Вече сама....

Здравейте,

Минавам само да споделя, че вече съм сама.... Съпругът ми се изнесе от дома. От тук нататък остават (само) техническите подробности по развода. Чувствам се ужасно, пусто ми е, някък кошмарно. Давам си сметка, че до голяма степен аз инициирах раздялата, чели сте предходните ми постове... Както се сещате, какзахме си достатъчно тежки думи.... КОШМАРНО Е! Сега стоя сама в празната стая и се питам, как стигнахме до тук, макар, че доста добре ми е известно...., осъзнавам, че подтискайки лошите спомени и вадейки само хубавите, освен да наранявам себе си, нищо друго няма да постигна. Зная,че е нужно време, за да преодолеем ситуацията, но уви, само със знание и разбиране хичне успявам да си помогна. Ако някой се сеща за някакъв начин за понасяне на ситуацията, макар да осъзнавам, че тя предстои да стане още по-тежка, моля споделете. И не на шега, ако някой има представа от добър психолог, нека пише, може би така ще ми е по-леко да преодолея ситуацята. Колкото и глупавода звучи, в мен има все още многочувства към този човек, само не ме питайте от какво са породени, просто ги има и ...... БОЛИ!!!

Кофти!
Аз съм от другата страна.
Не бях инициатора. На мен ми е гадно
и то по 100. Трябва да питаш бившата за съвет.
Инициаторите не ги обичам. Извинявай за "съвета"!

Колкото и гадно да ти звучи инициативата няма значение, важно е това което ни се случва и това, което чувстваме. Когато живеейки заедно се чувстваме угорчени, наранени и пренебрегнати, това не е ли най-лошото. А този край, раздялата е просто естествено продължение на нашите отношения. Трудно е..., дано всички намерим сили, да преодолеем нещата и намерим себе си и пъря към щастието. Желая ти го от сърце!

Дано!
Всичко което е писано горе
се случва тук, долу.
Не те обвинявам.
Всеки трябва да се обърне насила
навътре в себе си като ръкавица и
да види, че за това и той има грешки
и те може да са първоизточника за
раздялата.
Не е възможно само единият да е виновен.
И това да не си ти.
Желая ти щастие в свободата си!

макар да осъзнавам, че тя предстои да стане още по-тежка
Защо мислиш така?
Толкова зле ли се чувстваш, че без психолог не би се преборила?
Аз мисля, че ако не се вглъбяваш прекалено в това как се обърнала каруцата и си наложиш да свикнеш по-бързичко с новия си живот, сама ще си помогнеш
Ще мине и това, споко... Особено ако не се налага да се виждате, заради деца, примерно...

няма да става. Най-трудното е минало, защото най-трудна всъщност е последната крачка.

От тук нататък планът е кратък, ясен и напълно изпълним.
Първо - потапяне в болката, приемане на ситуацията и осъзнаване, че няма връщане назад
Второ - никакво копаене назад
Трето - никакви въпроси със "Защо" и търсене на отговори на този етап

Ето това е. Ще успееш. Всички успяват

Carpe diem! Deo volente!

Колко си практична-mirror_и организирана.Възхищавам ти се!

Наистина ли вярваш,че остават(само)техническите подробности по развода.А какво,ще сложи край на чувствата или и тази точка,ще я вмъкнете в съдебното решение?Или,че някакъв психолог,който дори може да не е преживял това,което ти преживяваш,ще знае как точно се чувстваш и ще ти помогне?И за какво да ти помогне,да избягаш от чувствата си?Можеш ли да избягаш себе си?Кой може да избяга от същноста си?Толкова ли са непреодолими тези проблеми,които имате със съпругът ти?Ако си мислиш,че разводът е краят,а същевременно имаш(те) чувства,ще се окажеш по скоро в началото.Преди известно време се разделих с приятелката си,заради различия в характерите,приоритети и др,които тогава мислех,че никога няма да преодолея и че ще бъдат фатални за връзката ни.В последствие около година и половина вече,тази жена не излиза от мислите ми.В началото се опитах да подтисна чувствата си...нова връзка,бизнес,развлечения,в общи линии никога не се отказвам,падам,ставам и продължавам,на цената на всичко.Но не и този път.Остана един проблем....Така и не намерих начин да я прогоня от сънят си.И представи си,сънувам прекрасен сън с любимата,а на сутринта се будя до друга и се питам какво правя до нея,след като чувствата и мислите ми са другаде.И още по тъжно е,че понякога няма връщане назад.Ще се радвам ако това ти помогне да намериш пътят към щастието си

