето. След време ще ви дам резултат /ако има такъв /. Много бих искала да контактувам с вас, но за съжаление моята среда е друга. Бъдете здрави

Оптимално би било да се запише във футболен клуб с други деца.

И аз ще подкрепя Ястреба - връщай го дет'ту, на родителите му.

Защото твоята паника я предаваш на него.

И после - ей го още един клубар ye пише тука във форум "Психоанализа и психотерпия".

Не е толкова смешно, колкото изглежда на пръв поглед.

Проблемът е за детето, а не за теб.

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Защото твоята паника я предаваш на него."

На мен родителите ми само паника ми предадоха.Нито сила,нито ум нямам.




Реалността не съществува.Хората ми го доказаха лично.

На теб поне само родителите са ти предали паниката.

Пък на мен - тревожна майка, депресиран баща, депресирана баба...

Ма на - жива съм. .


Не че не ценя качествата, наследени от семейството ни и възпитанието им , и благодарност, че са ме родили.

Но тревогата поне да я нямаше, знаеш ли колко ужасно е чувството? За тревогата съм им гневна.



"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Но тревогата поне да я нямаше, знаеш ли колко ужасно е чувството? За тревогата съм им гневна."

Как да не знам като го чувствам всеки ден?

Реалността не съществува.Хората ми го доказаха лично.

Ти имаш ли начин за справяне?

Да се справиш в момента, в който се хванеш че си гневен ( а си призная, при мен това е почти невъзмогно - не мога да хвана кога точно се поражда гневът).

И да се справиш по принцип с тоя гняв.

Възможно ли е избощо?

Аз опитвам от около 20 години.

Кажи за теб?

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Възможно ли е избощо?"

Аз винаги се справям с гневът си.
Не разбирам какъв ви е проблемът.
Защо избухвате?За мен това е непонятно.



Реалността не съществува.Хората ми го доказаха лично.

Не избухвам.
Мълча.

Ти КАК се справяш с гнева си?

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Ти КАК се справяш с гнева си?"

По принцип не се гневя.Просто си знам че хората са лоши и очаквам всичко от тях.Знам че те са от едната страна,аз от другата.
А те ми викат и ми се карат.
Нали аз винаги съм виновен.
Нали аз съм Нищото.

Просто го понасям.

Какво значи унижение щом като дори Бог не ти е дал сила или умения като на останалите?





Реалността не съществува.Хората ми го доказаха лично.

Никога не си изпитвал чувството "гняв", или си го познавал, но си го овладял?

"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън

"Никога не си изпитвал чувството "гняв", или си го познавал, но си го овладял?"

Овладявам го.Просто знам че аз не съм важен за никой и не се гневя.

Стига бе.Как да не се гневя?Нали знаеш какви неща ги пиша?
Но никога няма да говоря толкова гадно или да се държа грубо.Най-много да избягам.

Реалността не съществува.Хората ми го доказаха лично.