И аз ти се възхищавам, до държа да кажа, че "Трето - никакви въпроси със "Защо" и търсене на отговори на този етап " е най-трудно според мен!

Това,че си живяла доста дълго време с вярата,че нешата ще се променят е страхотно.Говори за силата на чувствата ти,които упорито си отстоявала.Няма нищо по прекрасно от това и съм сигурен,че съпругът ти един ден ще осъзнае този факт,ще го оцени и това само ще подсили връзката ви.Казвам ти го от личен опит.Жената,която обичам е правила много компромиси със себе си за да спаси връзката ни и е успявала,нещо което никога няма да забравя.Стискам ти палци и не се поддавай на провокациите за здравото натоварване с ангажименти.Мнозинството от хората решават бързо и лесно чуждите проблеми със завидна лекота,организираност и практичност(на чужд гръб),разбира се.Всъщност няма смисъл да се отделя време за темата "feminisme".Успех

Може би има известно разминаване между действителния образ на съпруга ти и илюзорното идеално негово отражение, с което си привикнала в съзнанието си. Трудно е и не трябва да забравяш всичко хубаво, което ви е свързвало, но не и сега. За момент спри да мислиш и се остави на течението. Времето ще те излекува. Просто стой далеч от него и не се обръщай назад. Постепенно сама ще намериш отговор на всички въпроси. Вярвай в себе си и съдбата, която бди над теб.

Първо се отдай тотално на емоцията си-реви, страдай...чувствай се гадно...после...ще го мислим!

Eros

И аз от вчера съм сама. И моят се изнесе от дома. И при мен остават техническите въпроси около развода. Аз бях инициатора за това напускане. Аз го пожелах. Каква ирония на съдбата дотук. Сега да ти кажа какво направих аз.
Останах сама. Стегнах се. Започнах да размествам мебелите, предметите .....всичко, което ми намоня за него. Събрах му останалит багаж в торби, смених бравата на вратата. Налях си един джин, пих и си поплаках. Обадиха ми се приятелките. Удариха ми и и те едно рамо. Вечерта прекарах в едни приятели. Смяхме се. Няма начин трябва да съм силна. Имам син на 16 год. Няма рецепта , силата е вътре в теб. Намери я, ще плачеш ли, ще пиеш ли или ще търсиш рамо, на което да се опреш........изборът е твой. Аз съм пример за това. Нямам време да се оплаквам . Ставам и продължавам. Желая ти успех. Всичко дотук написано е истина.

е, а честито и на теб))

Само да ти кажа, че докато не се разведете окончателно...това със смяната на бравата може да се счете за самоуправство и да не е в твоя полза!...като нищо, ако реши да ти прави нещо наопаки ще се хване за това!...че няма достъп до семейното си жилище!

Eros

Благодаря! То наистина е за честитене. 22 год .все не намерих смелост......как ми дойде от вътре обаче аз си знам. 3 год. работих по въпроса.
Това за бравата обаче сериозно ще го обсъдя с компетентен човек, щото той е адвокат и ги знае врътките..........

abe ние ги знаем врътките))...патлите))

та и аз минах с номера, че уж бравата се е азвалила))...но онзи бившия се заяде, даде ме и на прокурор...и ми разпоредиха да му извадя дубликат на ключа и да му го дам до официалния развод...

но за собствено успокоение пак си питай))

Eros

Умно момиче благодаря ти! Ами де е авторката на статията??? Нали ще и помагаме.... Аз съм пълна с идеи за споделяне.........Толкова добре се чуствам ....

ми ти си пиши по темата...тя като с езавърти тъдява))...ще обере съветите

Eros